Публикувана: 12 авг. 2011, 13:53 ч.
Последно мнение: 3 юни 2013, 09:14 ч.

Днес, Ви пише най-нещастната жена на света !

10 004
8
1

12 авг. 2011, 13:53 ч.

Мнения: 1

Започвам тази тема с много мъка в душата и сълзи в очите... Аз съм на 23г и за мен светът се промени от 08.08.2011г до тази дата - бяхме радостни с приятелят ми, защото бях бременна в 16 г.с.(щяхме да си имаме момченце).И така... на 08.08 на обяд получих кафеникаво кървене, естествено веднага отидох в "Майчин Дом" (там ходех на женска консултация и гинекологът ми работи там). След прегледа започна всичко - чух най-ужасното нещто, че детенцето ми няма сърдечна дейност...

Не мога да Ви опиша как се чувствам... постъпих в болница и последваха прегледи (за потвърдения че бебенцето ми е мъртво Cry

). През нощта на 09.08 в 12ч. ми сложиха таблетка за стимулиране на раждане и така в 4:30 сутринта започнаха болки, повръщане и обилно кървене. Аз, боквално си родих мъртвото дете. Дежурната сестра извика лекарите, те ме приспаха и ми направиха изчистване на матката. Събудих се в стаята и ми се искаше всичко това да беше сън, но за съжаление беше истина. Вече не съм бременна и си родих детето мъртво. Замислям се , от тук на там как ще живея? Как ще продължи живота ми? Никога няма да забравя онова същество, което живя в мен толкова време. Искам да знае , че винаги ще го обичам и ще плачем за него. Cry

.

Дано Господ, ми даде сили и търпение за да мога да продължа напред...

# 1 12 авг. 2011, 16:33 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Здравей. Писала съм го и на други момичета, ще го напиша и на теб. Няма да излекуваш болката си. Ще се научиш с времето да живееш с нея. Знам, че звучи жестоко, особено за теб в момента, защото раната е още жива. Но... за съжаление или за добро - не зная и аз... Принуждаваме се да продължим да живеем с болката и спомена.

Пожелавам ти по-бързо да се съвземеш и продължиш напред, защото друг изход няма... Hug

# 2 12 авг. 2011, 17:34 ч.

Варна
Мнения: 741

Мила V-qna, много съжалявам, че си загубила така чаканото и желано бебче Cry

Ужасно е и жестоко да си тръгнеш от болницата небременна и без бебче в ръце. Аз си задавах същите въпроси преди 1 година, когато изгубих моето момченце. Карма ти е казала - не минава никога тази болка, не спираш да мислиш за детенцето си, да тъгуваш за него, да плачеш за него. Но в един момент се научаваш да живееш с тази болка.. МОже и да не срещнеш разбиране в близки и приятели, но майките в този подфорум знаят какво е да загубиш детенце, независимо на каква възраст е то. Пиши тук и ще срещнеш подкрепа и разбиране. Пожелавам ти сила и вяра, че щастието е възможно и за теб. Не губи надежда! Hug

# 3 13 авг. 2011, 08:51 ч.

Мнения: 309

V-qna мнго съжалявам за това което ти се случило,много ми е болно когато видя нови момичета в този подфорум.Преживяното и болката никога не се забравят,никога не минават,но с времето свикваме да живеем с тази болка.Но сме длъжни да продължим напред заради близките ни,заради хората които ни обичат!Една голяма виртуална Hug

за теб,и дано твоето ангелче е на едно по красиво и добро място Flowers Rose

# 4 13 авг. 2011, 21:05 ч.

Мнения: 20

Цитат на: V-qna в пт, 12 авг 2011, 13:53

.

Дано Господ, ми даде сили и търпение за да мога да продължа напред...

Все се надявах да съм последната писала тук. Съжалявам!Бъди силна!

# 5 17 авг. 2011, 15:17 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Всяка е временно последна в подфорума... и всяка е най-нещастната, щом пише в него. Уви, мъката на света не се изчерпва само с нас...
Съдбата ни удря здраво понякога, но нищо не е вечно на този свят и страданието и болката все някога отминават и отстъпват място на щастието и надеждата.
Потъгувай си, дай си необходимото време - месеци, години. Трагедията е голяма, но има хора, които те обичат, и които имат нужда от теб; ти самата имаш нужда от нов живот и ново щастие - това ще ти даде сили да продължиш напред. Прегръщам те!

# 6 18 авг. 2011, 23:25 ч.

Мнения: 1

Здравейте момичета, чак сега успявам горе-долу нормално /без да бликат сълзи/ да споделя и за моята загуба отпреди две години... Да така е, беше отдавна, но такова нещо не се забравя и не се преодолява лесно, още повече когато е желано. Накратко ще споделя, защото даже и вече бившият ми приятел не знае. Всичко стана много бързо - разбрах, че съм бременна края на август 2009 г. и нямах търпение да му кажа. Щяхме да ходим на море края на септември и мислех тогава да го изненадам, но тогава се случи наводнението в Турция и почивката се отмени. Реших да му кажа по-нататък, за да измисля нещо романтично и тогава се случи... той замина за няколко дни в чужбина... и когато се върна вече нямаше какво да му казвам Sad

всичко беше свършило, без дори да кажа на някого. Бях съкрушена, бях станала сянка на самата себе си и даже безсъзнателно (или може би в онзи момент съвсем съзнателно) обвиних бившия си вече приятел, за това коего се случи... Опитах се да бъда същата, както преди - мила, обичлива, весела и т.н., но така и не успях и накрая го отблъснах от себе си... А той така и не разбра защо... Тази мъка ми тежи и до днес... загубих детето си, а след това и приятеля си... Но животът продължава...

# 7 2 юни 2013, 14:34 ч.

Мнения: 5

И на мен ми се случи това нещо вчера точно на празника на детето да ми съобщят новината, че бебето ми е мъртво вътре в мен и утре с мъка на сърцето трябва да отида да го махна. Вечерно време, когато излезна навън поглеждам звездите и знам, че моето малко момче е някъде там. Моят малък Никола-Александър.Боли! А болката и сълзите не спират!

# 8 3 юни 2013, 09:14 ч.

Мнения: 4

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: