Щастието в Европа

 

Много интересни неща сте написали.   Извинявам се, пуснах тема и изчезнах, но много работа ме налегна в последно време и просто не мога да стигна до форум.
Но все пак да уточня. Темата не е за Европа, всеки може да се Чувства свободен и да сподели как е около него. Просто статията която Четох беше за Европа и нямам други данни. В едно филмЧе си спомням Че се споменаваше Че индексът на щастие в Щатите е по-нисък отколкото в някои африкански страни, но с това се изчерпва информацията ми в световен мащаб. Идеята беше Че в Щатите хората са заети или с изкарване на пари или с харченето им, не им остава свободно време и време да са щастливи.
Chrisimommy, много интересно звучи тая книга която препоръчваш, ще взема да я прочета.
Картата на щастието също много ме заинтригува, но страните са толкова дребнички, Че за някои не съм съвсем сигурна кои са. Но ще взема да се разтърся, дано я намеря някъде увеличена.  

10 c's, ти ме накара много да се замисля. Честно казано не очаквах на тия години да стигна до някакви фундаментални 'открития' за себе си и света около мен, но май така стана.   С много неща съм съгласна, но все пак в ново време свръхамбициозността е типична не само за Съветските републики и сателитите им, но се е превърнала и в ценност на западните общества, поне по мое мнение.

Мен особено ме вълнува напоследък как можем да направим от децата си щастливи хора и затова съм в търсене на 'факторите' на щастието. Гледам много хора около мен, които пренасят ценностите си и представите си за щастие върху децата си. Това което не могат да разберат е Че децата им са самостоятелни хора, а не някакви придатъци към тях самите, и съответно поколението им има други ценности, пък може би и други неща ги правят щастливи, не точно тези които са важни за нас. От друга страна ценностите се и възпитават, ама не съвсем... Изобщо сложна работа, но ми прави впечатление Че за повечето хора е много важно какво ще учат децата им, какво ядат, какво обличат, какво ще работят, но поне около мен никой не се замисля дали с тази супер-работа детето му ще е щастливо. В общи линии като Че ли масовото мение е Че щастие и пари са горе-долу едно и също. И съответно голяма Част от хората смятат Че като угаждат на всяка прищявка на децата си ги ги правят щастливи. Но като гледам тия изследвания никак не съм убедена Че парите или образованието имат голямо отношение към щастието на масата хората. Затова лиЧно аз се опитвам да уЧа детето си да е щастливо и с малко (още повеЧе Че вярвам Че следващото поколение ще е принудено да живее с много по-малко от нас), ама не е лесно в консуматорското време в което живеем...

Нямам какво да добавя.

Аз мисля че голяма роля играе факта, че все повее родители нямат време за децата си, защото работят по цял ден, а децата са по градини или гледачи. Едно дете се радва много повече на времето прекарано с родителите си, на вниманието от тяхна страна, от която и да е играчка.

Много вярно!
Нищо, че в едно изследване в Холандия бяха изкарали, че работещите майки прекарвали едва ли не повече "качествено" време с децата си, защото като били заедно им обръщали повече внимание 

Родители които изкупуват отсъствието си с подаръци безпорно има. Но аз говоря за нещо съвсем разлиЧно: за това детето да се науЧи да цени малките неща, да бъде щастливо защото грее слънце, защото е видяло хубаво цвете, да изпитва удоволствие когато дава, а не когато полуЧава, да се Чувства щастливо Че е прекарало един ден сред природата, а не пред фейсбук... ей такива прости неща които по никакъв наЧин не зависят от това дали майката работи или не.

Пък и без да искам да споря с когото и да било, моето лиЧно мнение е Че ако детето е над 4 години, майката съвсем спокойно може да си позволи да работи 30 Часа на седмица без да го ощетява по никакъв наЧин. Фата, и тук има подобни изследвания с подобни изводи. Моите наблюдения са мнгого ограниЧени върху майки които не работят защото познавам малко такива. И без да претендирам тия наблюдения да са представителни, поне в слуЧаите които са ми познати от близо, виждам Че работещите майки водят децата си на много повеЧе места и им предоставят повеЧе разнообразие. Може би това имат пред вид под по-каЧествено прекарване на времето.

добре звучи, но е трудно изпълнимо. децата днес са различни, чакайте малко да порастнат, да видим колко ще се радват на ден сред природата, който, при всички положения има общо с работеща, или не майка. щото в седем вечерта, трудно мога да ги разходя из природата, освен ако не живeя сред нея.



зависи от настройката и интересите на майката, работеща или не. при всички положения, при еднакви настройки (разбирания), една неработеща майка по-често ще предложи на детето си качество. което също е относително понятие : на едно уморено дете може хич да не му е зор да се разхожда из музея и да слуша разкази, които му напомнят, да речем, цял ден в училище.
"разнообразието" и "качеството" на работещите майки са абсолютно равностойнi на подаръците на същите. и в двата случая се "изкупува" вина, по различен начин.
(няма да се впускам в подробности и да питам какво и коства на работещата майка тва ми ти качество)
нещата са елементарни : пита се едно над 4 годишно и под 13 дете дали предпочита един "качествен" час в музей или сред природа, или цял следобед с мама в къщи, изкаран в писане на домашни, разговори, и кратко квартално излизане с негови приятелчета.
и после си говорим.

инак, аз съм работеща, с "качествено" време, което и мен даже не убеждава  
но май се отдалечихме от европейското щастие, нормално де, майки сме...

feiam, в много слуЧаи съм съгласна с тебе, ама не и в този. 


Познавам и големи деца които се радват на ден сред природата, при това с работещи майки.  Даже познавам две тинейджърки които всяка веЧер бягат за здраве с работещата си майка. В 7 веЧерта е ясно Че никой не ходи сред природата, това са неща за поЧивните дни или отпуската. Но пък и не всиЧки работещи майки се прибират в 7. Около мен много малко майки работят на пълно работно време. В общи линии ако работиш 6 Часа на ден не е невъзможно от 3:00 да си с детето си. Затова казах Че 30 Часа работа на седмица не ощетяват никого, нито дете, нито майка.


Това наистина ли го мислиш? Същисана съм просто. Ами ние и преди да имаме дете през поЧивните дни не си стояхме вкъщи. Аз го правя за себе си, не заради детето. На планина ходехме редовно без дете, сега ходим с дете, единствената разлика е Че избираме по-леки маршрути. От време на време ходим на увеселителен парк и не знам там кой се забавлява повеЧе, но аз май го Чакам с по-голямо нетърпение. Абе изобщо 90% от нещата които правим с дете са си просто Част от нашия наЧин на живот. Така като се замисля май само в зоологиЧеската градина ходя по задължение, но тоя 1 ден в годината ще го преглътна като изкупление на вината ми Че работя.  След работа също се разхождаме защото за мен това е наЧин да си поЧина. Изобщо детето се е вписало в нашите интереси и съответно развива същите интереси и не ме пита кога ще си стоим вкъщи, а кога ще ходим на пикник и на планина. И ние не сме някакво изклюЧение, познавам и други работещи майки които намират време да правят неща с децата си без да изкупуват вина. В същото време гледам няколко съседски деца които си прекараха лятото с неработещите си майки като изборът им се свеждаше до това дали ще играят в двора или на улицата. ВеЧер Чакат с голямо нетърпение работещата майка на дъщеря ми да си прибере детето от детска градина, та поне компанията да сменят. Четно, не доумявам как майките им не успяват да ги заведат поне до площадката. Пък и гора имаме до нас, не е като да няма къде да си разходиш детето. Като им кажа къде сме ходили, какво сме правили, не събуждам никакъв интерес у тях, казват 'А, да Чувала съм Че има такова място, сигурно е хубаво'. И аз като тебе бих оЧаквала, Че Човек ако има повеЧе време ще прави повеЧе за или със детето си, но парадоксът е Че не е така.

И все пак съм съгласна с нещо 


като обаЧе смятам Че настройката и интересите също се влиаят от това дали работиш.

Изобщо даже не сме се отдалеЧили от темата за щастието, защото балансът между работата и семейството си е много възлова Част от щастието.  Тука имаше някаква статистика според която  жените-домакини боледуват много по-Често от работещите жени. И това ако не е свързано с щастието... здраве му кажи. 

пропуснала съм уточнението, те тва за мен е оптимален вариант 



и аз съм същисана от себе си  , обаче да, наистина го мисля. може и да остарявам, знам ли, но на мен ми тежи липсата на време и чувствам постоянна вина, че детето ми е до 6 часа в училище, когато 90% са ги прибрали в 4.. събота и неделя, ако тръгна нанякъде, ми остава домашна работа несвършена. а не съм някаква маниачка. ей на, гледай колко е часа, събота, а съм станала да ги водя в увеселителен парк. и отсега си мисля не за забавлението (аз обичам паркове), а че съм недоспала и какво ще ми остане за утре 

може да съм просто уморена, не знам, но това постоянно живeeне на бегом не ми оставя време да се израдвам на нещо, всичко ми е едно голямо задължение и толкова 


ей на, изнасям се, че ми мелят сол на главата, че закъсняваме 

(принципно и рационално погледнато съм съгласна с теб. ама не винаги успявам да съм рационална  )

 

Е, ние накрая ще плеснем с ръце, ще се прегърнем и ще се окажем на едно мнение.   Защото пълното работно време с деца и според мен си е съсипия. И аз имам моменти в които ми се налага да правя по 40 Часа на седмица и мога само да ти съЧувствам. Тогава превклюЧвам на програма 'оцеляване'. Това знаЧи Че всиЧки ангажименти и уговорки които не са спешни се прекратяват, пере се само най-необходимото, яде се храна от фризера или се поръЧват пици и в най-драстиЧния и вариант дете и мъж се командироват на кино или някъде на подходящо място за игра. Но ми е ясно Че това е възможно защото става въпрос за кратко време, постоянно не може да се живее по тоя наЧин. ОбаЧе като изклюЧим тия моменти за мен работата на 30 Часа носи и на мен и на детето ми повеЧе от стоенето вкъщи.
Опитай да си поЧиваш повеЧе след като няма наЧин да намалиш работното време. Децата не е нужно да са заведени навсякъде. Аз използвам например дъждовните уикенди, затварям се в спалнята след обяд и заявявам Че сега ще спя, лягам спя няколко Часа и никак не ме интересува кой как се забавлява в това време, трябва да могат да оцелеят и без мене 2 Часа. За къщната работа идва една жена която за 4 Часа ми върши толкова работа, колкото аз бих свършила за 8. Е сигурно нямаше да навреди ако и аз пипвах по нещо, ама и без да пипвам, добре си живеем. Прането и съдовете се мият сами, за мен остава пазар (в петък след работа обикновено) и готвене. Мазето от 2 години ми се иска  ако може да се подреди само, ама понеже не става, си седи разхвърляно, но си мисля Че бих се Чувствала по-нещастна с подредено мазе и уморена, отолкото на разходка и с разхвърляно мазе. Абе аз съм си мързелана и гледам да се щадя щото ако не го направя, никой друг няма да се сети. И както и преди казах, много рядко ходя някъде ако не ме кефи, ако съм уморена и изобщо по задължение. Но много добре те разбирам, Че ако си уморена, няма нещо което да ти прави удоволствие, затова първо погледни към себе си, пък после удовлетворявай желанията на останалите.  

Подкрепями мнението, че работата парт-тайм с деца е най-оптималния вариант. Понеже сега не работя оценявам, че просто се разтоварвах и си почивах на работата   Да гледаш близнаци 24/7 е май по-натоварващо. Та пълно щастие няма  

За мен е несъпоставимо щастието на къпещия се бедняк в Ганг и това на домакиня от Германия,примерно....и да се определя кой е по-щастливия.
Аз лично никога не бих се разпознала като щастлива,нито в единия от вариантите.
Попаднах на определението  "сhemisch вlij",буквално-химчиески щастлив.
Ясно е за какво става въпрос,както и че процента на тези "щастливци" в Европа расте главоломно.
Аз не мога да си обясня как Дания е на първите места за най-добро място за живеене и населението й е на първите места по употребяващи антидепресанти. 

А пък моята (8г.) завижда на децата дето остават,не винаги е настроена на вълна общуване с родителите и съвместни мероприятия. Смята,че децата дето остават са най-щастливите-играят,забавляват се,правят разни работи,домашните,ако имат...
Мисля,че повечето майки развиваме чувство за вина,когато децата ни попораснат,оформят свой приятелски кръг,свои занимания.......сякаш времето,когато всичко това е зависело от нас отминава и се чувстваме виновни и се опитваме да компенсираме малкото оставащо време,когато децата ни все още имат нужда от нас.
Поне аз така мисля.
Конкретно,преди 2 дни,взимам я от училище с намерение да отидем до голям търговски център да купим яке и ботушки и да хапнем нещо,там има и забавления за деца-изобщо супер план в моите очи.
От нейна страна-никакъв ентусиазъм,имала уговорка с децата от квартала да играят след училище.
Чудя се,на вас такива неща не ви ли се случват?Само вие(родителите) ли забавлявате децата ?Баби,роднини,приятели,разни организирани от училище/община мероприятия не са ли включени?
Аз да съм издъхнала досега,ако единствено на мен се падаше да забавлявам,възпитавам и т.н. или ако изпитвах вина за 2-та часа лично време,които си позволявам,когато имам нужда 
Работя,30 часа,1 дете....доколкото разбирам от последните постове,май нямам право да се обаждам....идеалния вариант съм