Деца с увреждания в 1-ви клас да НЕ се записват в специални училища,с изключение

Pogar, първо едно голямо БЛАГОДАРЯ   за това, което правиш за децата ни  . Аз съм много далеч от училищната тема все още, а и синът ми не е с тежко увреждане, но все пак живо ме интересува какво ще се случва. Ще си кажа мнението с уговорката, че е теоретично, непочерпено от собствен опит  .
Първо мисля, че с въвеждането на задължителна 2-годишна предучилищна, всичко отнасящо се до образованието от 1 клас, трябва да е напълно приложимо още от 5 г. възраст. Т.е. за мен  е по-удачно текстът в червено да се приложи на етап предучилищна. Тези 2 години според мен са достатъчни, за да проличи дали за детето е най-подходящо да бъде в масово училище или не. (естествено родителите трябва да имат възможност да преместят детето в специализирана детска градина още от началото на предучилищната).
Както и да бъде приет текстът, най-важното е каква помощ реално ще получават децата.  За съжаление имаме безброй примери за мерки само на хартия.
Да има: осигурени всекидневни занимания с ресурсен, осигурени асистенти за физически и др. нужди (без да броим изнудването това да е член на семейството), психолог, който винаги е на разположение в училището, учителите да са преминали обучение за работа с деца с тежки увреждания и реакция в кризисни ситуации и т.н. На знам дали и кога ще има достатъчно специалисти , за да се покрият навсякъде тези изисквания  .

А самият проект на закона има ли го някъде качен, за да го прочетем? Предполагам, че ще се дадат много полезни предложения по него.

Annie13, благодаря за мнението ти. 
Идеята е точно такава- в общообразователното училище/детска градина да се осигури нужната подкрепа за всяко дете с увреждания според индивидуалните му потребности, за да развие максимално потенциала си, а не само защото е дете с увреждане направо да го засилим към специалното училище, в което всъщност няма нищо специално, а само нужните за развитието му специалисти и материална база, които могат да се осигурят и в обикновеното училище.
В случаите, в които детето не се чувства добре в общообразователна среда, то родителите да имат право да го преместят в специална.

Момичета, на мен ми е интересно кои ще са причините детето да не успее да се адаптира към общообразователна среда...
А по темата  имам следните коментари:

Според мен, специализираните училища са МНОГО ЕВЕНТУАЛЕН ефективен вариант единствено за деца със сензорни увреждания-слепи и глухи или "комбинирани. НО!!!Такива училища не могат да се открият във всеки град или село и тези деца отиват там, където ги има. Живеят в пансионатни условия, ако родителите им не се превестят заедно с детето и то ако у-щето е в голям град с възможности за намиране на работа. Така или иначе това е свързано с огромни неблагополучия:
1. В пансионатния живот децата по принцип садоста неглижирани, т.е те са предимно източник на заетост и заплати за персонала. Често са жертва на организираната просешка мафия и в зависимост от възрастта -на проституция.
2. Ако родителите се преместят заедно с детето и си намерят прилична работа, имат разходи за квартира, която изяжда поне едната заплата, което води до обедняване или поне до мизерно оцеляване.
3. Тези училища не предоставят  и не стимулират постигането  на достатъчно викоса квалификация, така че децата са конкурентно способни на пазара на труда, а социални предприятия по принцип няма или там, където ги има са на ръба на фалита.
4. Как в специалното улилище ще се продолее изолацията  и  съответно невъзможността за адаптация в стандартната обществена действителност?
Според мен трябва да има специализирани паралелки в масовите училища, поне в едно училище в малък град, например.


           При паралелка в масово училище специалистите ще могат да обясняват останалите деца и ученици как по-лесно да разбират или просто да изграждат поведенчески манталитет с децата с увреждания

Защото в крайна сметка целта на реформата е ,от една страна по принцип гарантиране на достъпа до образование на децата с увреждания, но и  чрез образование адаптирането им вкъм естествената социално-обществена среда. Едновременно с това да се създадат условия и за адаптирането на  "социално-обществената среда" като отношение и разбиране към и на децата с увреждания. Дали детето ще се адаптира, зависи от  единствено и само от позитивното  желание, отношение и УСИЛИЕ на родителите и учителите/ персонал, специалисти и т.н./
Когато затвориш едно дете в специфичната му среда, напр. дете с двигателни проблемив инвалидна количка- като си изтърве химикалката в специфичната му среда учителката ще му я подаде, но в "масова"-та  или Иванчо СЪПРИЧАСТНО ще му я подаде ,или то ще види как Иванчо  си изтърва химикалката и  САМ СЕ НАВЕЖДА и ше бъде естествено провокирано да направи същото.
При децата със слухово-говорни проблеми в специфичната им среда обучението става по пряк  почти пасивен начин- т.е "набива им се в главите"път,  това, което трябва да усвоят, но в "масова" по косвен път детето има повече възможности да осъзнае и научи какво правят "здравите" му връстници, и т.н.

Ние родителитеслед като искаме РАВНОПОСТАВЕНОСТ И   РАВЕН ДОСТЪП до образование, би трябвало да приемем и усилията, които трябва да положим за психологическата ни подготовка за този равен достъп. След това идва допълнителната подкрепа със  стандарти, структури, образователни програми , организация на учебен процес,специалисти и пр., която да компенсира възможностите за постигането на ефективност...
Специализираните училищаможе да са ефективни в нормалната европейска система, но там "здравите " деца от най-ранна възраст съвсем елегантно се възпитават в приемане на "различните" с различията им като "нормални.. При нас, балканския ни и тоталитарен манталитет може да се промени само като "вкараш" различните при "нормалните"...Опитах се да обясня съмсем примитивно..
Абе никой ли не се вълнува от темата, че само аз пиша...

Синът ми е с Аутизъм , през ноември става на 6. От 4годишен е успешно интегриран в масова детска градина. Ресурсен учител три пъти седмично по 1 час , психолог веднъж седмично 30 минути и логопед веднъж седмично 30 минути. Миналата година - така наречената първа предучилищна 5 годишни деца - Владко обикаля мота се не е седнал веднъж да работи да слуша или вообще каквото и да е на масата с останалите даца в градината когато те учат рисуват и всичко останало. С тях е но само в една стая на практика си прави каквото си иска ..... тоест не участва в образователния процес. Трудно ми е да обвиня когото и да е защото просто нещата са недомислени в смисъл че няма как учителката на 26 деца да се разправя само с него да седи да прави нещо тъй като тя трябва и урока да си предаде и останалите които имат желание да чуят все пак да научат това което тя ще каже. Ресурсната учителка също много съм доволна но как да стане .... обичайните деца да учат всеки ден по 2-3 часа до обяд все се занимават с нещо .... а наш Владко за три пъти седмично по час да ги стигне .... абсурд....  Резултата е следния децата които са с ресурсен учител - говоря за по изостаналите на практика сложните случаи работят само когато учителя е с тях и то извън групата в стая - ресурсен кабинет .... и когато не са там , а в групата не участват. Сега ще бъде на 6 - реално така нареченото ПГ . За да има полза от годината трябва с него да има учител всеки ден само за него или за две деца един който да стои с тях в групата и да работи с тях по това което учат и останалите - пък кой колкото успее да схване ....но да е ясно че детето е в групата и е работило .....да е ясно че докато другте пишат и той пише а не както сега той пише когато дойде учителката през ден по един час....

поста стана твърде дълъг затова ще продължа тук ...
та ако и тази година положението е същото просто ползата ще е минимална ...
всички казват вземаш си го наобяд и го подхващаш ти ... аз ще го взема и да го подхвана но обяснете ми как , то самото дете се изчерпва .... следобеда е време за почивка са сън или за по леки задачи ....
и вообще чува се сега децата в първи клас - два комплекта учебници единия в училище другия в къщи , училището по цял ден тоест до пет следобед ..... е те след пет какво ще учат още .... кога до посред нощ ли вообще кой мисли тези неща къде живее .....

Райка, дай идея как виждаш най-ефективния вариант. Зная, че децата с аутизъм и подобни състояния имат специфични особености по отношение образователния процес, но "няма начин да няма начин" Дай идея-сега е моментът да предложим нещо рационално и то да се случи!

Чудесно, че като родител си се взряла в "перспективата", а не в охкането и "не"-кането, и това от изключителна важност!

ами мога да спомена конкретен случай в нашата градина има две деца на една и съща възраст Владко с аутизъм и още едно не съвсем аутистче но да кажем аспергер и двамата сега ще са ПГ в различни групи .... единия моя ще се мотае на едното място , другия повтаря от миналата година и в групата не е гъкнал и точка не е направил докъто с ресурсната работи .....но ако те двамцата са в една група и има ресурсна за тях всеки ден по два астрономически часа от 9 до 11 и да са в групата с останалите тоест ресурсната да не преподава ами да помага на едното и другото ....
вообще за 6 годишно дете което без подкрепа не може да прави това което и останалите и му трябва много за да ги догони ресурния учител трябва наистина да е с него а не само по час през ден ....
още нещо ... ресурсните центрове могат да обособят групи от две до пет деца с една учителка следобед по два три часа за написване на домашни за допълнителни занятия като се преценява да има едно най много две които много немогат и останалите две три вече да са влязли в пътя ..... както едно време училището от първи до четвърти клас на едно ....в малки групи до пет деца следобед занятия на маси , чинчета в кръгче ли учителката да може да е до всяко и едно от друго да се дърпат напред ...
трето ... децата ни често имат и проблеми в моториката и грубата за тях в училищата , детските градитни може да се организира също в малки групи занятия по физкултура които са насочени към подобряване на умения като ловкост бързина игри с топка стралба в кош , по цел , различни елементарни щафети , приоритетно да имат право да посещават басеини / който в нашия град е един закрит и е към училище и не може ей така да се ходи /

но ситуацията е такава че аз специялно познаваки моя хубавец знам че за да прави нещо му трябва човек да го ръчка .... о още едно дете примерно да го дърпа напред тоест да го провокира да не му е скучно ... дет се казва да е като модел за подражание и то това не бива да е съвсем като обичайните а и то леко да се нуждае от помощ ....
разбирам и учителките и всички но виждам че детето ми е на светлинни години от останалите , не мога да обвиня никой но тази година специално не смятам да оставя нещата така .... тоест да не седи нищо да не прави тетрадките да са му нови , той молив да не е хващал да дръпне една черта вътре .....

Aз лично мисля, че не трябва дете в начално образование, до 3/4 клас, да се обучава в специално училище. Няма никакъв проблем да се предвиди изключение, но само при изрично заявено писмено желание на родителя, като в него и да се обоснове какво и защо се случва с детето в обикновеното училище, което му вреди. Ако мотивите на родителя действително са онсователни, че има вреда за детето, да му се направи препоръка за специално обучение. Възможно е и това да не означава непременно специално училище, а обучение в център, а ако той е в двора на училището, най-добре. А специалните специалисти от тия специални училища, трябва да се изнесат със специалните си методики, материали и предмети в обикновените училища. Същото се отнася и за ресурсните центрове, а не те да седят закотвени на едно място, а децата да се местят при тях и като следствие сегрегират и изолират по признаци.

Райка, много си сладка:)- "моя хубавец"
Давай конкретно-по текста от "члена"

Всичко е добре, зависи само как ще се прилагат тези закони.  Дали ще приемат децта със СОП в масовите училища и детски градини? Всеки ден ли ресурсните учители, психолози, логопеди ще се занимават с децата? Целодневно ли ще е обучението и ако да ако детето се уморява повече от връсниците си ще има ли къде да си почива?

Моята дъщеря на 3 годинки не искаха да я приемат в нито една детска градина в нашия квартал. В момента в който научаваха диагнозата и се оказваше, че няма места, групите били големи и не можели да се занимават с "такива" деца. Говорихме в  РИО с някаква жена, май отговаряше за интеграцията на деца със СОП, срещнахме с началник отдел образование, с заместник кмета по образованието. Всички твърдях, че сме прави, но освен че ме докараха почти до истерия, нищо не предприеха. Накрая кмета на района в който живеем се застъпи за нас и дъщеря ми я приеха в най-близката до нас детска градина. После се преместихме в друг район и пак кмета на района пак ни съдейства - този път ни взеха от раз. В масовата детска градина детето ми се чувстваше много добре. Госпожите, децата и родителите я приемаха много добре (страхотни госпожи имаше моето момиченце). Само, че по време на занятията детето ми в повечето случаи не желаеше да се занимава и докато другите учеха, тя отиваше да си играе. От ресурсните учители също сме много доволни, два пъти седмично с Лиза се занимаваше логопед, психолог и социален педагог.

Сега дъщеря ми е на 7 години и на есен тръгва на училище. Записахме я в училище за деца с увреден слух, защото тя не говори, а показва всичко с жестове. При децата със синдром на Даун кратковремената слухова памет е слаба, а зрителната добре развита, единствения логопед при когото дъщеря ми имаше напредък е преподавала в това училище, но за наше съжаление вече предпочита да се занимава със собствените внуци, а не с деца с проблеми. Отделно ме спечелиха и с това, че дъщеря ми ще има осигурена закуска и обяд в училището и ако и се приспи ще има къде да си полегне, освен това е близо до мойта работа. Как ще бъде ще пиша като започне учебната година.

По принцип в нашата ДГ се прави нещо подобно, но докато за малки деца е значително по-лесно приложимо, с увеличаване на възрастта и пропастта между знанията и възможностите се увеличава.
Аз например не виждам моята Мария да покрие в близко бъдеще материалът за първи клас. И ако идеята е само в стоенето в час , не виждам голям смисъл.
За мен / и за нея, де/ е важно да научи каквото е възможно според потребностите и възможностите си на нейния потенциал. Ясно, че няма да ми рецитира Аз съм българче, или да смята лице на триъгълник.
Затова и си мисля, че това е интересно и полезно /от моята си гледна точка, на родител на дете с умерено изоставане/, ако те учат материал, който може да усвоят. А това пак би станало в отделна класна стая, с други учители и други учебници.

става дума че нещата както са и сега деца със СОП с ресурсен учител - да ама той да е примерно за до две деца които се намират на едно място и поне по половин ден докъто учат .... тогава има смисъл
иначе да идва по час през ден .... ефекта значително намалява ....
още нещо има представете си сега как учителите в масовите училища роптаят ако в класа им има някое дете я с аутизъм я с изоставане не дай боже с някакви по сериозни увреждания - то са едни офкатия тюфкания " ама ние какво да го правим , то това дете така му се пречи , горката госпожа , то това то онова " и накрая и да се адаптира детето ако не е подкрепено от учителката то става обект на подигравки от останалите ..... така наречени "бели " от които не се търси отговорност от страна на учителите да не се подиграват на различното и какво става дори учителите казват " а той еди кой си ...остави го той ....." и останалите деца го спукват с подигравки , бой и каквото ти дойде на ума....
големия ми син сега завърши 7ми клас и в съседния имаше дете с леки отклонения основно в поведението без ресерсен си се справяше с материала но всички с малки изключение му се подиграваха момчетата го ритаха аз лично съм говорила с учителите защо не го вземат под крило .... защото виждам че и моето средно дете е с проблем и виждам средата в масовото училище или поне в това което учеше големия ми син .... и да ви кажа едно дете с увреждане само може да страда при такова нехайно отношение от страна на учители и подигравки от деца ..... тези неща също трябва да се променят

Нека Краси да пише, нейното и на Диана от Добрич децата, с множествени увреждания завършиха първи клас в масови училища. Нека да опише случващото се. Надявам се да разбирате, че обучението и прекараното време изобщо в градината и училището, всъщност подготвят децата за живот в ралността на обществото ни. Обучението и престоя в специалните училища, подготвят за живот в специална, изолирана среда, обратното, обучението в масовите училища и престоят там подготвят всяко дете, без разлика, за живот в Реалността, такава, каквато е. Тя няма как да се промени, ако едните си седим в масовите градини и училища, другите в специалните.

teo7777, когато детето ми беше малко бях убедена, че за нея ще е по-добре да е в масова детска градина и масово училище. Сега виждам, че тя просто няма да може да усвои материала в училище. Каква ще е ползата за нея да седи като истукан в класната стая? В детската градина децата повече си играят и наистина за нея, а и за другите деца имаше полза. Децата от нейната група се грижиха за нея, станаха много отговорни, родителите им бяха доволни, че децата им са толкова грижовни. Когато се срещнем извън градината също много и се радват и искат тя да участва във всичките им игри. В училище вредата  за децата и за нея, ще е по-голяма от ползата. Ако в масовото училище има отделни паралелки за деца с увреждания с програма съобръзена с тяхните възможности(пак зависи от уврежданията де, някои деца спокойно могат да са в обикновен клас) и само по някои предмети, като физическо, труд и техника, рисуване да карат заедно, ми се струва, че ползата ще е по-голяма за всички деца.

И моето мнение напълно съвпада с това на milenavita.
Какво правим, когато детето не покрива ДОИ?
Нека да са в една сграда, но за мен детето да стои и да гледа как другите учат, си е чиста дискриминация.

Milenavita е напълно права, както и Алина, те всъщност заявяват несъгласие с Интегрираното образование и са страшно прави. Интегрираното образование приема, че Системата е застинала, детето се поставя в нея и трябва да се адаптира към нея. Ако не успее, отпада, не покрива ДОИ. У нас на това чудо му се лепна красивото име "Включващо", отчете се дейност на хартия за пред ЕС и държавата беше доволна, не и децата и родителите им обаче.
Приобщаващото образование приема, че Детето е център, Всяко дете, а Системата се променя и адаптира според потребностите на детето, така че то да успее да осъществи спосбностите, които притежава, ако ще те да са само в една област, ако ще да става дума само за социални умения. Това също са част от задълженията на образованието, възпитанието и социализацията, а не само наливането на знания и покриването на ДОИ. Между другото ДОИ няма в новия проект, те са включени в стандартите, един от които е Стандарт за Приобщаващо образование, общо са ок. 17 на брой и са част от закона, като статут. Търсят се и варианти, на детето да се издава документ за завършен етап на образованието, посочващ силните му страни, с количествени оценки за предметите, с които детето се справя, и с този документ детето да може да продължи образованието си, в професионално или висше учебно заведение. Всяко дете е индивидуалност, вкл. и децата с увреждания, абсурдно е всичките да ги слагаме под общ знаменател и в някакъв отделен кюп, всяко дете има способности, дори и да са само да се социализира.

"Паралелките" за деца с увреждания принципно се отричат в другите страни, защото практиката им показала, че водят до нови негативни и сегрегиращи явления и квалификации и на децата в паралелката и на учителя им, и резултатите пак не били добри. Има много практики в другите държави, а и в Бг, за Центрове в или до самите училища, детето е масова среда за определени часове, или предиобед, а следобяд е в Центъра. Това съвсем грубо казано, защото идеята е програмата на детето е гъвкава и индивидуална, според личните му потребности. Това е целта на новия закон и стандарт към него. Във всяко училище се предвижда осигуряването на минимум специалисти, психолог задължително във всяко, а оттам нататък осигуряване на необходимите специалисти според потребностите на записаните деца, логопед, сурдопедагог, тифлопедагог, социален работник и т.н....

добре де това е чудесно във всяко училище психолог .... но когато в него бъдат записани примерно двайсет деца които най меко казано не са в норма с развитието ..... не е ли пак малко .... не е ли по добре към всяко дете две три деца да има по един допълнителен педгог и те да бъдат в един клас примерно до три деца различни от отаналите с още 20 тина в норма и този педагог да се грижи за тях трите различните като съобразява материала с техните възможности ако някое от тях се справя с общия просто полека бива обучено да бъде до колкото може самостоятелно и да усвоява това което масата деца....
стана дума че масовото училище подготвяло към реалността всички деца .... така е но съгласете се че ако две обичайни деца се посбият каквото често се случва едното ще ритне другото ще блъсне ще има малко сълзи някое ожулено коляно но след час ще са пак приятели тоест искам да кажа че те са равностойни и едното отвръща на другото .... а представете си две обичайни ритат едно примерно с някакви интелектуални дефицити и то милото не му идва на ум какво да прави и се чуди от къде му идва това .... не дай боже на дете което има и лек двигателен проблем или друг .... обичайните деца да показват кой колко е заякнал и това да не прови впечатление на учителите и или по скоро те да го имат като нещо за което не си заслужава и забележка да се направи ....
трябва да се промени манталитета , хората трябва да станат малко по съпричасни , от там децата да получат добрия пример от възрастните че "лудите" не са чак луди , че различните са част от нас и никой не е застрахован че нещо такова може да се случи и с него

освен това действително всеки случай е различен но съм съгласна със следното че ако едно дете просто не е в състояние да усвои материала , който след четвърти клас става и ненужно претъпкан с какво ли не, не е ли по добре то да се обучава в някаква друга дейност , която да му помогне да се подготви колкото е възможно за самостоятелен живот .....и това което всички пишат до обяд тук следобяд там или час тук два там .... ами то това означава че с едно дете с проблем трябва да има един който да се ангажира цял ден с него да се разправя да го води да го взема .... тоест както и сега става единия родител просто не работи и се разправя с различното дете , ако няма някоя по яка и млада баба ..... обикновенно майката е тази която не разполага с времето си ....

Райка, точно за това става дума, на всяко дете да се назначи освен ресурсен, и помощник на учителя/асистент, като минимум. При три деца примерно в клас, задължително да има и помощник, освен ресурсен. Съвсем грубо. Отделно общият брой на децата в паралелката да е съобразен. Помощникът/асистентът, следва да осигурява безопасността на децата и в междучасията, това за което говориш основно, сбивания, ритания и прочие отношения......, напълно нормални за децата.......... То същото ще е и после в реалния живот, с галено перце, никой не те гали..... Термини от сорта, ама ти си "специален", отиват на кино отвсякъде, или някой преди това ти е помогнал да се адаптираш и да развиеш, това което притежаваш, или отиваш в специална институция, било за живот, било за работа, в най-добрите и пожелателни случаи.....

Много неща означава Райка, не просто, че един човек трябва да се ангажира. Означава и, че Центровете, ресурсни, логопедични, по един или друг начин трябва да излезнат от Статуквото на сградата си, и да станат мобилни, да влезнат в училищата, същото се отнася и за великите Специални училища с великите им специални специалисти, педагози, специални форми и методики, специални предмети...., да вземат да излезнат от сградата си и собственото си Удобство и стационарност, ами да се сетят, че тяхната функция е да работят за детето!

След едно дете с етикета СОП, в специалното училище влизат 5000 лв., а в ресурсния 2600 лв, а в обикновеното училище, след детето, толкоз, колкото средно на всяко друго дете, 1300 лв.. Мисля повече да не обяснявам, кой какви интереси защитава и калкулира на Елката си. Най-доброто за конкретното дете, при тази схема на наливане на директни пари след структури, а не след детето, очевидно е в десета глуха.

Факт: В момента от данъците на всичките данъкоплатци се отделят хич не малко пари за дете с увреждания, за да се гарантира правото му на образование в масова среда. Около 3800лв. средно на дете. За дете без увреждания стандарта средно е 1300 лв..

Мантрата дето се повтаря, че нямало пари, обслужва единствено държавни структури като неефективно работещи Ресурсни центрове и Специалните/Помощни училища.

Тео, с допълнителните пояснения вече съм съгласна  Но направо не мога да си представя как ще се разчупи тази матрица, където се опитват да правят всички деца по калъп.
За моето дете времето за първи клас наближава, но при сегашното състояние на детето и при сегашното състояние и вид на масовото училище, не бих го записала.
Как може да помогнем за промяната?

И аз не виждам как масовото училище ще се подготви за реалността едно специално дете, което няма възможностите да се концентрира, да разбере и научи учебния материал. Нали на училище се ходи да се учи, не да се гледа другите как учат, защото за съжаление това не може да се копира. За да научи едно дете с изоставане нещо, трябва за него да има залепен човек, който да се занимава с него, да му предава нещата така, че да може детето да ги разбере. Определено това няма да стане по- лесно в стая, в която паралелно учителката си говори нещо друго и има още 20- 30 деца. Тогава какъв е смисъла да стои в стаята. Защо да не може да учи в съседния клас с 8 ученика и 2 учителки, където темпото се определя от самите деца. Не е вярно, че специализираните паралелки са отхвърлени в другите държави, напротив.
Има деца с СОП, които могат успешно да посещават масово училище, но да се запишат абсолютно всички деца в такова за мен е лудост. Също мисля, че това ще донесе и вреда на учебния процес на децата в норма.

истината е че най тежките слечай и в помощно и в общообразователно не мога да се подготвят за живота ... винаги ще им трябва придружител и така нататък ... но истина е че доста от децата които изглеждат тежки случай поставени в среда с обичайни деца се адаптират .... и ако има кой да подкрепи едно такова дете , да няма подигравки от другите , да няма насилие над него .... защо нее .... а то кой колкото му е багажа толкова си научава в крайна сметка .... така е .... че не е ли различно и сред обичайните деца .... едното чете в първи клас гладко , другото срича до края на втори .... едното не може да се научи на математика , другото пък една къща не може да нарисува по рисуване .... разлика винаги има .... лошото е че обичайните деца се адаптират справят се , де с преписване де с хитрост , къде малко ще му даде и учителката .....
Мартини мама ... как да се подберат осем деца такива че да има напредък .... ако едното е със зрителни увреждания другото с двигателни третото с интелектуални четвъртото аутист петото с изоставане умствено шестото хиперактивно седмото тежък аутист осмото с множество увреждания .... кое от кого ще гледа че да напредне .... кой на какво ще ги учи те самите те не биха могли да оформят група всяко е индивиуално ....
по добре е всички в масовото с придружител с ресурсен с помощен учител кой колкото може а евентуално най тежки случай и или по желание на родителя нещо като дневни центрове .... защото едно дете голямо дори до 18г което има множество проблеми или едно нискофункциониращо аутистче има нужда от целодневни грижи до една сериозна възраст да не кажем и завинаги

е добре сега от тази година ще има ли нещо ново от тази учебна година или всичко ще е по старому

Райка го е казала много добре. Аз ще цитирам една Директорка на градина, която ни беше писала по повод едно наше становище за прословутите Центрове за настаняване от семеен тип, които не са нищо друго освен луксозна петзвездна институция за отглеждане на деца. Понеже в това становище пишехме, че не нови луксозни институции за изоствени деца трябва да се създават, защото така стимуламе на практика изоставянето още повече, а да се инвестира най-вече в Услугата Образование. Центрове в дворовете на училищата, психолози, сурдопедагози, логопеди, ресурсни... на щат в самите училища и т.н... Цитирам директорката:

Преди 10 години в нашата детска градина дойдоха първите деца със СОП – тогава този термин го нямаше , бяха 4 деца с увреден слух, за които Общината назначи сурдопедагог.
 Трябваха ни няколко години , за да разберем, че преди специалистите – лекари, психолози, логопеди, рехабилитотори, най-силна целебна мощ има животът с другите деца.
 От есента на 2010 ние имаме дневен център, който общината построи и разкри в сградата на детската точно с тази цел – децата да имат всички специалисти, от които се нуждаят , но да живеят с другите деца.
 
Вярната посока е тази!!
 
Райна Хаджийска – директор на ЦДГ „Калина“ – Дупница и на Дневен център за деца с увреждания –

а във връзка с това какво реално е прието от тези хубави неща като помощен учител , повече часове ресурсен, психолози в училищата и други екстри ,,,,,,,,,,,,, та кое от тези ще го има от тази учебна година и или нещата са само в проект

Абсолютно никаква идея нямам, това е проектозакон на МОМН, първо трябва да се напише той, плюс всичките му стандарти, вкл. и този за Приобщаващото образование, и след това да се приеме от НС.  Призлява ми като си помисля... До края на тази година белким мине през НС. За тази учебна година освен облекчени раници и някои учебници, облекчени като материал, не разбрах друго реално да има. за новата година.

ТЕО, а проектът може ли да се прочете някъде?

По конкретния въпрос - да се приеме, че всички деца в първи клас задължително трябва да бъдат в масово у-ще, би означавало да се отрече индивидуалния подход към всяко дете. Надявам се новите стандарти в достатъчна степен да зачетат мнението на родителите и да не ги въвлекът в още по-утежнени административни процедури.
Лично моето мнение е, че за много деца в начален етап ПУ може да е подготвителна стъпка към училищното обучение въобще и- дейности по самообслужване, ако щете - усвояване на уменията за работа на маса и ред други на вид елементарни учебни навици и умения, за които понякога е необходимо доста време.
teo7777 моделът, който описвате звучи добре, но изисква сериозни материални и човешки ресурси, а именно - множество специалисти в услуга на едно дете, класове с по-малка численост (10-12 ученика, от които 1-2 с нарушения), сериозно обучение на масовите учители, достъпна среда и др. Не си представям истинска интеграция и включване за дете с умерена или тежка умсвена изостаналост, аутизъм+УИ, множество увреждания да се случи без изброените и други предпоставки.
Опасявам се, че отново всичко звучи добре, но пари ще се окаже, че няма. И сега е заложено да има достъпна среда, колко са училищата с рампи?

Aми изисква, да, въпросните човешки и материални ресурси се случват с пари, нали така?! А сега знаете ли какви пари се отделят от нашите общи данъци за целта? Писах по-напред, преди да търсим и настояваме за нови и допълнителни пари, трябва настоящите да ополозтворяваме ЕФЕКТИВНО, разбирайте в полза за децата, а не за държавни структури и служителите им!

Как е сега, знае до болка всеки един родител, проблемът е как да се променят нещата, системата и настоящата организация, понеже е очевидно, че обрича стотици деца да са без какъвто и да е шанс за бъдеще, деца притежаващи и потенциала и възможностите, обречени само и единствено по медицински показатели.

И това дето всички обясняват как било безумно сложно, като как щяло деца с множествени увреждания в обща среда, ама лежащи били, ама не знам си какво, не ставали за нищо...., ами не, оказва се, че изобщо не е толкова сложно и трудно, на всичкото отгоре, представете си, в много краища на България, се случват чудеса именно с тези деца, само и единствено благодарение на Човеци... Тези чудеса благодарение на въпросните Човеци, педагози по призвание, се случват не от вчера, и примерите са много за чудесата им. Човешкият фактор е всичко, парите са после, ако нямаш и не подготвиш и си осигуриш, обучиш първото, каквито и пари да наливаш в системата, ще са като в продънена торба....

Откъде да го отпочна да давам примери, не знам, дали с легендарния учител в нашето обикновено квартално училище, дето преди много години в най-тъмните все още времена, повярвал в едно дете с аутизъм и това дете, благодарние на неговат вяра в способностите му, при възможно най-строгите изисквания, завъшрва само с шестици..... Дали с детето със слухови увреждания в училището ни, което според дъщеря ми ще стане най-великия Мим в историята на човечеството, дали с Препоръките и мнението на Европейската комисисия по социални права и категоричното й мнение по отношение на спецаилните училища и категорично недоказаната им полезност за децата, не просто у нас, ами в цял свят! Обратното, всички изледвания сочат едно единствено нещо, ВРЕДА, за децата, не каква да е, а огромна!

Простите човешки истории са най-истински, затова копирам една такава, историята на една майка и на третото й дете, с множествени и тежки увреждания...


"Дъщеря ми е на девет години.
Сляпа, с епилепсия и детска церебрална пареза след вирусна инфекция в бебешка възраст.
 Първите две „терапевтични” години от живота й минаха в група за деца с увреждания в „масова” детска ясла- през 1999-2000 година това беше наистина революционен пилотен  проект,  втория след „Карин дом” Варна. Идеята за  създаването  му/ с проект  на посолството на Великобритания и на тогавашната директорка на яслата , сега терапевт в Дубай!!!. Целта е била спасяването на яслата от закриване поради липсата на деца. Към момента на създаването на т.нар. център за деца с увреждания  в яслата, т.е преди да се роди дъщеря ми и да се „преквалифицирам” в родител на дете с увреждания, бях журналист, кореспондент на столичен ежедневник и на тогавашен електронен бюлетин на Европейската комисия в преприсъединителния период на България към ЕС. С огромен възторг описвах ентусиазма по  реализацията на проекта, но малко по-късно осъзнах, че няма нищо по-жестоко от българската администрация, която е способна да унищожи всяко добро начинание още в зародиш.
Създаването на центъра мина през остри родителски протести против настаняването на деца с увреждания в яслата, с аргументите, че това е опасно за здравите. В двора на яслата възпитателките разделяха децата на две групи-„специалните” в единия край на двора, здравите в другия. Едните си седяха в количките като кукли, докато  две лелки край тях разискваха битови клюки и болежки, вместо да ги занимават с нещо или  поне да им разказват какво се случва със света около тях.Покрай другите персонала се суетеше  и тичаше -да не паднат, да не се нараранят... По-късно процеса на работа, организиран от британски специалисти , включително квалификация на терапевти, възпитатели и обслужващ  персонал, представляваше терапия на деца с различни увреждания от 3до 5г възраст в специалните кабинети и последващи занимания и хранене в „масовите” групи заедно със здравите деца. А майките на здрави и „нездрави” деца по естествен начин стопиха  „ социалното” напрежение и различия. Което всъщност е всеобхватната цел на интеграционния процес, от който се нуждае обществото ни!
 Докато проекта беше под надзора на британските партньори, се развиваше добре. На по-късен етап директорката беше принудена да напусне, вследствие на  интриги, подпомагани от общински служители-това е обичаен  повсеместен административен манталитет за България.. Новата директорка, протеже на кметицата на общината, с  психологически тормоз / доказан с жалби и медицински документи/ принуди всички специалисти , обучавани от британския екип, да напуснат, после родителите на деца с увреждания се отказаха от услугите на центъра и  на мястото на центъра  се създадоха нови яслени групи за здрави деца, а „бракът” с увреждания беше преместен в ИЗОЛИРАН !!!дневен център- въпреки неистовите протести на родители. И така създадена, новата ” социална услуга”  в същността си не се различава от институциите за изоставени деца, освен, че от едната родителите си ги водят и прибират у дома.

Опита ми да настаня дъщеря си в масова детска градина претърпя  унизителен неуспех.
Обясних на директорката, че детето ми  е със съхранен интелект и има нужда основно от присъствие в ЕСТЕСТВЕНА ОБЩЕСТВЕНА детска среда и че няма да ангажирам персонала по никакъв начин, а за „специалните му потребности” ще идват специалисти от Ресурсния център. Получих категоричен писмен  отказ, в който дебело се подчертаваха диагнозите и уврежданията на детето ми, т.е. колко е некачествена дъщеря ми, поради което нямала място там. Нито една институция не реагира на жалбите ми, други проблеми ме забавиха да подам жалба до КЗД и в съда. Нещо повече, от общинския отдел по образование ми отговориха колко разпоредби са нарушени с отказа на директорката, но не направиха нищо. После за известно време посещавахме Ресурсния център. Екипът беше много симпатичен, но  някои от тях със спорен капацитет като специалисти.  На логопедката възможностите й стигаха до там да пее песнички на дъщеря ми, а една от терапевтките имаше   меко казано нестандартна артикулация и  дикция . В занималните миришеше на мухъл / а децата със зрителни проблеми са с изострено обоняние и някой би трябвало да го знае/, в стаите се влизаше трудно с количката, през стъпала и тесни врати... Нямаше помощни технически средства, само  стари очукани мебели и подръчни материали за работа. И понеже като логопед и специален психолог се справях далеч по-ефективно, макар и непрофесионално, прекратих посещенията ни там.

През 2009 година дъщеря ми постъпи в подготвителна група в общообразователно училище. Стаята за  „специални” занимания беше разположена срещу ужасно смърдящите тоалетни, представляваше  склад на чинове, столове и други непотребности,  и в едно ъгълче   терапевтите от ресурсния център / и тази с особената дикция/ провеждаха НЯКАКВИ занимания С ПОДРЪЧНИ СРЕДСТВА. Предложих на терапевтите да се обърнем към директорката на училището  ресурсния кабинет да бъде  преместен. Споменах, че за децата  с увреждания / особено ментални и сензорни/ е от образователна важност да има обособено учебно пространство- за да се научат   ДА РАЗЛИЧАВАТ И ОСЪЗНАВАТ този характерен процес от всеки останал от битието им. Обясних, че вниманието на дъщеря ми е ангажирано с ужасната миризма, а не със заниманията на логопедката и че детето, седейки в инвалидната количка, а не в терапевтичен стол или вертикализатор- трудно ще си създаде точна представа за учебен процес.
Понеже нищо не се промени, напуснахме и подготвителната група.
После дъщеря ми постъпи в първи клас в друго общообразователно училище. Класната й чистосърдечно призна, че е притеснена от много неща, защото не е работила с деца с такива проблеми, но ще направи всичко по силите си дъщеря ми да се чувства добре в класа й. После аз обясних на другите деца по разбираем  и достъпен за тях  начин, че дъщеря ми е в това състояние, защото едно дете по невнимание я е ударило и ги помолих да бъдат много внимателни един към друг. По-късно от всички стаи се чуваше блъскане на врати, викове, тичане, а  нашата класна стая сякаш беше празна. Споделих с класната ни и тя каза- „ами аз обясних на децата, че ако вдигат шум, Песи ще я боли главата и сега нямаме никакъв проблем с дисциплината”. Когато излизаме от стаята с дъщеря ми-децата ни правят път и ни изчакват. Родителите ми помагат по всякакъв начин. Съучениците й подаряват  „вълшебни” рисунки, които „трябва да я излекуват”.... Едно момче Симеон, определено от специалистите като „хиперактивно”, цял месец  пазило един кроасан в раничката си , докато дъщеря ми боледуваше. Накрая Симеон казал, „Госпожо, Песи май няма да се върне повече при нас....А Волен го апострофирал”Не бе, Мони, най вероятно майка й не може да я доведе, защото  инвалидната количка трудно върви из снега, защото улиците от месец не са разчистени.”
В края на учебната година, след тържественото връчване на свидетелствата, благодарих на родителите и учениците, че направиха първата учебна година на дъщеря ми толкова хубава и вълнуваща, уточнявайки, че има вероятност да се местим в друг град и че всички ще ни липсват. Родителите и децата бяха истински развълнувани, а някои от децата ме попитаха „ ама защо ще се местите, нали не сме я наранили Песи с нещо?”
 В крайна сметка, наблюдавайки от девет години целия този сектор, съм категорична, че:
Присъствието на децата с увреждания в общообразователните училища и детски градини е по-полезно за здравите деца, а успешното образователно и социално адаптиране на децата с различни трудности е въпрос на  съвместни позитивни усилия на родители и институции и на държавна политика.
Имайки предвид информацията ,която съм получавала от родители със сходни проблеми смятам, че специализираните училища са добър, но много крайно изкслючителен вариант !. НО!!!Такива училища не могат да се открият във всеки град или село и тези деца отиват там, където ги има. Живеят в пансионатни условия, ако родителите им не се преместят заедно с детето и то ако училището е в голям град с възможности за намиране на работа. Така или иначе това е свързано с огромни неблагополучия:
1. В пансионатния живот децата по принцип са сравнително неглижирани, т.е те са предимно източник на заетост и заплати за персонала. Често са жертва на организираната просешка мафия, търговия с наркотици и в зависимост от възрастта -на проституция.  
2. Ако родителите се преместят заедно с детето и си намерят прилична работа, имат разходи за квартира, която изяжда поне едната заплата, което води до обедняване  до доживотно мизерно оцеляване.
3. Тези училища не предоставят  и не стимулират постигането  на достатъчно висока квалификация, така че децата  да са конкурентно способни на пазара на труда, а социални предприятия по принцип няма или там, където ги има са на ръба на фалита, защото няма държавна политика за съществуването им.
4. В специалното улилище не може да се продолее изолацията  и  съответно невъзможността за адаптация в стандартната обществена действителност.

Според мен трябва да има специализирани паралелки в масовите училища, особено в малките градове.


           При паралелка в масово училище специалистите ще могат да обясняват на останалите деца и ученици как по-лесно да разбират или просто да изграждат поведенчески манталитет с децата с увреждания.

Защото в крайна сметка целта на реформата е от една страна по принцип гарантиране на достъпа до образование на децата с увреждания, но и  чрез образование адаптирането им към естествената социално-обществена среда. Едновременно с това да се създадат условия и за адаптирането на  "социално-обществената среда" като отношение и разбиране към и на децата с увреждания. Дали детето ще се адаптира, зависи от  единствено и само от позитивното  желание, отношение и УСИЛИЕ на родителите и учителите/ персонал, специалисти и т.н./
Когато затвориш едно дете в специфичната му среда, напр. дете с двигателни проблеми в инвалидна количка- като си изтърве химикалката, в специфичната му среда учителката ще му я подаде, но в "масова"-та  или Иванчо СЪПРИЧАСТНО ще му я подаде ,или то ще види как Иванчо  си изтърва химикалката и  САМ СЕ НАВЕЖДА и ше бъде естествено провокирано да направи същото.
При децата със слухово-говорни проблеми в специфичната им среда обучението става по пряк  почти пасивен начин- т.е "набива им се в главите",  това, което трябва да усвоят, но в "масова" по косвен път детето има повече възможности да осъзнае и научи какво правят "здравите" му връстници, и т.н.
И любимият ми пример: ако затвориш една маймуна в клетка от три квадратни метра, не можеш да очакваш тя да се научи да прескача  петметрови огради, дори и да я дресираш....
И още един конкретен пример- в Ботевград в общообразователно училище „Васил Левски”, едно от най-големите в града, в едно от крилата му е базиран дневен център за рехабилитация на деца с увреждания, и е построен спортен комплекс с басейн, в който се извършва хидротерапия на деца с увреждания. Дневния център е доста занемарен, но самото му базиране е изключително удачно откъм интеграционна философия.


С уважение,
Красимира Обретенова"

Благодаря за споделения разказ 
Тео, повечето родители говорят / вкл. и аз/, че е добре да има специализирани паралелки в общообразователното училище, а ти беше казала , че това се отрича и се предлага някаква сграда в двора или до него. Каква точно е разликата?

Ами във всички европейски документи, ще потърся да цитирам дословно, от опита си в реалността и практиката, понеже са минали през тези "специални паралелки", са много лаконични и категорични, не се получвало.... Тези класове и учителят им били наричани от другите деца, учители и персонал изобщо: "класовете на бавноразвиващите се" примерно..... Все определения и етикети на целия клас и учителя им, от този сорт.

Лично според мен най-доброто е възможности за максимално гъвкави програми и форми на обучение, съобразени с индивидуалните потребности и обстоятелства на детето. Т.е. възможности за обучение и в масов клас + индивидуално + дистанционно, всичко това комбинирано, което да е отделна форма на обучение, обезпечена финансово.  Отделно гъвкави и свободни възможности на училището (автономност и свобода на възможностите) и директора да привличат всички необходими специалисти, които са им необходими, било на щат, в зависимост от потребностите на децата си, било на договор, няма значение, всичко съобразено с конкретните деца и потребностите им, обучаващи се в училището или градината.

И ресурсните центрове и специалните училища, заедно със специалистите си и специалните си методики, предмети, материали и всичко, трябва да забравят статичното си положение, Сградата си, и да станат Мобилни. Да разкрият кабинети и центрове в самите обикновени и масови градини и училища. А училищата и градините да имат възможност и да са обезпечени за целта да привличат нужните им специалисти от всички възможни структури, било центрове, ресурсни, логопедични, други, било университети, всичко в зависимост от местната си общоност и обстоятелства в нея....

В момента в нашето най-обикновено квартално училище има ок. 20 деца, с Етикета СОП. Те са си в обикновени паралелки, а не в специални, единственият им проблем е, и на тях и на ресурсния, че децата в клас са много, няма и изобщо липсва необходимата им адекватна образователна подкрепа, и като специалисти, и като материали, среда..... Никак няма да ми хареса варианта, да ги отделят в "специална паралелка"..., сякаш са някакви.... прокажени....

Не знам, аз не ги харесвам тези неща.

От СОП до СОП има огромна разлика. Имам приятелка с хиперактивно дете, то също е с ресурсно подпомагане съответно, но няма умствено изоставане.
Ама и моята Мария е със СОП , а не може да говори, има сериозни проблеми с моториката и тн.
Та имам предвид, че докато първото дете с подпомагане може съвсем спокойно да се справи с учебния материал, при нас не виждам как ще стане. Затова и през цялото време идеята ми е, че нуждите са коренно различни, както и възможностите на децата.
Отсега казвам, че дъщеря ми няма да се научи да разказва уроци и да решава задачи спрямо материала на първокласниците, а какво да говорим за по-горните класове. Може и да стане, но на нея ще са и нужни 5 години , да речем.
Затова за мен е важно тя да научи това, което може, но да научава, а не да гледа другите как учат.

Лично според мен най-доброто е възможности за максимално гъвкави програми и форми на обучение, съобразени с индивидуалните потребности и обстоятелства на детето. Т.е. възможности за обучение и в масов клас + индивидуално + дистанционно, всичко това комбинирано, което да е отделна форма на обучение, обезпечена финансово.  Отделно гъвкави и свободни възможности на училището (автономност и свобода на възможностите) и директора да привличат всички необходими специалисти, които са им необходими, било на щат, в зависимост от потребностите на децата си, било на договор, няма значение, всичко съобразено с конкретните деца и потребностите им, обучаващи се в училището или градината.

Съгласна съм с твоето мнение - много сърцати специалисти и в момента се опитват да се борят със статичната и трудноподвижна система. Уви, все се оказва, че желанието им да развиват дейности в най-добрия интерес на детето са едва ли не незаконни.
Надявам се това да се промени, масовото училище да отвори врати за всички и да поеме отговорността и инициативата.

Баш за това дето пишеш иде реч, че Всяко дете е Различно, ама много различно. И именно в това различие е най-голямото богатство!!! Ама не просто морално и духовно, ами и съвсем практично, и икономически и финансово, за обществото. Е, това, когато го проумеем, ще сме се оправили..... Богатството и просперитета ни са възможни, когато оценим Различността си като индивиди и полезността си именно като Различни за обществото, а не като Еднакви. Никакви полза няма от нас, Еднаквите, по простата причина, че никога не сме били еднакви и няма как да бъдем, всеки един от нас е Различен. Най-богати са тези общества, които ценят и използват ресурса на Различността и индивидуалността на индивидите си, от които се състои, потенциала на всеки, а не се стреми да ги постави в калъп и еднаквост за удобност на устройството и системите си.

Не знам какво да кажа повече от Краси Обретенова, децата с увреждания, са в пъти по-полезни за останалите деца в класа, групата, със самото си присъствие и потребности..... Те допринасят по уникален, неповторим и естествен човешки начин относно възпитанието в естествени понятия като Човещина и толерантност, и за едните и другите...., ама адски простичко, без приказки, нещата просто се случват..... Ние възрастните дори няма, а и е противопоказно според мен, да се намесваме, защото вероятността да объркаме детето с изкривените си понятия е в пъти по-голяма, отколкото ако ги оставим сами да се Приобщят едно към друго.

Вижте, у нас обърквацията е голяма, Интегрирано и Включващо образование са синоними на един и същи безумно остарял процес, дето слагаш детето, и чакаш да се адаптира към статичната система. Като не се адаптира, отпада! Детето трябва да се адаптира, а системата е статична. Тя е център,  съществува сама за себе си, детето съществува, за да я има системата...

По цял свят Приобщаващото образование значи съвсем различно нещо, променяш системата, гъвкава, способна, адаптивна, автономна като възможности, за да се адаптира към Всяко дете.

Детето е Уникалното и Центъра, а не Системата. Системата е Услугата, дето съществува в служба на детето, за да осъществи Уникалния му потенциал, такъв какъвто притежава.

Простичка схема, на всичко дето изписах!

http://dox.bg/files/dw?a=660b020f3c

Да, така е, цял живот в кюпа са ни опитвали да ни вкарат, различните винаги са сочени с пръст.
В нашата ДГ в момента нещата са точно така, както поне аз ги виждам. В началото имаше логопедична група, но децата останаха само 2-3 и полека лека ги събраха с масова група, главно от гл. т . на разходосъобразност. В началото нашите деца само ги бутаха на последните столчета да не пречат на другите, докато имат учебни занимания и т.н. Намесихме се родителите и сега вариантът е докато другите деца имат уч. занятия, нашите също имат групово занимание според възможностите си - в отделен кът. След това децата играят заедно и който когато има час, го привикват за логопед, психолог и т.н.
В началото моята дъщеря беше по-агресивна - нова обстановка - шумове, много дразнители. Съответно имаше проблем с хапане и скубане. Сега, когато им се обръща специално внимание, тя е спокойна, което се отразява и в играта с останалите деца в масовата група, както и на възприемането на учебния материал.  Имат си 2-3 деца, които много ги закрилят и помагат 

ZDRAVEITE AZ SAM MAIKA NA DETE S AYTIZAM MN 6TE SE RADVAM DA MI PI6AT RODITELI S TAKIVA DECA MISLQ 4E IMA KAKVO DA SI KAJEM

Член 2 от Декларацията от Саламанка:
„Масовите училища, ориентирани към приобщаване, са най-ефективното средство за преодоляване на дискриминационни нагласи, изграждане на гостоприемни общности, развиване на приобщаващо общество и постигане на образование за всички; нещо повече, те предоставят ефективно образование на по-голямата част от децата и подобряват ефикасността и, в крайна сметка, финансовата ефективност на цялата образователна система”.

Саламанка, предупреждава:
„Въпреки най-добрите намерения, се счита, че твърде често резултатът (от програмите за специално образование, специализираните институции, усилията на специалните педагози) е изключване; диференцираният подход се превръща във форма на дискриминация, оставяйки детето със специални потребности извън общата среда на училищния живот, а по-късно, когато порасне – извън социалния и културен живот на общността като цяло”

Извадка от Становището на Vernor Munoz Villalobos, специален докладчик на ООН за правото на образование
Кръгла маса на MDAC и БХК по въпросите на приобщаващото образованние 29 октомври 2008 г.., София.

........Идеологията е изиграла разбира се своята роля, но важно значение имат и задълбочените и достоверни емпирични изледвания на педагози по целя свят, които са показали, че приобщаващото образование ‚работи“, и че обучението в специални училища, оценено по множество критерии, е претърпяло провал. То е претърпяло неуспех по отношение на правата, участието и социалната справедливост, както и по отношение на целта да отговори на действителните потебности на децата, които би трябвало да обслужва.

Доказателствата за това са много, широко достъпни и известни. Затова днес ще спомена само няколко извода от едно проучване, проведено в центъра за излседване на приобщаващото образование, със седалище в Обединеното кралство.

1.   Не съществуват абсолютни доказателства  за това, че програмите за разделно обучение в специални училища имат някаква значителна полза за учениците;

2.   Разделното обучение в „специални“ училища се свързва с: ограничен социален опит, възможности и резултати; ниско академично ниво що се отнася до учебните планове, резултатите и възможностите за изпити и акредитация; по-ниска мотивация на учениците и по-ниски очаквания от страна на учителите; ниско ниво на посещаемост, трудности при включването в общообразователните училища; бедност в зряла възраст, слаба подготовка за живота на възрастния човек;

3.   Отрицателните последици за сегрегираните ученици се изразяват в депресия, малтретиране, липса  на свободен избор, зависимост, липса на себеуважение и достойно положение, отчуждение, изолация, малко приятели, по-ограничени междуличностни отношения, хулигански прояви и ограничен начин на живот;

4.   Същесвуването на отделни специални училища ограничава способността на общообразователните училища да отговорят на различията и намалява отговорността им да включват в обучението всички ученици.


.................................

teo7777 , ако образователната ни система наистина беше гъвкава и аз бих предпочела детето ми да е в масово училище, сред своите "нормални" връстници. Не ме притеснява това, че не всички деца, учители, родители ще я харесват. Това си е съвсем в реда на нещата. Притеснява ме, че при сегашната образователна система присъствието на детето ми в училище ще е лишено от смисъл, че специалистите които ще се занимават допълнително с нея няма да са достатъчно подготвени, че едната година ще са едни, другата други. В общинския комплекс, където водих дъщеря си, за 2 години смени 3 логопеда. Нямаше полза от тези занятия. Аз съм я записала в специализирано училище, не защото мисля, че там ще е най-добре за нея, а защото текучеството на учители-специалисти там е по-малко и за мен ще е по-удобно - ще съвместява училище с дневен център. Страхувам се да остана без работа, осигуровки и стаж. С Лизито ще си се гледаме и като порасне - много малко възрастни хора със синдром на Даун успяват да се реализират и да са самостоятелни, независимо от образованието което са получили. Ужасява ме мисълта, че някой ден може да ни се наложи  да караме само с нейната инвалидна пенсия.

Milenavita, не си само ти, абсолютно същите думи като теб казват и родители на деца със сензорни увреждания, слухови, зрителни и много други, чийто деца са в специални училища. Едно към едно всички казват същото, че и тези в болничните.....

Системата няма да се промени и на йота, камо ли да се случи всичко това, за което пишем тук, гъвкава, автономна, възможности, специалисти, обезпечено финансово всичко това......, ако не я променин Ние. Гражданското общество, родителите, пряко заинтересованите. Никога! Ако искаме нещо да се промени за децата ни и да имат шанс, зависи от нас, от никой друг. Този принцип важи за цял свят откак съществува и няма държава в света, където нещата да са се променили към по-добро, благодарение на други принципи, просто защото няма такива. Конкретно в сферата за децата с увреждания и семействата им, каквото и където се е случило в света като промени, се дължи на усилята на родителите им и сдруженията, в които са се обединявали.

Тео абсолютно съм съгласна с теб.

Тео, аз също съм съгласна. Казвай какво да правим.

не че е повод за хвалба .... но за моето дете тази година ресурното подпомагане ще е два пъти седмично по един час - ресурсен учител не питах за логопед и психолог но те обичайно са ведъж седмично по 30 минути всяка .....
та както споделям с всички това е крайно недостатъчно ..... какво да правя .... в градината е в предучилищна искам да учи да прави каквото правят останалите или доста по опростено като за него в групата докъто и другите деца ..... как ...... някой трябва да е с него поне три часа до обяд .... те имат занятия от 8,30 до 11,30  ..... всеки ден като има и следобед задължителни но те явно са от типа рисуване оцветяване но пак задължителни които той вообще нехваща защото е до обяд ..... но и на тези преди обяд за да прави нещо трябва да има човек който да го подканя да го завръща и така нататък ..... как обичайните деца ще учат минимум три часа дневно а изостаналите два часа седмично не е ясно .... учителките в групата имат 26 деца ясно е че няма как де се разправят с моя Владко тъй като те трябва да преподават , да обясняват на всички , а не да учат само моето което не откъсва, да не говорим че често става дума не просто да го учат ами да го задържат на стола ...... и така и тази година ще дремизга в градината , догодина ще повтори предучилищната , а по догодина вероятно нивото му няма да е много по различно ще съм пред дилемата дали да му се подиграват и смеят и той нищо да не прави в масово .... ако изобщо го вземат в училище ..... или в "ракетното "

като дебело искам да подчертая че няма как да се разсърдя на някой от схемата учителки в градината - подпомагащо ресурсно подпомагане , тъй като просто системата е такава , тя засяга , наранява мен , детето ми , но не само него а и всички подобни такива случай - по леки или по тежки ....
така че мили майки образованието може да е за всички но на практика е само за онези които могат да се възползват от него в този му вид останалите ги изплюва шайбата .....

Райка, системата я правим ние, тя не е зазидано и непроменяемо статукво... Системата я измисляме ние, за да ни служи, като не ни служи вече добре или ни убива някъде, я променяме и прекрояваме, според нуждите си. Системата съществува заради нас, а не ние заради системата.

А иначе какво да правим, ами ние конкретно, се обърнахме към  вас, за да споделим какво мислим и за какво се борим, за да сверим часовника си, може и да грешим, никой не е безгрешен... Търсим помощ, чрез мненията и съветите ви.

Как да променим системата?

Обществена и родителска ангажираност. Всеки съвет и предложение е ценно, ние не разполагаме с наръчник как да променим нещата, така че всичко е да е Ок и розово за всички ни.

Системата трябва първо да се забрани... а после да се изгради наново. Тя е дефектна и не става не само за деца със СОП, ами и за здрави деца. Все още училището в малките класове е скучно, сериозно и отблъсква децата. Учението може да става с игра, така ще има много по-голяма мотивация и много по-лесно ще се включват деца със СОП. Но докато в образованието работят хора, които смятат, че на децата трябва да им е трудно, че училището трябва да е сериозно и строго, системата няма да се промени. Докато учебниците се пишат не от преподаватели, а от някой уредил се професор, който "пише" учебници за деца, задрасвкайки някои пасажи в учебниците за студенти, така ще е...

Говорим си с майки, обсъждаме как би било добре за децата ни.
Знаете ли кое най-много ме смущава - че учителите са най-нетолерантни към деца със СОП.
Когато влязат  в системата, след няколко години добиват оня даскалски манталитет, който ни е добре познат, и спират да се развиват. Те са готови да набедят детето, че е необучаемо, само и само да не им се налага да се напънат малко да го научат на нещо.

Честно казано, не знам какво да предложа. Собственото ми дете е в помощно училище, аз настоях, защото не би понесло масовото. Вярно, отскоро е ученик, но като гледам, той и в помощното не се вписва. Не си представям да тръгне в масово. Ще ухапе и оскубе учителката, ще се тръшка на пода, в крайна сметка ще го пратят пак в къщи. Кого интегрираме така? Какво ще научи, докато стои със запушени уши и с пълен глас вика ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ? (защото така прави, когато е на по-шумно място)
Има деца, които могат да се впишат, ако обстановката е по-игрова и непринудена, и деца, които няма как да се впишат.
По-трудните деца имат нужда от много работа с тях, от терапия. Ами така наречените специалисти не са готови за наистина трудни деца. Учат някакви безполезни теории, а не знаят какво се прави, когато детето си хапе ръкавите, примерно.
На книга и сега си я имаме интеграцията... но каква полза...
Аз съм пълен песимист относно тази идея - всички първокласници да са в масово. Така съвсем може да се обърка емоционално едно дете. Представяте ли си какъв шок е да тръгнеш с всички на училище и после да те пратят в специалното. Защото аутистите например са от най-мъчно приспособимите към всякакви масови прояви, а иначе са интелигентни и разбират...

..... и аз смятам че образованието до четвърти клас трябва да е съвсем друго .... да се учи наполовина от това което е .... детето да се учи да разказва, да мисли , да разсъждава , да успява да "решава" игрово редица проблеми от бита ..... ще кажете за това е предмета домашен бит и техника .... на родителската среща в детската градина - масова - 6г деца , директорката каза на родителите "бъдете сигурни че вашит деца ще умеят да пишат и четат до средата на годината "  ...... еваллла направи сметка какво вцепяване ще падне .....децата са длъжни да се представят като "сериозни ученици" ..... до вчера си играл от днес учиш .... КРАЙ ..... затова децата от малки не харесват училището - учат по задължение , четат книги по задължение , дори и физическото е по задължение защото на практика липсва и база и уреди и ако щеш топки за да е забавно физическото .... и там пак трябва да бягаш еди как си да скачаш толкова да хвърляш на незнам си колко метра ..... и всичко това до четвърти клас
пак в проекто законите нали два комплекта учебници - примерно децата учат цял ден тоест аз разбирам до пет следобед ..... а питам аз със комплекта учебници в къщи те от  6 до 9 ли трябва да учат ......
според мен трябва да има масови училища в които програмата да бъде далеч по опростена да влизат вътре децата със соп които що годе могат да се включат евентуално със по двама учители клас 16 деца за да може да да получат внимание всички
паралелки за надарени деца които поемат и покриват далеч над нормата тестовете - защото сега има две които аз познавам на 5 четат пишат печатно ръкописно смятат до 20  ... такива пък какво да правят до втори клас те ще умрат от скука другите да им сричат ....
и паралелки за деца които съвсем не могат да се адаптират с масата незнам и аз къде е редно да са в масовото училище или просто не мога да преценя но има деца които имат нужда от съвсем други неща доста преди да се започне с учене , такива които не понасят шум , много хора , и вообще всякакви .....
имате късмет че тук не пишат и или не четат учителки до четвърти клас .... защото те биха изохкали "ние как да си караме работата като СОП-ажиите непрекъснато нарушават учебния процес , ние трябва само с тях да се занимаваме , другите как ще ги ограмотим "........ и други все даскалски изказвания

преди две години Владко беше на 4г без два месеца и изпращаме големия ми син в 5ти клас началото на учебната година ..... децата строени на буква П малки големи до седми клас опред микрофони тържество поздравления от директорката от областния от този и онзи програма песни танци и Владко премина пред микрофоните няколко пъти докъто едни момичета танцуваха и един път докъто се изказваше някаква учителка ...... аз по ирония на съдбата се бях натресла по оптред .... и една учителка на първокласниците до мен точно каза на колежката си "еййй дано това не ми се падне при мен след време че какво ще правя не зная " ...............
милата тя ..... казах и " мое е .... няма да го запиша при вас никога" ... та така
.... чуйте и изказванията на майките ..... как ще учат всички на едно че те няма да могат да учат че те нищо няма да научат че те ще върнат в развитието , ще копират глупостите .....
сложно е много е сложно много трябва да се направи

Има решения на всичко, което пишете, да не говорим, че изобщо няма нужда да откриваме Америка или пък да се правим на пионери в приобщаването. Решенията отдавна се прилагат в много страни и нещата се случват. Случват се и у нас, на доста места, Габрово, Добрич дори, в София има училища, има и градини и училища, където се случват нещата, и то при сегашните обстоятелства, нормативи и средства. На всичкото отгоре се оказва, че то не било толкова сложно и срашно, не хапе.....

Та малко по-оптимистично го давайте и не кавайте, няма да стане, не може, много е сложно, трудно и невъзможно, така сами обричате децата на без шансове и бъдеще. Всичко може и повярвайте, не е толкова трудно, сложно и скъпо. Че е скъпо, скъпо е, но те и сега парите дето се дават за целта никак не са малко, ама никак. Моля ви, нека и ние да не повтаряме набитите ни от даскалите и чиновници от всякакви структури, дет си бранят сегашното статукво, стереотипи и внушения, каква кауза пердута и сложнотия сме искали и колко много струвала, и как сме били в криза, и как сме били бедни, и колко били трудни тия деца, и как имало едни деца дето не ставали..., и от девет кладенеца вода ще ни извадят, само и само да си запазят сегашното удобство, спокойствие, средства, статукво и позиции.... Не им се връзвайте, защото са ни промили на всичките мозъците, вкл. и на нас родителите.

аз съм от Габрово , къде и какво точно се е приложило и се е случило
да има деца със СОП в общообразователните училища но само на едно място са що годе добре приети и то само най леките случаи на останалите места учителите пъшкат вайкат се дрънкат наляво и надясно може родителите на конкретните деца да не знаят но това че са в масово училище не ги прави добре дошли там
ресурното подпомагане е недостатъчно , какво са два часа седмично учител за едно дете на шест със СОП какво ще му помогнат примерно на моето с аутизъм , какзват само толкова ресурс имало , нямало как повече, имало много деца , а защо няма и много учители никой не знае , желаещи няма , пари няма, незнам какво няма ..... учителите в масовата градина училище не могат да се справят или трудно овладяват примерно целия клас обичайни деца пък като има и едно зрънце от другите познай то просто седи ако може да седи и да не пречи много ако ли не се надява на двата си или трите в най добрия случай часа ресурно подпомагане , а в училищата не ми се иска да разкажа за подигравките на които съм била свидетелка лично , ако някой прочете старите ми постове ще види че там съм разказала случки и случки
та какво и къде в габрово се прилага
имаме един център за деца с аутизъм да така е там работят почасово с децата отново примерно един час на ден в най добрия случай , тоест трябва да го вземеш от детска да го заведеш да го чакаш да го прибереш ок в това няма лошо но извинете ме ако едно дете не се вписва достатъчно добре в масовото училище със сегашните му правила няма кой да се разправя с него отива си в помощното а бидейки в масовото няма кой да го скрие от подигравките , няма да намери голяма доза толерантност нито сред учителите нито сред родителите