Да,бих се обидила,неприемливо ми е.Все си мисля,че това е постъпка на недорасли и незрели хора.Освен ако нямат семейни конфликти,които да се явят като причина.
- Публикувана: 1 септ. 2011, 22:52 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2011, 15:10 ч.
Сватба и гости
Първата ми сватба беше с много народ, някъде около 200 човека. Пълен цирк с всичките му познати и непознати за мен традиции. Идеята бе на родителите и аз, младо и глупаво, се навих.
Втората бе само подписване с неколцина приятели и кротък запой след това. Без родители и сестрата на мъжа ми. Моите го приеха съвсем спокойно, но мисля, че на неговите им стана доста криво. В края на краищата проблемът си е техен - нито финансово можех да си го позволя, нито ми се участваше в цирк за втори път, а на него му се не щеше и за първи
Не е задължително да има някакъв проблем или неразбирателство. Понякога хората може просто да искат кротко да си подпишат, без да го разгласяват и го превръщат в зрелище или още повече - повод за ядене и пиене на знайни и незнайни роднини...
Втората бе само подписване с неколцина приятели и кротък запой след това. Без родители и сестрата на мъжа ми. Моите го приеха съвсем спокойно, но мисля, че на неговите им стана доста криво. В края на краищата проблемът си е техен - нито финансово можех да си го позволя, нито ми се участваше в цирк за втори път, а на него му се не щеше и за първи
Не е задължително да има някакъв проблем или неразбирателство. Понякога хората може просто да искат кротко да си подпишат, без да го разгласяват и го превръщат в зрелище или още повече - повод за ядене и пиене на знайни и незнайни роднини...
Понякога хората може просто да искат кротко да си подпишат, без да го разгласяват и го превръщат в зрелище или още повече - повод за ядене и пиене на знайни и незнайни роднини...
Моето мнение е същото.
По темата - брат ми е напълно способен да не ме покани на сватбата си, ако има такава де
Но аз пък отдавна съм го приела такъв, какъвто е и това не би ме обидило. Самата аз се омъжих в сряда и то в супер тесен кръг - 10 души - без нито един роднина на съпруга ми.
нашите приятели се ожениха точно така- 8 души (младоженци, кумове и две приятелски сем-ва). Заведоха ни на заведние след това, хапнахме и се прибрахме по живо по здраво. Нямаше родители, нямаше братя и сестри, нямаше никой.
Нейните родители го приеха спокойно, но неговата майка го прие много тежко и постоянно звънеше по тел. да пита подписаха ли вече и на финала се разплака. Стана ми много мъчно
В крайна сметка всеки има свои собствени разбирания. Да, би ми било непроятно да не ме поканят, но ще пострадам и може би ще ми мине. Ако един ден синът ми не ме покани, ще разбера, но ще ми бъде супер криво. Като знам нашите родители как се радваха на сватбата. Събрахме роднини (тесен кръг) и много приятели. Беше супер купон, който си спомняме с усмивка
Нейните родители го приеха спокойно, но неговата майка го прие много тежко и постоянно звънеше по тел. да пита подписаха ли вече и на финала се разплака. Стана ми много мъчно
В крайна сметка всеки има свои собствени разбирания. Да, би ми било непроятно да не ме поканят, но ще пострадам и може би ще ми мине. Ако един ден синът ми не ме покани, ще разбера, но ще ми бъде супер криво. Като знам нашите родители как се радваха на сватбата. Събрахме роднини (тесен кръг) и много приятели. Беше супер купон, който си спомняме с усмивка
Да се канят роднини може да не е по вкуса на всеки,,но да не поканиш родителите,брата или сестрата, според мен има нещо много по-дълбоко от липса на финансии.Липсват най-вече отношенията.При нормални обстоятелства сигурно много малко хора биха се лишили от присъствието на любимите си хора,друг е въпросът ,ако те не са такива.За мен лично е непонятно,но има доста не само неразбиращи се хора, направо неприемащи съответния партньор и тогава просто така се налага.И все пак е въпрос на възпитание ,може би с леки изключения.
Мисля,че да не поканиш най близките хора от семейството не е лишаване от цирка.Лишаване от цирка е,когато спестиш останалите 200 човека.Аз също не съм превърженичка на сватбените циркове с много хора,за мен сватбата е нещо много лично и не бих поканила цялата рода,но да не покана семейството ми...това не го разбирам.
Да се канят роднини може да не е по вкуса на всеки,,но да не поканиш родителите,брата или сестрата, според мен има нещо много по-дълбоко от липса на финансии.
Мисля,че да не поканиш най близките хора от семейството не е лишаване от цирка.Лишаване от цирка е,когато спестиш останалите 200 човека.
За мен също да не поканиш брат, сестра и родители означава ,че те не се вписват в най-близкия ти кръг, че няма с тях изградени отношения, което е малко тъжно.Бих го приела, само ако сватбата е в друга държава и има затруднения /финансови, здравословни и др./ с пътуването.
Стига бе, хора, наистина ли виждате такава драма? Аз не.
Дори в момента замисляме сватба ние+децата и кумовете+децата за уикенд в планински курорт. Честно, изобщо не ми се занимава със сватбарска организация, а поканим ли дори един човек извън тези задължителни присъствия, означава да се направи някаква по-сериозна организация, от това, което сме замислили. И двамата искаме брак, не сватба и всичко около ритуала и празнуването ни е малко ... де да знам, кухо май.
Не сме споделили обаче тези си замисли с родителите и тая тема направо ме изненада, даже не се бях сетила за брат ми и че би могъл да се обиди. Ще трябва да вземем да говорим с тях май. Че ако нечии родители ще се засегнат, ще ги поканим, не искаме да се чувстват гадно. Ама имам едно усещане, че няма да има драми. Дано.
Дори в момента замисляме сватба ние+децата и кумовете+децата за уикенд в планински курорт. Честно, изобщо не ми се занимава със сватбарска организация, а поканим ли дори един човек извън тези задължителни присъствия, означава да се направи някаква по-сериозна организация, от това, което сме замислили. И двамата искаме брак, не сватба и всичко около ритуала и празнуването ни е малко ... де да знам, кухо май.
Не сме споделили обаче тези си замисли с родителите и тая тема направо ме изненада, даже не се бях сетила за брат ми и че би могъл да се обиди. Ще трябва да вземем да говорим с тях май. Че ако нечии родители ще се засегнат, ще ги поканим, не искаме да се чувстват гадно. Ама имам едно усещане, че няма да има драми. Дано.
Стига бе, хора, наистина ли виждате такава драма? Аз не.
Дори в момента замисляме сватба ние+децата и кумовете+децата за уикенд в планински курорт. Честно, изобщо не ми се занимава със сватбарска организация, а поканим ли дори един човек извън тези задължителни присъствия, означава да се направи някаква по-сериозна организация, от това, което сме замислили. И двамата искаме брак, не сватба и всичко около ритуала и празнуването ни е малко ... де да знам, кухо май.
Не сме споделили обаче тези си замисли с родителите и тая тема направо ме изненада, даже не се бях сетила за брат ми и че би могъл да се обиди. Ще трябва да вземем да говорим с тях май. Че ако нечии родители ще се засегнат, ще ги поканим, не искаме да се чувстват гадно. Ама имам едно усещане, че няма да има драми. Дано.
Дори в момента замисляме сватба ние+децата и кумовете+децата за уикенд в планински курорт. Честно, изобщо не ми се занимава със сватбарска организация, а поканим ли дори един човек извън тези задължителни присъствия, означава да се направи някаква по-сериозна организация, от това, което сме замислили. И двамата искаме брак, не сватба и всичко около ритуала и празнуването ни е малко ... де да знам, кухо май.
Не сме споделили обаче тези си замисли с родителите и тая тема направо ме изненада, даже не се бях сетила за брат ми и че би могъл да се обиди. Ще трябва да вземем да говорим с тях май. Че ако нечии родители ще се засегнат, ще ги поканим, не искаме да се чувстват гадно. Ама имам едно усещане, че няма да има драми. Дано.
.
... каниш 30 души приятели, ама ама за родителите няма място .
Бърди, лично аз точно за в такъв случай говоря - събираш се да празнуваш с много, много приятели, а не споделяш празника си с родителите. А вие сте го замислили чудесно - подпис и уикенд, сватба/купон/празненство по принцип не сте предвидили. Разлика има, според мен.
Плюс това аз споделих, че лично аз съжалих, че на първата си сватба празнувах с приятели, но не и с родители (братята ни бяха), друг може и да не съжали, разбира се.
от моя гледна точка е немислимо на такова събитие да не присъстват родителите ни. Един ден детето ми може да има друго виждане, но за мен поводите ми за радост са свързани със сем-та ни. Ако не ги поканя на сватба, РД, бебе, юбилей, имен ден и не споделя повода с роднини и приятели, за какво всъщност живея. Ей сега ще се изтърколи животъти ще ни остант хубавите спомени. Много често си спомняме у дома с усмивка за тези празници. Винаги веселба, винаги усмивки....не знам аз така разсъждавам: "да се уважаваме, каним и разбираме докато сме всички живи и здрави и да се събираме по весели поводи"
п.с. много ми беше странно как наши далечни роднини не се събираха по никакъв повод. Всеки си прави сватби, кръщенета и т.н. И дойде неприятен повод преди години в родата им, събраха се абсолютно всички до един. Е, защо е сега това
п.с. много ми беше странно как наши далечни роднини не се събираха по никакъв повод. Всеки си прави сватби, кръщенета и т.н. И дойде неприятен повод преди години в родата им, събраха се абсолютно всички до един. Е, защо е сега това
Ели, не са ни толкова годините, само трички са 
Имах голяма сватба с всякаквите му салтанати при първия ми брак - и то майка ми си я направи сватбата, ние отидохме дето се вика като на гости. Може би затова ми е толкова нетърпима мисълта да мина през същото пак. Родителите ми също впрочем нямат мераци за сватби вече, бяха много изненадани като се сгодихме, изобщо не мислеха, че ще тръгнем да подписваме - още повече, че всички от моето поколение в родата ни живеят без брак с половинките си.
Иначе, както казах, поканим ли един човек дори, това означава тържество, което автоматично означава всички роднини. Ама като чета темата, все повече започвам да си мисля, че няма да ни се размине. Ще взема да преслушам мама тия дни, да сондирам мнения и реакции
Имах голяма сватба с всякаквите му салтанати при първия ми брак - и то майка ми си я направи сватбата, ние отидохме дето се вика като на гости. Може би затова ми е толкова нетърпима мисълта да мина през същото пак. Родителите ми също впрочем нямат мераци за сватби вече, бяха много изненадани като се сгодихме, изобщо не мислеха, че ще тръгнем да подписваме - още повече, че всички от моето поколение в родата ни живеят без брак с половинките си.
Иначе, както казах, поканим ли един човек дори, това означава тържество, което автоматично означава всички роднини. Ама като чета темата, все повече започвам да си мисля, че няма да ни се размине. Ще взема да преслушам мама тия дни, да сондирам мнения и реакции