Публикувана: 3 окт. 2014, 15:37 ч.
Последно мнение: 17 дек. 2014, 23:15 ч.

А сега какво? :(

11 976
65
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви съвети могат да бъдат дадени на човек, който се чувства изгубен и разочарован в чужбина?
Как мога да се справя с носталгията и желанието да се върна в родината?
Какви са ползите от придобиването на образование в чужбина?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви съвети могат да бъдат дадени на човек, който се чувства изгубен и разочарован в чужбина?
  
  Когато се чувствате изгубени и разочаровани в чужбина, важно е да приемете процеса на адаптация. Не е необичайно да изпитвате носталгия и копнеж за близките си. Важно е да потърсите нови приятели и общности, както и да участвате в различни курсове или дейности, които ви интересуват. Освен това завършването на образованието ви в чужбина може да осигури по-добри възможности за реализация в бъдеще, като дипломите от чужбина са високо ценени. От съществено значение е да се насладите на студентския си опит, да намерите положителното в новата среда и постепенно да изградите нова мрежа от приятели и подкрепа.
- Как мога да се справя с носталгията и желанието да се върна в родината?
  
  Справянето с носталгията и желанието да се върнете в родината изисква време, търпение и адаптация. Важно е да намерите нови приятели, общности и хобита, които ви интересуват. Завършването на образованието ви в чужбина може да осигури по-добри възможности за реализация в бъдеще. Опитайте се да се насладите на студентския си опит и намерете положителните страни на новата си среда.
- Какви са ползите от придобиването на образование в чужбина?
  
  Придобиването на образование в чужбина може да осигури по-добри възможности за бъдеща кариера. Дипломите, получени в чужбина, се ценят и могат да доведат до напредък в кариерата. Освен това опитът от изучаване на нова култура и език може да разшири вашия мироглед и да ви подготви за работа в международна среда.
- Какви съвети могат да бъдат дадени на студент, който учи в чужбина и търси начини за създаване на контакти и изграждане на социална среда?
- Какви предизвикателства могат да срещнат студентите, които учат в чужбина, при общуването с местните хора?

3 окт. 2014, 15:37 ч.

Мнения: 7

Здравейте, пиша тази тема защото имам нужда от съвет на страничен човек. Така, моята история е следната, преди 2 години завърших средното си образование и заминах за чужбина за да започна да следвам там, това беше нещо за което бях мечтала от толкова отдавна. През годините ми в гимназията имах прекрасната възможност да пътувам, видяла съм толкова много страни и винаги съм знаела, че един ден няма да живея в България. Там никога не се чувствах на място, заради манталитета на повечето хора, но пък имах късмета да намеря страхотни приятели с които имаме еднакви възгледи, интереси и т.н. И ето сега проблемът вече съм студентка, мечтата ми се сбъдна, уча в чудесен град, който заобичах още от първите ми дни тук, но някак си се чувствам сама. Замислям се кое е най- важното в живота, и мисля че приоритетите ми са се променили. Искам да съм със близките ми. Искам да говоря на родният си език и дори и да не съм със старите ми приятели да знам, че мога да завързвам контакти и да създавам приятелства на родният ми език. Искам да бъда част от България, дори и не винаги да се вписвам напълно. Да, знам че това е носталгия, че е напълно нормално и т.н, но се запитвам има ли смисъл всичко това след като не се чувствам добре. В България бях съсредоточена върху лошите неща и не осъзнавах, какво всъщност съм имала. Не искам след 10 години да се окажа със добре платена работа, но все така самотна. Дори и сега пишейки осъзнавам колко е глупаво и детинско всичко написано: плод на носталгия. Но смятате ли, че ако се прибера в България ще направя грешка? Просто се чувствам под адски голям стрес тук, та нали това трябва да са най- хубавите години, а аз имам чувството че си ги пропилявам целейки се към по- добро бъдеще, вместо да живея в настоящето. Вече съжалявам за изборът които направих да дойда тук и се чувствам много изгубена. На 20 години съм, а все още не съм намерила своят път.

# 1 3 окт. 2014, 15:51 ч.

Мнения: 285

Незнам от колко време си там, но ми звучи и на мен като
носталгия. Радвай се, че си приета там и си учи, момиче!
Поне това задължително направи, само колко път си извървяла
до тук. Peace

Като завършиш, живот и здраве, ще му мислиш къде искаш
да се реализираш. В чужбина, или в Бг. Peace

Успех! И запомни! Няма пълно щастие в този живот!
Там ти липсва едно, тук ще ти липсва друго. Naughty

# 2 3 окт. 2014, 16:03 ч.

Мнения: 1 298

Хич и не ти трябва да се връщаш тук. Горчиво ще се каеш, когато ще е вече късно - няма да имаш същите възможности за адаптация. По-скоро положи усилия да се адаптираш и да намериш щастие и контакти там, където си (или в друга по-свястна от нашата държава). И да усъвършенстваш езика до степен, да не ти прави впечатление при комуникацията, че не е български...

Колкото до това, че не усещаш да живееш в настоящето, да, това е сериозен проблем, но е проблем на самия човек, а не основно на обкръжението / страната. И тук ще си така (или ще станеш така в един момент), ако не го разрешиш на вътрешно ниво. В тази връзка мога да ти препорчам така нашумялата книга на Екхарт Толле "Нова земя", която е именно за живота в настоящето. Той някак си не казва там, че трябва да си в определена страна, за да го живееш. Mr. Green

Бих те посъветвала и да намериш време за допълнителни курсове или общности по интереси.

ПП. А да се върнеш тук, можеш винаги. Знам за едно преуспяло в чужбина семейство, което от носталгия се върна... Е, пишман станаха докато успеят да издрапат след това до "ре-емиграция"... Хубаво ги беше посрещнала родната действителност. Съжалявам за песимизма, но - питаш, давам мнение и примери...

# 3 3 окт. 2014, 16:11 ч.

Мнения: 3 031

Ако искаш се върни, но първо си завърши там образованието. Дипломите от чужбина са ценени у нас и винаги ще си намериш нещо добро ако решиш да се връщаш. Аз също завърших в чужбина, вече има много българи навсякъде. Ние бяхме една банда от 20-30 човека, веднага се намерихме.
Носталгията винаги я има, като съм навън, искам да се върна, като се върна, искам да си замина. Няма пълно щастие, но наистина не зарязвай започнатото, 2 години си изкарала вече. Другите 2-3 и те ще минат за нула време.

# 4 3 окт. 2014, 16:16 ч.

Пловдив
Мнения: 2 122

Само да допълня (на мнението на другите писали съм) носталгията ти е по нещо, което го няма вече тук. Дори да беше се заипсала в БГ да учиш пак щеше да почувстваш лека носталгия към миналото и период на адаптация към новото.
Висшето образование е много по-различно, като изживяване от средното. Нещата не са на ниво "аз съм заедно с хората, които познавам от 5-6, та понякога и от 10-12 години". Тук също щеше да започнеш с нови хора, често и на ново място (нов град), без близките и роднините. Тази малка компания, която си имала сигурно се е пръснала и те са по най-различни градове и държави вече. Време е да намериш нова компания.
Мисля, че почти всеки е минавал през нещо подобно след края на средното и в началото на висшето образование. Поне аз минах (виждах и как най-различни мои съквартиранти минават през годините през такъв период), а си учехме в БГ и то повечето от нас в град само на 100-150 км. от родния град.

# 5 3 окт. 2014, 23:03 ч.

Мнения: 374

Аз да допълня към другите мнения, че 20 години изобщо не са много за намиране на пътя. Гледам около себе си хора от различни националности, които и на 25 още не са сигурни в пътя си и това е нормално, според мен.

Съветвам те да не си затваряш врати. Ако завършиш образованието си в чужбина, пак можеш да се върнеш в БГ. Но ако го прекъснеш, върнеш се в БГ и след това решиш наобратно - ще е по-трудно, ще тръгнеш от по-ниско стъпало и ще изгубиш години в наваксване.

# 6 4 окт. 2014, 00:57 ч.

Nice
Мнения: 946

В същата ситуация съм като теб, на твоите години, трета година уча и живея в чужбина и те разбирам. В същност в началото изобщо не чувствах липса или носталгия и ми беше много добре тук (само семейството ми липсваше, но се справях с това). А и хората в България много ме отбллъскваха още от ученическите ми години и просто желаех да замина.
Сега обаче много липси се появиха с течение на времето. Но ако се върнеш в България все едно си пропиляла времето в което си била в чужбина и не си напреднала в реализацията си. Разбира се човек на 20 години има тепърва да се реализира на базата проба-грешка, но ако учението ти в чужбина върви, не го оставяй и го завърши. И ако след завършването си още искаш да пробваш и в България значи може би трябв да се върнеш и да опиташ.
Губим много когато заминаваме, но бихме загубили и много ако останем. Никога няма префектно щасти, за това бъди силна, докажи какво можеш и направи изборите, чиито последствия ще можеш да понесеш.

# 7 4 окт. 2014, 06:48 ч.

Мнения: 8 163

Доколкото разбирам, наскоро си започнала да учиш в чужбина. Дай си време. Ще намериш нови приятели. Сред колегите си, сред техни роднини и познати. Няма да се изненадам и ако изградиш основа за създаване на семейство.

Не се опитвай да пришпорваш нещата. В момента си на място, към което си се стремила. Дай му и вземи от него най-доброто, което можете да си предложите взаимно.

# 8 12 окт. 2014, 19:00 ч.

UK
Мнения: 2 276

Хубаво са те посъветвали момичетата. Аз също съм минала по този път, както и други хора от семейството ми. Нормално е да се чувстваш така в началто, че и после. Само един съвет от мен - опитай, ако можеш, да не си създаваш идеалистична представа за живота и хората, които си оставила в България. Всички, които живеем далеч го правим, после обикновено се разочароваме. Наслаждавай се и използвай възможностите, които ти се предлагат и не се обръщай назад. Времето ще покаже кое е най-правилното решение Simple Smile

# 9 12 окт. 2014, 22:42 ч.

Мнения: 349

Нали знаеш - най-много сълзи са пролети заради сбъднати мечти Simple Smile

Аз не мога да ти дам съвет дали да си дойдеш или не- това си е твое решение, но трябва да ти кажа, че аз лично се върнах след първата година в един от най-добрите университети в УК и бях безкраен оптимист. Сега виждам реално нещата, а те не са никак, ама никак розови. Не съжалявам за решението си, защото то далеч не беше породено от носталгия, но съвсем скоро пак ще търся път навън, защото тук не само, че ми е трудно да се развивам, ами на моменти имам чувството, че потъвам, тъй като тук следват абсурд след абсурд, във всяка една сфера.

Според мен трябва да се отърсиш от носталгията и да се наслаждаваш на студентските си години, да се запознаваш с хора от различни култури, да пътуваш, да опитваш нови неща, да се възползваш максимално от всички възможности. А България - тя все още си е тук, за сега Simple Smile

Любимото ми място в университета беше библиотеката. Там намирах спасение, когато бях тъжна, там се чувствах добре, сред книгите, сред другите студенти, атмосферата беше незаменима. Имаше и едно езеро с патици - там ходех привечер, хранех патиците и оставах на спокойствие. Ти също ще намериш твоите места и твоите хора, сигурна съм. Hug

# 10 12 окт. 2014, 23:03 ч.

Мнения: 3 595

На 20 е много рано още човек да е сигурен, че е намерил пътя си, има време, не се притеснявай!

Иначе - аз също заминах в чужбина да уча и първата година си е толкова интересно, нови хора, преживявания, места, че нямах време за носталгия. Следващите ме удари обаче яко - липсваха ми топлите български хора, висенето на кафе часове наред, ходенето на гости, езика (в Германия съм, тук студенината на хората понякога е впечатляваща). Но с времето човек си намира средата, нови приятели, особено пък като дойде моментът с хубава, стабилна и добре платена работа всичко се променя. Като се прибирам в България първите 2 седмици обожавам всичко и след това един по един изскачат всичките недостатъка и виждам за съжаление положението на държавата и бързам да се връщам обратно, въпреки че родината си винаги ще я обичам много.

Моят съвет - остави малко време. Не ми стана ясно завършила ли си, но ако не си - изчакай, завърши, виж тогава как се чувстваш, дай си време да свикнеш и тогава прави радикални решения. Истината е, че и да се върнеш пак ще ти липсват нещата, които си оставила зад гърба си, такова номадско поколение сме, че винаги ни липсва нещо от място, на която сме били и пълно щастие едва ли ще намерим. Нормални са чувствата ти и рано или късно ще ти подскажат какво да направиш. А дори и да се върнеш винаги отново можеш да стегнеш багажа, никое решение не е окончателно, така че не съжалявай за изборите, които си направила, вярвай в себе си и всичко рано или късно ще дойде на мястото си!

# 11 13 окт. 2014, 16:42 ч.

Мнения: 4 392

върни се в БГ и се съсредоточи върху хубавите страни, а сега и с тия модерни комуникации няма да ти липсват много неща отвън

виждам заминаване навънка само и единствено ако тук си се наситил/а и искаш приключение

# 12 14 окт. 2014, 11:17 ч.

Мнения: 712

Ако се чувстваш зле се прибери. Имам позната, която така направи - кандидатства, приеха я, изкара един семестър и каза "аз не мога да живея тук". Имам и познат, които отиде да работи в щатите, като имаш предвид, че майка му и сестра му са там от години. Изкара 2 месеца и се прибра със същите думи - "аз не мога да живея тук".
Има и много хора, които и с пистолет да ги заплашват няма да се върнат. И такива познавам. Там им е добре и не искат да се прибират в БГ.
Има и други, които работят там и се прибират през 3-4 месеца за по един месец при семействата си.
Там хората са различни, с различни разбирания и манталитет. Начинът на живот е различен от нашият. Не всеки може да се адаптира и това не е повод за срам, а нещо нормално.
Прецени си сама кое ще е най доброто за теб и вземеш ли веднъж решението /каквото и да е то/ не се обръщай назад, чудейки се "ами ако". Успех! bouquet

# 13 14 окт. 2014, 20:29 ч.

Мнения: 8 163

Цитат на: Kira в вт, 14 окт 2014, 11:17

Имам и познат, които отиде да работи в щатите, като имаш предвид, че майка му и сестра му са там от години. Изкара 2 месеца и се прибра със същите думи - "аз не мога да живея тук".

Не всеки може да се адаптира и това не е повод за срам, а нещо нормално.

Аз пък познавам няколко души, които се върнаха в БГ поради носталгия. Не издържаха и два месеца на живота при родните условия.

При всички положения съм съгласна с подчертаното. Много правилно и на място казано.

# 14 14 окт. 2014, 20:47 ч.

Австрия
Мнения: 2 517

Цитат на: рпт94 в пт, 03 окт 2014, 15:37

Но смятате ли, че ако се прибера в България ще направя грешка? Просто се чувствам под адски голям стрес тук, та нали това трябва да са най- хубавите години, а аз имам чувството че си ги пропилявам целейки се към по- добро бъдеще, вместо да живея в настоящето. Вече съжалявам за изборът които направих да дойда тук и се чувствам много изгубена. На 20 години съм, а все още не съм намерила своят път.

E, същото си мислех като бях на 17-18 (на толкова завърших МГ в БГ) и започнах да следвам в Австрия. И работех. Издържах година и се върнах. Не съжалявах! Обаче.. от съдбата си човек не може да избяга Crazy

От 13-14 години живея в Австрия. Отдавна не изпитвам носталгия. Напротив! - тук е всичко, което имам.. което обичам, което ми е важно и без което не мога Heart Eyes

Препоръчани теми

Проблем с майка ми.

Семейно развитие

Съвет за психично болни родители

Любов или пари?

Причина:

Причина: