За приятелството и сиренето

  • 5 211
  • 60
  •   1
Отговори
  • Мнения: 116
Когато правите услуга (която ви коства труд и материали) на приятел/роднина/познат как я таксувате-правите отстъпка,взимате редовна цена,или въобще не взимате пари?Ето това ме интересува.Става въпрос за всеки вид дейност,в която влагате труд и материали-това може да са всеки вид услуги и/или продугти които изработвате без значение от коя сфера са-фризьорство,шивачество,масажи,грим,художествени и много други.Поводът да се замисля над тази тема е,че аз понякога попадам в такава ситуация,както и споделеното ми от една масажистка,че се чувства най-използвана от приятелите си.
Приятелството си е приятелство,сиренето си е с пари,или...?

# 1
  • Мнения: 295
Труд не таксувам, ако мога да си го позволя чисто финансово, материали - също.
Но, аз съм такъв чешит. Много ценя труда на другите, а своят собствен - не.

# 2
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Между приятели и познати разликата е огромна.
Приятелите не ги хваща никоя тарифа - нито редовна, нито намалена, те просто не плащат Laughing
Познатите...зависи колко са познати - от плащане на материала (поне) да заплащане на цялата услуга, но пък изработена в съкратени срокове. За всеки е различно.

# 3
  • Мнения: 4 300
Аз няма как да окажа такива услуги, а към рпиятели гледам да не се обръщам изобщо, освен ако не е за нещо със символична стойност. Винаги си плащам, или поне се опитвам.
Последно поръчах едно бижу на приятелка, която изработва. Не говорим за голяма сума, а тя има и сайт, откъдето мога да видя цените. Трябваше да го остави на сестра ми, бях я инструктирала предварително колко пари да й даде. Тя естествено, не искала да ги вземе, но все пак поне половината прибрала.
А, и веднъж си бях поръчала бельо по каталог в магазина на приятелка ( по рядко внасян модел, специален), тя ми го достави, но пък не ми взе парите. Ами повече не съм го правила, просто ми е неудобно.

# 4
  • Мнения: 7 325
Не взимам нито пари нито подаръци за свършена услуга, за това и не мога да работя за себе си. Но пък не ходя при приятелка фризьорка ( примерно ) която не иска да ѝ плащам.

# 5
  • Мнения: 3 405
Това, за което питаш е услуга, но е свързана с работа, с която човек си вади хляба.
В този случай - толкова, колкото и на останалите клиенти. И фактура издавам.
Така искам и мен да ме третират Simple Smile

Иначе помощ за приятели - безкористно, с идеята "предай нататък"  Grinning


# 6
  • Мнения: 235
Не бих се възползвала от приятелски отношения, за да получа нещо гратис. За мен е грозно и едното няма нищо общо с другото.

# 7
  • Мнения: 2 175
Плащам си и още как. И не се сърдя..
в редки случаи, някоя ми е отказвала да ми вземе пари, но то е защото достатчъно съм услужвала преди това. а и аз не прекалявам..Wink
Дълго време друго ми беше по-дразнително - събираме се женската компания и сметката се дели по равно на 4. Което е несправедливо, защото някой въобще не пие, а друг не яде напр.  Както и че всеки е с различни финансови възможности.  Наскоро се разбрахме и вече всяка си плаща по отделно.

# 8
  • Мнения: 1 340
Ами според мен е редно материалите да си ги плати приятеля, за труда - зависи колко често се възползва от предлаганата услуга. Имам едно близка, която е козметик, 1-2 пъти съм ходила за кола маска, но не иска дами вземе пари и на мен ми е неудобно. Тя всеки път ми казва - никакъв проблем, когато кажеш идваш, ама аз така се чувствам неловко.
Тъпо е, когато правиш услуга от другата страна го приемат едва ли не, все едно си им длъжен, а любимото ми е като услугата е свързана с работа "на компютър" и чуя: "е к'во толко', той работи на компютър, нищо не му коства"  #Crazy

# 9
  • Варна
  • Мнения: 2 768
Ако е това с което си вади хляба, какато е казала Анджи- да плащам си.
Услуги- помощ за ремонт или нещо подобно-черпя.

# 10
  • Мнения: 116
Наистина има голяма разлика между приятели и познати.На мен винаги ми е трудно да взема пари от близки хора,направила съм много подаръци и не съжалявам.Може би на моменти ме е дразнило строго конкретно отношение на не толкова близки хора,които очакват безвъзмездна услуга по подразбиране.В обратната ситуация аз предпочитам да си плащам всичко,или да се отблагодарявам по друг начин,но не обичам да се чувствам задължена.
А въпросната приятелка масажистка си дойде за един месец в България и вместо да си гледа своите интереси,приятели познати постоянно я търсеха за масажи.Тя не им отказваше,и казваше сами да преценят колко да и платят.Сумите бяха символични,а тя само си загуби времето,което можеше да отдели на себе си.

# 11
  • Мнения: 22 036
За приятели всичко е без пари, но аз не влагам материал в дейността си.
За познати всичко си е по нормалните тарифи, мога да направя отстъпка, но тя е в рамките на пазара, т.е ще им взема най-ниската обявена на пазара цена.
Между правене на услега и предлагане на работа има разлика, ако познат или приятел ме помолят за помощ при пренасяне, боядисване или нещо подобно естествено, че няма да взема пари, дори и от някой, който съм срещнала вчера - това при условие, че приема да помогна и имам време. Когато обаче става дума за работата, с която си вадя хляба не таксувам само много близки, освен ако не е нещо супер дребно.

# 12
  • Мнения: 2 651
Не бих се възползвала от приятелски отношения, за да получа нещо гратис. За мен е грозно и едното няма нищо общо с другото.
Да,грозно е.Но сега се замислих и се сетих за много хора(мои познати),които го правят преднамерено и целенасочено.

# 13
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Когато ми правят поръчки, приятели/познати в общия случай си плащат материалите и ако преценя, че мога да жертвам не повече от седмица труд, не искам пари за същия, но това повече се отнася за наистина близките.
Работата ми изисква значителни финансови вложения в материали и отнема доста време за изпълнение, което зависи от самия проект, но за материалите държа да си ги платят, защото в крайна сметка трябва да ги извадя от собствения си джоб.
Иначе правя подаръци и то не малко, но те са по мое усмотрение.
В обратния случай държа да си плащам всичко, изхождам от това как бих искала да се отнасят към моя труд и умея да ценя чуждия, случвало се е обаче да не ми искат пари без да се приемат моите възражения и в тези случаи, гледам да компенсирам или с почерпка или като направя нещо от мен за съответния човек.

# 14
  • София
  • Мнения: 23 112
Аз съм графичен дизайнер и понякога много яко се опитват да ми експлоатират способностите, но за щастие не близки хора  Grinning Последно една позната на майка ми искаше да направя дипломната работа на сина й, като изкоментирала: "Ако трябва, ще си платим". Ами ай сиктир де. Това щеше да е работа за около 500-600 лв и няма начин да си подарявам труда на някой муфтаджия.

За приятели бих приела, ако не ми отнеме много време, т.е. нещо по-простичко. Не мога да лишавам детето си от внимание, в замяна на едно "мерси".

Аха, за материалите. Не влагам материали, но влагам нещо много повече  Wink

# 15
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Аха, за материалите. Не влагам материали, но влагам нещо много повече  Wink

Аз съм художник и със сигурност знам какво се влага освен материали, но предполагам, това се отнася и за не малък брой професии.

# 16
  • Мнения: 4 555
.

Последна редакция: ср, 24 авг 2011, 16:25 от Елора

# 17
  • Мнения: 2 161
Един момент! Тук се говори за различни ситуации. Когато правя услуга, правя я точно като услуга и не вземам пари. Значи съм преценила, че дори и да имам разходи като заплащане на други хора, консумативи...аз си ги поемам изцяло, защото правя услуга. Но ако професионално човек се ангажира да свърши работа на приятел и тази работа изисква материали, труд на други хора, транспорт, осигуровки, то тогава правя отстъпка- не вземам своето полагаемо. Но трудът на хората, работещи за мен трябва да се плати. Но това за мен не е услуга, а просто отстъпка от цена.

# 18
  • Мнения: 931
Аз предпочитам да си плащам защото човекът, колкото и да ми е близък все пак е отделил от времето си, положил е труд и не е честно да искам да го направи без пари.
На мен самата ми се е случвало да не поискам пари за някой направен превод за близък приятел особено ако знам, че е притеснен финансово.
Зависи от човека и конкретната ситуация. Дразня се обаче, когато някой реши предварително, че се подразбира, че ще му свърша някаква работа без пари само защото сме познати или роднини.

# 19
  • Мнения: 116
Попадала съм и на противоположен случай-веднъж опаковах картина,която клиентка ми беше донесла да опаковам.Похвалих вкусът и и я попитах колко струва.Оказа се,че за размер не повече от 40/40,масло май беше,съвсем по приятелски са и взели 100 лева "само за материалите".Много добре знам колко максимум могат да излязат материалите,но не ми беше работата да се бъркам.Така,че има го и този вариант,макар и по-рядко.Но за какво приятелство говорим,ако единия гледа да се възползва от другия...

# 20
  • Мнения: 198
Аз много се старая да разграничавам двете неща. Доскоро имах собствен бизнес и знам какво е някой да те муфти. В крайна сметка за приятели и познати сме предлагали отстъпки, но безплатни обеди - никога. Тъй като се занимавахме с консултантски услуги се е случвало да помогна на близък или приятел, но в личното си време, като приятелска помощ, без пари.
Имам много твърдо отношение по въпроса, дори така с една приятелка бяхме почти на нож, обясних и, че след като няма да ми вземе пари аз няма да отида при нея и някой друг ще ги вземе, както прецени. Съгласи се и смятам, че така трябва. Особено в случаите в които човек се занимава с творчество, с ръцете си, с интелектуален труд ... тогава за околните излиза сякаш това е без пари, само стоките се плащат. За приятели според мен може да има само някакви отстъпки, нещо такова.

# 21
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Попадала съм и на противоположен случай-веднъж опаковах картина,която клиентка ми беше донесла да опаковам.Похвалих вкусът и и я попитах колко струва.Оказа се,че за размер не повече от 40/40,масло май беше,съвсем по приятелски са и взели 100 лева "само за материалите".Много добре знам колко максимум могат да излязат материалите,но не ми беше работата да се бъркам.Така,че има го и този вариант,макар и по-рядко.Но за какво приятелство говорим,ако единия гледа да се възползва от другия...

Не знам как си наясно, след като дори и аз самата не бих могла да калкулирам с точност, материалите за една картина от споменатия размер, затова и за картини не взимам поръчка с уговорки за плащане, само на материали. Ако реша правя някаква отстъпка, или я подарявам, или си я плащат.  Laughing
Аз работя основно с художествено стъкло, освен, че рисувам и картини и все пак от материали до материали има разлика.  Wink

# 22
  • Мнения: 116
Ahasver,до точност не мога да изчисля,но все пак се ориентирам приблизително.В конкретния случай допуснах,че са използвани скъпи материали.Да,много добре знам,че от материали до материали има разлика,както и от качество до качество...

# 23
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
На линка можеш да видиш цените на една туба за цвят от 35 мл. масло, от боите с които аз работя, но с това не се изчерпват материалите за една картина... 

http://www.dickblick.com/products/schmincke-norma-professional-oil-colors/

Извинявам се, че малко задълбах, но съм твърде наясно с мисленето на другата страна и много добре знам, какво имаше предвид с предния си пост. Не знам за теб какво са 100лв, но  изглежда и двете страни са били ОК, аз по-скоро бих я подарила в случая.  Wink



# 24
  • Мнения: 11
Аз съм графичен дизайнер и понякога много яко се опитват да ми експлоатират способностите, но за щастие не близки хора  Grinning Последно една позната на майка ми искаше да направя дипломната работа на сина й, като изкоментирала: "Ако трябва, ще си платим". Ами ай сиктир де. Това щеше да е работа за около 500-600 лв и няма начин да си подарявам труда на някой муфтаджия.

За приятели бих приела, ако не ми отнеме много време, т.е. нещо по-простичко. Не мога да лишавам детето си от внимание, в замяна на едно "мерси".

Аха, за материалите. Не влагам материали, но влагам нещо много повече  Wink

Подобно е положението и при мен, само дето съм преводач. Близките ми и добри приятели почти никога не са си позволявали да искат преводи от мен, много рядко да се е случвало нещо дребно да преведа и не им взимам пари естествено. Но някои познати, даже не толкова близки познати, редовно си искат - да ми преведеш там 3 реда, то за теб не е голяма работа (ще кажеш, че аз си седя и така за кеф и удоволствие си превеждам нон-стоп... ами работа ми е в крайна сметка, някой път ми писва), пък то се окаже специализиран текст от 10 страници, за който на клиент ще си взема прилична сума. 1-2 пъти се излъгах без пари, и още толкова се съгласявах на предложена от тях смешно малка сума, само защото са познати. При всички положения ми излизаше през носа и ме беше яд на себе си, че не си ценя труда. Вече като почнат такива далечни познати / познати на познати да ме питат директно си казвам тарифата и не ми пука. Ако не им харесва - да заповядат, ей колко преводачески агенции има, със сигурност няма да им излезе по-евтино.

# 25
  • В градината...
  • Мнения: 15 932
Напоследък се тормозя от точно такъв проблем. На моят най-близък приятел, неговия приятел от ученическите години му свърших услуги, оценени за 750лв. по  тарифите, по които аз работя. Не влагам материали - но влагам време от работното си такова, ходене по институции, нерви, както и разбира се опитът, който имам и т.н. Оня дори не се сети да попита накрая какъв е резултата, та поне едно мерси да каже. Той пък прави кухни и поне можеше да предложи като се замогна и имам свой дом, да ми направи кухнята например. Потресена съм!

# 26
  • Мнения: 326
 Правя услуги на приятелите си, и очаквам същото от тях. Нямам никакви задръжки да очаквам безплатна услуга от тях по същия начин, по който и аз съм готова да помогна.

# 27
  • Мнения: 4 841
Услугите, които правя на приятелите ми, са безплатни, но и не се е случвало да се чувствам експлоатирана. Обикновено става въпрос за дребни неща, които не ми отнемат твърде много време. Достатъчно големи хора сме, за да си ценим времето.

Аз също не злоупотребявам. Една от много добрите ми приятелки е счетоводителка, но домашното ни счетоводство се води от друга, която не ми е приятелка, а си плащам месечен абонамент за услугата. Също така мъжът ми има доста приятели юристи, но за консултации и дела използваме услугите на една кантора, където нямаме приятели, и си плащаме. Също така като отсядаме в хотели на приятели, просто се радваме на по-специално отношение и обслужване, но и през ум не би ни минало да не плащаме, особено ако е в активен сезон...

Освен това има разлика между дреболии и сериозни неща - не е все едно дали питам приятелката си геолог да ми разясни метода за добив на шистов газ, за който съм чула от новините, или искам да направи оценка на подпочвените води на терен, който искам да закупя...

Приятелки фризьорки, масажистки, маникюристки и т.н. нямам, но като се замисля, не бих ги ползвала без да си плащам.


Сега докато пишех, се сетих... Да, имаше период (в началото на деветдесетте), в който бях грубо, нагло и отвратително използвана  #Cussing out Приятелки, съседки и дори случайни познати на баба ми мъкнеха по едно време несметни количества книжки с указания за употреба на каквото се сетите - печки, хладилници, микровълнови печки, стационарни и мобилни телефони... за превод... След сигурно 50 преведени инструкции за микровълнови печки, реших, че НИКОГА няма да имам такава. И нямам.
Добре, че се научих да отказвам, а и в един момент въведоха това за задължителните указания на български език, та се отървах...

# 28
  • Мнения: 327
За съжаление повечето хора в БГ нямат възможност дори да си позволят свястно сирене (от мляко), затова и аз предпочитам да ме таксуват по нормалната тарифа и си плащам всичко (макар понякога да не ми искат парите и да се циганим: "Моля те вземи - Не, няма нужда - Ама моля те" и т.н.) Самата аз често не таксуват приятелите и по-близките си познати, но в някои случаи наистина започват да злоупотребяват... На който му стане практика обикновено го прибавят към списъка със "сиренето", защото всеки има момент, когато иска да мине "тънко", но винаги е прекалено..... И на мен ми се яде сирене, а в магазина не дават само срещу "Моля". Sunglasses

# 29
  • Мнения: 4 303
Преди известно време станах неволен или случаен слушател на следното подмятане във фризьорски салон,където не дерат кожи. Една клиентка от вратата почна: Аз ходих при еди коя миналия път,защото и тя като тебе ми е приятелка и не ми взема пари.Жената й каза,аз пък вземам.Те като дойдат тук и се скъсват да ми се доказват колко много са ми приятелки."
Смятам,че ако за човека това му е основен доход или работа не трябва въобще да се замисляш.Плащаш си и това е.Или казваш колко струва без притеснения.Който не му харесва има други.Това е.
Да споделя само преди време имахме частен бизнес свързан с услуги условно да речем.Та моят мил съпруг е скромен и не можел той,този му бил приятел,другият също,да им взема пари.Да,ама електромера се върти и в края на месеца никой не приспада колко е изразходван за приятелите.Като не можеш леко леко и по тъча.Аз мога,те на мен не са ми приятели/разбирай и на него колко са/Просто познати после не го познаваха и на улицата даже,но като е за услугата от тях по напред няма.
За това без притеснения всички под ножа.

Последна редакция: ср, 24 авг 2011, 20:36 от vasq_5

# 30
  • Мнения: 371
Много добре знам ,кои са ми приятелите и ги приемам точно като приятели, пари не взимам за услуги, ако не искам няма да направя услугата отколкото да взема да се пазаря!
За материали, обаче ако се изискват и не ми е по джоба няма как да стане, но пък и никога никой мой приятел не е казал направи ми това и да чака. Всеки казва, ако имам възможност, като материала си е от него примерно. Не съм се сблъсквала с нахалство.

Но за познати, които се сещат за мен само при нужда, вече съм ги отбила дет' се вика. Ако не ми коства кой знае какво и бих могла да помогна пак зависи за кой е. Не понасям дебелоочие - хайде помогни сега, пък после "Ти коя беше?" Stop

# 31
  • Мнения: 116
Наистина е много тънка границата-хем да отчетеш колко ти е близък човека,хем да не се циганиш за дреболии,хем че материалите (ако използваш такива) на теб никой не ти ги подарява,...
Ahasver,не знам от коя друга страна визираш че съм,но аз се занимавам точно с това и колкото и нескромно да звучи имам поглед над нещата.Пределно ми е ясно,че една картина не е само бои,но трябваше ли да изброявам всичките и съставни материали и да занимавам останалите с излишни подробности,които не ги вълнуват?Да,и аз също бих и съм подарявала картина този размер,която конкретно излизаше в пъти много по-евтино от 100 лева,отчетени само материалите,без труд.Нека не задълваваме повече Simple Smile Боите ти наистина са хубави  Peace

Последна редакция: ср, 24 авг 2011, 15:58 от Мидичка

# 32
  • София
  • Мнения: 23 112
Приятелите, ако наистина са такива, мисля, че сами ще се сетят, че не върви да те натоварват и биха предложили вариант на заплащане - я пари, я подарък, я почерпка  Wink

# 33
  • Мнения: 116
Не понасям дебелоочие - хайде помогни сега, пък после "Ти коя беше?" Stop

Ей това най го мразя.

# 34
  • Мнения: 1 446
Труд не таксувам, ако мога да си го позволя чисто финансово, материали - също.
Но, аз съм такъв чешит. Много ценя труда на другите, а своят собствен - не.

+1, а трябва да започна да ценя и своя много сериозно.

# 35
  • Мнения: 17 409
Трудът се заплаща, на всички е известно. Подаръците- отделно. Като се замисля що народ не съм таксувала, не говоря дори за познати...Няма какво да мрънкам обаче, това съм искала- това съм сторила.
В момента приятелка ми прави гривни, първата- подарък, оттам нататък вече съм клиент Simple Smile

# 36
  • Мнения: X
Той моят труд е такъв, че хората не го възприемат като някакво услие. Но понеже моите приятели са съобразителни, винаги са гледали да се реваншират по някакъв начин. На тях пари за преводачески услуги не съм им искала. Но и те не са прекалявали с някакви големи обеми.
Виж, точно тези, които е редно да си заплатят, мислят, че може да ядат сирене без пари.

# 37
  • Мнения: 37
Разбира се , че си плащам и  ми се  плаща, чисти сметки добри приятели така са казали хората и си е точно така.Има хора който са уж приятели а се оказва , че броят кой колко услуги е направил и колко му е коствало(а и до някъде са си прави ) след време се намекват тези неща Confused за щастие не съм имала такива отношения и дано нямам .Аз съм на принципа "брат брат ама и сиренето е с пари "Така няма  сърдити, обидени  Laughing
В момента съм в такава ситуация правя услуга на позната и съответно ще се разберем за цена по късно, е  няма да е обичайната цена но въпреки това аз влагам труд и средства и няма начин да не взема пари!

# 38
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
За приятел-НЕ!
За познат-естествено, че сиренето е с пари.

# 39
  • Мнения: 6 304
Пък най-обичам да свърша безплатна услуга, лишавайки се от свободно време, работейки в почивните дни, докато тези на които върша услугата хойкат насам-натам по кафета или разходки. Пък накрая и бонбони "Сезони" получавам  Confused Също така много се радвам да ни търсят в къщи по въпроси, свързани с работата ни , вместо в офисите bowuu

# 40
  • Мнения: 6 999
Взимам, но много по-малко, от колкото на познати/непознати.
И невинаги взимам, де, те сами казват кога са склонни да платят.

# 41
  • София
  • Мнения: 828
Направило ми е впечатление, че някак си човека, който може дадено нещо (например да направи превод от определен език, да набере текст и т.н.), от голямата част от хората се счита длъжен и му се показва, че това, което прави е "к'во толкова" или "нищо". Най-малкото е адски дразнещо да те считат за длъжен, още повече, че обикновено близките се съобразяват, а разни познати от типа на шурея на баджанак му снаха, считат, че си длъжен. Че и срокове поставят, щото нямат време.  Confused
По тази причина, винаги предлагам да си платя, ако ми откажат гледам в най-скоро време да се реванширам с услуга или поне почерпка.
Работата ми е такава, че не предполага такъв тип услуги, но ако говорим за хипотетична ситуация и е по-далечен човек, не бих се посвенила да си обявя тарифа. За близките ми, разбира се, не бих взела пари.

# 42
  • Мнения: 6 304
А последно ме ядоса една, която не стига, че искаше безплатна услуга, държеше да и се направи точно на момента, и ми каза :"Че какво толкова - за 30 минути работа".  Казах и, че няма да се заема с нея близките два дни и си взе документите да досажда на друг.

# 43
  • София
  • Мнения: 1 589
Не мога да взимам пари на приятели... дори на просто познати ми е неудобно. По тази причина често си се псувам наум. Неведнъж ми се е случвало да чертая за някой познат по цели нощи (заради малкия само тогава ми остава време) и после получавам само едно сухо "благодаря"... Когато е за някой истински близък ми доставя наистина удоволствие да направя услугата и дори бих се обидила ако поиска да ми плати (с интериорен дизайн се занимавам и съответно не хабя консумативи като изключим тока за лаптопа  Laughing ). Досега единствената възвръщаемост на труда си имам за проектите за кабинета и аартамента на стоматолога ми - вече цяла година ми прави зъбите без пари  Laughing

# 44
  • В градината...
  • Мнения: 15 932
Тази сутрин последно подробно консултирах една позната на майка ми от моите детски години, която ми е издирила телефона. Разпита ме кое и как може да прехвърли, кой какви права има от близките й. Каза "Мерси" и, естествено се запътва към нотариус да действа.

# 45
  • Мнения: 599
От приятели и роднини пари не взимам.
Познатите са друга бира - та аз ще фалирам, ако и от тях не взимам. Да не говорим, че половината ми клиенти се водят "познати", щото са редовни. Като се срещнем извън раб.място се поздравяваме, говорим и т.н.

# 46
  • Мнения: 1 210
За приятелите си съм готова на всичко, както и те за мен. Постоянно се разменят услуги и правни съвети безплатно. Ако от моите знания приятелят печели пари, то той ми плаща, но с отстъпка. Познатите си плащат като всички останали.

Последна редакция: чт, 25 авг 2011, 15:25 от вълшебница

# 47
  • София
  • Мнения: 8 003
Професията ми е такава, че мога единствено консултация да дам или да помогна с превода на специализиран текст. Ако мога, помагам, но не предразполагам към постоянство в исканите услуги.

# 48
  • Мнения: 6 999
Ооо, да превеждам най ме дразни да ми искат  Twisted Evil
Мога да снимам безплатно, но преводите, които са повече от 3 реда, отказвам  Crossing Arms
Това е защото мразя да превеждам, да се имам и филолога Grinning

# 49
  • Мнения: 116
Забелязвам и аз,че интелектуалния труд не рядко се омаловажава.И като чуя "Е,какво толков има да ми направи един превод/напише една тема..." (или нещо поднбно),все едно това не е кой знае каква работа и излиза,че хем не ти ценят труда,хем едва ли не човека е длъжен.Всичко е в отношението и в мярката.

# 50
  • Мнения: 43
Аз подхождам към всеки човек различно. Като цяло обичам да не се чувствам длъжна към никого и никой да не се чувства неудобно от мен.

# 51
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Това ми е болната тема към момента.
Аман от "приятели" и колеги без компютърна грамотност.
А колко уроци съм дала....

# 52
  • Мнения: 18 014
Помагаме си както можем, не си плащаме, когато е нещо с личен труд, но ако са замесени трети лица или материали- тогава няма начин. 3 реда бих ги превела винаги, и уроци съм давала и никога не съм можела да взема пари, много съм загубена  Mr. Green

# 53
  • Мнения: 931
На комшийките на село съм превеждала я инструкции за някой уред, я нещо друго и естествено не съм им искала пари. Не мога да си представя, че ще искам пари на някоя баба.  Simple Smile

# 54
  • София
  • Мнения: 828
Калинчита, ама бабата я виждаш, че ти се радва, показва ти, че е доволна и благодарна.
Аз имах следния случай:
Носи ми се една инструкция, не помня за какво беше. Викам сядай и си записвай, ще ти перведа. На което последва един лош поглед: - Ама как така?Аз искам да ми ми до направиш така на компУтъра, да ми го напишеш и с картинките да ми го направиш като книжка. Ама нали до вдругиден ще стане, че заминаваме на море?
Па си му подадох книжлето, па си го върнАх човечеца, който на всичкото отгоре не ми беше и близък и така...

# 55
  • Мнения: 931
О, и аз съм имала такива случаи - ама на компютъра, ама я да ми набереш този текст, че дъщерята има много работа и не може (това последното беше от чичо на бившия ми мъж). Значи аз можех да го набера, а дъщеря му не защото си има друга работа. Естествено, че отказах и си докарах неодобрението на свекърите.  Mr. Green

# 56
  • Варна
  • Мнения: 283
Аз за приятели взимам някаква символична сума, защото колкото пъти не съм взела нищо - имало е рекламация!  ooooh! А на познати и псевдо близки - 5% намаление! И всъщност смятам, че труда и времето са ми много по-скъпи от материалите.  Naughty Интелектуалният труд е твърде ценен за да се подарява - аз бих си подарила материалите, които съм използвала. В началото на собствената ми практика работех за почти без пари, но вече ми омръзна.. Като не им харесва - да ходят при друг. Да не говорим, че на такива които им вземаш почти нищо имат наглостта да коментират "Е ти толкова много пари какво ги правиш?";
за протокола - стоматолог съм

# 57
  • Мнения: 11
Забелязвам и аз,че интелектуалния труд не рядко се омаловажава.И като чуя "Е,какво толков има да ми направи един превод/напише една тема..." (или нещо поднбно),все едно това не е кой знае каква работа и излиза,че хем не ти ценят труда,хем едва ли не човека е длъжен.Всичко е в отношението и в мярката.

То си ни е национална черта май да сме специалисти по всичко и да разбираме все от работата на другия, но мен лично най ме вбесява като дойде някой и ми каже "аз си го разбирам, ама ти ми го преведи" - ами като си го разбираш за какво ме търсиш и ми губиш времето... На мен ми е ясно, че не го разбират точно, за да ме търсят, ама поне да не ми омаловажават труда в стил "какво толкова работиш, това и аз мога да го правя".


Да не говорим, че на такива които им вземаш почти нищо имат наглостта да коментират "Е ти толкова много пари какво ги правиш?";

А това пък е върха на простотията - колкото имаш твои са си, и какво ги правиш си е лично твоя работа, не си ги откраднала, заработила си си ги... а колко учене и труд си вложила, за да стигнеш до там да ги изкарваш не се отчита, все едно от небето ти е паднала професията...

# 58
  • Мнения: 1 788
Стремя се максимално да не вземам нищо от приятелите си.
Освен, ако е нещо маловажно, дребно, което няма по никакъв начин да ги ощети и което после лесно ще мога да върна, да се реванширам.
Не обичам да ми правят безвъзмездни услуги, тъй като после се чувствам зависима.
Хубаво това, което казват - услуга за услуга, но аз лично винаги се притеснявам от варианта, когато не можеш да върнеш услугата на време, поради всякакви причини. Получава се много неудобна ситуация.
Затова, ако ще ползвам услугите на някой приятел, то ще е за нещо наистина важно и в екстремен за мен момент, но не и за щяло и нещяло...

# 59
  • Мнения: 4 965
Правя услуги с идеята, че доброто винаги се възнаграждава /"от горе"/. Не мога да тарифирам приятелството си или доброто си отношение към някого.
В момента вече втори месец се боря да свърша услуга на позната - дори не ми е приятелка, а просто добра позната, която има определен проблем и искам да й помогна. Тя настоява да й кажа някаква сума. Аз настоявам, че не мога да определя сума. И така.
Преди няколко дни преведох важни лични ндокументи на една колежка, които ще й гарантират определени бъдещи възможности - мацката ме почерпи кафе. Не ми е минало през ума да искам нещо. Дано да успее в начинанието. Ако нямах възможност или желание, просто нямаше да го направя. Когато не искам да помогна, директно режа. Когато искам да помогна, помагам без задни мисли.

# 60
  • Мнения: 17 409
Че как, лекарският труд е най- масово оценяван като ''какво толкоз", "толкоз пари за добър ден само" и т.н. Инвестицията като време и средства остава невидима, защото професията се смята за призвание Simple Smile
Наскоро се възползвах от вид услуга, която първоначално ми се стори много скъпа. Като си сметнах наум обаче, кое как и колко- много помага Grinning Та и с услугите е така, мисля.

Общи условия

Активация на акаунт