Майка ми иска да ме разсинови ...за пореден път!

Хм, много мисли ми прескачат из главата, докато чета Вагабонд (да е жива и здрава и много силна, заради бебчето, което чака).
Вагабонд, никак не е лесно да си майка. Сама ще се увериш. И ще се увериш, че понякога колкото и усилия да полагаш нищо не се получава. Ние с моята дъщеря, която няма 5, напоследък доста се караме. Има особен характер, много труден Скорпион. От самото начало е такава. Всичко при нея се постига с много търпение, убеждение, нерви, обяснения, разправии, истерии. Понякога нямам сили. Но...дори и след най-лошите моменти, когато се извиним и сдобрим, винаги си казваме колко се обичаме. Дори и след "Защо си се родила такава майка?" (демек лоша) и "Не мога да бъда добра, трябва ми помощ, само ти ми помагаш, но ти нямаш достатъчно сили "
Ужасно е трудно на моменти да носиш цялата отговорност. Но пожарите се гасят с любов. Може би след време дъщеря ми няма да ме харесва, но дай боже да ме обича. Може и аз де не я харесвам, но знам със абсолютна сигурност, че винаги ще я обичам, каквото и да стане.

Може би Вагабонд, вината не е в нея, нито в теб. Може би тя не може да обича и независимо какво си правила, за да си "купиш" нейната любов (добро поведение, добри оценки и т.н.), тя може би просто не може да обича. И това няма нищо общо с осиновяването. Не знам, не я познавам. Вината със сигурност не е в теб - ти си й дете, какво по дяволите можеш да направиш, че да те разлюбш майка ти.

  Знам си аз, че тука ще им акой да ме разбере 

Сисли, най-добрата ми приятелка, с която се познавам от 16 години е скорпион, аз съм лъв, разбирам те чудесно )))) Но те са си такива, аз си я знам и си я приемам ))
Не знам какво трябва да направиш, за да те разлюби майка ти, но покрай мен има много хора, пък всеки ден почти ставаме свидетели на престъпления и все повече от деца, техните майки не ги разлюбват, даже точно обратното вкопчват се в тях да ги защитят..Явно наистина няма да ме гушне мама, нито ще ме защити някога, колкото и добра да стана в каквото и да е. Жалко, че толкова време и години изгубих за да следвам нейните заповеди, нейните желания, като никога няма да бъде доволна и обичаща. Глупаво дете!


Мата   
Дзвер   
Златомира   
Чандра Ден   

Мираета, може би не съм достигнала твоето ниво на духовност и примирение с тези неща, за които говорим, макар че много се старая, ама пусто му и сърце все играе  Знам, че ако постигна, това за което говориш, ще е по-добре за моят душевен мир, но е мнгоо трудно...разкъсващо..

Срам ме е от нея...срам ме е, че имам такъв човек за майка...Снощи свекърва ми ме пита дали сме решили за бебето кой какво ще купува, гледала чаршафчета някакви маркови в интернет, а аз не знам изобщо какво да й кажа, как да й кажа, като моята майка изобщо не се интересува от тези неща. Тя в момента си е внушила, че имаме магия, някой ни е направил магия, за да се държа аз така с нея и ходи насам натам да пръска пари, които така или иначе не стигат, за да ми прави на мен разни неща да ме разомагьосва  Аз не вярвам в такива неща по принцип, но мие тъпо сега в тази ситуация...Вместо да се замисли да си каже абе много ясно, че Вагабонд ще иска да живее с мъжа си, а не с мен, какво се занимавам с глупости и да започне да мисли за бъдещото си внуче, тя пак за себе си мисли и се занимава с глупости.
Как да погледна свекърва си в очите и да й кажа. Не мога. Тя дори не знае, че сме в такива отношения с майка ми. Ккаво ще си каже за мен. Уважавам ги тези хора и искам да се разбираме, но в такава ситуация аз просто не знам как да реагирам. Ето друг пример. Те се обаждат постоиянно питат как сме що сме, а майка ми изобщо един път не се е набутала да звънне.
Тя сега и срещу тях е настроена, защото си мисли, че те с ами говорили нещо и аз така изведнъж вече не искам да живея с нея, което не е вярно. И така, решава че някой не е на нейна страна и край, намразва го и почва да злобее...
Това само примери от последните седмици..Аз си я знам, че е такава, свикнала съм й дет се вика, ама всяко нещо писва...

Ааах, лошите Скорпиони!! Не мога да не пиша! И да не си призная без бой, че съм един от тах!
Още помня как съседката като чакаше дете, цялата й рода стиска палци да не се роди Скорпион! )
Е не е!))

Sislie, само дето сме най-лоши за себе си. Да, трудно ни е да сме добри! Поне по общоприетите правила. И най-се ядем вътрешно! Ако съм в мир вътре в себе си, то  с другите е лесно...

Само дето не съм осиновена и не мога да сложа върху осиновяването проблемите, които съм имала с родителите си!

Защото май тук смесваме различни неща. Проблеми родители-деца и проблеми, свързани с осиновяването. Мисля, че повечето от нас са имали моменти, когато ги е било срам от родителите им – защото плюскат, защото приказват глупости пред хората и прочее. Помня, как въобще не исках родителите ми да идват в училище. Те все ме питаха срам ли ме е от тях:)

Помня и как майката на близък приятел правеще грандиозни сцени за това как са го гледали, инвестирали са в него, давали са пари да следва и как той им е длъжен до гроб, как трябва да ги гледа и всеки път като кажат нещо, да зарязва всичко друго, да ходи с тях и прави каквото те са наумили. Не е осиновен.

Съдилищата са пълни с дела между родители и деца. В повечето случаи биологични.

Разсиновяването мисля се размахва точно както отказването „чрез Държавен вестник” и даже някои се вярват!!! Само дето разсиновявато удря по открита рана...

Това майка ти да не те е гушкала никога наистина не може да не остави непоправима травма! Не знам дали майка ти не си е позволявала да го прави, защото така смята, че е редно или просто ни й идва отвътре. Да не забравяме, че осиновяването не винаги може да отговори 100% на нагласите на жените, които не са могли да имат биологично дете. Неизживяването на проблемите с репродуктивността може да има сериозни последици ако жената не е получила никаква психологическа помощ, не е чела по въпроса, затворила е болката в себе си и просто е тръгнала към осиновяването като към „последен влак”, както има тема тук. Още повече, че преди 20г. осиновителите не са имали никакво обучение и осиновяването се приемало като нещо едва ли не срамно. Нямането на биологично дете може да е сериозен удар за някои. Особено от онова поколение.

Разбира се ти нямаш никаква вина за това. Но може би ако се опиташ да разбереш, вече като голяма жена възможната друга гледна точка, ще ти е до някъде по-лесно...

Това, че ще ставаш майка може би изостря в теб доста неща, свързани точно с отношенията майка-дете. Доколкото виждам си горда с бъдещото майчинство. Предполагам го виждаш като ново начало и то си е така.

И за като други момичета мисля, че сигурно нещата ще се променят с раждането.

На поколението на родителите ни им е трудно да изразяват чувствата си и ако го направят, ще е по най-неподходящия начин!

И аз като matakosmata, след 3 дни с майка ми, скандалът ми е сигурен!

Искрено се надявам с появата на бебето да намериш покой в душата си!

А родителите, био или осиновители, те никога няма да отговорят на очакванията ни! И може би трябва да го приемем...Това е също част от изсрастването...А и скоро те ще ни станат един вид деца...

Успех!

Наистина съжалявам Вагабонд за липсата на топлота в отношенията ти с майка ти.
Но просто така се е получило. Продължавай живота си напред и мисли за позитивните неща от тук нататък. Сигурно е лесно да се каже отстрани, но това е най-доброто за теб. Наистина най-доброто. Непрекъснатите отрицателни емоции и емоционалното и нервно напрежение ще се отразят на здравето ти неизбежно. Не си причинявай това. След като усилията ти не дават резултат и си направила каквото можеш, толкова! Гледай собствения си живот, бъди в мир със себе си, пък каквото сабя покаже. Успех

Аница13, аз мисля, че тук не иде реч за това как просто си разменяме някои остри думи с майките си от време на време. Тук иде реч за нещо основно - майката просто не се държи като такава. Аз също се карам с майка си, но я обичам, тя ме обича и ми го показва вербално и с действие. А относно да погледнем от друг ъгъл или от другата страна,  в случая ако го направим ще видим евентуалните мотиви на майката, каквито и да са те. Това обаче няма да промени нищо в случая, защото резултата пак ще е същия.

Пък за Скорпионите...абе аз много добре знаех датата на раждане от самото начало, ама........ тя е било моето дете и това е. Скорпион, не Скорпион! Аница, аз се ям защото тя е най-вредна за себе си, не за друго. Това най-много ме мори. Тя не е лоша, напротив, няма по състрадателно и раздаващо се същество, но има моменти, когато става съвсем друг човек и тогава вреди най-много на себе си. Ама, характер. Силно люби и силно мрази, като ботевия герой. Аз пък съм за баланса и колизията е неизбежна.

sislie, резултатът може би ще е същия, но ако човек разбере евентуалните мотиви на другия, в някои случаи му олеква, че повредата не е "в неговия телевизор", както казва Вагабонд. Иначе имаме склонност да слагаме върху себе си грешките, терзанията, непохватността на другите.

Понякога зад скандалите стоят емоционални потребности, които нямат никаква връзка с вербално или с действия изразеното. И ако можем да схванем мотивите на другия, това, което всъщност е важно за него, това дава шанс за намиране на решение на проблема. Поне донякъде. Или най-малко ни дава възможност да не се терзаем ние за проблемите на другите.
Да разбереш другия не означава непременно да му простиш или да се съгласиш с него.

П.С. Сигурна съм, че малката Скорпионка не ще да е лоша! И за силно да любим и мразим също. Но съм сигурна пък и че можеш да разчиташ на нея! И че вероятно е много чувствителна, но ще се справи с препятствията пред себе си! Поздрав! 

Колкото до скорпионите, аз мисля че моята приятелка е много, много чувствителен човек, макар хората които не я познават да си мислят, че е пълне темерут. Просто има странен поглед и като не знае как да реагира и го вкарва него в действие без д аиска, но това не я прави лоша.
Наистина са последователни и упорити, макар и малко мудни н амоменти, но да верни другари и наистина много, адски чувствителни хора.

Относно поставянето на мястото на майка ми, разбирането на найните мотиви, аз се поставям н анайно мясти и разбирам нейните мотиви. Знам, че я е страх да не остане сама, да няма кой да й отвори врата, но с интригите, отношението и действията си прави точно това, отблъсква ме. И един ден, когато аз си замина, тя ще си остане сам самичка, защото никой няма д ай отвори вратата понеже на много хора им е писнало от нея. И дори току-що пак се опитва да ми вдигне нервите, еми това е...Прави ми на пук и си мисли, че ще ми накриви повече..

Аз я разбирам, другите я разбират, но в крайна сметка нито е първата, нито последната, един ден и аз ще трябва да се разделя с децата си, но това е животът, не мога да ги тормозя заради себе си, освен ако не съм се побъркала.

Напълно съм съгласна.Според мен обаче ролите им са разменени.Майката просто има нужда някой да се грижи за нея и изпитва страх да остане сама.vagabond според мен си направила повече от достатъчно за нея.Била си до нея когато е имала нужда от теб.Дори в най-тежките и моменти.Сега имаш дълг към бъдещото си дете .
 

Здравейте,

кошмарът продължава...

Някой да ми е пращал социални в къщи? 

Бяхн приета по спешност в болницата с контракции и лъжливо раждане. Днес ме изписват и ме сюрптизират, че са ходили социални в нас, да правят някаква анкета и да видели в какви условия живея. Били интервюирали майка ми, била съм я изложила пред цяла България, пак ме изкара виновна за всичко.
Не зснам коя е тази Гергинова, кои са тези хора, защо на мен никой не ми е казал, предполагам че така се процедира, както и да е . Гледали с какво разполагаме и тъ нъ.
Пак аз съм обвинена в неблагодарност, в злоба и в какво ли още не. Аз продължавам да не живея в нас и моля, ако някой иска да говори с мен, да се обърне лично към мен, все пак и аз съм засегната страна.
След 5 дена в болницата, аз отново съм с разклатеи нерви, заради този цирк, Искам да свърши, вече не ми се разправя,м не ми се занимава, за пореден път се убедих, че тази жена не е с всичкия си. Голями клетви, голямозаканване и пак тя е жертвата, пак тя е в центъра на драмата.ю
Имах си тука едно място да си споделям и тук вече не мога да кажа нищо..
Ако някой се съмнява в мен и в това, което споделям, нека да се обърне към мен за да види коя съм, какъв човек съм, лиучно ще го поканя на гости, в присъствието на майка ми, защото така някака си не е честно, нали...докато аз лежа в болницата заради нея, тя пак да се изкара жертва..

Благодаря ви!

Между другото вероятността да блъфира е много голяма, защото много неща не се връзват, а и няма да й е за първи път.

Били правили някаква анкета, гледали с какво разполагаме, каква анкета, защо с нея, аз никъде не съм дала адрес, телефон, защо не с мен, не съм казала че живея в бедност на пътя, а че ме гони постоянно от къщи. Обвинява ме, че си въобразявам всичко, защото съм била в бременна депресия..Само дето преди дазабременея пак беше същото, абе не знам вече какво да правя, как да постъпя с тази жена, къде да потърся съвет...Тъкмо да си кажа, майка ми е все пак , ще преглътна и хоп ново 20 и пак сме в оркестъра.

Просто нямам нито силим нито думи, нито желание, нито фантазия, как да постъпя..

какви социални? Те не ходят там дето им е работата,та едва ли ще се занимават с теб.При това пълнолетна.

Не социални, а от някаква асоциация за закрула на бъдещите майки, някакжа госпожа Грацинела Червенкова или някаква подобна.
Ох, вече не знам какво да правя, оставила съм нещата на течението, да става каквото ще..

вагабонд, надали някой от темата ти е пратил тези хора. но тук наистина чете сума ти народ, включително и организации, журналисти и още кой ли не. предполагам, че ако наистина някой е ходил, то е по собствена инициатива.

интересно ми е как са открили адреса?Тази г-жа предполагам е местна и името и не е често срещано,ако решиш може да я потърсиш и да я питаш какво иска

Добро утро на всички дами!
Не знам защо се меся тук? Не съм осиновена, нямам проблеми с родителите и приятеля си, далеч съм от живота на авторката, но ми се прииска да кажа нещо и искрено се надявам да не ме нападате заради моето мнение.
Към авторката: Желая ти безпроблемна бременност и хубаво бебче, което да внесе светлина в живота ти и в отношенията с близките ти хора! Вярвай ми, има вероятност едно малко съкровище да промени нещата до неузнаваемост! Ако все пак това не се случи... искам да ти дам съвет, но изпълнението му си е изцяло твоя отговорност. Та да мина към съвета: Майка ми има доста тежка и свързана с безкрайно много отрицателни емоции работа. И понеже съм тръгнала по нейния път, съм я питала как се справя (за да придобиеш по-пълна представа ще споделя, че тя е лекар или по конкретно личен лекар с около 2500 пациента - можеш да си представиш, предполагам, за какво става въпрос). Виждала съм я да плаче много пъти, дори веднъж-два пъти е имала нужда от леки лекарства за успокоение, но съвета, който ми даде беше безценен - Всяка сутрин ставаш, взимаш лъжицата и пиеш две големи глътки "Майната му" и продължаваш! Ти сега имаш и слънце, заради което трябва да си силна!

А според мен всичко е някакъв блъф на майка ти. Пази се, не се занимавай с глупости.