Веганството - да споделим опит (7)

Привет и от мен в новата ни темичка! В предишната бях писала само един-два пъти, но редовно си ви следя.

fio,точно тези два продукта (плюс алоефреш) ги давам на дъщеря ми от едва 3 дена. Целта е да се регулира стомахчето й и да е по-редовна за голямата нужда. Аз също пия зелена енергия, по 2-3 капсули на ден. От преди това имам опит със зелената енергина в съчетание с коластрата - като виждам, че малката почва нещо да се разболява и веднага давам зелена енергина + коластра по няколко пъти на ден. Ами винаги й е пресичала хремата или пък с много по-леки симптоми се разминаваме (иначе се лекуваме с хомеопатия).


 

Никога не сме взимали нещо на Аквасорс. Има много класически хомеопати в България, които са и дистрибутори на тази марка. Но нашият лекар хомеопат не ми ги препоръчваше, то тя като цяло не беше фен на разни добавки и извлечени витамини и минерали.Става дума профилактично да се взимат, а не при установен проблем.

За подправките на ориза щях да напиша и аз къри, но вече се спомена.
Аз слагам и една друга подправка cajun, която е микс от: червен пипер, чили, черен пипер, чесън, кориандър, целина, розмарин, мащерка, fine herbs (магданоз, естрагон, chives, chervil)

Ucu, кюфтенца от елда или леща, или нахут. Изобщо може от различни зърнени или бобови, а може и комбинация от двете групи. Например наскоро правих "блат" от леща и просо.
А може и картофени кюфтенца.

За Аквасорс нямам проверена надеждна инфо. Преди доста време при разговор с моя приятелка, тя сподели, че били забранени в Сърбия.

Лурдес , много интересна рецепта с пълнените чушки, срязани на 2. Хареса ми идеята, със сигурност ще импровизирам.
За подправките към ориз. Много се изписа. но реших и аз да напиша своя опит,
Много е благодатен и почти не мога да се сетя нещо от основните подправки, което да не му върви.
Зависи с какво го съчетаваме.
Стават подправки както за сладък вариант, така и за солен.
По принцип не смесвам много подправки наведнъж.
Но съм му слагала канела, индийско орехе, карамфилче, риган, босилек, розмарин, джоджен, девисил, чубрица,
копър/ разбира се / магданоз, къри, чер/червен  пипер, кимион, ким, .........може и друго да съм слагала, но е било съвсем спорадично.

Да споделя и аз една рецепта, от снощи. Правих пълнозърнести  спагети, като в зеленчуковата смес сложих много белгийска цикория/само я бланширах/.
Хареса ни се, понеже горчивата й жилка изчезва   и се получва много лек и крехък вкус.
Добавих и по малко от чушки, лук/зелен и стар/, лентчики моркови, остро зеле, розички броколи , скълцани скилидки чесън, много босилек.

ето това е "острото зеле". Не му знам името на бг.

,
за веге пикник - крекери, банички със зеленчуци, кюфтенца, сурови плодове и зеленчуци, мини пици, бисквитки.

Исках и още нещо да споделя.
Напоследък забелязвам, че обръщам внимание на историческия елемент в кулинарията, продуктите и използването/разпространението на растенията по Земята.
Например, всички знаем, че картофите не са били известни в Европа, до пренасянето им от испанците от Южна Америка .

Нещо интересно, картофите са първият зеленчук, отгледан в космоса при съвместен проект на НАСА и университета в Уисконсин.

Наскоро пък четох, че Луи IV, Кралят Слънце, обичал да се храни със зеленчуци.

Ако и на друг му са интересни тези  подробности, или би искал да сподели/я нещо, което му е направило впечатление, ще се радвам да прочета

take a smile, и аз съм мислело по този въпрос. 
Мисля, че бях писала в някаква тема относно полезността на храните, в която имоше мнение, че едва ли не нещо, което расте далеч от мястото, където човек живее, не било полезно и не могло да се усвои напълно и т.н. Според мен няма такова нещо, в крайна сметка става дума за физика/химия/биология.

А, не бяха ли дадени на индианците от техния Бог (разбирай точно от космоса)  Нещо такова ми се върти в главата, че съм чела  Или за церевицата беше 

Много моля за извинение, за онези 2% за етикетирането на съставките- не са длъжни да ги изписват, май така пишеше в закона. И не е приумица на България , а на ЕС (не помня дали това го писах). Абе трябва да го прочетем (много е страшно)

Моята мъничка вегетарианка - пожела да яде месо. И не какво да е, а пиле на грил.
Поднесохме й го и като го помириса каза, че мирише гадно. После пак опита да го помирише и повтори, че мирише гадно. Докосна го и с погнуса си избърса пръста. Поне засега остава истинска вегетарианка 

fio, какво ти е менюто? Не се хвърляй на добавки и Аквасорси, пробвай да разнообразиш храната.  Повечко сурово може би? Зеленолистни, зеленчуци, семена и ядки? Щом се чувстваш отпаднала, сигурно има някаква причина, но това би трябвало да се коригира само с храна. Вода? Пиеш ли?

Реалист, много хубава рецепта! Тъкмо малкият искаше спагети - много са му интересни да ги смуче.
Благодаря ти!

Историческите факти около храните и на мене са ми много любопитни. За съжаление не знам много по въпроса, а което е знам е основно от тук.
СПОДЕЛЯЙТЕ!

/както е в линка на Палиа - Споделянето е всичко! Обожавам ги тези двамата, и тях, и снимките им, и разказите им...ще се готвя и аз за такова нещо! /

Благодаря ви много за мненията и съветите 

Щастливата, старая се да разнообразявам, но малкото човече е много много капризно още отсега.
Менюто ми – сутрин съм на плодове. Обяда е салатка(старая се да разнообразявам зеленчуците, сега съм на зимна вълна – моркови и червено цвекло), към която добавям накиснат слънчоглед или просто след салатката хапвам някакви ядки. Следобяд хапвам плодче или пак зеленчук. Вечерята е салата и евентуално нещо готвено, но малко.
От повечето готвени неща получавам зверски киселини, или просто се чувствам зле, така че наблягам на суровото. Забелязвам, че ми се хапват повече бобови, но киселините ме спират да ги ям твърде често.
Зеленолистните съм ги позабравила май. И зърнени нещо не ми се хапват – само от време на време си накисвам ръжени ядки и ги добавям към някоя салата.
Вода пия, даже се учудвам от себе си, досега не съм пила такива количества.

Ми ти само на зеленчук и малко плодчета + съвсем малко ядки ) Яж нещо по-калорично..

На мен също ми е интересна историята на растенията. Така че, Take a smile, споделяй.

Аз, междувременно, се зачетох за доматите.

"Перуанските племена, открили растението, не го използвали често като източник на храна, за разлика от по-северните племена в Централна Америка. Счита се, че родината на домата, освен Перу, са Мексико, Еквадор, Чили. Изглежда неуточнен див предшественик на днешния домат някак си е бил пренесен на север. Не е ясно кога точно се е случило това, но е било няколко хиляди години преди пристигането на испанските конкистадори в началото на XVI в. Там доматът бил култивиран и открит от испанците, които от своя страна го пренесли в Стария свят.
Испанците го наричали manzana, което означава ябълка, очевидно защото си мислели, че е точно това. От Испания доматът се разпространил в Италия, където нарекли тази „ябълка“ pomi d'oro (златна ябълка). Очевидно това била жълта или златиста разновидност на домата, а един автор пише, че се яде с „масло, сол и пипер“.

Червените домати също били познати, но все още не и в Италия. Говори се, че те били пренесени от Испания в Мароко. Там, за да бъдат различавани от жълтата им разновидност, им дали името pomo d'Moro (ябълката на маврите). Един френски гост, заинтригуван от новата храна, поднесена от италианските му домакини, превел названието грешно, когато се прибрал у дома и разказал какво е видял. Той разбрал името като pomme d’amour (ябълката на любовта). На това доматът дължи славата си на афродизиак, а и до днес някои хора изтъкват наситения му червен цвят, плодът във формата на сърце и отдавнашното схващане, че яденето на пресни домати засилва сексуалното желание.

В други части на Европа, обаче, особено на север, доматът си спечелил репутация не на афродизиак, а на пагубно растение. В най-лошите случаи го смятали за отровен, а в най-добрите - за нездравословен. Това се дължи на близката му родствена връзка с отровни растения от семейство Solanceae.
Тази страховита репутация сериозно ограничила консумацията на домати в северноевропейските страни. В Англия например, когато изобщо се използвали в готвенето, доматите се слагали само като подправка в супи и сосове.
 
Доматът бил пренесен отново в Америка от английските колонизатори, но растението се отглеждало само като средство за украса, а понякога се използвало в билкови лекове. Смятало се например, че доматите много помагат при премахването на гнойни пъпки.
Отношението към доматите в колониите се променило, но това станало постепенно. Консумацията на домати започнала първо на юг, вероятно заради близостта до Карибските острови и други испански колонии.
В Америка през 1820г полковник Робърт Гибън Джонсън променил нещата. Счита се, че благодарение на него доматът започнал да се консумира в тази част на света.

Изследване, проведено от учените от Харвардския университет показва, че доматите са изключително полезна храна за профилактика на редица сериозни и опасни заболявания. Съдържащият се в доматите ликопен, се среща още в динята, кайсията и червения грейпфрут. В този зеленчук се съдържа и голямо количество 5-хидро-кситриптамин – вещество сходно по действие със серотонина, който има отношение и към спокойствието и увереността на човека в неговите отношения. Не е случаен и фактът, че доматите понякога ги наричат “ябълките на любовта”.

Информация взех главно от тук:
http://izvesten.com/content/view/109/56

Жълти домати виждам тук да продават. Но не е сигурно доколко се е намесила изкуствено човешката ръка.
Като става дума в статията, че домата има форма на сърце, се сещам за биволското сърце, което баба отглеждаше- най-вкусният домат.
За извличане на гнойта с помощта на домат и аз го знам от старите хора. На мен ми е помагал при забит и берящ нокът.
Явно от тази тайнствена част на света- Южна и Латинска Америка, са дошли много растения. За какаото и и кафето всички знаем как са навлезли в Европа пка благодарение на испанските конкистадори.
А нашумелите супер храни- мака и лукума, чиято родина е отново Перу, си ги имат за обикновена храна там.
Явно има защо да съществува този небивал интерес от векове към тези страни от Ц. и Ю. Америка. Аз също съм от тези любопитковци. 
Доколкото знам, Щатите, а и Канада, ползват в Мексико пестициди забранени за първите и когато стане продукцията готова, си я внасят с чиста съвест и без да им мигне окото.

Fio, аз мисля, че не е толкова обезпокоително, че не ядеш сега лятото ядки, бобови и зърнени. Но според мен нещо трябва да ти вдигне енергията. Може да пробваш със спирулина. А и пробвай да консумираш семена- лен, сусам, слънчоглед...чиа, коноп ( те вече са по-скъпички).

Много често си мисля за това, защото, примерно, много обичам череши ( не се отглеждат тук, но пък в България съм отраснала с тях), манго и папая, авкодо (те са от тропиците). И да не изреждам всичко, мисля, че става ясно.
Но примерно сега лятото, разбира се, че предпочитам местното производство на домати, краставици, дини, пъпеши, ягоди, тиквички, зеленийки, ябълки. Вярно някои неща стават доста късно. А и както стана ясно от това, което прочетох за домата, под 10 градуса умира.

Едно обновено сайтче:
http://veganskirecepti.com/

Бях го давала още октомври 2010, но видях, че го няма на 1-ва стр.

Вери, благодаря за успокоението 
Сусам и слънчоглед хапвам.
Лен бях опитала преди доста време и нещо не се харесахме  Може да направя втори опит 
Остава да пробвам с чиа и коноп 

Много ми е интересно и на мен за историите на различните растения 

За чията - от няколко дни закусвам следното:

1 ч.л. чия /може и 1 с.л., но за пръв път ползвам чия и почвам с по-малко/ се накисва в малко вода. След 5-10 мин. водата вече се е желирала, слага се в шейкър-каната, добавя се една нарязана праскова и всичко се смила. Става много вкусно кремче/смути.

Вдъхнових се от тази рецепта: Магическо чия смути