Как може двама човека да постъпват и мислят по съвсем различен начин в една и съща ситуация, и в същото време и двамата да са еднакво прави???
- Публикувана: 31 авг. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2011, 10:57 ч.
Разумно ли е??
Как може двама човека да постъпват и мислят по съвсем различен начин в една и съща ситуация, и в същото време и двамата да са еднакво прави???
Не съм видяла кога си писала, коментарът ми беше предназначен за Андариел! Извинявам се за объркването! Съгласна съм с теб, разбира се!
По въпросът-може. Представи си (пример пак с възпитанието), че има две деца. Тези две деца са коренно различни и съответно се нуждаят от индивидуален подход. Има различни методи за възпитание, които да отговарят на тяхната индивидуалност и в двата случая резултата се очаква да е положителен (например Монтесори, за сме по-конкретни за различните примери, Елън Кей или Зайдел, например). Тогава въпреки, че се взимат различни решения, и двете са удачни!
Може, животът го показва всекии ден! Всеки от двамата има своите цели, които оправдава или аргументира с нещо. Другият може да има кореннопротивоположни цели, които обаче от неговата гледна точка са също толкова добре аргументирани. Така като гледам, по нашенско всеки нарушител на правилата на пътя има своето желязно оправдание - светофарът бил на грешно място и бил много бавен, пешеходецът веднага тръгнал, ограничението на скоростта било нелепо, човекът много бил бързал и "само този път" нарушил правилата...
Колкото до стандартите, както се вижда от човешката история, дори нашата скромна българска история, се менят има-няма с всяко поколение и могат да бъдат различни във всяка една населена точка на планетата. Та, стандартът и моралът са доста изменчиви. Само допреди двайсет и малко години момичетата трябваше да се женят девствени, сега на това се гледа с насмешка и се смята, че трябва да са имали поне един партньор. Децата преди сто години са работели в мините, а сега това се смята за експлоатация на детски труд.
Колкото до стандартите, както се вижда от човешката история, дори нашата скромна българска история, се менят има-няма с всяко поколение и могат да бъдат различни във всяка една населена точка на планетата. Та, стандартът и моралът са доста изменчиви. Само допреди двайсет и малко години момичетата трябваше да се женят девствени, сега на това се гледа с насмешка и се смята, че трябва да са имали поне един партньор. Децата преди сто години са работели в мините, а сега това се смята за експлоатация на детски труд.
Защо да не е прав за себе си? Може да не е прав за теб, но със сигурност този човек се смята за абсолютно прав за себе си. В момента дори ние с теб смятаме, че всяка от нас е права! 
Не виждам как няма да има конфликт, ако животът ги сблъска. Когато аз съм шофьорът, който не те изчаква на пешеходната пътека, явно има конфликт, но аз се смятам за права, защото бързам, а ти се смяташ за права, защото си на пешеходна пътека.
Не виждам как няма да има конфликт, ако животът ги сблъска. Когато аз съм шофьорът, който не те изчаква на пешеходната пътека, явно има конфликт, но аз се смятам за права, защото бързам, а ти се смяташ за права, защото си на пешеходна пътека.
За разумно, не е разумно. Не вярвам да са много родителите, които ще са на мнение, че е разумно децата им да висят на компютъра до 3-4 часа сутринта. Но какво за мен е разумно и какво за моята навлязлата в пубертета 14 годишна дъщеря е разумно, са две различни неща.
Много често през ваканцията и се случва да си чати или по скоро да си говори по скайпа с приятели до тези часове. В началото не ми беше приятно и имахме разправии, но в един момент я оставих. Това не е от нещата, на които наистина държа и за които тя знае, че няма лабаво и трябва да се спазват. Не е болка за умиране, че през ваканцията щяла да си поприказва до 3 часа с приятели. Мога да отпусна каишката и да мина за готина майка
Все пак в тази възраст децата не трябва да се притискат и да им се казва за всяко нещо не може, защото противопоставянето с пубер не води до нищо добро.
Затова аз държа на важните неща, а затова просто съм и позволила да си мисли, че е на нейната
А и не мисля, че ще има големи последици върху здравето и, защото е за малък период от време. Сега като почне училище и е от сутринта до вечерта там и после вкъщи още учене + плуване и самата тя няма и да се сети за чат с приятелите си по малките часове.
Много често през ваканцията и се случва да си чати или по скоро да си говори по скайпа с приятели до тези часове. В началото не ми беше приятно и имахме разправии, но в един момент я оставих. Това не е от нещата, на които наистина държа и за които тя знае, че няма лабаво и трябва да се спазват. Не е болка за умиране, че през ваканцията щяла да си поприказва до 3 часа с приятели. Мога да отпусна каишката и да мина за готина майка
Все пак в тази възраст децата не трябва да се притискат и да им се казва за всяко нещо не може, защото противопоставянето с пубер не води до нищо добро.Затова аз държа на важните неща, а затова просто съм и позволила да си мисли, че е на нейната
А и не мисля, че ще има големи последици върху здравето и, защото е за малък период от време. Сега като почне училище и е от сутринта до вечерта там и после вкъщи още учене + плуване и самата тя няма и да се сети за чат с приятелите си по малките часове.
Добре де всеки е прав за себе си значи дете открито агресивно пребива съученик защото го е ядосал/обидил или носи тениска с герой,който другото дете не харесва....детето е право,какво като го е пребило...после учителите викат родителите...."ами защитава се детето...явно е предизвикано!!!грешно ли е да се зашити?"-те са прави за себе си или казват"да казал съм му да се защитава и той го прави?" другите родители:"да той има право да носи тениската или да се защити той поне го прави словесно?"кое е прав?не се ли толерира така агресия и в двете форми-физическа и душевна?И не са ли прави и децата и родителите "сами за себе си"
Свободата и правото на един човек свършва там, където започва свободата на другия. Така че когато разбиранията ти, желанията ти и т.н. не нараняват физически или психически околните, ОК карай си както си знаеш. Но ако забележиш, че не е така, трябва да се спре и да се преосмислят нещата. Не може просто защото такива са ти разбиранията другите да страдат. Макар че много често точно това се случва!!!
Всеки е прав за себе си, включитело и някой учител или директор, примерно, които при такава случка реагират с "деца са, момчета са, случва се да се сбият". След всеки е прав за себе си идва моментът със закона или правилата и властта на този, който трябва да ги прилага. В случая с децата, последната дума е на учителя или директора, които с дадените им от длъжностите им права, трябва да вземат решение и да накажат побойника, както и да защитят жертвата. Като в съдебните дела - всяка от страните казва и защитава своята си истина, но на съдията работата му е да отсъди от висотата на закона кой крив, кой прав. Аз за това говоря.
В други случаи са много благодатни за филм - в едната серия ти разказват историята от името на жената, а в следващата от името на мъжа. Всяка от двете истории звучи достатъчно правдоподобно, но да е противоположна на другата.
В други случаи са много благодатни за филм - в едната серия ти разказват историята от името на жената, а в следващата от името на мъжа. Всяка от двете истории звучи достатъчно правдоподобно, но да е противоположна на другата.
При децата не е винаги въпрос кой да се накаже. Трябва да се направи така, че да не се повтори. Това е по-важното. Ако това може да се постигне по друг начин - добри, но ако не може - тогава е наказанието. В съда присъдите са по-скоро за да действат на тези от вън, на страните така и така живота им е съсипан /имам предвид тежките дела/. Но призива е към обществото и хората от вън - не правете така, защото следва наказание.
В случая,който посочих и двете деца са проявили агресия под една или друга форма (ако го е обидил )затова е трудно да има виновен и жертва....за съдът наказанието е при прекрачване на обществените закони..а не на личната си истина...затова е малко трудно да се разсъждава така не казвам,че е грешно,но има доста неща, върху,които да се замислим
О, аз нямах предвид тежки дела, а по-тривиални - между съседи, съпрузи, роднини... Когато има нарушения на писани правила, тогава имаа и наказания. В тази тема обсъждаме неща, които не са разписани никъде и са основно на родителска преценка, която пък е силно субективна. За някои родители е ненарушим закон децата да си лягат винаги в един и същ час, без изключения, а за мен е според зависи от случая. На практика децата ни не се познават и няма как ако моето си ляга късно, на твоето да му се наруши режимът, примерно.
И тук темата пое друга посока 
На въпросния доцент само мога да му се възхищавам!
Така, ученичка търси материал за учебен предмет чрез Интернет. Влиза в сайт за анализи на литературни произведения. Неволно попада на сайт за п.рно. Вглежда се. От там получава мила покана да се регистрира в сайт за запознанства. От там чичко я кани на среща. От там нататък не е трудно да се досетим как се объркват нещата ...
И точно защото не е трудно да се досетим, къде сме ние преди да се случи всичко това? Един родител на място ще направи така, че каквито и да е реклами, дали за порно или за нещо друго, просто няма да се появят на компютъра, от там нататък веригата се прекъсва. Не че детето е застраховано от "чичковци" на други места, но пак е наша работа да научим детето как да се предпазва, и как да не се страхува да сподели с родителите си, за да не се стигне до "объркване на нещата".