Когато нямаме приятели...

  • 38 451
  • 254
  •   1
Отговори
# 120
  • Канада
  • Мнения: 264
И ние си идваме в България за Нова година, но предпочитаме да изкарваме с фамилията.

Иначе имаме вече една покана от едни приятели във Варна да сме заедно на Нова Година.

Ще видим...

# 121
  • Мнения: 2 750
красива белла, ти в гората ли си расла бе, момиче, какви са тия простотии дето си ги надробила  ooooh!
Какво по-точно?
Не мисля,че трябва да се съобразявам с нечие пристигане/доста години го правех/,
както и да влизам в ролята на аниматор
Благодаря,за обръщението!Изкефи ме!!!

# 122
  • София
  • Мнения: 19 836
А, ти си имаш роднини в чужбина, които не те кефят.
Разбрах ти сега злобата, тя си имала коренче.

# 123
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 877
И ние сме си абсолютно самодостатъчни,с тази разлика,че аз хич не се оплаквам от това.По-скоро някои хора не могат да го приемат,което си е лично техен проблем.Харесва ми да сме си само двамата,да си пием биричка на терсата и да си говорим.Това е раят за мен и други хора нямат място в него.Рядко излизаме с приятели.Забавно е,но не ми е необходимост.Миналата година,когато бяхме на море,случайно се засякохме с един мой приятел и неговата компания.Излизахме всяка вечер и ни беше приятно.След това се прибрахме заедно.Той е от хората,които не се натрапват с присъствието си,звънейки всеки ден да пита кога ще се видим,и съответно не ме натоварва.Обичам компанията единствено на роднините ни и то от време на време.  Peace

# 124
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 407
Това ми е малко болна тема.През годините получих доста разочарования от "приятели",научих си уроците ,но все още ми е трудно да приема ,че нямаме истински приятели.Сега просто гледам семейството ми да е добре  и толкова.Реших ,че не ми се поддържат приятелства основани на изгода(не за нас разбира се),прекалено неудовлетворяващо е.

# 125
  • Канада
  • Мнения: 264
Pupitka, а колко години сте заедно, ако мога да попитам?
Пиенето на биричка със съпруга е хубаво, както е хубаво да имаш добри приятели, с които също да си пиеш биричка.Едното не изключва другото, нямат нищо общо...

Не се заяждам, питам добронамерено.

# 126
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 877
Pupitka, а колко години сте заедно, ако мога да попитам?
Пиенето на биричка със съпруга е хубаво, както е хубаво да имаш добри приятели, с които също да си пиеш биричка.Едното не изключва другото, нямат нищо общо...

Не се заяждам, питам добронамерено.
Заедно сме от 6год.Разбирам какво имаш предвид.Не отричам,че имаме добри приятели,просто не се събираме често.От различни градове сме и това ни устройва идеално.  Peace

# 127
  • Мнения: 2 750
А, ти си имаш роднини в чужбина, които не те кефят.
Разбрах ти сега злобата, тя си имала коренче.
Нямам роднини,не разбираш поста ми !
Няма никаква злоба,има само натрупан опит,
но и това едва ли ще разбереш.
В едно си права - не ме "кефят" хора,които ме приемат като даденост.

# 128
  • Мнения: 571
Моята най-добра приятелка живее в чужбина и се виждаме 2 пъти годишно.Това не ни пречи да ходим на море/вкл моят мъж и приятели/да празнуваме семейно/с нейни родители и/или мои да ходим в Лондон на гости с моя мъж...и така нататък.Никога не съм казвала "Какво ми е зор,че си се върнала аз не съм длъжна да се съобразявам с теб" Но от приятелство до приятелство има цяло море разлика Peace

# 129
  • Мнения: 2 070
С риск да афиширам връзки Laughingаз намерих приятел тук във форума, с който можем да си говорим до безкрай.Виждаме се един, два пъти годишно, но се чуваме редовно по телефон и скайп.
Единствените ни семейни приятели, живеят вече няколко години в Италия.Нито съм им търсила заместници, нито изпитвам нужда от такива.Кафе сутрин и ракийка вечер, винаги се намира с кой да ги споделиш.Но нали не за това е темата?

# 130
  • Мнения: 7 402
Приятели като авторката не бих искала да имам т.е. да влизам в ролята на компаньон при нейна/тяхна нужда.
На мен пък мъжът ми не ми е достатъчен имам си нужда и от приятели и не страдам от липса на такива.
10 цента не са ви поканили никъде ,защото сигурно са мислели ,че си имате планове .

# 131
  • Мнения: 5 710
Ох, не знам как да започна, за да ме разберете правилно... newsm78

Дълги години брак, все още много любов и желание за "само Аз и Ти"...

Не ни е зле, но да си призная, когато бях на Нова Година в БГ миналата година и никой от моите роднини и приятели не ни покани с тях, ми стана 1процентово адски болно. Всмисъл, всички се понесоха по хижи и купони, заведения,... а ние бяхме интересни ' да се видим у вас на обяд/вечеря". Изглежда, че не сме интересни за компания:-) От тогава нещо сериозно се счупи в мен, въпреки, че не съм проляла и сълза  - просто си гледам 99 процентовия комфорт ( който да кажем че при мен е 70 процентов, все пак не си прекарвам времето виейки в гората), но.. да. Бих искала нещата на моменти да са различни. Тази година, а и следващите не е ясно колко ще си стоим вкъщи, и без това цялата суета да обгрижиш всички с желани и мислени подаръци, с/у което получаваш просто някакви дежурни жестове е сам по себе си депресиращ.
Защо мислиш,че като се върнеш всички трябва да се въртят около теб?
Мина времето ,когато се превъзнасяхме по близки и познати извън страната -
всеки има планове,а това,че някой е извън тях - сори!Май в другите държави и на
кафе не биха ви поканили.
Бавно,постепенно съзряхме,а това кой,какво ..... е без значение.



ох, какви глупости говориш  Rolling Eyes

Да не мислиш, че съм си разплела чорапите - и посрещаме гости тук, и изпращаме с голямо удоволствие. Когато сме в БГ не се спираме и за час. Просто за 1в път бяхме на НГ в БГ и се разминахме с веселбите.


Илиана
, да имаше някои обстоятелства, може би преувеличих малко, да не говорим, че се тръшнахме на самата НГ от някакъв стомашен вирус, та и да имахме покани, нямаше да можем да отидем.

# 132
  • тук-там
  • Мнения: 4 366
Приятели като авторката не бих искала да имам т.е. да влизам в ролята на компаньон при нейна/тяхна нужда.
На мен пък мъжът ми не ми е достатъчен имам си нужда и от приятели и не страдам от липса на такива.

Да, ето тук е "тънката" разлика - аз нямам особена нужда от лични приятели/ки, но ги имам, и винаги има на кого да се обадя при нужда - разговор, компания... ets.
Въпросът беше за семейните такива - те ми липсват, от време на време...
Имахме такива - от 20г. , но..... обстоятелства разни...
Тепърва да градим нови ...ми се вижда много непосилно.... newsm78
Но, не може и без такива! Peace

# 133
  • Мнения: 5 710
Семейни приятели трудно се създават и си мисля на млади години. Нашите имат сума ти семейни приятели ( мои чичовци и лели:)), които са срещнали докато са били студенти. Да, ама са се и оженили, като студенти. Някакъв плавен преход сякаш. Не-смесване на среди.
Ако има различни среди нещата са много по-различни

# 134
  • тук-там
  • Мнения: 4 366
Не ни е зле, но да си призная, когато бях на Нова Година в БГ миналата година и никой от моите роднини и приятели не ни покани с тях, ми стана 1процентово адски болно. Всмисъл, всички се понесоха по хижи и купони, заведения,... а ние бяхме интересни ' да се видим у вас на обяд/вечеря". Изглежда, че не сме интересни за компания:-)

Офф, ето такава компания искам - да не съм ги виждала от дълго време и да имаме какво да си кажем за 2-3 дни "хижен" битовизъм! Два пъти в годината, не повече! Peace
Иначе се затъва в баналности и ежедневние... ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт