Деца и родители

Има забавно,има,
постовете на Хайли и на Сторм са извънредно открити и естествени,тук там някой друг натурализъм,импулсивно родителско поведение,искрено възмущение и т.н.,
не вземам отношение относно мнението в тях,но тези две поста ми се струват най-искрени и изстрадани....
ти вероятно си мислеше,че визирам И твой пост,добре ,де,хайде и твоят е забавен

Сега ме е срам, но трябва да си призная,  помислих, че в лошия смисъл казваш, че са забавни...   Прочетох ги на ново два-три пъти и тъй като нищо ''нередно'' не видях и реших да те питам...   Явно съм те разбрала неправилно и се радвам на глупостта си в случая...

Hailie, изчетох те и аз разбира се, както съм изчела всяка дума написана в темата и момичета, много благодаря за мненията! 

На няколко пъти темата затихва и аз затова не се включвам! Мисля, че си изказах болката и си написах каквото ме вълнува, но всяко ваше мнение ми е много интересно!

Обаче тръпки ме побиха от казаното от hailie: впредвид, че повечето хора не могат да търпят най-близките, как да търпят тези непознати и ненужни хорица?  
Върху това май не се бях замисляла, а като че ли се оказва много вярно за съжаление!   

Момичета, много съм далеч от "твърдението", че бедността е порок! Даже е нелепо!

Аз живея в "работнически" квартал, където наблюдавам отношението на родители, които наистина не са финансово обезпечени, запазването на работа и изкарването на месеца до другата заплата са станали наистина най-важното. Тъжно, но факт! И тези родители наистина са оставили децата си да се самовъзпитават, а родителите се явяват хората, които осигуряват вечерята и платените сметки. И аз в никакъв случай не го оправдавам това поведение! Само го казвам. Това, че си на работа и осигуряваш прехраната не се освободава от задължението ти да възпитаваш. Нито това, че имаш дете/деца означава, че трябва да си седиш 24/7 при детето и да го възпитаваш. Има златна среда, но на хората им е трудно да я намерят. Опрадват се - лично съм го чувала, с това, че ако те се занимават с децата си кой ще работи...

Има и другата крайност - родители работохолици, които работят, работят, работят... А когато детето сгафи не се постъпа адкеватно. Най-често детето остава без санкция, знае, че ще му се размине и то наистина му се разминава и нещата излизат извън контрол в един момент.

Понякога, обаче, си е и до дете. Имах съученик, който всякчески се чудеше как да се забърка в неприятности, не идваше на училище и т.н. Майка му всяка сутрин го водеше на училище и в момента, в който си замине и той си тръгваше.

Но като цяло, според мен проблема изначално е от там, че никой не спазва законите. И там се завърта колелото на простотията.

Абе на мен не ми е забавно, че детето ми е по-скоро аутсайдер, защото не давам да говори глупости и да раздава шамари.  Колкото до финансовото обезпечаване на семейството и възпитанието на децата: Децата, описани в предходния ми пост са от семейства с добри материални възможности. Според мен си зависи и от родител , и от дете.

За пореден път се убеждавам, че явно живея в друга България 
Невъзпитани или откровено груби и агресивни деца виждам съвсем рядко. От всички класи при това. Но масово по градинките има някакъв - па макар и псевдо-морал, щото другите ни виждат.

Според мен бедността не е порок сама по себе си, както някой каза. Зависи от това как я възприема човек. Повечето родители, които не са с особени материални възможностти изпитват омраза към по-заможните и успели хора. След като детето от малко слуша, че всички добре живеещи, са кариеристи, измамници, глупаци и т.н. то си изгражда непоносимост към успеха. Тези хора не създават стремеж към по-добър живот на детето, а по-скоро му насаждат мисленето, че е ощетено от живота. Поне това са моите наблюдения.
Това е и голямата разлика на българите със западните общества по отношение на възпитанието. Там сякаш родителите се стремят повече детето им да израстне като съвестен гражданин, да спазва правилата, да е толерантно, да се стреми да се докаже и да успее. Докато тук през годините се създаде мнението, че държавата, политиците, бизнесмените, банкерите, лекарите и др. и др. са виновни за нещастието на всички останали. Някак всеки търси причината извън себе си.
В България децата се чувстват сами в изграждането им като хора. Някак нямат изградено мислене за принадлежност към обществото.

Обобщенията не си ми по вкуса. Откакто съм родител имам възможността да съпоставям две коренно различни среди, и това ми даде и прекрасната възможност да натрупам богат емпиричен опит, сочещ и доказващ колко дълбоко различен, е всеки един от нас, ако и всички да обитаваме социума. Често съм била изумена, как с наличието, без него, и въпреки него на материално, духовно, възпитание, време... резултатите са далеч от очакваните. Парите рядко идват без усилен труд, а пък той изисква време. Добрата инвестиция в бъдещето не е само възможността детето да бъде записано в три школи, частно училище. Възпитанието е 99% личен пример, който добрият родител дава и с и без пари, стига да има потенциал.

И аз съм от тези "чужбинските", прекарала последните 3 седмици по паркове в България. Децата са си деца навсякъде по света, спонтанни и просто търсят внимание.

Голямо впечатление ми направи че предимно имаше деца с баби(или детегледачки, но по възрасни) по градинките. Майки само с малки бебета, но след годинката с баби/гледачки ... Явно малко майки си гледат децата през деня, сигурно свързано с липсата на пари за съжеление ... Гледането на деца в българия явно си е на същото положение - не ценен труд и по между другото. Една баба едва ли възпитава по-добре от майка и баща, но ето както и преди тази родителска отговорност е почти изцяло прехвърлена на възрасни баби.

И да, децата правят впечатление на невъзпитани и по-груби, но реално повечето това виждат от средата си.

Че в Англия (виждам , че си оттам) колко време е майчинството? Не ми казвай, че е до 5 годишна възраст на детето.
Възпитанието няма "дневна" и "нощна" смяна. И както пишеш ти, то се влияе от средата, но тя е не само разходката в парка с бабата, а и в къщи с мама и тате. Аз познавам пример, в който детето има гледачка, която се справя чудесно с него, но след като детето остане и час с родителите си вижда друга форма на общуване, която приема за поведение.

Само да допълня нещо по повод бабите- тяхното възпитание не се отличава много от това, на майките /бащите/ на децата. 
Една професионална бавачка може много да даде, повече от една изнервена майка, за няколко часа.
Това хич не ми е отправна точка за разсъжденията.
От две седмици водя малкото по площадките, в парковете и в училищните дворове /кара колело, на площадка това не става/ щот ' имам ваканция, и се позаглеждам- ми не ме дразни нищо. Освен кучешките изпражнения. Вярно, че съм с него и едва ли деца ще го закачат при това положение, но какво от това- има деца с баби и дядовци- абсолютно нормални и чудесни за компания. Виждам как си комуникират другите- да има разлики, но не чак тъй болезнени. Освен това отчитам, че не е задължително моят начин да е единствено правилният. Вероятно затова и рядко се дразня.

Моята дъщеря е отгледана от 5 месечна възраст до 2 г. от една млада дама, не е професионална бавачка, но е много слънчев, отговорен и добър човек, отгледала своите двама близнаци и преди дъщеря ми - две близначки. На мен ми беше мноооого тежко и мъчно, че се върнах рано на работа ............. но винаги съм си казвала, че това, което тя даде като свободно време и внимание на дъщеря ми, аз не знам дали щях да успея да го дам .......... 


Напълно подкрепям Това писах и в постинга ми в темата. Всичко започва от семейната среда ............... Ето още един пример - децата, посещаващи детски градини. На практика те пребивават там 3/4 от деня. Взимаме ги, разходка, вечеря, баня и - в леглото. И въпреки това - всяко дете е пълен отпечатък на семейната среда и родителите. 

Judy - какви са разликите в тия деца - дето са с баба си на площадката?

storm76 в Англия е малко майчинството - 1 година (9месеца платени, 3-не). В България е най-дългото майчинство (3 години) за което знам по света.

Друг е въпроса тук, не е за майчинството ... По-скоро е до обшество и настройка. За мен едно дете се гледа най-добре от майка си и баща си! Не от професионална бавачка, детски градини и тн. Ако  може да се съчетава половин ден в градина, половин в къщи с мама/тати е най-добре.

За голямо съжеление за българина гледането не дете/деца не е истинкси труд и се върши помежду другото. Така беше при комунизма (когато растях), така е и сега 

Да, и аз забелязвам подобно отношение към децата. Мисля, че донякъде е и традиция подобно поведение. За щастие има И доста хора, които сериозно се отнасят към нещото, наречено родиттелстване.
Някой назад май леко се беше притеснил децата му да не останат изолирани, ако не ги води по градинки. Моят опит и наблюдения сочат, че е е много важно да се подбере средата на детето откъм другарчета за общуване. Не е нужно да се учи от масата в градинките. Веднъж като започне да общува предимно с добре възпитани деца, то ще започне и самичко да си ги открива като пораства. Ние не си "играем" с всички възрастни около себе си само защото сме се озовали на една улица или парк, нали! същото важи и за деецата.