Когато нямаме приятели...

Wild_rabbit , каква всъщност е идеята на темата?
Интересуваш се дали има други като вас, търсиш идеи за намиране на семейни приятели или.....?

Всъщност върнах се на първия ти пост и прочетох
е, има като вас и то не малко. Но от това едва ли ти става по-добре.

Не искам да задълбавам (нито изобщо твърдя, че съм права, най-добре ти си знаеш), но ето ти пак същите противоречия:

Тук говориш в първо лице, единствено число.
Ти на това темерут ли му викаш? Това си е душа-човек по моите разбирания.


Тук идва противопоставянето.


И тук вече минаваш на НИЕ и обясняваш какви сте темерути. Не знам за мъжа ти, но ти самата наистина ли вярваш че си темерут? Предвид собственото ти описание по-горе.

Нямам за цел да те обидя, нито да ти вменя нещо. Просто прави впечатление начинът ти на изразяване, когато говориш за себе си отделно и за вас като двойка.

Мисля ,че Wild_rabbit не знае какво точно и липсва .
Явно не са семейни приятели ,защото такива имат ,но когато са като двойка сред тях не им е интересно и си общуват двамата .
Имаш ли идея защо се дистанцирате от приятелите си когато  сте заедно ?Някой от вас двамата не се чувства комфортно може би ,а другия също заради него?

Липсите на човек често за висят от него.
Разумно е, когато нещо куца или те притеснява- да потърсиш и грешката в себе си. Това мисля провокира авторката.

Ние сме така с две-три приятелски двойки и още една,две по-"гравитиращи"С тази разлика, че децата ни далече не са на една и съща възраст, но пак се получава забавно.Преживяваме и радости, и скърби, и проблеми решаваме заедно.Догодина едни ще изпращат абитуриентка, ние-първокласник, тази година на други децата ще прекрачват детската градина, а има някои, на които може вече и сватове да тропат на вратата И всичко това минава през всички като емоция.
Понякога си мисля, че е чист късмет, че моите приятели се харесаха на мъжа ми, а неговите-на мене.Е, не всичко е идеално, един-двама бързо отпаднаха от общата компания.
Веднъж заехме цял семеен хотел с девет стаи, беше незабравима почивка, макар и кратка.Първата вечер бяхме в целия хотел сами с мъжа ми и детето, на другия ден дойдоха останалите и така и не мога да кажа кое беше по-хубаво, двете ситуации си имат своята прелест.Разбира се, с мъжа ми и детето ми е най-весело и приятно, но има моменти когато веселбата се получава с повече хора.

Мисля си че е късмет, но едва ли е само до късмет.За да имаш приятели, трябва да си отворен към приятелството, да приемаш хората с особеностите им, да не те дразни това, че се налага да се съобразиш с нечие мнение.

Не зная случаят на авторката дали е такъв, но при моите родители се получи нещо подобно.
В детството ми-безкраен празник,пикници сред природата, чак заедно на почивки-не, но на почивка се запознаваха с много хора, пътувания, компании.Баща ми беше много духовит и забавен и много широко скроен човек, всички го харесваха.

Малко по-късно-майка ми започна да учи задочно, започна се и строеж на ново жилище, финансови проблеми и постепенно ограничаване.
Когато пак "изплуваха" и тръгнаха по гости,майка ми май вече поуморена почна да се дразни от всичко и всеки.Този що тъй казал, оня какво ми се прави на такъв и онакъв, едни дребнави сметки-този с какво почерпил, оня какво подарил, друг какво казал.Хем си примираше да общува с хора, хем като че ли отиваше зорлем да се дразни.А иначе е много щедър и добър човек, на всеки е готова да помогне, обаче все иска да се произнесе.Баща ми умишлено започна да ограничава приятелския кръг, дори в един момент спря да контактува и с близки роднини.
Аз съответно пораснах, имах си своя среда, а те-само двамата.На празник, в делник, на масата, пред телевизора,на лозе, където и да е-все двамата, дори и аз в един момент бях по-скоро гостенка.

Когато баща ми внезапно почина, майка ми изпадна в тежка депресия-И сега все повтаря-"Самотата ме убива", "При кого да отида", "Хората се събират, аз никого си нямам"Почина и най-близката и приятелка, друга я налегнаха проблеми и реално майка ми се задушава от самота.Ама и аз не мога да и бъда вечно развлечение, все пак имам си своя среда, семейство, проблеми.
На мои приятелки също починаха бащите, но майките им имат някаква среда, стари семейни приятели ги канят на празници.А аз се чудя как да се разкъсам между майка ми, семейството ми и работата.

С това далече не искам да кажа, че приятелите могат да заменят загуба на близък човек, но ако са истински приятели са много добра опорна точка

Имаме семейни приятели. 2-3 двойки - кои с брак, кои без. Аз друг дерт имам - на повечето не мога да трая жените им. Пукнат да ми бръщолевят за маникюр, фризьорство, дрешки... Не ми е интересно.  Ноктите си режа до дъно - пречат ми на употребата на клавиатура. На фризор ходя веднъж на 2 месеца. Дрехи си купувам доволно, но ги нося, не ги обсъждам. Шопингът за мен е неприкосновен женски релакс, на който не каня дружки да ми дават акъл.

По всяка вероятност и аз съм темерут. Обичам да понякога да си говоря за неща извън обичайнобитовото. Обичам и работата си и се опасявам, че тя е на път да ми стане достатъчна. Което означава да общувам с желание само с моя, с брат ми и... с компютъра.

Пък после си казвам - чудо голямо. В 21 век асоциалното сигурно е заболяване на много други.

Нашите приятели не са никак малко като се замисля, което много ме радва. Никога не ни е скучно, а и на голяма част от тях може да се разчита и за по-сериозни неща от едното пийване и хапване. И двамата с мъжа ми сме много комуникативни и държим на приятелите си. Но приятелските двойки са ни кът. Само за две семейни двойки се сещам, с които наистина се имаме.
Аз например с жените на малкото му обвързани приятели трудно се понасям. Не можем да намерим теми на разговор, силно се различаваме като мироглед итн. И те някак си до такава степен се опитват да ги изолират от останалите, че виждам, как приятелства, градени с години, започват да линеят заради някаква кифла или принцеса, която иска да й обръщат внимание, единствено и само на нея, или я мързи да си мръдне задника по-далеч от телевизора.... Но няма пълно щастие. В крайна сметка не може всички да се мерят с мен

Мммм, да. Ти мани другото - мене ме и стрелят с разни фъркати нашумели популистки кампании, дето са ги чули пак там - от шарената плоска кутийка. Кат например "Денят на земята", "Да почистим заедно".  . В които обаче аз не вземем никакво участие.

Ти си попаднала на другата крайност - активистки с гражданска съвест.

Това се опитвам да си изясня. Дали да го приемам като болест, нормално ли е, или ние сме "изчанчените"

А, бе някой по напред беше казал...Хем боли, хем сърби! Та и аз така - хем не ми липсва, хем пък като гледам отстрани "болшинството" имам чувството, че пропускам нещо..., което...всъщност никога не съм искала..., ама нали го няма... драпам!

Не би трябвало да драпаш за нещо което не искаш .

За мен това е приятел на който не можеш да разчиташ кой знае колко много.
Аз имам доста такива „приятели“, за развлечения, с които се развличаме докато ни е хубав живота,
при проблем всички бягат, а ние се свиваме, докато си решим проблема.
„Връзка неангажираща“  

Заради партньор да се зареже всички и всичко, намирам доста глупаво, защото ако партньора се разкара, човек остава сам.
Виждала съм го при двама мои приятели, мъж и жена. Жената си намери приятел, обаче от страх някой да не и вземе приятеля прекрати всякакви по-близки отношения, въпреки че ние приятелките и сме омъжени   Сега си е само с приятеля и неговата компания.

Другият приятел ми беше състудент и години наред учихме заедно за изпити, всеки ден заедно на лекции. Запозна се с едно момиче, което беше доста комплексирано. Ние я приехме доста сърдечно, но тя въпреки това много го ревнуваше и от мъжете и от жените, въпреки че няма за какво. Сега са само двамата и не се събират с никой. Той отвреме на време се скрива от нея и идва тайничко при мъжа ми.  

Формулировката сигурно зависи от моментната нагласа. И аз употребих "заболяване", но помисли реално... Интернет промени света колкото и клиширано да звучи. Това не са просто думи в 21 век.

Преди как беше? Ако искаш да научиш нещо пускаш телевизор, отиваш в библиотека (за по-академичните умове), звъниш на познат. Ако е просто да споделиш, да побъбриш... - се събираш се с приятел на жив контакт. А той дали е в момента на същата вълна е друг въпрос. Не можеш да тръгнеш като малоумен по самодейни колективи и кръжоци, за да намериш хора, които винаги са на твоите честоти – т.е да ви обединява общо хоби. Просто защото това изисква време, а вечерята вкъщи кой ще я прави?

Сега разполагаш с интернет където има хиляди като теб. Не е нужно да се съобразяваш с точния момент когато да занимаваш някого с грижите си чудейки се дали той е в настроение. Тук просто подбираш подходящия форум/блог. Говори се само за онова дето и теб те вълнува. Откриваш с известно удивление колко много има като теб. Не ги познаваш, не виждаш лица, но живи истински хора натискат бутоните все пак, нали?
И всичко това на един клик разстояние. Ей така докато разбъркваш от време на време яденето, след като всички са заспали или рано сутрин в 6.00. Колко от приятелите ти на живо могат да се отзоват така по всяко време?

Пазаруваме чрез интернет, информираме се чрез интернет, споделяме пак там. Е, не е ли нормално да нямаш чак толкова голяма нужда от приятелства за кафе и кино? Живият контакт си бил друго нещо. Може. Аз мога да кажа същото и за виртуалния контакт. Друго си е - да намериш лесно хора мислещи като теб, да общуваш необременен от парични зависимости.

Един приятел все ми казваше: „Ама друго е да си купиш вестник в неделя рано сутрин, да седнеш, да ти замирише на вестникарска хартия и мастило докато отпиваш първата глътка кафе”. Той е колоритен ценител на всевъзможни усещания, да.
Ама аз пък бих казала „Друго си е в рамките на няколко секунди да имаш достъп до десетки независими източници на информация. Ей така докато се обличаш за работа”.
Времена и нрави. Не му мисли изобщо.

Точно единият от мъжете, който сега няма време за нас заради принцесата, и двамата с мъжа ми сме го виждали в доста ситуации. Виждали сме го влюбен, виждали сме го зарязан и отчаян и сме били с него в радостта и разочарованието му. Намирали сме време за него, винаги е бил добре дошъл в дома ни. Аз знам, че мъжът ми го смята за един от най-добрите си приятели по принцип, защото момчето не е лошо.
Откакто е с тази жена, виждаме как се отдалечава от нас. Тя няма почти никакви интереси. Постоянно се оплаква от него и го иронизира. Малко са нещата, които могат да я развълнуват, като изключим флиртовете със тези от компанията ни, които са сингъл и свалят наред и откровено е показвала немалко пъти, че явно не й е приятна компанията на нашето скромно двучленно семейство. Най-фрапиращият случай беше, когато ги чакахме да се обадят за часа за заминаване за една вила. И после се оказа, че направо са отишли с останалите без нас. Фактът, че живеят в блока отсреща, а все не можем да се видим, е доста показателен. От друга страна това, че той се съобразява максимално с нея, говори добре за връзката им. Но не е задължително приятелите на приятелите ти, да са и твои приятели, колкото да го умеем това по принцип.

buttinsky, за жената на приятеля си има само една дума и тя е безкрайно подходяща... Кифла. Жалко за момчето.