Щастието в Европа

  • 8 891
  • 117
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 407
Аз специално тук не се чувствам дискриминирани или пък че някой гледа на мен отвисоко. Но също така и не смятам че бих могла да постигна в професионален план това, което бих постигнала в България. След 10 години тук си давам сметка, че в професионално отношение идвнето ми тук беше професионално самоубийство. В момента в който чуят, че говориш с акцент поне при търсене на работа и поне в моята сфера тъй като работата ми изисква активно упражняване на езика писмено и говоримо веднага те категоризират като втора ръка. И това го казвам не само от моя личен опит. Познавам и други чужденци тук които са с подобни впечатления. На работа ми сме две чужденки, които не са били родени тук аз и една филишинка. И двете така да се каже сме с най- ниските заплати тук. Сега въпросът за щастието е много индивудален и също така зависи кой откъде е тръгнал и какво е очаквал. Аз в България никога не съм била зле, справях се добре с живота тъй да се каже и заминах с голямо самочувствие и големи очаквания за голям възход. Тук ми харесва животът, но ако не ти се налага много да работиш. Иначе по магазините и улиците всички са много любезни да ти вземат парите. Но ако става въпрос да ти дадат пари за способностите и квалификациите ти нещата не стоят така. В тази сфера се чувствам чужденка и се чувствам дискриминирана. 

# 61
  • Valencia-estadio de Mestalla, Barcelona-estadio de Camp Nou
  • Мнения: 905
Като си се реализирал в родинътъ си,какви ги вършиш в Испания
Доказах че мога да постигна още повече неща както в личен така и в професионален план.
А и нали казА,че много си размишлявал защо не си успял да постигнеш в България тУЙ,което си постигнал в Испания
Няма нужда да споделям лични неща. Явно не правиш разлика между професионална реализация и личен живот щом задаваш такъв въпрос.
Тук редовно се отговаря и коментира избирателно,когато няма какво да се каже,което е твърде удобно разбира се ooooh!
Явно не ти харесват отговорите, но това си е твой проблем.

# 62
  • Мнения: 5 710
След 10 години тук си давам сметка, че в професионално отношение идвнето ми тук беше професионално самоубийство.

Това не винаги е задължителен фактор човек да е нещастен  Simple Smile Особено в чужбина. Аман с това 'постигане'. У нас просто сме бръмнали на тема реализация, кариера и т.н. На който няма висше образование (к-вото не го коментирам, че не е удобно), се гледа като на завършил училще за бавноразвиващи се. Ако си плувец и не си поне републикански шампион не си никакъв плувец. И т.н. Това са изцяло руско-насадени комплекси и мании, вкоренени дълбоко.
Ако си продавачка си некадърница, селянка, облужващ персонал, втора ръка човек. Вие забелязали ли сте колко теми има за продавачките и сервитьорките в този форум. Най-презряната прослойка. Защо. Защото като си нещастен и посредствен имаш нужда да стъпиш на нещо самочувствието си. Това тук го няма и затова казах, че хората в Италия ми изглеждат щастливи.
Защото когато живееш по-простичко , семпло и си стъпил на земята, щастието ти до голяма степен ( естествено сигурно не за всички, но масово това виждам) се е заключило в нещата от живота - любовта, семейството, интересите, свободното време и т.н
А не в/у работата, кариерата, колегите, постигането. Чунким някой ще ти каже едно 'благодаря', като си постигнал нещо в някой офис. В момента в който затвориш вратата и кажеш "довиждане" си забравен и заменен от следващия реализиращ се. А ако си заминал за чужбина, забравата ти е гарантирана. Къде е тогава щастието, ако имаш само това?

# 63
  • Мнения: 407
Нямам нищо против сервитъорките, продавачките и чистачките, но с доходите, които горепосочените получават аз не бих могла да съм щастлива.

Е за някои хора професионалната реализация може и да е  без значение. Но специално за мен ако беше да ставам сервитъорка да речем нямаше да си губя 5 години от живота да се квалифицирам и да си късам нервите с изпити и други подобни? Е за някои университетът може да е бил един голям купон и да са си плащали за изпити както веднъж беше споменато че едва ли не всички заръшили софийскя университет си вземали изпитите с преписване. Но за мен не беше така. И не дойодох в чужбина с идеята да съм продавачка, сервитъорка или нещо подобно и на който кажа тук какво съм завършила в България ми се чудят на акъла с такова образование какво правя в страната им. Явно наистина ме мислят за неудачник или че в България нещата са наистина ужасни да дойда тук и естествено при това положение смятат че каквато и да е заплата би ме задоволила защото съм отчаяна и нямам друг избор.

# 64
  • Мнения: 5 710
Ти ако не си работила 10 години по специалността си, мисля, че все едно не си го завършила това нещо. Не разбрах какво си завършила, но фактите ( поне от моята гледна точка) са, че човек може да е неадекватен на пазара на труда и въоръжен с не една диплома.Така че поне моята гледна точка е, че е по-добре да съм сред хора и да работя нещо, което ме издържа, отколкото да си стоя вкъщи и да си фантазирам колко ценен кадър съм.  Първото със сигурност ме прави по-щастлива, от второто - И това го казвам, защото процесът в мисленето ми протече по този начин и успях да намеря щастието си, по-точно баланса си  и без да работя това, което съм завършила ( което м/увпрочем  е масово и сред  местни, не важи само за мен)

# 65
  • Мнения: 407
Никога не съм стояла вкъщи да си фантазирам колко ценен кадър съм, но със сигурност ако си бях останала в България щях да се реализирам за това, което съм учила, а тук трябва да работя това, което мога да намеря. Е специално мен да работя каквото и да е не ме удовлетворява и не мога колкото и да се старя да разделя косъмът на две и да направя една продваческа заплата да речем не че и работя като продавачка да ми предложи същите условие на живот и удовлетворение като например една адвокатска такава.
От друга страна, ако се отнасят с теб като с идиот и като с човек който не става за нищо друго освен за продавачка да речем то започваш и да се чувстваш като такъв. И това определено не ме прави щастлива, нито пък животът с минимален доход и на кредит.
Но темата беше за щастието в Европа тъй че предполагам моите размишления по въпроса са ирелевантни.
Сигурна съм, че съфорумките в Европа са щастливи, тъй че се извинявам за лиричното отклонение.

# 66
  • Мнения: 5 710
Никога не съм стояла вкъщи да си фантазирам колко ценен кадър съм, но със сигурност ако си бях останала в България щях да се реализирам за това, което съм учила, а тук трябва да работя това, което мога да намеря. Е специално мен да работя каквото и да е не ме удовлетворява

Не го казвам на теб лично, аз ако се върна също бих имала по-добри възможности за реализация, и ще се чувствам по-удовлетворена от тази гледна точка. Но човек обикновено няма всичко. А не е сам, трябва да мисли за семейството си, ако не е сингъл.  Не може и кино и сладолед. Преценяваш кое  ти е важно, теглиш чертата накрая и живееш. Винаги можеш да се върнеш в Бг, нали? Да бъдеш удовлетоврен професионалист. Щом не го правиш, има причини, които те задържат. И ако те не ти накланят 'везната' към щастлива рекапитулация, кофти. Но все си мисля, че не е така Wink Да не мислиш, че у нас не е същото. Всеки има някаква неудовлетвореност, не е задължително обаче да е нещастен. Това исках да кажа.

# 67
  • Мнения: 407
Аз в България не съм работила по специалноста, тъй че и да се върна то е все едно да почна от начало затова и стоя тук. Но ако можеше да се върна преди 10 години не бих тръгнала. Поне за мен си мисля че в България и да не бях по-добре нямаше и да съм по зле. И не говоря само за професионална реализация. Ако можеше в момента и изобщо да не работя щях да съм щастлива. То влакът на професионалната реализация ме е подминал и задминал както тук така и в България. Проблемът обаче е че без професионална реализация и материалната реализация е кофти, а при мен без материанла стабилност животът не е хепи. Иначе тук повечето българи оправят коли в задните си дворове и са хепи и викат по добре били отколкото в Европа. Явно ЮАР е страна подходяща за back yard mechanics или да си жена на такъв Simple Smile

# 68
  • на брега на морето
  • Мнения: 2 615
След 10 години тук си давам сметка, че в професионално отношение идвнето ми тук беше професионално самоубийство.

Това не винаги е задължителен фактор човек да е нещастен  Simple Smile

Подкрепям изцяло мнението на 10 c's. И аз съм висшистка(то кой ли българин в чужбина не е?), дори съм работила 2 год по специалността си в Бг.
Но в момента сервитьорската работа ме устройва напълно(вкл. и заплащането). И ако някой ми предложи, дори тук, да работя по специалността си - доста ще се замисля коя работа от двете да предпочета. Най-вече, защото много много не ми се поема отговорност. Не, че сега не поемам. Работя на касата, с пари, но определено отговорността ми е по-малка, отколкото ако работех " по професията си". А и не съм алчна.  Simple Smile
Понякога и с времето приоритетите се променят. Преди ми харесваше професията ми, но сега сякаш предпочитам нещо по-неглижарско. Grinning

# 69
  • Мнения: 2 786
След 10 години тук си давам сметка, че в професионално отношение идвнето ми тук беше професионално самоубийство.

... У нас просто сме бръмнали на тема реализация, кариера и т.н. На който няма висше образование (к-вото не го коментирам, че не е удобно), се гледа като на завършил училще за бавноразвиващи се. Ако си плувец и не си поне републикански шампион не си никакъв плувец. И т.н. Това са изцяло руско-насадени комплекси и мании, вкоренени дълбоко.
Ако си продавачка си некадърница, селянка, облужващ персонал, втора ръка човек...

Това е толкова вярно  Laughing Много хора избиват такива комплекси и имат прекалено високи очаквания към себе си. Които ако не постигнат (защото не всички могат да са "републикански шампиони" или шефове и милионери), им удря директно по самочувствието, самооценката и усещането за щастие. Как да компенсират това? Ами като си ги изкарат върху някой друг - обикновено непознати в някой форум, които са дръзнали да кажат, че са доволни от живота си  Laughing Неслучайно е казано, че никой не се е извисил, принизявайки другите, но мнозина опитват ли опитват   Whistling

# 70
  • Мнения: 4 300
Мисля, че малко се маскира явлението. Или по скоро го разглеждате частично. Далеч не е само по отношение на образованието и кариерата. Масово българите мислят, че всичко което могат да видят около себе си могат и трябва да го имат, ако го желаят. Някакси приемат за даденост да имаш собствен дом, да имаш достатъчно пари, да можеш да си позволиш и второ, и трето и пето.
Няма го разслоението, класите на обществото, които да са насаждани с поколения. Няма го навика около теб да има много неща, част от които естествено недостъпни.

# 71
  • Мнения: 5 462
След 10 години тук си давам сметка, че в професионално отношение идвнето ми тук беше професионално самоубийство.

Това не винаги е задължителен фактор човек да е нещастен  Simple Smile Особено в чужбина. Аман с това 'постигане'. У нас просто сме бръмнали на тема реализация, кариера и т.н. На който няма висше образование (к-вото не го коментирам, че не е удобно), се гледа като на завършил училще за бавноразвиващи се. Ако си плувец и не си поне републикански шампион не си никакъв плувец. И т.н. Това са изцяло руско-насадени комплекси и мании, вкоренени дълбоко.
Ако си продавачка си некадърница, селянка, облужващ персонал, втора ръка човек. Вие забелязали ли сте колко теми има за продавачките и сервитьорките в този форум. Най-презряната прослойка. Защо. Защото като си нещастен и посредствен имаш нужда да стъпиш на нещо самочувствието си. Това тук го няма и затова казах, че хората в Италия ми изглеждат щастливи.
Защото когато живееш по-простичко , семпло и си стъпил на земята, щастието ти до голяма степен ( естествено сигурно не за всички, но масово това виждам) се е заключило в нещата от живота - любовта, семейството, интересите, свободното време и т.н
А не в/у работата, кариерата, колегите, постигането. Чунким някой ще ти каже едно 'благодаря', като си постигнал нещо в някой офис. В момента в който затвориш вратата и кажеш "довиждане" си забравен и заменен от следващия реализиращ се. А ако си заминал за чужбина, забравата ти е гарантирана. Къде е тогава щастието, ако имаш само това?
Дума по дума , моето мнение се припокрива с написаното от Лени.
Много пъти съм отваряла дума за прекалено големите амбиции на бг родителите.
В последствие при най малкия неуспех , в семейството настъпва истинска трагедия.
Не искаме да живеем просто.Изобщо в бг семлите неща никак не са на "мода".
Затова и в бг все сме недоволни .

# 72
  • Мнения: 5 710
тук ясно се различават само най-високите нива. Разни хора, които не се и виждат.
Останалите хора искат и имат независимо от 'нивото', но според интереса.
Масово се практикуват спортове и хобита, които у нас биха били за 'богати'.
На мен ми прави силно впечатление как скъпи хобита като спортен риболов, ветроходство или езда например се практикуват от  хора, които мислено ги  класирам в low middle class.
Продавачка на пазар, например. Хората не се съобразяват с някакви условности, като 'класа", която отдавна е сякаш смесила  масата, а действат според интересите си. А те  далеч не се ограничават в кепабчета и бира след работа.

# 73
  • Мнения: 5 710
Аз обаче не се обявявам против образованието и професионалната реализация, всмисъл не ме разбирайте погрешно Simple Smile Смятам, че са много нужни. Просто щастието може да се състои и за обикновените хора, които нямат висше образование и високи цели , или които по някаква причина са се разделили с желанията си в професионалната област -  това исках да кажа.
 

# 74
  • Мнения: 3 638
След 10 години тук си давам сметка, че в професионално отношение идвнето ми тук беше професионално самоубийство.

Това не винаги е задължителен фактор човек да е нещастен  Simple Smile Особено в чужбина. Аман с това 'постигане'. У нас просто сме бръмнали на тема реализация, кариера и т.н. На който няма висше образование (к-вото не го коментирам, че не е удобно), се гледа като на завършил училще за бавноразвиващи се. Ако си плувец и не си поне републикански шампион не си никакъв плувец. И т.н. Това са изцяло руско-насадени комплекси и мании, вкоренени дълбоко.
Ако си продавачка си некадърница, селянка, облужващ персонал, втора ръка човек. Вие забелязали ли сте колко теми има за продавачките и сервитьорките в този форум. Най-презряната прослойка. Защо. Защото като си нещастен и посредствен имаш нужда да стъпиш на нещо самочувствието си. Това тук го няма и затова казах, че хората в Италия ми изглеждат щастливи.
Защото когато живееш по-простичко , семпло и си стъпил на земята, щастието ти до голяма степен ( естествено сигурно не за всички, но масово това виждам) се е заключило в нещата от живота - любовта, семейството, интересите, свободното време и т.н
А не в/у работата, кариерата, колегите, постигането. Чунким някой ще ти каже едно 'благодаря', като си постигнал нещо в някой офис. В момента в който затвориш вратата и кажеш "довиждане" си забравен и заменен от следващия реализиращ се. А ако си заминал за чужбина, забравата ти е гарантирана. Къде е тогава щастието, ако имаш само това?
Дума по дума , моето мнение се припокрива с написаното от Лени.
Много пъти съм отваряла дума за прекалено големите амбиции на бг родителите.
В последствие при най малкия неуспех , в семейството настъпва истинска трагедия.
Не искаме да живеем просто.Изобщо в бг семлите неща никак не са на "мода".
Затова и в бг все сме недоволни .

10 c's, чудесно написано!  bouquet Да, образованието е нужно, професионалната реализация също, но защо ли никой в БГ не може да приеме, че човек може да е щастлив и да постигне нещо и без тях. Примери - бол! А не съм срещнала българин, който както родителите в чужбина е готов да се съгласи, че щастието на детето му може да не е в "задължителното" учение, а в следването на собствения път и собствените интереси и цели. От социализма ли ни е насадено, от руснаците ли, както казваш ти, не знам...
И аз откакто съм тук все се чудя защо в БГ сме все недоволни? Маркрит донякъде е дала отговор.  Завръщаме се сега след 3-месечен престой в Гърция и направо ми се "отвори" душата сред тези хора.  Heart Eyes Някой беше споменал по-напред кризата там, да в криза са, но не чух един човек да се оплаква, че не му стигат парите, не чух една баба да споменава, че й е малка пенсията, а повярвайте ми, с 500 евро в Гърция се живее като с 200 лв. в България. Хората се радват на живота и се радват на околните, на децата, на семейството и приятелите! А като се върнеш тук и всяка майка почва да сравнява детето си с твоето - какво правело, какво рисувало, дали му е по-гъста косата, колко песнички знае  ooooh! ooooh! ooooh! Всеки съсед почва да ти брои парите и всеки приятел да си мери... работата с твоята. (нямам предвид "онази работа"  Mr. Green) И няма начин да обясниш на някой "мениджър" или "директор", че може да си щастлив и без да раздаваш визитки и пращаш и-мейли с гръмки титли...
Еми ето затова сме вечно нещастни!

Общи условия

Активация на акаунт