Последните пет книги, които прочетох # 2

„Медея и нейните деца” Людмила Улицка – 9,5/10
„Човешката любов” Андрей Макин 7/10
„Одески разкази” Исак Бабел 8/10
"Среднощни деца" – Салман Рушди  9,5/10
“Пинк Флойд отвътре” Ник Мейсън 8/10
"Diary of a Wimpy Kid – The Ugly Truth" 5,5/10
“Африканеца” – Клезио 6/10
“Дали и Гала” - Елена Шатохина 6/10
“Добро момче” Галин Никифоров 5,5/10
“Какво обичах” – Сири Хуствет 8/10
“Скитникът” – Адриаан ван Дис 6/10
"Дванайсет странстващи разказа” Г. Г. Маркес 8,5/10
"The Doors: От другата страна", Джери Хопкинс, Дани Шугърман – 7/10
„Берлинските тополи” Анне Рагде 7,5/10

1. "Дума Ки" - Стивън Кинг. Пълно разочарование от Кинг беше за мен тази книга. Все чаках нещо да се случи и то а-ха да се случи, но не би ...   Накрая ми писна и я зарязах малко след половината  - 3/10

2. "Стълбове от сол” - Фадия Факир. Историята на две жени , затворени насилствено в лудница - първата, Маха, след смъртта на съпруга си и на баща си, от своя брат, който по този начин пристипва волята на баща си и заграбва наследствената им къща и й отнема сина, а втората , Ум Саад – от собствения си съпруг, който, след като тя му посвещава изцяло живота си и му ражда 8 сина, я изгонва от собствената им спалня и я принуждава да спи на пода на кухнята след пристиганета на новата му млада съпруга, а в последстие и затваря в психиатрия.

Това, което ми хареса - интересно ми беше да науча за живота и бита на бедуинските племена в Йорданската пустиня. Особено ме впечатлиха начините им за „лечение” на безплодие при жените – чрез жигосване през корема    И други подобни...
На моменти ме дразнеше третия персонаж  - странстващия разказвач с магаричката   - "гласът" на мъжете (или поне аз така го възприех   ), както и честото „В името на Аллах, Всемогъщия, Милостивия” също ми дойде в повече ...  

Интрига кой знае каква нямаша... Стилът на авторката не ми допадна особено. Като цяло ми остана тягостно чувство от тази книга и почувствах облекчение като я финализирах    От друга страна, обаче, не можах да я зарежа непрочетена...  
Определено много повече ми допадна от „Кабулските лястовици”  например, но пак не на 100%. Не ме разтърси, не ме развълнува, не ме грабна. Но друг може и да грабне!   -  5/10.

3. "Турски гамбит" - Борис Акунин. Приятна книжка и история, написана в симпатичен старовремски стил   Акунин определено не е "моят" автор, нито стил, но смятам да прочета и други книги от него по-нататък - 6/10

4. "Павилионът "Прасковен цвят" - Минмей Ип.. Лидерът ми от тази петорка  
Историята на едно момиче Сян Сян, попаднало след смъртта на баща си в публичен дом и превърнало се в мин дзи - престижна проститутка, наречена Скъпоценна орхидея. След години живот в павилиона успява да избяга оттам. Живее с даоистки монах в планината, после в Пекин, след това попада в Америка. Книгата е ретроспективен разказ на възрастната вече Скъпоценна орхидея, предаден на нейната внучка.
Определят тази книга като "китайския" отговор на "Мемоарита на една гейша". Нищо ново всъщност, но предадено по приятен и четивен начин. Хареса ми   10/10

5. "Денят на трифидите" - Джон Уиндъм. Брилянтна фантастика! Бях я чела като малка, сега я препрочетох. И пак ми хареса! 10/10

„Какво направи Кейти”-Сюзан Кулидж 10/10
Преди години по една кабеларка бях гледала филм със същото заглавие и сега не се въздържах и си взех книжката,която сега преиздадоха.Е заслужаваше си.Много,много ми хареса.Историята на едно голямо семейство,с палави деца,които играят на воля,доколкото леля им позволява,но чието мнение може да пренебрегват,ако няма последствия.Пък и дори да има последствия пакостите пак не изоставят.Смешни дяволии правеха малките хлапетии.
Но освен забавна тази история е и за добротата ,приятелството,порастването и как се става по-добър човек понякога и по трудния начин.
„Ранени думи”-Камила Шамзи 10/10
Книгата много ми хареса.Главната героиня Асмани търси смисъл в живота си,търси себе си разпиляна от болката по загубата на майка си.Непримирима независимо от това какво мислят другите.Непримирима и изпълнена с надежда,че  майка и е жива и ще се върне при нея.Изгубена в болката,а понякога и в гнева на тази загуба.Възхищаваща се на една майка,която се е борила за правата на хиляди жени,обичаща една жена,която се е осмелила да обича и да живее с мъж различен от съпруга и,която се е противопоставила на порядките,но и гневна на жената,която се е отдала на депресията след загубата на този любим,когото и Асмани е приемала и обичала,заради същата смелост,както и при майка и да се опълчи на традициите,да каже истината,да иска по-добро бъдеще,но и от когото е ревнувала,мислейки с горчивина,че той често е на първо място в сърцето на майка и,която го е следвала навсякъде.Асмани не се примирява със загубата им,защото преди години не е имала възможност да се сбогува с човека,когото е обичала като втори баща,с когото дори повече се е разбирала,отколкото с биологичния си,а майка и също е изчезнала просто така оставяйки дъщеря си на неизвестността.И едно неочаквано съобщение буди надеждите и отново.Буди я макар и болезнено за нов живот.
Книгата беше с неочакван за мен край.Съвсем далеч от всичко в стила на:”И заживели щастливи  докрая на дните си.”Нищо такова.Написана така че не можа да ме остави безразлична.Книга,която не представя постъпките на едни като грешни,а на други като единствените правилни.Книга,която те кара да се опиташ да разбереш мотива на героите,да се замислиш как ти би се почувствал на мястото на героя,как би постъпил в определена ситуация.
 „Цоп и Цап”-Вилхем Буш 10/10
Забавна история за две палета,чиито собственик мисли да се отърве от тях понеже не вижда полза от отглеждането им,защото не се доят,ни стрижат,както се изразява той и няма да му донесат пари,което най-главно го вълнува.Тези палета обаче имат късмет с това,че ги спасяват едни деца.Двата мъника правят куп забавни щуротии,но все пак са добри и накрая животът им се усмихва.А злото зло го постига и сърцето му от завист се свива.
„Ветеранът”-Фредерик Форсайт  10/10
Сборник с разкази на различна тематика.Най-много ми допадна „Шепнещ вятър”.
„Пристан за двама”-Никълъс Спаркс  8,6 /10
В тази книга Спаркс разказва историята на Ерин,която е единствено дете на родители алкохолици.Навършила пълнолетие на нея и се налага да се бори сама с живота.И при едно нападение над нея среща бъдещия си съпруг Кевин,който работи като детектив в отдел убийства.Той я прави щастлива и сватбата им е мечтаното начало на по-добрия живот,за който тя винаги е копняла.Но всичко се оказва привидно и зад идеалната фасада на спретнатата къща и щастливите съпрузи се разкрива съвсем друга картина.Кевин е властен,себичен,мислещ се за винаги прав,за това,че винаги знае кое е правилно.Ерин не може да му угоди колкото и да се опитва.И идва побоят,а с него и психическият тормоз.Младата жена го обича и му вярва,че няма да я наранява повече.Той насажда у нея чувство за вина,за малоценност.Но тя не е изгубила напълно своя дух и желанието си за по-добро бъдеще и най-накрая успява да избяга от него.Следва мъчително укриване,работа на места,на които не задават много въпроси за теб.Накрая намира своя нов дом и прекрасен човек до себе си, който е преживял загубата на скъп човек,но не се е изпълнил с омраза и злоба,а живее за децата си,който знае да обича,който е грижовен и цени живота и който в крайна сметка връща вярата на Ерин/Кейти в живота и в доброто.Но Кевин също не си губи времето и я издирва.Тя не може да се обади във полицията,защото той е детектив и има връзки навсякъде и макар че си е сменила името си сблъсъкът с него е неизбежен,защото той няма намерение да се отказва от нея.
Основното,което чувствах през повечето време докато четях тази книга беше горчивина и гняв.И Кевин бе причината за него.Обичаш някого,а съсипваш живота му...Знам,че такива неща се случват в живота,никой не е безгрешен ,но чак грешките да достигат такива размери това е направо ужасно.Но книгата си имаше и нещо,което ме накара да се усмихна и това беше Алекс или по-точно надеждата за по-добро,за това,че не е изключено  да откриеш щастието където най-малко си очаквал.Понякога е трудно да си оптимист,но нима надеждата за по-добро не ни крепи ?Не мога да не отчета и нещо ново от творчеството на автора. Спаркс тук е вкарал и мистичен елемент.Но въпреки това нещо липсваше на книгата,нещо което не знам как да го обясня точно,но нещо ,което да те грабне и да те накара да четеш и да не можеш да спреш докато не стигнеш края,да те остави без дъх.А преди ми се е случвало с негова книга.
  
„Любовни престрелки”-Джули Джеймс 7/10
Тя е адвокат,той агент на ФБР.Един случай,едно недоразумение ги изправя един срещу друг и така симпатията,която се е породила докато са работели по случая преди недоразумението ще прерасне във вражда,която пък ще доведе до размяна на остри реплики,до преместване.След време пак се срещат.Тя е свидетел на убийство,той разследващ.Следва забавна размяна на „учтивости”,отношения тип куче-котка.Но когато нещата стават сериозни истината излиза на яве и нещата не са такива каквито изглеждат.
Най ми хареса точно тази размяна на „учтивости” между героите,а също така се смях като колегите на Джак (главния герой) обсъждаха пред него живота на главната героиня Камерън,дразнеха го ,че я харесва,разнищваха до най-малка подробност кой какво е казал и защо,кой как е реагирал, какво се е случило,въобще много приказки,типично според Джак по женски се държаха,а той на мачо се правеше.
Забавна ,лека,секси книжка.За мен беше едно разтоварване.
„Любовни тайни:Българска любовна лирика” 10/10
Разкошно оформена книга.Доста от стиховете ми харесаха.
 
„Шинджу-Лора Джо Роуланд 10/10
Страхотна книга!Останах запленена от начина,по който авторката  пише.Завладя ме и не можах да я оставя.Четох докато вече очите ми се затваряха и едва преспала няколко часа пак четох и то до сутринта.Всичко сякаш оживяваше в съзнанието ми от начина,по който бе описано.Не можах да не се възхитя на самураят Сано,на неговата смелост,на куража му да се бори за истината въпреки всичко и въпреки всички препятствия,залагайки живота си,честта си,името на семейството си дори,за това в което вярва,защото той вярва в идеалите си и „истина” не е за него само дума без смисъл.
 „Червената кутия”-Рекс Стаут 9/10
Една смъртоносно сладка история.Бонбони с изненадваща тайна съставка...цианкалий стават причината за смъртта на едно момиче,а скоро умира и друг мъж,който пак е отровен,този път не от такова сладко изкушение. Полицията е зациклила и тук е мястото да се появи Спасителят в ръжта   в лицето на ексцентричният детектив Ниро Улф.Той напряга като Поаро малките си сиви клетки  и макар преди да се разреши мистерията на сметката да се пише и още един труп нещата се изясняват все пак.И няма как да е иначе с този втори Поаро. Забавен ми беше Ниро Улф.Малко ала Монк,но дори по-ексцентричен.Обичащ доброто хапване,което само и единствено неговият готвач може да му поднесе,обичащ бира,неизлизащ от вкъщи,освен веднъж годишно за изложение на орхидеи,които той ревностно обича и отглежда.Е така е някои си имат мустаци,други орхидеи. Той си има свои кризи,от които го вади с изобретателност неговия помощник  Арчи Гудуин.Забавни ми бяха разговорите между двамата,словестните предизвикателства и закачки на Арчи към шефа му.
Много симпатична книжка и много ми хареса,както е видно от оценката,която съм и дала,макар и не така завладяваща като предната.И познах кой е убиеца.Задобрявам.
„Врабче в светата обител”-Елис Питърс 9,9/10
Това е седма книга от поредицата „Средновековни криминални загадки”.Но за мен е първа среща с авторката и поредицата.Пренесе ме в Великобритания през 12 век в манастира „Свети Петър и Павел” където една вечер нахлува разгневена тълпа гонеща и обвиняваща в убийство едно момче,което търси закрила в църквата.Тя му оказва убежище за 40 дни,каквото е правилото за всички потърсили убежище.И на помощ на младия Лилиуин идва героят на хрониките (действителна личност) брат Кадфел,който със своя прозорлив ум и наблюдателност успява да разкрие загадката.Тъй като е много лесно да обвиниш непознат човек,слаб,беден и без подкрепа на ново място.Понякога така е по-лесно,отколкото да се огледаш наоколо и да видиш,че убиецът е под носа ти.
Признавам ,че първите двадесетина страници не ми беше кой знае колко интересно,но после историята ме увлече и четох с удоволствие.Стилът на авторката,без да съм някакъв спец,просто като човек прочел книгата ми допадна.Толкова леко се лееха думите и така ме увличаха да отгръщам страница след страница. И за пръв път от както чета криминални книги не се питах кой е убиеца,не погледнах накрая,а просто се наслаждавах на четенето.
 Лека вечер и приятно изкарване на празниците!

"Мисис Далауей" В. Улф
"Ана Каренина" Л. Толстой
"Името ми е Червен" О. Памук
"Връща ли се часовникът назад" У. Еко
"Ключът на Сара" Т. дьо Рьоне

Напомня на тази:

Другата Болейн- Филипа Грегъри
Страхотна историческа книга, а и аз обожавам историята за династията на Тюдорите и всяко четиво свързано с тях ми е интересно . Авторката ми е сред любимите ,има страхотен майсторски вкус и стил ,на писане ,и други неини романи съм чела, и всичките са страшно добри . Романът ни потопя в света на ,две сестри различни по характер ,но и двете водени от любовта си към английския крал ,но техните общи черти и желания са дотук . Докато едната е добросърдечна, и наивна т,о другата освен желание за любов ,има желание, и за власт над краля, и народа ,тя е амбицозна, и не се страхува да нарани собствена си сестра . Като цяло романът, ни представя един свят на интриги ,амбиции любов, и семейно предаване . Мери е първата избраница на Хенри VIII  ,тя изживява за кратко в своя розов свят сред ,красивите ренесансови дворци вярвайки че ще остане в сърцето на Хенри завинаги .Но семейство Болейн има други планове, не за нея ,а за всички тях .Те не искат просто да станат част от кралската фамилия ,те искат власт над народа ,но и над самият крал . Точно затова Мери много скоро разбира, че е чисто ,и просто играчка ,в една игра на амбиции ,и жажда за власт тя няма силата ,да се бори за това да стъпи на врата на Хенри ,и да осигури предни позиции на семейство Болейн в кралството . От друга страна пък Ан притежава всички качества необходими да го направи тя е амбициозна ,умна ,дръзка, и смела няма я онази наивност на Мери, с тези си качества Ан, не цели само да спечели сърцето на английският владетел ,но има за цел да предостави на семейство Болейн голяма власт не само в двореца ,но и над целия английски народ .И въпреки че е нужно доста време на Мери да прозре  какво се крие зад фалшът, златните завивки, и зад истинското лице на Хенри и ужасът, когато научава истината  Мери намира сили да продължи напред . За разлика от сестра си която въпреки, че печели сърцето на краля ,преживява жесток ,край то Мери среща истинската любов ,забравя за амбициите на семейството, си и тежката съдба на сестра си и започва нов живот . Лично на мен Мери ми е по симпатична от Ан хубаво е човек да е амбициозен, но когато амбицията, ти наранява твои близък ,то тогава говорим вече за злина и егоизъм . И да Мери не успя да задържи кралят и прекрасния златен дворец за себе си . Но тя намери нещо много по важно истинската любов и истинското щастие въпреки семейния егоизъм .

Жена за обесване -Пънар Кюр
Страшно тежка и разтърсваща книга способна да достигне и до най-студените кътчета на човешкото сърце . Не бих препоръчала книгата на всеки защото е страшно тежка и изпълнена с болка и тъга . Толкова много съчуствам на Мелек така съм плакала заедно с нея съдбата й е тежка жестока и отвратителна . Самата книга обхваща един голям проблем не само в Турция но и по целия свят обръща внимание на домашното насилие на потъпкването на женската свобода и гордост . Мелек е жена която беззащитна нещастна жена чието единствено съществуване се ограничава с това да бъде играчка в ръцете на един сексуален маниак .Мелек не съществува не само като жена но и като човек подлагана на системно сексуално и психическо насилие и налагайки се да се подчинява на неговите извратени забавления Мeлек се превръща в една безгласна буква и нищо повече . Системният терор непрекъснатото мачкане  използване тероризиране и насилие затварят на Мелек вратите към свободата и оставят тези не непрекъснатото страдание . Има някой който се опитва да й повогне да се измъкне от тази страшна дупка но за съжаление опитите са напълно неуспешни . Книгата ни предоставя възможност да се замислим над чуждата болка и страдание . Да бъдем съпричастни към жестоката съдба на тези жени и се обръща внимание и на хората който са виновни за нейната съдба . Когато научих че книгата е по действителен случай нещо много силно ме стисна за гърлото насилието е най-жестокото престъпление към една жена и аз просто останах безмълвна и само плачех когато четях книгата

Лекарство против северния вятър - Даниел Глатауер .
Това е първата книга от историята на Лео и Еми нямам търпение да прочета и втората .Написана е страшно увлекателно и въпреки че сюжетът не е точно мой тип я изчетох за има няма 3 ден на един дъх. Не вярвам че в мрежата може да възникне нещо като любов нито пък че такива връзки са стойностни . Но ми хареса историята за Лео и Еми как една грешка дава началото на едно приятелство и нещо повече .Забавните и ирочни писма желанието да се настаниш по бързо пред компютъра за да си пишеш и споделиш най-дълбоките си и съкровени тайни на някого когато не познаваш и пред когато можеш спокойно да се разкриеш . Не мисля че в книгата става думи конкретна за любов по скоро за увлечение и флирт нещо напълно нормално за днешните тинейджъри .

Марли и Аз -Джон Гроган
Сладка книжка от която направо изпаднах в умиление е не е най-великото литературно постижение но пък е толкова затрогваща и сладка поне на мен много ми хареса .Тази книжка ми показва че някъд по света има и добри чувства и ме кара да се чувсвам страшно позитивно . Марли е такова сладурче и същност то е двигателят на отношенията между двамата влюбени .


Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)Джеръм К. Джеръм
Не ми хареса тази книга беше ми скучна . В никакъв случай не бих я нарекла тъпа или нещо подобно аз тъпи книги не чата .Просто самата книга не успя да ме грабна изобщо беше интересна в началото но после я дочетох просто защото не обичам да оставям недочетени книги .
 П.П Съжалявам ако има някакви грешки утре ще си прегледам мнението отново и и ще ги редактирам .

Ангелче,заинтригува ме с коментара си за „Жена за обесване”.
Малко ми напомни на книгата на Спаркс,за която писах по-горе.Насилието било то над жена,мъж,дете,животно освен да ме разгневи,често ме е и разплаквало също като теб.Ще ми се  тези хора,насилниците да могат да се поставят на мястото на своята жертва,да не стоят само на позицията,че такова нещо не може да им се случи на тях,защото са по-силни ,по-умни или бог знае какво.Разбира се те си имат мотиви за действията си,че кой ли ги няма,но каквото и да са преживели нищо не е оправдание да си го изкарваш на невинен човек,защото той е по-слаб физически/психически от теб.Трябва да си кажеш каквото  има на човека ,който е виновен,колкото и да е трудно,рано или късно.Поне аз мисля така.
А „Марли и аз” е страхотна книжка наистина!Беше ми една от фаворитите от миналата година.
Друга такава трогателна книга за добротата на животното,за това как то иска да дарява и  получава само обич,да прави хората по добри е „Белият Бим Черното ухо”.
http://chitanka.info/person/gavriil-troepolski
А също и „Ласи”.
http://chitanka.info/text/15666-lasi
Невероятни книжки!Е разбира се и животните са като хората и те не са така да го нарека застраховани срещу лоши чувства и емоции,но като цяло са много добри,качество което ние кой знае заради действителността  или по каквито и да било други причини забравяме понякога.
п.п. Книгата,за която споменаваш,Естел не съм я чела.Дори не бях я чувала.Но има доста книги,които засягат домашното насилие. 

eovin27  Незнам за мен такива хора трябва да бъдат публицно линчувани и заплюти от обществото . Страшно много мразя насилниците когато чуя за насилие особено над жена направо сърцето ми се къса . За мен това не са хора а животни разбирам че всеки си има мотив за държанието всеки е страдал но това не ти дава право да нараняваш някой друг .Не искам да продължавам да говоря защото много избухвам в ужасен гняв
 А за Марли и аз също така съм гледала филма страшно е позитивен и сладък . А Ласи ми беше любимото куче когато бях малка показва как животното може да бъде също толкова добър приятел колкото  и човекът .
П.П Ранени думи”-Камила Шамзи  аз за тази книга съм чувала много добри отзиви но за съжаление така и неможах да я прочета имам я вкъщи но просто никога не успявам да стигна до нея .  . може като се освободя от кандидат -студентска  ми подготовка да я прочета .

Ау, колко отдавна не съм писала.. 

Прочетох "Отнесени от вихъра" (М.Мичъл) - четох я близо 2 месеца, въпреки че ми беше интересна, не е книга, която се чете бързо. Увлекателна, красива, горчива, тъжна, и каква ли още не. Определено влиза в списъка с най-любимите ми книги. И, въпреки че е огромна, скоро мисля да я прочета пак. 
След това, понеже се бях потопила в американския юг, прочетох и "Слугинята" (К.Стокет). Не ме впечатли. Увлекателна книжка, чете се лесно, но накрая в теб не остава нищо. Това е от типа книги, за които ако ви попитат след 1 година, няма да си спомните за какво изобщо става въпрос.
"Коледа в Париж" (С. Моъм) - увлекателна, приятна, чете се лесно, без да тежи. Хареса ми.
"Престъпление и наказание" (Ф. Достоевски) - много рядко ми се случва да оставя книга, която съм започнала, но тази не можах да я довърша.  Знам, че е класика и т.н., навярно има своите достойнства, но за мен това беше една от най-отегчителните книги, които съм чела някога. 
И след като класиката ме отказа, реших да се хвърля на нещо съвременно и хванах "Игрите на глада". Първите 2 книжки ги прочетох на един дъх.  Третата я оставих да отлежава за по-нататък. 

"Раци отшелници" - Анне Рагде 7/10
"Сатанински строфи" - Салман Рушди 8/10
"Островът" - Александър Секулов 6,5-7/10
"Лятото на неудачниците" - Галин Никифоров 5,5/10
"Рицарят, Дяволът, Смъртта" - Елена Алексиева 8/10

Ето и аз какво четох напоследък  

1. "Любовта на Божур" - Лиза Сий - 10/10
Първият ми досег с тази авторка   Книгата ми хареса изключително много! Не бях чела до сега подобна - цяла енциклопедия на китайските вярвания за смъртта! А и може би защото вярвам в прераждането и в това, че смъртта е просто преход, и чи има "нещо отвъд" още повече ми допадна!  

2. "Снежно цвете и тайното ветрило" - Лиза Сий - 10/10
Много ме докосна тази книга!   Бях гледала филма преди време, но, разбира се, книгата е несравнима с него! Беше ми интересно да науча за китайската традиция лаотун - сродни души или заклети сестри завинаги. Всяка от нас, която е имала или има много добра приятелка ще разбере  
Книгата дава и много широка представа за живота, бита и традициите в Китай през миналите векове и особено върху мястото на жените в обществото, които като момичета е трябвало да се подчиняват на бащите си, като жени - на мъжете си, а като вдовици - на синовете си. Много ми допадна и девиза на свекървата на главната героиня - Лили - "Подчинявай се, подчинявай се, подчинявай се.... пък прави каквото си знаеш"   Нищо ново под слънцето  

Оставила съм си третата издадена в България книга на Лиза Сий - "Момичетата от Шанхай" за по-натам  

3. "Белият тигър" - Аравинд Адига - 7/10
Също ми беше интересна, дори само поради факта, че за първи път чета книга от съвременен индийски автор. Дава добра представа за живота и порядките в съвременна Индия. Главният герой е шофьор в семейство богаташи. Самият той е израснал в изключително бедно семейство от кастата на сладкарите - Халваи. Там явно всяка професия си има отделна каста   Като малък са му дали име чак като тръгнал на училище, тъй като всичките му роднини - N на брой и живеещи в една стая   - са били много "заети", за да му дадат име и е наричан "Муна" - "момче". Друго, което ме впечатли, е масовата практика шофьор да поема вината на господаря си, ако той блъсне и убие човек на пътя. В затворите било пълно с шофьори, които излежавали присъди за произшествия, които не са направили  

4. "Берлинските тополи" - Анне Б.Рагде - 6/10
Мисля, че е доста прехвалена тази книга... Като четиво - нищо особено.

5. И книгите, които не дочетох:
"Фън шуй откачалки" - поредното ми фиаско в чиклита  
"Паяжината" - Джон Уиндъм - след "Денят на трифидите" подходих към нея с големи очаквания, но не ми хареса... Прекалено описателна се оказа за моя вкус.
"Кукувиците от Мидуич" - Джон Уиндъм - също не ме грабна...

   "Крадецът на книги", Маркъс Зюсак 8/10

   "Проломът", Патрик Лий 8/10
 
   "Принцът на приливите" - Пат Конрой 7/10

   "Мъртво вълнение" - Майкъл Kонъли 9/10
 
   "Протоколът Адриан" - Алън Фолсъм 7/10

Хайде и аз да се разпиша в тази тема, че не знам защо, но много рядко пиша тук:

Мемоарите на една гейша, Артър Голдън  -   9/10

Талисманът, Стивън Кинг   -   8/10

Черният дом, Стивън Кинг   -   9/10

Лунният камък, Пол Остър   -   8/10

Джонатан Линвингстън Чайката, Ричард Бах   -   8/10

Синът на Ной, Е. Е Шмит   -   10/10

Елена, Ивлин Уо - 6/10
Щастието да ни харесват, изкуството да преуспеем, Надин дьо Ротшилд - 7/10
Кръвна връзка, Сидни Шелдън - 10/10
История без край /2 тома/, Кен Фолет - 10/10
История на красотата, Умберто Еко - 10/10

"Сблъсък на крале"-  Мартин, Джордж Р. Р. - 8
"Игрите на глада"  - Сюзан Колинс - 8
"Възпламеняване" - Сюзан Колинс -  8
"Сойка-присмехулка" - Сюзан Колинс - 5
"Десет малки негърчета" - Агата Кристи - 9
"Вечната Амбър" - Катлийн Уинзор - 9,5
"Обичах я" - Анна Гавалда - 8