- Публикувана: 29 авг. 2011, 23:24 ч.
- Последно мнение: 8 март 2018, 11:43 ч.
Какво има след смъртта извън християнския догматизъм
Според такива описания и аз съм имала ПБС, и то не веднъж, възможно е, не знам, но ме е страх от смъртта, защото каквото и да ми се случи след нея, няма да запазя моята си идентичност, нито ще се срещна с близките си, такива, каквито ги обичам.
...
Теоретично, всички сме едно (цяло), нищо че изглежда невярно. И пак теоретично, не би трябвало да прилепваме към неща и хора; с колкото по-малко "багаж" минаваме през живота, толкова по-добре. Дори прилепването към духовността е незряло и вредно, а хората сме склонни...
Да, всъщност това е, в което съм сякаш сигурна - всички (и всичко) сме едно цяло, единни сме с Бог, каквото тук, това и там (горе-долу, ляво-дясно), приемам това, което казваш, но емоцията си е емоция - от загубата ме е страх. А може би така и трябва.
....
Да, всъщност това е, в което съм сякаш сигурна - всички (и всичко) сме едно цяло, единни сме с Бог, каквото тук, това и там (горе-долу, ляво-дясно), приемам това, което казваш, но емоцията си е емоция - от загубата ме е страх. А може би така и трябва.
Да, всъщност това е, в което съм сякаш сигурна - всички (и всичко) сме едно цяло, единни сме с Бог, каквото тук, това и там (горе-долу, ляво-дясно), приемам това, което казваш, но емоцията си е емоция - от загубата ме е страх. А може би така и трябва.
Че кой не го е страх?! Кой би се разделил охотно с майка, баща, мъж, (не дай Бог) дете?! Теоретизираме, но ако можем да избираме, бихме ги запазили...
Аз преди не вярвах в прераждането, защото не ми излиза сметката - населението се увеличава, как и душите се размножават. Обаче като знаем, че продължителността на живота се увеличава и като сложим колко поколения е имало с много ниска продължителност на живота поради болести, войни, глад, природни катаклизми, си мисля, че може и да излезе сметката - колкото души са били оборотни да речем преди десет века, толкова да са и сега.
А ако има замисъл по-добродетелните от нас да отиват на по-добро място, логично е и да е замислено ние никога да не разберем за тази работа, защото ако имаше доказателства за това, човек би се стремял да бъде добър користно, един вид пазарлък да си осигури добруване на душата и няма как да се отсее кой е добър заради самата си същност и кой е бил добър защото така си е направил сметката.
А ако има замисъл по-добродетелните от нас да отиват на по-добро място, логично е и да е замислено ние никога да не разберем за тази работа, защото ако имаше доказателства за това, човек би се стремял да бъде добър користно, един вид пазарлък да си осигури добруване на душата и няма как да се отсее кой е добър заради самата си същност и кой е бил добър защото така си е направил сметката.
Тц, сметката с броя на душите пак не излиза. Вече трябваше продължителността на живота да е достигнала няколко хиляди години.
А защо хората не стават по-добри? Едва преди 70 год. Втората Световна война е погубила десетки милиони невинни човешки живота с изключителна жестокост, само за 4 год! А това са повече от всички налични души в даден период- преди 3000 г. броят на населението е бил по-малък.
А защо хората не стават по-добри? Едва преди 70 год. Втората Световна война е погубила десетки милиони невинни човешки живота с изключителна жестокост, само за 4 год! А това са повече от всички налични души в даден период- преди 3000 г. броят на населението е бил по-малък.
А кой е казал, че душите се прераждат само на Земята, та от това да зависи броят им? В книгите на д-р Майкъл Нютън има описани спомени на хора, които са живели на други планети, в по-различно устроено тяло от човешкото, т.нар. хибридни души, и много от тях имат проблеми да се адаптират към живот в човешко тяло. Нещо повече, те споделят, че животът на другите места, различни от Земята, е по-лесен от този тук, но такъв живот не им дава особени възможности за значителен духовен напредък и затова те избират живота на Земята, като по-голямо предизвикателство.
Другото, което е интересно, една душа според неговите изследвания може да заема повече от едно тяло по едно и също време. Той също така обяснява, че в миналото, в периоди като Палеолита има дълги периоди от време между едно прераждане и следващото - стотици, дори хиляди години, като това разстояние постепенно намалява до един живот на два века, а в момента вече е по един или дори повече живота в рамките на един век.
А защо хората не стават по-добри - според мен защото е трудно духовната им същност да се противопостави на материалната (телесната, човешката), прекалено слаба е за това и невинаги способна да преодолее човешките недостатъци. Невинаги тяло и душа успяват да се съчетаят добре и да бъдат в синхрон.
Другото, което е интересно, една душа според неговите изследвания може да заема повече от едно тяло по едно и също време. Той също така обяснява, че в миналото, в периоди като Палеолита има дълги периоди от време между едно прераждане и следващото - стотици, дори хиляди години, като това разстояние постепенно намалява до един живот на два века, а в момента вече е по един или дори повече живота в рамките на един век.
А защо хората не стават по-добри - според мен защото е трудно духовната им същност да се противопостави на материалната (телесната, човешката), прекалено слаба е за това и невинаги способна да преодолее човешките недостатъци. Невинаги тяло и душа успяват да се съчетаят добре и да бъдат в синхрон.
А защо хората не стават по-добри - според мен защото е трудно духовната им същност да се противопостави на материалната (телесната, човешката), прекалено слаба е за това и невинаги способна да преодолее човешките недостатъци. Невинаги тяло и душа успяват да се съчетаят добре и да бъдат в синхрон.
А когато не става въпрос за недостатъци, а за зло?
Убийци, педофили, маниаци, експерименти с хора?
Какви са тези души човешки? Или телата им са толкова зли?
...
А когато не става въпрос за недостатъци, а за зло?
Убийци, педофили, маниаци, експерименти с хора?
Какви са тези души човешки? Или телата им са толкова зли?
А когато не става въпрос за недостатъци, а за зло?
Убийци, педофили, маниаци, експерименти с хора?
Какви са тези души човешки? Или телата им са толкова зли?
"Дадено" им е да създават предпоставки за духовно израстване чрез лош опит и страдание... Не че ме кефи идеята... Това обяснява как лоши хора имат много власт десетилетия или цял живот, "работейки" единствено за собствения си интерес. Те именно предпоставят духовното израстване на много хора, но се чудя за тях това какво е...
Или са толкова "напред", че идват да раздават уроци, или живеят по начин, който ще ги дръпне "назад" в развитието им. Идеи? 
Невинаги тяло и душа успяват да се съчетаят добре и да бъдат в синхрон.
Те /душите/ нямат мотив да стигнат до синхрон, защото тогава това условие:
Нещо повече, те споделят, че животът на другите места, различни от Земята, е по-лесен от този тук, но такъв живот не им дава особени възможности за значителен духовен напредък и затова те избират живота на Земята, като по-голямо предизвикателство.
Един вид Земята е тренировъчна база /по Ментова/, а ние сме уреди за тренировка. Ако това се докаже фактически, то човекът ще е най нещастното същество във Вселената.
Човек - "съвкупност" от дух, душа и тяло.
...
Ако това се докаже фактически, то човекът ще е най нещастното същество във Вселената.
...
Ако това се докаже фактически, то човекът ще е най нещастното същество във Вселената.
...
Ако "щастие" има същия смисъл от вселенска гледна точка, в което се съмнявам... То тук, на Земята, всеки го разбира различно, вероятно "щастие" извън телесната форма е нещо друго...
Моля, дефинирайте ми "духовен напредък".
В някаква степен това е да разбираш, приемаш, обичаш и прощаваш (според мен това си е самото съвършенство
). Но по един мащабен начин, осъзнавайки всеединството. 
Моля, дефинирайте ми "духовен напредък".
В някаква степен това е да разбираш, приемаш, обичаш и прощаваш (според мен това си е самото съвършенство
). Но по един мащабен начин, осъзнавайки всеединството. Т.е. злите хора да речем са души, които нямат напредък (все още)?
Ако вземем да речем един д-р Менгеле, дали той е постигнал някакъв духовен напредък, доколкото знам изобщо не се е разкайвал за зловещите си експерименти.
Моля, дефинирайте ми "духовен напредък".
В някаква степен това е да разбираш, приемаш, обичаш и прощаваш (според мен това си е самото съвършенство
). Но по един мащабен начин, осъзнавайки всеединството. Т.е. злите хора да речем са души, които нямат напредък (все още)?
Ако вземем да речем един д-р Менгеле, дали той е постигнал някакъв духовен напредък, доколкото знам изобщо не се е разкайвал за зловещите си експерименти.
...
А когато не става въпрос за недостатъци, а за зло?
Убийци, педофили, маниаци, експерименти с хора?
Какви са тези души човешки? Или телата им са толкова зли?
А когато не става въпрос за недостатъци, а за зло?
Убийци, педофили, маниаци, експерименти с хора?
Какви са тези души човешки? Или телата им са толкова зли?
"Дадено" им е да създават предпоставки за духовно израстване чрез лош опит и страдание... Не че ме кефи идеята... Това обяснява как лоши хора имат много власт десетилетия или цял живот, "работейки" единствено за собствения си интерес. Те именно предпоставят духовното израстване на много хора, но се чудя за тях това какво е...
Или са толкова "напред", че идват да раздават уроци, или живеят по начин, който ще ги дръпне "назад" в развитието им. Идеи?Не знам, демек.
"Дадено" им е да създават предпоставки за духовно израстване чрез лош опит и страдание... Не че ме кефи идеята... Това обяснява как лоши хора имат много власт десетилетия или цял живот, "работейки" единствено за собствения си интерес. Те именно предпоставят духовното израстване на много хора, но се чудя за тях това какво е...
Или са толкова "напред", че идват да раздават уроци, или живеят по начин, който ще ги дръпне "назад" в развитието им. Идеи?