Предната вечер ми падна тапата и му казах - "мъжо, скоро ще се ражда" ... ама ние си го очаквахме де, щото преносвах два дни ... та същата нощ не спах, а с тетрадка и химикал си записвах честотата на контракциите. Сутринта към 7.30 станаха вече регулярни, през 10 минути, събудих го и му казах "хайде". Човекът много спокойно стана, облече се, запали колата и ме закара до болницата, като си спомням, че през целия път се хилихме и си приказвахме, все едно, че отиваме на кафе ... След около 3-4 часа му се обадих, че е татко. ААА и много важно беше, че не трябваше да казва на никой, за да ми е по-леко раждането, та милият беше обикалял с колата из града и по кафетата.
- Публикувана: 24 авг. 2011, 14:51 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2012, 15:55 ч.
Как реагираха мъжете ви, когато им съобшихте, че раждането започва?
При първото раждане водите ми изтекоха у дома. Багажът ми беше предварително подготвен. Вечерта се шматкахме в града с приятели до късно. Успяхме да поспим два часа.
Опитах се да събудя мъж ми с думите "Щерка ти се ражда". Естествено като спал само 2 часа ме гледа странно, премигвайки 2-3 мин и каза "Ама сега ли?"
Като осмисли положението взе да се щура насам-натам
Стигнахме в родилното два часа преди да се роди дъщеря ми.
Звъня му след раждането по телефона с думите "имаш дъщеря", отговор "вече?". А те тъкмо се били разделили с тъщата след кафето.
Със сина ми беше по-спокойно. Чинно с дъщеря ми ме заведоха до родилното, бях вдигнала кръвно. Естествено не мислех да раждам същата нощ, но сутринта едвам успях да ги събудя с новината.
Опитах се да събудя мъж ми с думите "Щерка ти се ражда". Естествено като спал само 2 часа ме гледа странно, премигвайки 2-3 мин и каза "Ама сега ли?"
Като осмисли положението взе да се щура насам-натам
Стигнахме в родилното два часа преди да се роди дъщеря ми.Звъня му след раждането по телефона с думите "имаш дъщеря", отговор "вече?". А те тъкмо се били разделили с тъщата след кафето.
Със сина ми беше по-спокойно. Чинно с дъщеря ми ме заведоха до родилното, бях вдигнала кръвно. Естествено не мислех да раждам същата нощ, но сутринта едвам успях да ги събудя с новината.
При първото раждане не знаех, че раждам, нямах изявени контракции, а леко разстройство и една слаба постоянна болка, ама по-слаба и от ПМС, та се шашнах когато отивайки до тоалетна видях, че кървя - тогава бившият ми мъж ми каза, че сигурно раждам и ме накара да тръгнем към болницата. И двамата бяхме спокойни, защото не знаехме колко напред е процеса - родих 5 мин след прекрачването на прага на болницата.
С второто се събудих през нощта от лека, постоянна болка в една точка в кръста и после пак си заспах, така се будих няколко пъти докато се усетя, че болката е епизодична и започна да засичам, не засякох контракции през равни интервали и си мислех, че е фалшива тревога, докато не отидох до ВЦ и отново открих, че кървя, та тогава събудих мъжо, като му казах с най-спокойния тон: "Мисля, че трябва да ходим към болницата", после събудихме Георги и всички тръгнахме към болницата. Единственото по което му личеше, че е малко притеснен беше, че караше по-бързо, пък аз му правех забележки, че предпочитам да стигна жива и не бързаме чак толкова. Когато ме прегледаха бях със 7 см. разкритие, но дори на акушерката не и се варваше защото бях много спокойна и се шегувах, че искам да ям и да пия кафе. После моят ми каза, че не се е шашнал много защото аз съм била спокойна.
С второто се събудих през нощта от лека, постоянна болка в една точка в кръста и после пак си заспах, така се будих няколко пъти докато се усетя, че болката е епизодична и започна да засичам, не засякох контракции през равни интервали и си мислех, че е фалшива тревога, докато не отидох до ВЦ и отново открих, че кървя, та тогава събудих мъжо, като му казах с най-спокойния тон: "Мисля, че трябва да ходим към болницата", после събудихме Георги и всички тръгнахме към болницата. Единственото по което му личеше, че е малко притеснен беше, че караше по-бързо, пък аз му правех забележки, че предпочитам да стигна жива и не бързаме чак толкова. Когато ме прегледаха бях със 7 см. разкритие, но дори на акушерката не и се варваше защото бях много спокойна и се шегувах, че искам да ям и да пия кафе. После моят ми каза, че не се е шашнал много защото аз съм била спокойна.
На 12 март 2009г на преглед имах вече разкритие и на 13 март ме приеха.
Той седя отвън 11ч и звънеше през 5 мин да ме пита как съм.
Не беше паникьосан. На последното позвъняване ми каза да се приготвя, че вкарват при мен една крещяща, а аз му казах че не ми дреме, само да го вадят това бебе. 10 мин по късно му показаха бебето.
На второто раждане ще го вкарам вътре.
Той седя отвън 11ч и звънеше през 5 мин да ме пита как съм.
Не беше паникьосан. На последното позвъняване ми каза да се приготвя, че вкарват при мен една крещяща, а аз му казах че не ми дреме, само да го вадят това бебе. 10 мин по късно му показаха бебето.
На второто раждане ще го вкарам вътре.
Не ми повярва, като му се обадих, не съм звучала убедена. Тръгна си от работа, де, а после вкъщи пак си беше напълно спокоен, четеше си мейлите и ме питаше от време на време дали имам нужда от нещо. Притесни се чак когато отидохме в болницата и стана ясно, че ще се наложи секцио. Но тогава се уплаши дали ще сме добре.
Хах много интересна темичка, ще има интересни отговори. Ето моя случай: При мен я нямаше първоначалната паника, защото незнаехме, че ще раждам. Гинеколога ми ни каза да дойдем в болницата сутринта и да носим документите и нищо повече, оказа се, че 1 седмица съм си ходела с 4 см разкритие, което не съм усетила, но не ми е казал да не ме шашка. Като пристигнахме ме прегледа и само каза: "такаааа, ти до 2 часа ще родиш, а ти (към мъжа ми) - тичай да вземеш спешната чанта" 
При което и двамата онемяхме, но нямахме време за реакция. След като донесе чантата отишъл направо в дома на родителите ми и там по неговите думи изживял най-големия си кошмар - свил го корема, кръста, главата, повръщал, търкалял се по земята, спрял му въздуха, нечувани болки 
. Баща ми така се притеснил, че тръгнал да го води в болница 
Много е странно, но като ми описваше какво е изпитвал, сякаш описваше контракциите ми и то по същото време, в което аз преживявах ужаса от тях в болницата. Даже някъде скоро четох за някакъв такъв синдром при мъжете. Както и да е, видях мъжа си около 20 мин след раждането, пуснаха го да влезе с калцуни и шапка при мен в родилната зала (аз бях наела самостоятелна) и едвам го познах Голям, здрав, прав мъж, 1.90 м, със стабилна психика (уж), беше бял като платно и трепереше като есенен лист, но с усмивка от щастие на лицето 
. Никога не го бях виждала толкова зле, та той изглеждаше по-зле от мен 
Немога да си представя какво би преживял ако присъстваше на раждането, сигурно щеше да се гътне
При което и двамата онемяхме, но нямахме време за реакция. След като донесе чантата отишъл направо в дома на родителите ми и там по неговите думи изживял най-големия си кошмар - свил го корема, кръста, главата, повръщал, търкалял се по земята, спрял му въздуха, нечувани болки . Баща ми така се притеснил, че тръгнал да го води в болница Много е странно, но като ми описваше какво е изпитвал, сякаш описваше контракциите ми и то по същото време, в което аз преживявах ужаса от тях в болницата. Даже някъде скоро четох за някакъв такъв синдром при мъжете. Както и да е, видях мъжа си около 20 мин след раждането, пуснаха го да влезе с калцуни и шапка при мен в родилната зала (аз бях наела самостоятелна) и едвам го познах Голям, здрав, прав мъж, 1.90 м, със стабилна психика (уж), беше бял като платно и трепереше като есенен лист, но с усмивка от щастие на лицето . Никога не го бях виждала толкова зле, та той изглеждаше по-зле от мен Немога да си представя какво би преживял ако присъстваше на раждането, сигурно щеше да се гътне От както прочетох това преди няколко дни,всеки ден влизам да го чета още веднъж,и всеки път се заливам от смях...много забавно наистина
чудя се защо господина е отишъл точно в дома на родителите,а не в къщи примерно...?Скоро ще разкажа моята история,дано да е също така забавна
Моят "реагираше" от началото на 9-я месец. Аха да се врътна в сънят си и той вече беше скочил, не дай си Боже да тръгна за тоалетната.
Във въпросният ден имах контракции някъде от преди обяд, но не му казах, за да не го притесня допълнително - вечерта и без друго бях на запис на тонове (пък и си мислех, че контракциите са подготвителни). Та при прегледа стана ясно, че ще раждам. Излизам аз и му казвам "Вади чантата от колата" (от началото на деветия си я разнасях с мен 
). Миличкият той само леко пребледня, но и нямаше много време да му мисли - след 15 минути вече бях приета.
После ми разказа как цяла нощ седял у дома съзерцавайки една бутилка водка, чудейки се да си пийне ли, или да остане трезвен в случай, че ми потрябва.
И така до 5 сутринта, когато му звъннах
Във въпросният ден имах контракции някъде от преди обяд, но не му казах, за да не го притесня допълнително - вечерта и без друго бях на запис на тонове (пък и си мислех, че контракциите са подготвителни
). Та при прегледа стана ясно, че ще раждам. Излизам аз и му казвам "Вади чантата от колата" (от началото на деветия си я разнасях с мен ). Миличкият той само леко пребледня, но и нямаше много време да му мисли - след 15 минути вече бях приета.После ми разказа как цяла нощ седял у дома съзерцавайки една бутилка водка, чудейки се да си пийне ли, или да остане трезвен в случай, че ми потрябва.
И така до 5 сутринта, когато му звъннах
Ние отидохме в болницата, за да ми взимат кръв, на следващия ден трябваше да е секциото, но се оказа, че имам разкритие. Мъжът ми ме чакаше в колата, но когато му се обадих, че ще остана и днес ще е деня той си помисли, че се шегувам и му трябваше малко време, за да се осъзнае. Когато го видях след операцията- очите му грееха от щастие, но беше и изплашен
Винаги ми е било чудно как реагират половинките в този момент. Има ли паника, неадекватни и комични реакции или приемат случващото естествено и със завидно спокойствие? Разкажете за реакциите на бъдещите татковци
Първия път, като ми изтекоха водите една вечер, преди вечеря, той започна да се щура насам - натам и постоянно повтаряше "Хайде! Да тръгваме!".
Дори не беше забелязал, че вече съм готова, с чанта в ръка на вратата.
А втория път вече всичко беше планирано.
Този път се държеше "по - мъжки".
Дори не беше забелязал, че вече съм готова, с чанта в ръка на вратата.
А втория път вече всичко беше планирано.
Този път се държеше "по - мъжки".
Първият път без паника, съвсем спокоен ме закара до родилното, защото беше вечерта.
Вторият път се случи сутринта:
Будя го аз и казвам: Еди-кой си ставай!
А той: Колко е часа?
Аз: 6.30 ч.
Той: Ми, защо ме будиш толкова рано? Голям смях падна от моя страна.
При втория опит за събуждане вече му казах, че ще раждам и той отново съвсем спокойно в 7.00 ч. ме закара до болницата. Дори се радваше, че сме избегнали часа пик и задръстванията.
Вторият път се случи сутринта:
Будя го аз и казвам: Еди-кой си ставай!
А той: Колко е часа?
Аз: 6.30 ч.
Той: Ми, защо ме будиш толкова рано?
Голям смях падна от моя страна.При втория опит за събуждане вече му казах, че ще раждам и той отново съвсем спокойно в 7.00 ч. ме закара до болницата. Дори се радваше, че сме избегнали часа пик и задръстванията.
Моето момче е много спокойно по принцип, особено в моментите в които аз изглеждам уплашена! Бяхме се разбрали да е с мен по време на раждането и когато ми изтекоха водите у дома му се обадих:
Аз: Мило, изтекоха ми водите, идвай си, ще раждаме!
Той: Идвам!
след 10 минути отключваше вратата у дома (работата му е на 30 минути път ако няма задръстване )
После разбрах, че е карал на фарове и аварийни през насрещното движение, не за друго, ами не е знаел колко време имаме да стигнем в болницата.
Беше много спокоен, предаде спокойствие и на мен!
Сега втория път ще видим, но предполагам, че ще е пак така!
Аз: Мило, изтекоха ми водите, идвай си, ще раждаме!
Той: Идвам!
след 10 минути отключваше вратата у дома (работата му е на 30 минути път ако няма задръстване
)После разбрах, че е карал на фарове и аварийни през насрещното движение, не за друго, ами не е знаел колко време имаме да стигнем в болницата.
Беше много спокоен, предаде спокойствие и на мен!
Сега втория път ще видим, но предполагам, че ще е пак така!