Сватба и гости

Много модерни станахме. И аз съм против сватбите, на които се канят роднини, които не познаваш и виждаш един път в живота си, ама чак родители.  Да не говорим за бабите, които така чакат да видят сватбата на внучето.

моят девер също не покани никого от семейството на сватбата си- бяха само той, жена му и двама приятели - кръстниците
Не сме обидени, и въпреки че не сме били поканени, пак му подaрихме това, което бихме подарили ако бяхме канени ( осталите членове от семейството - също)

На последните поне 10 сватби, на които съм била, да поканиш баба си, е проява на лош вкус.


И още нещо важно- съставът на гостите зависи преди всичко от това, кой плаща.

Преди много години мои състуденти се ожениха по този начин, за онова време беше екзотика.
Сватбата им не беше в родното място, не беше в София, където учеха, а в малък планински град с 15 души-приятели.Родителите им не одобряваха женитбата и това наложи техният избор.Бракът се разпадна след близо 20години, той имаше втора сватба, там не зная как е било.

На сватбата е важно да присъстват хора, които наистина са скъпи на младоженците, независимо дали роднини или приятели.
Аз нямам братя и сестри, на мъжът ми присъства семейството на сестра му, от моя страна близки роднини -само майка ми и тези първи братовчедки, с които поддържаме и приятелски отношения.Разни лели, стринки и т.н. до коляно нямаше.

Да не присъстват родител- малко ми е странно.На мен ми беше много мъчно, че баща ми почина преди да се омъжа, иначе купонът беше абсолютно по негов вкус-непосредствен, весел.На сватбата ми нямаше нито един човек, когото не познавах предварително, нито един човек с когото да не си бяхме казали добри и мили думи преди това.Вероятно защото с мъжа ми бяхме на малко по-зряла от типичната младоженческа възраст и сами си финансирахме сватбата си я направихме точно по наш вкус и до сега е мил спомен.

Всъщност всеки сам решава как да постъпи, според мен е важно искреното желание на младоженците, а не да каниш от лоялност.

П-С. Сега се сетих още нещо.Някога е било възможно една двойка да представи паспортите си, без медицинско и без предварителни формалности и така да се сключи брак.Така е постъпила майка ми и то в чужд град след запознанство на почивка с баща ми, така е постъпил и вуйчо ми-сключват брак и после обявяват на родителите си.Разбира се, успоредно с това, други пак са сключвали брак след приготовления и са организирали сватби.Покойната ми баба често казваше"Когато засвири музика и се разбира, че има сватба, сърцето ми се къса.Две деца отгледах, едно не направи сватба"Тогава ми ставаше много мъчно и реших, че както и да се сложат отношенията ми с майка ми, не бих и причинила това- да не присъства на сватбата ми.
Баба почина много преди и трите и внучета да се оженят.А самата тя е имала красива сватба, била е като булка от старинен филм, още пазя сватбената и покана.

Въпрос на възпитание е. Братя и сестри нямам. Та в този дух, ако не ме покани детето ми на сватбата си, значи със собствен труд съм си го издействала.

не е само въпрос на възпитание.
Ако са решили да се оженят в много тесен кръг, трябва да се уважи решението на младоженците. Някои пък предпочитат да се оженят на Маледивите- трябва ли да помъкнат и родата за сватбата?
Ако този човек ми е близък, това че не съм била поканена на сватбата, няма да ми попречи да се радвам за него и да го поздравя най-сърдечно

Преди всичко въпрос на възприятие на самата сватба - като формалност, като купон или като супер значително събитие с  по - масов характер. На моята сватба беше съвсем тесен кръг роднини - под 10 души за двете страни.

Не бих се обидила. Приемам света такъв, какъвто е.
Обаче не бих го направила, както и не ми се е случвало.

Не бих се засегнала.
Това е много личен момент.
Приемам нещата такива,каквито ми ги поднасят,а не мисля,
че присъствието на някой би било от значение - важно е да има младоженци.
Когато девер ми омъжи дъщеря си ,бяме поканени само аз и съпругът ми.
Баща му и сестра му научиха след време и им беше доста криво,но
това е негово решение,каквото и да е то.И до момента се говори за това пренебрегване.

Първата сватба беше: на подпис и венчавка присъстваха всички, които искат, обяд само с кумовете, вечерен купон само с приятели.
Никой от роднините не ни се обиди, никой нищо не ни каза, те се събраха отделно хората, повеселиха се. Мина време и ме доядя на мене си, честно - че се веселихме отделно. Затова и написах в предния си пост - някой може да съжалява, че е бил безкомпромисен.
Следващата сватба бях категорична - родителите ни, бабите ни ще се веселят с нас. Те това искат, не да спазват обреди и да се "изхвърлят", искат да споделят радостта си.
Преди бях категорична - ще стане, точно както ние решим. Сега не съм. На третата сватба ( ) бих поканила даже и повечко приятели на родителите ми - да се веселят още повече хората, аз много още време имам.

   Ако брат ми или детето ми не ме поканят на сватба ще ми бъде криво, но ще се опитам да го приема. Така са решили. Нашата сватба си я организирахме и финансирахме сами с мъжа ми. Присъстваха родителите ни, брат ми, двете баби на мъжа ми и най-близките ни приятели - общо 30 човека. Покана имаше и брат му на мъжа ми, но не успя дойде (имаше си уважителна причина). От него получихме много хубава изненада.

Това не си го представям някак си, аз даже заявих че без да са ме поискали от татко сватба няма да има, та се вдигнаха хората да ме искат, но пък брат ми има едни много странни разбирания, за мен де,та няма да ме изненада ако даже и не разберем че се е оженил.

Точно така възприемам сватбата аз , като формалност , даже досадна формалност .
По тази причина и двете със сестра ми се оженихме само в присъствието на кумовете си .

Не бих се разсърдила , тъй като и моите родители не са присъствали .
Аз лично имам непоносимост към сватби в общоприетия смисъл , с много гости, не бих изтърпяла подобно напрежение .

Много зависи от отношенията в семейството. Ако моят брат не ни беше поканил на сватбата- да, бих се обидила. Или девер ми да не ни покани- също. Аз като цяло обаче си падам традиционалистка и на нашата сватба, преди 11 години, и роднини имаше, и приятели, и менчета, и свекърва ми ни захрани....и така. Всекиму според вкуса.