Майка ми иска да ме разсинови ...за пореден път!

и понеже, не знам стана ли ясно какво ми е посланието, да уточня. не трябва да сме гузни от еманципацията си. от това, че имаме собствен живот, взимаме абсолютно независимо свои решения. след 18 някак е нелепо да се говори за "дете" ... то сме деца на родителите си, но вече сме равни все пак! проблемът ни, поне на мен дълго време, е, че в мислите си се чувствала дете към тях, ако да съм имала кариера, семейство, разнообразен социален опит. и това е абсурдното, според мен.  негативизмът на вагабонд за мен е израз на същото - тя постъпва като благодарно дете и е объркана от неадекватната реакция. грешка е да чака адекватна реакция и да се мъчи да си обясни защо я няма, трябва да престане да бъде "дете", трябва да се еманципира в мислите си.

Вела, аз лично мисля, че отношенията майка - дете си остават винаги майка дете в определен план. Не живея вече от 12 години с майка ми, издържам се сама от повече, обаче когато отивам при нея, отивам при мама... еманципирала съм се отдавна, но емоционално не мога никога да я приема като равна или като партньор... тя си ми е майка. Надявма се един ден да мога да се грижа за нея подобаващо - пак ще си ми е майка без значение кой кого издържа ...

Не мисля, че сме равни и се надявам никога да не бъдем. Аз и за Нико така смятам ... не сме равни и въобще не искам да съм равна с него ... детето има нужда от майка, приятели да е добър господ ще срещне много ...

мисля става дума за всеопрощаващо приемане, което можем само от майките си да получим ... аз поне така се чувствам. И при най-големите ми гафове знам че мама ще ми каже "Не харесвам какво направи, обаче аз съм ти зад гърба, ще бършем заедно".

Като вдигна темп. аз си купувам лекарствата, но майка ми ми казва "милото ми дете" - и това е естественото и нормалното. И няма как да не те боли ако не го получиш, ако ще и да си на 234 години

разбирам те много добре. затова започнах с това, че мислите ми са малко кощунствени ...

въпреки че вече имам своите съмнения, все още мисля, че тази традиционна за нас схема е по-добрата за психическото здраве, но само когато отношенията са хармонични. но за това гаранция няма, а понякога може дори да не осъзнаваме, че има нещо нездраво и ни работят. за тези случаи повече автономност е полезна. имам предвид душевна автономност, вътре в себе си да се чувстваш самостоятелен. ние сме възрастни, защо трябва непрекъснато да има някой който да ни одобрява действията, да ни опрощава, да ни приема ... ние би трябвало вече сами да можем да правим това.

ще си позволя да цитирам текстовете от Кодекса без да изразявам мнение.

 Чл. 106. (1) Осиновяването се прекратява от окръжния съд при:

1. унищожаемост поради нарушение на чл. 77, ал. 1, чл. 78, чл. 79, чл. 80, ал. 1 и ал. 2, изречение първо, чл. 81, чл. 82, ал. 1, т. 1, чл. 89, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2 и 3;

2. тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.

(2) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 89, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 3 може да се предяви от лицето, което не е дало съгласие, в едногодишен срок, който тече за осиновителя и за всеки от родителите на осиновения от узнаването на осиновяването. За осиновения срокът тече от навършването на пълнолетие или от узнаването на осиновяването, ако то е станало по-късно. Същото правило се прилага и за лицето, чието съгласие е дадено в резултат на грешка, измама или заплашване, както и при нарушение на чл. 89, ал. 2.

(3) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 82, ал. 1, т. 1 може да се предяви от осиновителя, осиновения и всеки от родителите на осиновения в едногодишен срок от допускане на осиновяването.

(4) В останалите случаи на унищожаемост прекратяване могат да поискат осиновителят, осиновеният и всеки от родителите на осиновения до навършване на пълнолетие на осиновения.

(5) В случаите по ал. 1, т. 2 прекратяване на осиновяването могат да поискат осиновителят и осиновеният.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Прокурорът има право да поиска прекратяване на осиновяването в защита на обществения интерес. В случаите по ал. 1, т. 1 искът се предявява в сроковете по ал. 3 и 4, а по ал. 1, т. 2 - до навършване на пълнолетие на детето.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Дирекция "Социално подпомагане" има право да поиска прекратяване на осиновяването по ал. 1, ако то противоречи на интереса на детето. В случаите по ал. 1, т. 1 искът се предявява в сроковете по ал. 3 и 4, а по ал. 1, т. 2 - до навършване на пълнолетие на детето.

( Осиновяването може да бъде прекратено от районния съд по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни.

(9) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) По делата за прекратяване на осиновяването, извън случаите по ал. 8, участва прокурор.

Ако мога да изведа нещата: ползвайте ал.8 ако сте готови на тази кра4ка, но помислете добре.
Делото се гледа от районен съд по местоживеенето.

Това разсиновяване носи позитиви и негативи и за двете страни, за осиновеното дете /което ве4е не е дете/ носи споскойствие 4е не е длъжно по закон да се грижи за майка си и да й дава издръжка ако се влоши здравето й.
Но пък оставате без последната семейна опора в живота си.

много мъдро и навременно, как не се бяхме сетили!

Вагабонд, не искам да те съдя, просто думите ти ми прозвучаха грубо, извинявай... (особено първото изречение: "И голяма спекулация с тоз нейния рак братче, не стига че ме обвини че заради мен го има, ами и голямо съжаление, че имала рак")

Мисля си, че и двете с майка ти си имате сериозни причини да ви "играят нервите" – ти си бременна, а тя е болна от рак… Затова става трудно с рационалното решаване на проблемите…  Майка ти едва ли ще се промени и по тази причина докато изискваш от нея, винаги ще се чувстваш безсилна и в безизходица… Затуй по-добре е да видиш, кое стои в твоята власт, за да се случи все пак някаква промяна и да не тъпчеш на едно място…

Да, децата се отделят от родителите, изграждат собствени семейства и поемат сами отговорността за собствените деца и благополучие … Но аз не разбрах много за новото семейство на Вагабонд. И  преди писах – чудя се, как един мъж ще очаква дете и ще остави съпругата/приятелката си и майка на децата му сама и няма да помага поне финансово … Защото е ясно, че съфорумки трудно ще решат описаните проблеми... Ако Вагабонд се концентрира само върху болката от лошата си майка, а остава сляпа за други проблеми, тогава няма как да подобри ситуацията си... За това става дума… Иначе за болката и ненавистта, за това, колко егоистична е майка и, колко ненормална и т.н, се е изписало доста тадява , едва ли ще помогне, ако и аз го сторя…

офффффффф

Какъв е планът - къде ще живеете, като се роди детето? С какво ще се издържате? Заедно ли ще сте с таткото или разделени?

Защо си мислиш, че това са ми проблемите и че не сме го решили вече?!
Не знам защо се опитваш да отклониш темата в друга посока, но там накъдето клониш няма проблем.

Дойдох си за малко, защото карах тежка бременност, имах нужда от помощ и от подкрепа/медицински говоря и майчински/. после реших, че може би ще е по-добре да родя тук, но както се оказа не съм добре дошла в дома на майка ми, понеже й правя голям масраф.
Не получих помощта, на която се надявах и от която толкова се нуждаех от майка си.
Мъжът ми, кколкото и да ме подкрепя и обича и да сме искали детето също беше в шок. Притесняваше се да ме се случи нещо.
Не бих създала дете без да помисля, ако това целят да докат въпросите ти. Не съм на 15.

Не знам защо се опитваш да смесиш нещата и да намесиш мъжа ми.
Мъжът ми е страхотен човек, винаги е до мен и бих направила всичко за него, както и няма д апозволя да бъде въвличан в нямащи общо с него проблеми 

Нещо друго да те интересува, освен проблемът, за който се говори, а ти така упорито се опитваш да омаловажиш, поради някакви си твои причини. Ако те дразня не ме чети, като съм ти толков анегативна. Аз досега не съм намесила нито детето ти, нито някой друг, говоря си по моя проблем. Не че не мога, но ще те заболи..а аз не съм тук за да наранявам някого, а да си изплача мъката, да получа разбиране и съвет. Разбрах , че не сме на едно мнение, уважих те, но ти продължаваш да се дракаш, много ми напомняш за майка ми, все да човърка, все на нейното да е , горкото ти дете...

Уау! Ясно, това ти е начина да реагираш на чуждото мнение... Опитах да помогна с моята гледна точка (повярвай, доста обрано), не се "дракам"...  Беше грешка, осъзнавам... Не ти се извинявам, защото не съм те обиждала (както се опитваш ти да го правиш), просто съжалявам че съм си губила времето и форумното пространство... И между другото, от репликите ти не може да ме заболи и наистина съм изненадана от негативизма ти и от това, че смяташ, че можеш да си агресивна към всеки, който има различна от твоята позиция... От този маниер страдаш ти, никой друг... Хайде, със здраве и много късмет!

Правиш се на бяла птица тук - таме, но страхът крещи от думите и постовете ти 
Може да не си го признаваш тук, нито пред себе си, но го чувстваш, не държа да ми отговаряш, защото знам какъв ще е отговрът ти.
Уж си много разбираща, но стоиш само от страната на осиновителя, не се поставяш от страната на детето..За теб детето свършва с физическото здраве, както и за майка ми де..
Колкото по-скоро разбереш и се обърнеш навътре към себе си и успееш да преодолееш страховете си, толков апо-далеч ще си от същия проблем, който имам аз.

Може да не съм вече дете, може да съм самостоятелна, може да съм еманципирана, както и съм от около 11 години, но все още чувствам липсата на майчина ласка, дори да знам че е твърде късно и няма да я получа. Това е най-важният период в живота ми, поне този път си помислих че аз ще бъда важна за нея, че поне този път няма да ме предаде, като всички останали пъти.

Аз пак ще се изправя, пак ще тръгна по пътя си, но ти оправдавайки нейните постъпки и нейното поведение мисля, че ще си много склонна да постъпиш един ден с дъщеря си, както моята майка с мен. Силно се надявам да греша. Но честно да ти кажа, аз рядко греша относно хората.
Обикновено грешки допускам само когато се отнася до мен.

Винаги съм била силна и самостоятелна, откакто се помня. Един единствен път наистин аимах нужда от нея като майка, а тя какво направи - за пореден път съсипа всичко, рискува живота на детето ми, създаде един куп интриг и то от чистия си гол егоизъм.
А що се отнася до негативизма ми, да видя неща за татко си да написах, за някой друг, как никой друг не ме дразни толкова и съм готова д апомогна на всеки, който има нужда..


Мисля, че виждаш само което ти изнася, а избирателното мислене и гледна точка не са желателни за един родител, особено когато не са в защита на детето му.

Вагабонд, Чандра е много прясна мама 
Спомням си,че в началото на моето майчинство имах много много сходни позиции ... хем предизвикани от щастието и трепета на майчинството - в смисъл "искам всички да са щастливи", хем от моя личен страх да не ме отхвърлят един ден, хем от личен страх, че не съм единствената майка, ама искам да бъда най-добрата.
Това разбира се съм аз, а не Чандра, но може би има известни сходства ...

Чандра, недей съди за чуждата болка, без да си походил в обувките на другия ... за данапише едно дете подобни неща, хеле пък осиновено дете (на тях чувството за вина и дължима благодарност им е вменявана цял живот) значи има причина за това ...

Вагабонд, моля те да помолиш модератор да заключи темата - няма смисъл от нея


иначе мисля като Вела, лошото е, че късно го открих - някъде към 35- 37 години  

Преди да я заключат/вече помолих/ искам да благодаря на всички, без изключение 

Помогнахте ми да се успокоя и да се опитам да бъда по-благосклонна, дали съм успяла е друг въпрос.

Простих, но няма да забравя!

Цункам ви мммммуууааа 

Накратко:
1. Обичам да се вглеждам в страховете си и да им обръщам необходимото внимание... Не знам, защо се правиш на психоложка;
2. Писах НЕ от страната на осиновител, а от гледна точка на човек, който е имал много подобни на твоите проблеми с майка си, при това до скоро... Знам, колко зле може да се чувства човек, повярвай... Но знам и къде бяха моите грешки, затова...;
3. Абсолютно не е вярно, че за мене детето, пък и който и да е човек, "свършва с физическото му здраве";
4. Покажи ми един ред, в който съм оправдавала постъпките на майка ти... Та аз, честно казано, малко знам за вас...
Това е. Благодаря за съветите ти! Ако мога да се възползвам от някои от тях, ще го сторя...

П.П. Писала съм, докато е дошла идеята за заключването на темата.
Фуси, не съм съдила никого... Наистина съжалявам за включванията си, ама нейсе...