Майка ми иска да ме разсинови ...за пореден път!

разосинови я ти - тежко е и за нея, и за теб, а пък за теб с тия хормони - МАХНИ СЕ ОТ НЕЯ, ВЕДНАГА, нарочно го крещя - махни се, бе човек, нямаш там място - отивай другаде, с любимия, без него - махай се веднага


и не е до осиновяване, до човек е - и моята искаше да ме изгони с първата ми бременност и като загубих бебето беше тъжна - просто се махни, не бъди мазохист

а разосиновяването... майната му - големи пари и имоти ли ще загубиш? губи ги - няма нищо по-важно от детето в теб, не си прави експерименти

Мога и повече да напиша, но ще се спра, дано не изживееш моя живот

Ми да се махна, ама къде? Имам още три месеца до раждането, как все по роднини и приятели да ходя...
Как мога аз да подам молба за да ме разсинови ? По точно в съда, където ми е било делото за осиновяване ли или в съда по местоживеене?..
ох, мъчно ми беше до едно време, вече ми е смешно..не искам ни6то да го даде на когото иска..явно има желаещи.//
Какво ще кажа на родителите на мъжа си...
Просто наистина ми писна вече от нея и от претенциите й и от болния и мозък, а сега и брат й, който явно много иска да ме разкара...някак си винаги много съм им пречела, то се усе6та...

отивай при роднините на мъжа ти - няма нужда да им казваш нищо, няма нужда да се оправдаваш - НЕ ДЪЛЖИШ НИЩО НА НИКОГО, разосиновяването да си го мисли тя, дреме ти - заминавай, не си длъжна никому, махай се веднага, ама веднага - бащата на детето да си поеме отговорността, ако не иска - има и други варианти - най-важното - спри да се съобразяваш с другите - гледай само това, което носиш в себе си - като се роди щи бъде по-лесно, сега е малко абстрактно, но се опитай да мислиш само за него, т.е. за себе си - без тебе детето ти няма как да оживее  

няма да получиш майчина обич от нея така, както ти я разбираш - те не го разбират така, за тях други неща са важни, няма да се промени дори след като се появи внучето - или спираш да очакваш каквото и да било от нея, или изчезваш - според мен най-добре е да изчезнеш И да спреш да очакваш каквото и да било от нея - тя никога няма да е доволна - просто има такива хора - майка ми и до момента не е доволна от мен - имам 2 деца, страхотна майка съм, грижа се сама за тях, не очаквам нищо от нея, давам й да идва да ги вижда когато иска, но не е доволна - не съм идеалната, няма и да бъда - ГОЛЯМ ПРАЗ

Благодаря ти, Дзвер

Аз бях няколко дена в тях, сга съм в роднини на татко ми и така, мъжът ми се прибира след два месеца и ще се махнем...

не ми го побира умът, какво толкова им направих...

не си им направила нищо, чувствителна си - само да кажа, не очаквай чудеса от храброст и от роднините на мъж ти - те също ще ти създават проблеми - просто се научи да използваш момента и запомни - най-важното нещо в живота ти расте в теб, рита, бумка, ще се роди след 20 и кусур седмици - ти вече не си важна, роднините вече не са важни, след двайсетина седмици ще разбереш и, че мъж ти не е важен - пази детето, защото после... ако нещо се случи няма да можеш да си простиш никога.

и това го казва една кошмарна майка, която дава на децата си да скачат по спалнята, да заспиват на дивана без да са яли и да са си измили зъбите, не ги слага да спят в 8 часа и не прави салата на мъж си и най-лошото е, че не вижда нищо лошо в това  

я не си го слагай на сърце. ще те разсиновява, дръндрън. да е мислила, като е осиновявала. тва да не е тук пазар. не ща, връщам. не и се впрягай, прекъсни всякакви контакти с нея, не говори по телефон с нея, нито с някой от доброжелателните роднини. бременувай си кротко и избягвай всякакви конфронтации.
аз пък бих се запънала да ме разсиновят. откъде на къде. игнорирай я и си гледай здравето. жалко, че не сме си в българия, щях да те взема при нас.
да те прата в къщата ми на село не става, там лекар няма за съжаление, инак е супер.

Само ми хрумна като вариант - не знам въобще как става настаняването, но нали има разни организации за закрила на жени в риск. Ако някой е запознат - да пише на Вагабонд на лични. Доколкото разбирам касае се за около 2 месеца докато се появи таткото да поеме отговорността и грижите.

Също така ми изникна един спомен от един ДМСГ преди 6 години. Ходехме там редовно с мъж ми и между другото се подписвахме в деловодството заради посещението си при конкретно дете. Там работеше едно момиче в напреднала бременност. Казаха ни, че и живее в дома докато роди - пак беше някакъв случай с отсъстващ татко.

Вагабонд, подкрепям Дзвер - намери начин да си осигуриш спокойствие за времето, което ти остава от бременността - заради детето. А когато то се появи всичко ще е различно за теб преди всичко.
Иска ми се да вярвам, че ще донесе светлина и топлина и в обърканата душа на майка ти.  Понякога внучетата правят чудеса. Майка ми и най-вече баща ми почти се отрекоха от нас когато казахме, че искаме второ. Така и до днес не разбрах съображенията им тогава, обаче сега умират за малката госпожица, направо е разтопила сърцата им.

Каквото има да става - ще стане когато му дойде времето. Сега мисли само за детето си и бъди егоист колкото трябва заради него! 

Здравей, Вагабонд,

Не познавам живота ти и не знам имам ли право да се включвам.

Но от прочетеното ми се струва, че поведението на майка ти показва неистовия й страх да не те загуби.

И като доста българи, го показва чрез дърпане, караници, кавги.
А всъщност май иска да ти каже колко не иска да остане сама...Явно вижда съпруга ти като съперник и тъй като няма друго оръжие, размахва разсиновяването и лишаването от наследство!

Сигурно си го направила и то много пъти, но може би разковничето е в това да й покажеш, че въпреки че ще имаш свой живот и свое семейство, няма да я забравиш, че ще поддържате връзка и нещата няма да се променят коренно. Дори и да идеш на другия край на света.

Разбира се, много е трудно някой да бъде убеден в това. Особено когато не свикнал да търси такива решения на проблемите, които ще са добре за всички.

Не знам в какви отношения сте били по-рано и какво е твоето желание - да запазиш отношения с нея или да се отдалечиш.
Но според моя скромен опит, това е просто страх. Изразен по много непохватен и доста лош начин!
Груба нетолерантност, доста разпространена за жалост!

Желая ти успешна бременност и много, много щастие!!

Добро утро на всички
Благодаря ви за подкрепата..
Аница, може би си права, но а зне съм на 15 и това не е първата ми връзка, периода с разговорите и доказателствата, че няма да изоставя минаха отдавна. Тя просто си е егоист, койото иска да командва всички и всичко. Ми накрая ще си стои сама.
А на вуйчо ми и вуйна ми никога няма да прост, заради това, че се обърнаха срещу мен в този период от жиовта ми, когато трябва да съм щастлива и спокойна и то заради какво, заради едни глупости.
Ами да си размахват апартаментите и имотите, нека техните деца да имат. НИкой не е забил кол на тая земя и никой нищо не е взел със себе си на оня свят. Доколто помня татко го изпратихме с един ковчег, едно одеало, л'бимият му кост'м тефтерче с телефони и един парф'м от мен ....Не все нито една тухла от всички, които бе съградил през живота си и заради които се поболя...

Аман от страхливи хора и манипулатори...Ако майка  ми беше човек, щях да стоя при нея, макар че и да не живея при нея, тя ме е научила постоянно да се чувствам виновна и длъжна да се грижа за нейната особа.,,Другите, кучета ги яли..Но сега нещата са различни. Чакам дете, което искам отдавнаи не смятам то да е на второр място, защото майка ми така иска. Който не иска да се съобразис това, че съм бременна, значи не му пука за мен. Видях на колко хора им пука, видях..

Не знам тяхната дъщеря, ако забременее колко кила ще стане, ама едва ли ще й кажат че е заприличала на нищо и малко да се съобразява колко яде..Както не казаха и на сна си, когато стана 90 кила, нито пък като й беше лошо й повтаряха да става да се разхожда стига е лежала. Ама така е на чужд гръб и 1000 тояги са малко...
Винаги съм била чужда за тях, винаги са ме смятали за втора класа, още от малка, е сега вече не се натискам да сме роднини, мерси!
А ако тръгна да пиша ще заема целия форум ..
Усмихнат ден

vagabond, 

Трудно ти е сигурно и се надявам, че всичко ще се нареди за хубаво за теб и за твоето бебенце! Пази се от злобата и вярвай, че ще бъдеш добре. На мен ми е лесно да кажа това, но го казвам искрено.

Търся образец на решение за разсиновяване, но те са само въз основа на искове подадени от осиновители. Естествено децата са лошо и заплашват с убийство или самоубийство  и т.н.

Притеснява ме това, че ако наистина братът на майка ми е принтирал разговора ми с жена му в скайп, може да го използва срещу мен в съда, макар че там си личи колко съм разстроена, ама нали съм неблагодарна осиновена кой съд ще ме пощади...Какви са тия хора?!Хора ли са, бе?! Изроди!Могат да ме вкарат в затвора за едното нищо...Ккаво да правя? Не мога да с емахна, нямам къде да отида сега и мн ме е страх. Всичко ще им дам само да ме оставят намира, ама как да им кажа?Те искат отмъщение, разбирате ли искат да ме съсипят, за д ами натрият носа и съм сигурна, че могат ако се захванат сериозно...Да вземат всичко, може пък да се наядат, знам ли, може да им стигне да ме разкарат...
Напоследък имам проблеми с дишането и болки в корема, предполагам че е от хормоните, но искам целият този ад да свърши и всеки да продължи по пътя си.
Страх ме е, да не вляза в затвора, да не ми вземат детето, да не ме обявят за неспособна да се грижа и опасна за здравето му...Имам достатъчно свидетети, ама кой ще застане в съда, едно е да си приказваме ей така, друго е да се изправят в съда хората...
Моля ви ако сте с намерения да обсебите детето си, да го съсипете, защото ви е длъжно и не е направило това, което вие искате, не осиновявайте!По-добре да са в домове децата, отколкото да се разкъсват по този начин. В дома поне знаят - нямат майка, оставила ги е , а иначе е много сложно...

vagabond,ще кажа само,че вече минах по този път,макар и малко по леко.Има ли вариант да останеш при родителите на мъжа си?Ако е възможно това го направи.Спри контакти от всякакъв вид с майка си и гледай как ще се развият нещата.Според мен тя няма да подаде иск за разсиновяване,а когато се роди детето много неща ще се променят

Няма вариант да стоя толкова много при тях без да им кажа за какво става въпрос, а те няма да го приемат и ще се настроят срещу мен.
А освен това, аз вече искам да ме разсинови, не ме е е страх, искам го!Да се свършва вече...Ако знам къде да подам иска и аз сама ще се разсиновя..Ама ако трябва да ходя до Варна, ще е сложно..
Искам го бе, искам д аме разсинови, да знам че нямам нищо общо с тях, да ме оставят намира, най-после...вече нищо няма значение освен детето ми, щом те постъпват така с мен, докато съм бременна, значи и с детето ми така ще се държат, затова изобщо нямам намерение да го позволявам, искам да се разсиновим по официален път, не само да се заплашваме.
Нека да видят, ченяма да се свърши света без тях, а може и по-добре да стане даже..

първо прочетох твойте публикации
1.пишеш че си купила голяяямо жилише - отиваш там и си решаваш проблемите.
2.пишеш че заради положението си живееш при майка си - ако е истина всичко написано - нямаш  помощ от нея- какво правиш там
3.пишеш че искат да те лишат от наследство- от нейната част може а от тази която ти е оставена от баща ти НЕ
4.ако искаш разсиновяване това означава прекъсване на всякакви връзки - можеш да ги прекъснеш и без дела- събираш си багажите и им казваш много ви здраве
5.ако ти е писнало от неразбиране и искаш да се оплачеш 
6.и пак ако всичко написано е истина - престоя ти там е чист мазохизъм с който вредиш не само на себе си