С трепетен копнеж продължава Септемврийският бебевалеж :)

Краси,честито миличка!Много се радвам че бонбоната се е родила и че сте добре.Желая ви само радост и щастливи мигове.Онзи ден като те видях много се зарадвах че днес е събитието.
Иве каквото и да облечете няма значение.Мисля че утре ще е прекрасен ден за вас.Много се вълнувам,че вече ще изпишат Вики.Снимай и чакаме да гледаме.

Честити сладки бебенца на Кокетка, LiletoYa и Lucky и Красуна
     Да са ви живи и здравички, много послушнички и много ящнички 

Дани и Ения, чудесни разказчета   
Дани, нали си била с епидурал, защо те е боляло или аз нещо не съм разбрала 
Ения, я ми кажи като второ раждане по-лесно ли беше и по-бързо?

Иве, каквото и да си облечеш, утре ви е най-специалният ден и Вики ще е много щастлива, че си е при мама, хубав празник и да се насладите максимално на момента 

Еси, малката Естел е голяма прекрасница  , също като Инес, прави й още снимки, чудни са 

Галче, за нещата, които пишеш, те подкрепям с 3 ръце    Аз затова пак се запътих към Токуда, че там поне позволяват на 100% присъствие на таткото, душ, вана, топки, музика, клечене, пълзене, напъване в каквато поза ти душа иска и каквото може да ти помогне. Този път ще се заинатя единствено срещу системата, дано само да не отида пак с изтекли води, искам си по каналния ред- тапа, контракции, разкритие и т.н. Дай Боже както се казва 

valerie и аз като теб, от 2-3 дни съм без пукната контракция, даже бебето не рита както преди, едно такова затишие пред буря ми се струва  Не очаквах никога да си го помисля, честно, ама вече ми писна да съм бременна и си искам да идва момента, да си го изживея пълноценно и да си гушна бебка. Е, име още не сме измислили, ама като я видим, ще решим.

Леко на всички, които са тръгнали към среща с бебчетата и очакваме още вълнуващи разказа 

Иве, супер! Не знам как ще спиш тази вечер от вълнени .И ние с теб сме в трепетно очакване! Чакаме те на линия да разкажеш!

Да кажа и за моето раждане. Най-щастлива бях от факта, че съпругът ми присъства на раждането, беше през почти през цялото време с мен в реанимация / освен вечерта по време на купона /. След като излязох от упойка дойде голямата ми дъщеричка, майка ми , баща ми, най-близките ми приятелки. В този момент донесоха и беба и аз бях безкрайно щастлива, че съм с любимите си хора в този страхотен момент.
Безценно беше  присъствието на мъжа ми през целия престой в болницата. Той ми помогна да стана за първи път, пак той ме раздвижваше след ставането, той ми помагаше да си правя тоалета . Безкрайно съм му благодарна за всичко. 

Друго, което беше много важно за мен, беше спокойствието ,от което се нуждаех след раждане. Затова си избрах и плановото секцио да е в събота. Няма никой на етажа, навсякъде е тихо. Наслаждаваш се на момента. На етажа бяхме само три майки и три бебенца, акушерка и санитарка. Раждах във АГ -Варна , на 7-я етаж.

здравейте,влизам набързо

благодаря на всички   разказа ми беше малко кратък предвид това че разказах малко по-набързо.има и други подробности за които ще се сещам в последствие да ви разкажа.за болката и по-бързо и лесно,да със сигурност беше по-бързо и лесно.с 3 напъна излезе а с краско се мъчих поне половин час.но трябжа да се има жпреджид 4е и разликата от 700гр си е много така 4е по-лесно излезе може би и заради това.а и разкритието стана бързо след като ме прегледаха на 5см,но е мнооого важно да ходите през цялото време.е аз малко се уморявах и си посядах но усетех ли контракция веднага ставах да ходя или се облягах на леглото с рацете и си въртях дупето,някак си така ми се притъпяваше болката поне малко...и като се има впредвид че алекс излезе с ръчичката напред като супермен,можеше да нямам и шевове,но здраве да е.
 единственото различно беше,че сега много ме болят костите между краката,явно от събираНЕТО НА ТАЗА ЛИ НЕЗНАМ,АМА ПОНЯКОГА ЧАК НЕМОГА ДА ХОДЯ.СЕГА СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ НЕ СИ ВЗЕХ АРНИКАТА,НО СЕ НАДЯВАМ СКОРО И ТОВА ДА ОТМИНЕ..
    А ЗА УСЕЩАНЕТО ЧЕ Е ВТОРО,ВСЕ ЕДНО МИ БЕШЕ ПАК ЗА ПЪРВИ ПЪТ..това че чакаш да го чуеш да изплаче,да го видиш как изглежда,всичко ли си има и когато го гушнеш,е няма такова усещане.бих искала 100 пъти да изпитам това чувство(стига да не минавам през болките преди раждането )защото наистина няма по-хубаво чувство от това да знаеш че си дал живот на едно мъничко същество,което 9месеца те е подритвало и те е карало да се усмихваш.е сега оттук нататък се надявам още повече да ни карат да се усмихваме,а и ние да се постараем да им дарим усмивки и щастливо детство и най-важното разбира се да са ни живи и здрави.

за клизмата наистина не е толкова неприятна колкото си мислех,ако нямаш хемороиди разбира се и ако не беше както в моя случай,подейства точно при най-силните болки.

незнам дали споменах,но развих инфекция на шевовете,до вчета бях зле но днес когато ми ги свали и от както моята си докторка ми проведе лечение се чувствам много по-добре.презноща така ме втресе,че чак се стреснах дали няма да ми стане нещо,но отмина.сега се надявам вече скоро да се възстановим че да тичаме по разходки докато не се е зазимило.

малкото слънчице постоянно се усмихва,дохранваме се,но аз и не очаквах друго.доста си поплаках в родилния дом и трудно ми слезе кърмата.когато оставаше все по-малко време до заминаването на мъжа ми все повече ми се стягаше сърцето и предпочитах да си излея душата като си поплача,отколкото да го тая в себе си.когато краси дойде да види алекс за последно толкова ми се искаше да го гушне поне,а тои само му пипна ръчичките и краченцата....и след това толкова го гушках,че неисках да го пусна.неможех да си представя утрешния ден той да не дойде на изписването и да не гушне синчето си,да му се радва,да го целува .....и най-гадно ми беше когато трябваше да си отида до вкъщи(понеже сега сме при майка ми)и като влязох,едно пусто,празно,няма го...ох извинявайте момичета,ама пак се разчувствах и да си излея сърцето

сега тайничко си поплаквам,но гледам да се държа да не разтройвам децата....леле момичета колко странно ми звучи децата,немога да повярвам че имам 2 дечица

оставям ви че малкия се събуди,а пък големия нещо ми е с разтройство,другия път сигурно пак ще се сетя за нещо и ще разказвам

и не на последно място честити новообебили се мамчета,да са им живи и здрави рожбичките и много да ги радват

Честито на мама Красуна, да е жива и здрава малката Яна и да се радва на грижи от каката и баткото

КРАСИ,честито миличка!Бързо възстановяване и много да те радва принцеса ЯНА.ВАНЧЕ ти според мен първа можеш да я видиш на живо(постоянно си в движение и минаваш покрай нас)МАМУЛЧЕ много се радвам за теб.ВЕСИТУ нещо се губи,да не се е скатала в АГ-то?Ние сложихме коша на количката,оправихме леглото на ВИКИ и сме готови за посрещането.

Честити бебенца на Кокетка, LiletoYa, Lucky и Красуна      -да са ви много здравички и много да ви радват
Ения така ме просълзи -бъди силна и вярвай че всичко ще се нареди  както трябва и прелестните  ви дечица ще ти дават сили
Иве дойде и вашият час да се гушкате у дома-какво по хубаво от това  
лека от нас
     

eniq, миличка, само ти си знаеш каква мъка ти е в сърцето! Но имай вяра, че скоро всичко ще се промени към по-добро. И си изливай всичко, не го задържай в себе си да не ти трови душата. Мъжът ти е човекът, който най-много се доближава до емоциите, които изпитваш ти, така че е повече от нормално да чувстваш липсата му в този момент, особено като се има предвид, че и все още хормоните бушуват и на човек съвсем трудно му става да се контролира. Но наистина не забравяй, че се обичате и това е само временно и дано възможно най-най-скоро да се съберете всички заедно и много да се гушкате

Аз днес цял ден бях много кисела, ама преди малко моят мъж като се прибра и ми мина всичко. Някак се разведрих... Ама като изключим сутрешните ми притеснения и бебето цял ден не пожела да се помръдне, само безболезнени контракции имах и нищо друго, вече бях готова да ходя до болницата... Но в момента, в който баща й си сложи ръцете на корема ми и футболния маратон започна...
Благодаря ви на всички за подкрепата, имах нужда, нещо съм се разлигавила в този последен 9 месец, хормонът и на мен не ми прости

Евитка, и аз съм си заплюла този уикенд, пък да видим... А неделя е прекрасен ден, нали знаеш онова поверие за родените в неделя, че са щастливци... Както в една от най-любимите ми приказки "Студеното сърце", имат си закрилник

D.Teneva, аз също имам отбор гъзари, но и дума не е ставало за секцио, макар че лекарят ме предупреди, че след раждането ще имам проблем и да се настроя психически. Не мисля, че е сериозна причина за операция това, но все пак си се консултирай с този, който ще те изражда (или който те следи).

Иве, дойде и вашият ред да се приберете вкъщи, браво! Както и да се облечете, все ще сте си най-красивити една на друга, така че не дръж на тези неща, наслади се на емоцията пълноценно и дано всичко лошо завинаги остане зад гърба ви!

Честити бебета на Кокетка, LiletoYa и Lucky и Красуна

 

леле какви истории само, отивам да си доплача в леглото....Боже, дай ни сили да минем аз и бебенцето ми успешно през това...

jaded, само спокойно, не ги мисли нещата - виж и аз колко нерви и притеснения имах, пък накрая - като се успокоих и реших да ходя на разходка в мола, виж къде се озовах всичко ще е наред!

ения, изпращам ти много положителни мисли! бъди силна!

радвам се, че ви е допаднал разказа ми; относно защо ме е боляло с епидуралната - с нея всичко беше идеално, но ми я сложиха в 17ч, а аз родих в 23ч; цялото мероприятието с болжките почна при мен предишния ден в 6ч сутринта - та затова беше мъката... а иначе - епидурала направи 6см разкритие за 2ч, без грам нищо да усетя, но после за същинските напъни той не помогна

за мен най-важното е, че не се стигна до операция или че не предизвикаха нещата изкуствено - т.е. то започна от само себе си; важното е, че и приключи перфектно;
все пак си мисля, че това си е относително 'нормално' или 'естествено' раждане, или както и да го наречем - важното е, че изпитах изключително богата палитра от емоции, което беше важното за мен, и което исках да ми се случи;

интересно ми е как е при другите бебчета - ние предимно и само ядем - по 1,5-2ч суче, имам чувството, че яде повече време, отколкото спи не знам и колко време отнема, за да се регулира кърмата, но за сега при мен положението е течащо от всякъде

днес ни посети и медицинска сестра вкъщи - всичко било идеално; мери я на една странна везна - 100гр повече, отколкото преди 2 дни, когато ни изписаха от болницата; другата седмица пак щяла да ни посети - всяка седмица за първите 3 седмици и после на 2 месеца;

преди бяхме писали за памперсите - аз съм взела на памперс /все големи, че нали огромно бебе щеше да се роди/ и само един малък пакет 1 номер; но от болницата ми дадоха пакет либеро и аз няколко дни ползвах тях; но снощи реших да отворя и памперса - ами то се усеща доста прилична разлика между двете; не че за 5-те дни живот сме имали някакви аварии с памперсите, но все пак, аз да си тествам; те тук така или иначе са почти еднакво скъпи, мисля да заложа на памперс, пък да видим

сега ми идва на ум - тези подложки за гърди за много хубава придобивка може да ги имате предвид;

честито на всички мамита и бебчета, много се радвам, че нещата в нашата темичка са така позитивни и положително настроени!!!  

Здравейте, честити нови бебчета - да са живи и здрави, много щастливи с безгрижно детство изпълнено с много смях и веселие.
При нас е все едно и също, вече съм напълно готова с нещата за бебка и я чакам с огромно нетърпение да реши да се роди.
Благодаря и на мамчетата, които разказаха за емоциите си и преживяното около раждането на техните бебчета - много ме трогнахте и ми стана едно мило все едно за моето раждане ставаше на въпрос  .
Еси, снимките на малката и на каката са просто невероятни, като картички - не спирай да ги снимаш, тези снимки и спомени ще им останат за цял живот.
Иве, много се радвам за вас.Утре е най - важният ден в живота ви, насладете му се максимално, а за облеклото не се притеснявай както и да се облечете ще сте си най - хубавите мама и бебе.Ще чакаме снимки от посрещането на малката ви принцеска, както и искаме снимки и на останалите бебчета - мамчета не се ослушвайте.
Е, хайде да ви оставям - много стиснати палчета на всички които имат нужда от тях.

Момичета, много ви благодаря за хубавите думи! Радвам се, че ви харесват снимките на моите момичета!

За раждането и моята история ще ви спестя, знам, че на финала хормоните бушуват здраво и по-добре да си спестите тези неща!
Само ще кажа, че всичко се забравя с прибирането в къщи...от там започват нови неща и тревоги!
Стискам палци при всички да мине възможно най леко и безболезнено, при мен не се получи и пак преминах през част от мъките на нормално, после и болката от секциото!
Желая ви спокойни мигове до голямата среща!
 

Честити бебенца на Кокетка, LiletoYa и Lucky и Красуна!
Нека много да ви радват, да растат живи и здрави, игриви и безгрижни!

Дана, Ения благодаря за разказите. Ще повторя това, което другите момичета са казали-наистина са прекрасни и много истински. Благодаря , че споделихте емоцията си!

Ения не мога да си представя какво  изпитваш в момента. Сигурно е много тежко, но не се поддавай на мрачни мисли. Важното е, че сте живи и здрави, че се обичате и това положение няма да е за дълго. Много скоро ще имате по-добро бъдеще и ще бъдете заедно, сигурна съм!  

mmagi и аз ще раждам  в Токуда и искам възможно най-естественото раждане, но да видим какъв ще ми бъде късмета. За сега няма причина да не родя естествено. Аз си избрах д-р Кирякова, з-то тя е по-скоро фен на естественото раждане. Ти при кой лекар си? Май терминът ни е горе-долу по едно и също време и може да се засечем   Моят е 21 септември.

Еси имаш 2 прекрасни принцеси и голям талант! Страхотни снимки наистина!!!

Честито на Красуна! Да е жива и здрава малката красавица Яна и да е радост и гордост на мама и тате! Краси, бързо възстановяване на теб и прегръдки!

Ения, много мъчно ми стана като прочетох поста ти. Като знам как бушуват хормоните сега и си още по-чувствителна и точно сега имаш нужда от подкрепата на мъжа ти. Но съм сигурна, че всичко е за добро и той като мъж иска да направи най-доброто за семейството си. Така че кураж, мила! 

Дана, и моята шушка първите дни понякога беше по 40-50 минути, че и час на гърдата. Но не сучеше постоянно, а си почиваше, че май много и беше изморително. Иначе ние се кърмим успешно. Явно болките в началото бяха докато привикнат гърдите и зърната ми да бъдат употребявани по този начин. Сега много ми харесва да кърмя. Направо се разтапям като видя гладното малко човече с какво удоволствие си суче и като си сложи малката сладка ръчичка на гърдите ми .. Иначе досадната част е, че се чувствам като млекоцентрала и от мен тече мляко като Ниагарския водопад.  Мъжът ми ме подиграва, че му оставям нишани и следи - капките по пода.  Ама явно докато се регулира количеството и режима, ще е така.

Ения, мога да ти пожелая само да си силна и много много кураж. Не мога да си представя дори какво ти е в момента, толкова емоционална и хиляди разбушувани хормони, хубавото е че не си сама а си при майка си. Всичко ще се подреди, ще видиш  

Честито бебе на Красуна, бъдете живи и здрави  

Еси ,снимките са разкошни  

jaded Уф, много добре те разбирам. Аз онзи ден ми беше тоооолко криво, бе некъв пълен ужас. Ревнах и в момента в който ми потекоха сълзите се сетих за нещо смешно което беше станало същият ден и тръгнах да разказвам на мъжа ми, и започнах да се смея истерично   Детето ме гледаше странно, мъжа ми...вече е свикнал   Точно като някоя куквичка се чувствах.

valerie И аз пробвам с ударни програми като тебе, ама не ще и не ще   Само стълби не съм изкачвала, обаче ще започна....само дето ми се допикава на всяка крачка и ще трябва да звъня по съседите да пишкам  

Продължавам да съм 2 в 1, с безболезнени контракции почти целодневно. Зверска болка от тая нощ в кръста от ляво. Много ме боли, особено ако се заседя и тръгна да ставам   Нещо си причиних, щото през ноща дребното ме събуди да го завия, че му беше паднала завивката и аз сънена и почти скочих от леглото, нещо се стреснах....и нещо ми изпука в кръста и от тогава ме боли  .