- Публикувана: 29 авг. 2011, 23:24 ч.
- Последно мнение: 8 март 2018, 11:43 ч.
Какво има след смъртта извън християнския догматизъм
защото е "нашенски" - по-лесно е. Някак по домашному. За мен е странно, защото християнството се е превърнало в част от културата ни, нищо че сме и наполовина езичници. Във всеки случай за атеизъм малко трудно може да се говори дори у заклети атеисти. Всеки се моли в критичи моменти, дори атеистите.
Аз пък си мисля, че асега има целенасочена грозна атака именно към християнството. Не визирам в България, а по западните телевизии. Християнството не е политически коректно, докато всичко друго е много куул. Аз си мисля, че хората, които са оръдие на злото, ненавиждат именно Христос, защото е Богочовек, говори за смирение, скромност, саможертва и любов. Това няма как да не разяри. Заради това е и много яко да се гавриш именно с Иисус.
Точно казано. Подобни мисли ми направиха впечатление в книгата на Деян Енев - "Малката домашна църква".
И по темата:
Скрит текст:
От "Спомени от отвъдното" на М. Нютън:
При мен дойде жена на средна възраст на име Уна, чиито проблеми бяха свързани с чувство на самота и отдалеченост от хората. Тази дама сподели, че изпитва отчаян копнеж да бъде със своите "стари приятели", които не можа да назове ясно. Спомена, че е имала съновидения за тях, но на този етап от кариерата си не можах да разбера напълно дълбокия смисъл на това твърдение. При първата ни среща, по време на разговора се убедих, че макар да проявява признаци на потиснатост и липса на енергия и мотивация, Уна не е човек, който страда от психично заболяване или се нуждае от антидепресанти. Преценката ми беше, че макар и постоянно самотна, тя не е антисоциална личност и дори изпитва нужда от близост със себеподобни. След като я разпитах по-подробно, установих, че причината за нейната потиснатост е нещо, което тя нарече "липса на пълноценна връзка с някого, който познава истинската ми същност". Виждах, че Уна тъгува, но в поведението й нямаше нищо необичайно. И все пак забелязах аспект на тази потиснатост, който не можеше да бъде обяснен от клинична гледна точка.
В началото на сеанса попитах: "Тези приятели, чиято липса чувстваш, са хора, които си познавала в зрелия си живот ли?" Отговори с "не". Тогава започнахме хипнозата и в леко алфа-състояние я попитах: "За приятели от детството си ли тъгуваш, които вече не са с теб?" Отново отговорът й беше "не". Когато я въведох в средните и дълбоките нива на алфа-състоянието, направихме преглед на най-скорошния й минал живот и на два по-ранни. Появиха се няколко от скъпите й приятели, но тези души не бяха визуализирани от Уна като взаимосвързани, защото съзнанието и все още не беше в духовния свят. С напредването на сеанса видимо започна да се въодушевява. Каза ми, че иска да вижда всичките си приятели заедно, да общуват с нея, и затова в сегашния си живот се чувства толкова самотна. Тогава твърдението ѝ ми се стори доста странно.
На този етап от сеанса, поради своята неопитност в духовната сфера, започнах да се отчайвам. Най-важното, което не разбирах напълно, бе фактът, че тази толкова възприемчива жена се пренася в по-дълбоко тета-състояние, за да помогне и на двама ни. Не знаех, че Уна ме е изпреварила и всъщност навлиза от подсъзнателен режим към нещо, което днес наричаме състояние на свръхсъзнателност. То позволява на подложения на хипноза човек да достигне със съзнанието си до духовния свят между преражданията.
Накрая, дълбоко озадачен, попитах: "Имало ли е момент от съществуването ти, в който не си се чувствала самотна, понеже си била с група приятели?" Изведнъж се развълнува и отвърна с "да". Веднага казах с наставнически тон: "Върни се там!". Още нещо, което не разбрах, беше, че неволно съм употребил ключовата дума "група". За човек под дълбока хипноза, който визуализира живота след смъртта, това означава група от сродни души, които са особено близки в духовния свят и често се прераждат заедно. Уна заплака от щастие и с все още затворени очи посочи към стената на кабинета ми. "О, сега ги виждам", каза тя. Попитах къде. Отговори: "В моя дом". Недоумявайки, отвърнах: "Имаш предвид дома си в някой минал живот?". "Не, не", разпалено заговори Уна. "Намирам се в света между… Не разбирате ли? В духовния свят. Това е истинският ми дом и всички от моята духовна група са ТАМ!" Отново със сълзи на очи добави: "Толкова ми липсват".
Бях изумен от случилото се и с двама ни и все още не разбирах напълно какво сме открили заедно. С още въпроси узнах, че нито главният духовен партньор на Уна, нито друга сродна душа от групата й присъства в сегашния й живот, защото при миналите с прераждания на Земята е била твърде зависима от тях. Това е бил кармичен урок, заложен в предварителния договор за настоящия й живот. С физическото си отсъствие от живота на Уна днес партньорите от духовната й група са й дали възможност да стане по-силна чрез предизвикателството да бъде сама. Щом разбра, че това положение в живота й е по предварително взаимно споразумение с духовната й група и със съветниците, тя започна да се отпуска и чувството на самота отслабна.
През следващата година Уна често ми се обаждаше с новини за това как животът й е придобил нов смисъл и тя го изживява пълноценно, защото най-сетне е разбрала целта си, свързана с добиване на смелост и независимост във вземането на решения. Получи голяма утеха, когато узна, че безсмъртните й духовни партньори ще я чакат в отвъдния свят.
Появилото се чувство на удовлетворение след първия ЖМП сеанс й помогна да разбере, че животът й не е управляван от съдбата, предопределението или някакво божие наказание, а от свободната й воля. Това не означава, че предлагам ЖМП преживяването на Уна като панацея за депресия, а по-скоро като нова насока при търсенето на утеха за неспокойния ум.
Тук ще цитирам последното писмо на Уна до мен, изпратено години след сеанса й и малко преди смъртта ѝ:
Майкъл, вече не се чувствам самотна в собствената си компания. Вместо самотното съществувание, което водех преди, сега открих, че мога да съжителствам спокойно с другите, защото съм приела факта, че всички живеем заедно в свят, където никой от нас не бива да си поставя ограничения. Напоследък самата аз насърчавам страдащите хора да приемат живота си и себе си такива, каквито са, и да се радват на всичко, което е добро и смислено в нашия свят. Благодаря ти за този дар...
При мен дойде жена на средна възраст на име Уна, чиито проблеми бяха свързани с чувство на самота и отдалеченост от хората. Тази дама сподели, че изпитва отчаян копнеж да бъде със своите "стари приятели", които не можа да назове ясно. Спомена, че е имала съновидения за тях, но на този етап от кариерата си не можах да разбера напълно дълбокия смисъл на това твърдение. При първата ни среща, по време на разговора се убедих, че макар да проявява признаци на потиснатост и липса на енергия и мотивация, Уна не е човек, който страда от психично заболяване или се нуждае от антидепресанти. Преценката ми беше, че макар и постоянно самотна, тя не е антисоциална личност и дори изпитва нужда от близост със себеподобни. След като я разпитах по-подробно, установих, че причината за нейната потиснатост е нещо, което тя нарече "липса на пълноценна връзка с някого, който познава истинската ми същност". Виждах, че Уна тъгува, но в поведението й нямаше нищо необичайно. И все пак забелязах аспект на тази потиснатост, който не можеше да бъде обяснен от клинична гледна точка.
В началото на сеанса попитах: "Тези приятели, чиято липса чувстваш, са хора, които си познавала в зрелия си живот ли?" Отговори с "не". Тогава започнахме хипнозата и в леко алфа-състояние я попитах: "За приятели от детството си ли тъгуваш, които вече не са с теб?" Отново отговорът й беше "не". Когато я въведох в средните и дълбоките нива на алфа-състоянието, направихме преглед на най-скорошния й минал живот и на два по-ранни. Появиха се няколко от скъпите й приятели, но тези души не бяха визуализирани от Уна като взаимосвързани, защото съзнанието и все още не беше в духовния свят. С напредването на сеанса видимо започна да се въодушевява. Каза ми, че иска да вижда всичките си приятели заедно, да общуват с нея, и затова в сегашния си живот се чувства толкова самотна. Тогава твърдението ѝ ми се стори доста странно.
На този етап от сеанса, поради своята неопитност в духовната сфера, започнах да се отчайвам. Най-важното, което не разбирах напълно, бе фактът, че тази толкова възприемчива жена се пренася в по-дълбоко тета-състояние, за да помогне и на двама ни. Не знаех, че Уна ме е изпреварила и всъщност навлиза от подсъзнателен режим към нещо, което днес наричаме състояние на свръхсъзнателност. То позволява на подложения на хипноза човек да достигне със съзнанието си до духовния свят между преражданията.
Накрая, дълбоко озадачен, попитах: "Имало ли е момент от съществуването ти, в който не си се чувствала самотна, понеже си била с група приятели?" Изведнъж се развълнува и отвърна с "да". Веднага казах с наставнически тон: "Върни се там!". Още нещо, което не разбрах, беше, че неволно съм употребил ключовата дума "група". За човек под дълбока хипноза, който визуализира живота след смъртта, това означава група от сродни души, които са особено близки в духовния свят и често се прераждат заедно. Уна заплака от щастие и с все още затворени очи посочи към стената на кабинета ми. "О, сега ги виждам", каза тя. Попитах къде. Отговори: "В моя дом". Недоумявайки, отвърнах: "Имаш предвид дома си в някой минал живот?". "Не, не", разпалено заговори Уна. "Намирам се в света между… Не разбирате ли? В духовния свят. Това е истинският ми дом и всички от моята духовна група са ТАМ!" Отново със сълзи на очи добави: "Толкова ми липсват".
Бях изумен от случилото се и с двама ни и все още не разбирах напълно какво сме открили заедно. С още въпроси узнах, че нито главният духовен партньор на Уна, нито друга сродна душа от групата й присъства в сегашния й живот, защото при миналите с прераждания на Земята е била твърде зависима от тях. Това е бил кармичен урок, заложен в предварителния договор за настоящия й живот. С физическото си отсъствие от живота на Уна днес партньорите от духовната й група са й дали възможност да стане по-силна чрез предизвикателството да бъде сама. Щом разбра, че това положение в живота й е по предварително взаимно споразумение с духовната й група и със съветниците, тя започна да се отпуска и чувството на самота отслабна.
През следващата година Уна често ми се обаждаше с новини за това как животът й е придобил нов смисъл и тя го изживява пълноценно, защото най-сетне е разбрала целта си, свързана с добиване на смелост и независимост във вземането на решения. Получи голяма утеха, когато узна, че безсмъртните й духовни партньори ще я чакат в отвъдния свят.
Появилото се чувство на удовлетворение след първия ЖМП сеанс й помогна да разбере, че животът й не е управляван от съдбата, предопределението или някакво божие наказание, а от свободната й воля. Това не означава, че предлагам ЖМП преживяването на Уна като панацея за депресия, а по-скоро като нова насока при търсенето на утеха за неспокойния ум.
Тук ще цитирам последното писмо на Уна до мен, изпратено години след сеанса й и малко преди смъртта ѝ:
Майкъл, вече не се чувствам самотна в собствената си компания. Вместо самотното съществувание, което водех преди, сега открих, че мога да съжителствам спокойно с другите, защото съм приела факта, че всички живеем заедно в свят, където никой от нас не бива да си поставя ограничения. Напоследък самата аз насърчавам страдащите хора да приемат живота си и себе си такива, каквито са, и да се радват на всичко, което е добро и смислено в нашия свят. Благодаря ти за този дар...
Глпости на търкалета. Въпросният гуру просто е станал съучастник в делюзиите на въпросната жена, играл го е другарче. Никакви алфа, тета и не знам какви полета не са, а обикновено шарлатанство. Подиграл й е.
Е, явно жената няма такова усещане.
В алфа се влиза много бързо, а оттам веднага в подсъзнанието. 
Виждал съм го толкова много пъти. И тета следва... за това дори не е нужна хипноза. Подсъзнателният ум е с много по-голям ресурс от съзнателния и там се съхранява информация, за която човек не се сеща изобщо в стандартното бета състояние или пък се сеща, но с незначителни подробности. Ако не го бях наблюдавал досега многократно, сигурно и аз щях да бъда скептичен. Не става дума за регресивна хипноза, а друга методика, като информацията след това в някои случаи е проверявана от човека, защото тя или той са се учудвали от информацията, която излиза от съзнанието им и не са знаели съответните факти. 
Така че далеч не всичко е лъжа и измама. Както писах и някъде преди това, важното е човек да се чувства добре след това. Проверката на събития и факти от сегашния живот е сравнително лесна, но за миналите изобщо не е така. Така че за тях нищо определено аз лично не мога да кажа... възможно е да има такива (минали животи), аз не съм подобни преживявания, а може би и не ги търся. 
Човек може да се почувства добре и без разни врели-некипели, а да удари една ракия, един сън или един секс, да прочете нещо интересно или каквото ще там да е. Какви минали животи, това са кръгли глупости! Един-друг се подкокоросват в развихрянето на фантазиите, за да се мислят за спИцЯлни. Откачена работа.
Хората хейтят това, което е около тях, ако приемем, че хейтят наистина. Почти всичките атеисти са из белите богати държави и не се сблъскват с много Мауи и будизъм, нали? Нито пък имат достатъчно познания за тези религии, които са извън културата им.
Като цяло и аз не разбирам защо атеизмът е само срещу християнството, даже вече чувам доста хора да го определят като "избирателен атеизъм". Има защо.
Истински атеист звучи почти като "истински християнин", нещо като еднорог или други неща невиждани.
Ъм, Ричард Докинс, Сам Харис, Даниел Денет и Кристофър Хиченс? Наричат се "Четиримата конници", по пример от Апокалипсиса. Що не се наричат "четирите демона на Дхарма" или там както се води в будистката терминология, ами правят заемка от същата тая религия, която атакуват? и защо избират точно тая образност, апокалиптичната?
Ъм, Ричард Докинс, Сам Харис, Даниел Денет и Кристофър Хиченс? Наричат се "Четиримата конници", по пример от Апокалипсиса. Що не се наричат "четирите демона на Дхарма" или там както се води в будистката терминология, ами правят заемка от същата тая религия, която атакуват? и защо избират точно тая образност, апокалиптичната?
Хиченс не умря ли? Говоря за обикновени хора, не за някакви знаменитости. Докинс лично ли идва да ти се навира, Сирена, или ти ходиш да се навираш при него?
Пак не разбирам както не ви е ясно - критикуват това, което познават и в каквато среда живеят. Обръщат се към хора, които също живеят в християнска култура, с образи, които са им познати - на тях и на слушателите им. Каква логика има да говорят за четирите глави на чудовището Хук-Хук, нали идеята е да бъдат разбрани? Сигурна съм, че и ислямът попада под критиките им, просто на вас ви прави впечатление основно критиката на християнството.
Пак не разбирам както не ви е ясно - критикуват това, което познават и в каквато среда живеят. Обръщат се към хора, които също живеят в християнска култура, с образи, които са им познати - на тях и на слушателите им. Каква логика има да говорят за четирите глави на чудовището Хук-Хук, нали идеята е да бъдат разбрани? Сигурна съм, че и ислямът попада под критиките им, просто на вас ви прави впечатление основно критиката на християнството.