Сватба и гости

Отношенията в нашето семейство са такива,че  е просто немислимо да не ме покани,както и аз него.Въпрос на възпитание е според мен!

О, със сигурност ще се обидя. Не мога да си представя синът ми да се ожени, а аз да не отида  Може би в това време ще пера или ще мета вкъщи?....

зависи много от отношенията според мен, ако има някакви дразги с едната страна то е редно да не поканят и другата и след това и друг и така се стига до крайно решение-само приятели.и за мен е странно но бих го разбрала .покрай сватбата стават винаги дразги на някой му избиват балансите по някога.............не трябва да с еприема лично.и на мен би ми било кофти ако брат/сестра не ме покани.

Да има нещо вярно в това, колко са близки хората.
Едната приятелска двойка не поканиха родителите си,
а при другата брата на младоженеца не беше канен, а причината е че не харесваха приятелката му, понеже и той ни е в далечният приятелски кръг, знам че от тогава почти не поддържа отношения със семейството си, обиден е и на родителите си дори.
Бях говорила наскоро с майка ми по този въпрос и тя ми е каза, че по нейно време такова отношение е било почти немислимо, на сватба и погребение, всичко се забравя.

Аз лично бих се почувствала много обидена, ако не бъда поканена на сватба на брат или сестра,
за мен би означавало, че едва ли не, не ме считат към семейството.

В интерес на истината на детето ми не бих се обидила, би ми било мнооооого мъчно, но на дете всичко се прощава, важното то да е щастливо. 

Зависи от взаимоотношенията в семействата. Бяхме кръстници на такава сватба. Родителите на младите бяха против сватбата и бяхме само приятели. След време бракът се разпадна, но това е друга тема....Родителите са били прави.

Това също ми е неразбираемо, колкото и да не харесваш младоженца/булката, като родител
ще покажеш характер, ще потушиш собственото си его, ще смириш глава и ще подкрепиш избора на детето си, макар че да мислиш че греши, защото само бъдещето ще покаже, кой е имал по-правилна преценка. 

Не бих се обидила на никого. Знам ли какви мухи му кръжат из главата? А и сега сватбите са едни такива модерни, западни, по-сухи и скучновати някак. Остаряло е да те нахрани свекървата с хляб и мед, да риташ менче и пр., а после да се отдадете на мешана скара с гарнитура и студена бира. Сега се поръчва кетеринг, а на мама и тате им се поръчва да си трайкат у дома.

Някой ще направи сватбата си така, както е решил. Друг е въпросът, че нищо не му гарантира, че след време няма да го отчете като грешка. Или пък не.
Друг няма да направи сватбата си така, както му се иска. И сигурно ще съжалява.

Ако брат ми не ме покани на сватбата си, защото е сам с любимата и свидетелите, защото е решил да е само с приятели, няма да се обидя. Ще ме е яд, че ще изпусна купона!
Ако не покани само мен от "цялата рода", ще плача сигурно.
Същото важи за децата.
Ама много искам да изкарам един бЪлус с бившия, пък!

На едната сватба, на която присъствахме, беше точно такава ситуацията.

Да и аз си мисля, че ако съм в такава ситуация ще се почувствам много кофти.

Съгласна съм с Ментовава за всичко.

И само ще добавя, че роднините не си ги избираме, но приятелите да. С роднините ни свързва кръвта и закона, а с приятелите привързаността, лоялността и приятелската любов-непринудени неща, които идват от душата, а не от акта за раждане и родословното дърво.

A.s.i.a. съгласна съм с всичко, което си написала, много хубаво си го формулирала.

Мисля си обаче, че тази силна връзка между роднините е по-характерна за южните, отколкото за северните народи.
Аз живея в чужбина и ми е непонятно, че доста мои колеги от години неподдържат контакт с братя и сестри, като непознати са, защото нямат общи интереси.
Същото е и при мъжа ми /българин/, не поддържа контакт със сестра си, той също не беше канен на сватбата и, като непознати са.
Аз не мога да си представя да ми се случи нещо подобно, ще ми е много мъчно определено.

За мен такива семейни тържества са доста важни и ми е непонятно толкова близки роднини да отсъстват.

Майка ми не присъства на сватбата ми. Поканихме я на раждането. Не виждам трагедия. На нейната сватба в далечното минало също не е присъствала майка и.  Сватбата ми беше така или иначе в камерен състав и бяха  гости от страна на мъжа ми. Моят най-добър приятел, когото исках да поканя да присъства беше извън страната и му беше невъзможно да дойде. Познати не съм канила, защото смятам за излишно да поя хора,  с които  взаимооотношенията ни са  хладни и да очаквам от тях подаръци като знак на благодарност.

Не знам дали на майка ми е криво, че не присъствала на сватбата ни, но никога не се е оплакала. Единствено дете съм на майка ми и се разбираме чудесно към днешна дата.

На сватбата ни не присъства и братът на съпруга ми. Също не виждам трагедия. Беше абсурд да дойде. Денят, който бях избрала беше работен и не вярвам някой да рискува да загуби работата си с която издържа семейство, само и само за да присъства на някакъв си купон с жена в бяло.

Аз може би не разсъждавам, че сватбата е кой знае какво събитие за да се празнува с много хора. Като малка бях в Берлин и тогава много се впечатлих на тамошните младоженци-сватбата представляваше булката, младоженеца и двама свидетели, друга двойка пък тръгваше на  сватбено пътешествие и бяха само двамата-нямаше изпращачи до девето коляно. Тогава ми беше чудно като сравнявах с българска сватба. Сега ги разбирам.

А непоканените искат ли да я има тая сватба?
От опит вече знам,че на сила хубост не става и както се предполага сватба се прави веднъж,защо тогава трябва на този ден да си хора които не те приемат.
Освен това сватбата е две части-ритуал и тържество.Може след ритуала да се почерпили семейно,а тържеството само с приятели.

Много модерни станахме. И аз съм против сватбите, на които се канят роднини, които не познаваш и виждаш един път в живота си, ама чак родители.  Да не говорим за бабите, които така чакат да видят сватбата на внучето.

моят девер също не покани никого от семейството на сватбата си- бяха само той, жена му и двама приятели - кръстниците
Не сме обидени, и въпреки че не сме били поканени, пак му подaрихме това, което бихме подарили ако бяхме канени ( осталите членове от семейството - също)

На последните поне 10 сватби, на които съм била, да поканиш баба си, е проява на лош вкус.


И още нещо важно- съставът на гостите зависи преди всичко от това, кой плаща.

Преди много години мои състуденти се ожениха по този начин, за онова време беше екзотика.
Сватбата им не беше в родното място, не беше в София, където учеха, а в малък планински град с 15 души-приятели.Родителите им не одобряваха женитбата и това наложи техният избор.Бракът се разпадна след близо 20години, той имаше втора сватба, там не зная как е било.

На сватбата е важно да присъстват хора, които наистина са скъпи на младоженците, независимо дали роднини или приятели.
Аз нямам братя и сестри, на мъжът ми присъства семейството на сестра му, от моя страна близки роднини -само майка ми и тези първи братовчедки, с които поддържаме и приятелски отношения.Разни лели, стринки и т.н. до коляно нямаше.

Да не присъстват родител- малко ми е странно.На мен ми беше много мъчно, че баща ми почина преди да се омъжа, иначе купонът беше абсолютно по негов вкус-непосредствен, весел.На сватбата ми нямаше нито един човек, когото не познавах предварително, нито един човек с когото да не си бяхме казали добри и мили думи преди това.Вероятно защото с мъжа ми бяхме на малко по-зряла от типичната младоженческа възраст и сами си финансирахме сватбата си я направихме точно по наш вкус и до сега е мил спомен.

Всъщност всеки сам решава как да постъпи, според мен е важно искреното желание на младоженците, а не да каниш от лоялност.

П-С. Сега се сетих още нещо.Някога е било възможно една двойка да представи паспортите си, без медицинско и без предварителни формалности и така да се сключи брак.Така е постъпила майка ми и то в чужд град след запознанство на почивка с баща ми, така е постъпил и вуйчо ми-сключват брак и после обявяват на родителите си.Разбира се, успоредно с това, други пак са сключвали брак след приготовления и са организирали сватби.Покойната ми баба често казваше"Когато засвири музика и се разбира, че има сватба, сърцето ми се къса.Две деца отгледах, едно не направи сватба"Тогава ми ставаше много мъчно и реших, че както и да се сложат отношенията ми с майка ми, не бих и причинила това- да не присъства на сватбата ми.
Баба почина много преди и трите и внучета да се оженят.А самата тя е имала красива сватба, била е като булка от старинен филм, още пазя сватбената и покана.

Въпрос на възпитание е. Братя и сестри нямам. Та в този дух, ако не ме покани детето ми на сватбата си, значи със собствен труд съм си го издействала.

не е само въпрос на възпитание.
Ако са решили да се оженят в много тесен кръг, трябва да се уважи решението на младоженците. Някои пък предпочитат да се оженят на Маледивите- трябва ли да помъкнат и родата за сватбата?
Ако този човек ми е близък, това че не съм била поканена на сватбата, няма да ми попречи да се радвам за него и да го поздравя най-сърдечно

Преди всичко въпрос на възприятие на самата сватба - като формалност, като купон или като супер значително събитие с  по - масов характер. На моята сватба беше съвсем тесен кръг роднини - под 10 души за двете страни.

Не бих се обидила. Приемам света такъв, какъвто е.
Обаче не бих го направила, както и не ми се е случвало.

Не бих се засегнала.
Това е много личен момент.
Приемам нещата такива,каквито ми ги поднасят,а не мисля,
че присъствието на някой би било от значение - важно е да има младоженци.
Когато девер ми омъжи дъщеря си ,бяме поканени само аз и съпругът ми.
Баща му и сестра му научиха след време и им беше доста криво,но
това е негово решение,каквото и да е то.И до момента се говори за това пренебрегване.

Първата сватба беше: на подпис и венчавка присъстваха всички, които искат, обяд само с кумовете, вечерен купон само с приятели.
Никой от роднините не ни се обиди, никой нищо не ни каза, те се събраха отделно хората, повеселиха се. Мина време и ме доядя на мене си, честно - че се веселихме отделно. Затова и написах в предния си пост - някой може да съжалява, че е бил безкомпромисен.
Следващата сватба бях категорична - родителите ни, бабите ни ще се веселят с нас. Те това искат, не да спазват обреди и да се "изхвърлят", искат да споделят радостта си.
Преди бях категорична - ще стане, точно както ние решим. Сега не съм. На третата сватба ( ) бих поканила даже и повечко приятели на родителите ми - да се веселят още повече хората, аз много още време имам.

   Ако брат ми или детето ми не ме поканят на сватба ще ми бъде криво, но ще се опитам да го приема. Така са решили. Нашата сватба си я организирахме и финансирахме сами с мъжа ми. Присъстваха родителите ни, брат ми, двете баби на мъжа ми и най-близките ни приятели - общо 30 човека. Покана имаше и брат му на мъжа ми, но не успя дойде (имаше си уважителна причина). От него получихме много хубава изненада.

Това не си го представям някак си, аз даже заявих че без да са ме поискали от татко сватба няма да има, та се вдигнаха хората да ме искат, но пък брат ми има едни много странни разбирания, за мен де,та няма да ме изненада ако даже и не разберем че се е оженил.

Точно така възприемам сватбата аз , като формалност , даже досадна формалност .
По тази причина и двете със сестра ми се оженихме само в присъствието на кумовете си .

Не бих се разсърдила , тъй като и моите родители не са присъствали .
Аз лично имам непоносимост към сватби в общоприетия смисъл , с много гости, не бих изтърпяла подобно напрежение .

Много зависи от отношенията в семейството. Ако моят брат не ни беше поканил на сватбата- да, бих се обидила. Или девер ми да не ни покани- също. Аз като цяло обаче си падам традиционалистка и на нашата сватба, преди 11 години, и роднини имаше, и приятели, и менчета, и свекърва ми ни захрани....и така. Всекиму според вкуса.

Да,бих се обидила,неприемливо ми е.Все си мисля,че това е постъпка на недорасли и незрели хора.Освен ако нямат семейни конфликти,които да се явят като причина.

 Ако  брат  ми, се  ожени без  да  ме  покани ще  страдам много. Аз, не  бих  се  омъжила  без  да  го  поканя. Родителите  не  са  ми  чак  толкова  важни, но  братчето  да. 

Първата ми сватба беше с много народ, някъде около 200 човека. Пълен цирк с всичките му познати и непознати за мен традиции. Идеята бе на родителите и аз, младо и глупаво, се навих.
Втората бе само подписване с неколцина приятели и кротък запой след това. Без родители и сестрата на мъжа ми. Моите го приеха съвсем спокойно, но мисля, че на неговите им стана доста криво. В края на краищата проблемът си е техен - нито финансово можех да си го позволя, нито ми се участваше в цирк за втори път, а на него му се не щеше и за първи 
Не е задължително да има някакъв проблем или неразбирателство. Понякога хората може просто да искат кротко да си подпишат, без да го разгласяват и го превръщат в зрелище или още повече - повод за ядене и пиене на знайни и незнайни роднини...

Моето мнение е същото.

По темата - брат ми е напълно способен да не ме покани на сватбата си, ако има такава де  Но аз пък отдавна съм го приела такъв, какъвто е и това не би ме обидило.
Самата аз се омъжих в сряда и то в супер тесен кръг - 10 души - без нито един роднина на съпруга ми.

нашите приятели се ожениха точно така- 8 души (младоженци, кумове и две приятелски сем-ва). Заведоха ни на заведние след това, хапнахме и се прибрахме по живо по здраво. Нямаше родители, нямаше братя и сестри, нямаше никой.
Нейните родители го приеха спокойно, но неговата майка го прие много тежко и постоянно звънеше по тел. да пита подписаха ли вече и на финала се разплака. Стана ми много мъчно 

В крайна сметка всеки има свои собствени разбирания. Да, би ми било непроятно да не ме поканят, но ще пострадам и може би ще ми мине. Ако един ден синът ми не ме покани, ще разбера, но ще ми бъде супер криво. Като знам нашите родители как се радваха на сватбата. Събрахме роднини (тесен кръг) и много приятели. Беше супер купон, който си спомняме с усмивка 

Да се канят роднини може да не е по вкуса на всеки,,но да не поканиш родителите,брата или сестрата, според мен има нещо много по-дълбоко от липса на финансии.Липсват най-вече отношенията.При нормални обстоятелства сигурно много малко хора биха се лишили от присъствието на любимите си хора,друг е въпросът ,ако те не са такива.За мен лично е непонятно,но има доста не само неразбиращи се хора, направо неприемащи съответния партньор и тогава просто така се налага.И все пак е въпрос на възпитание ,може би с леки изключения.

Мисля,че да не поканиш най близките хора от семейството не е лишаване от цирка.Лишаване от цирка е,когато спестиш останалите 200 човека.Аз също не съм превърженичка на сватбените циркове с много хора,за мен сватбата е нещо много лично и не бих поканила цялата рода,но да не покана семейството ми...това не го разбирам.

За мен също да не поканиш брат, сестра и родители означава ,че те не се вписват в най-близкия ти кръг, че няма с тях изградени отношения, което е малко тъжно.Бих го приела, само ако сватбата е в друга държава и има затруднения /финансови, здравословни и др./ с пътуването.

Да,наистина има ситуации в които е невъзможно да присъстват.Замислих се за отношенията-може би ако има някакви крайности в семейството,тормоз,алкохолизъм и други подобни,тогава е нормално да не бъдат поканени.

Стига бе, хора, наистина ли виждате такава драма? Аз не.
Дори в момента замисляме сватба ние+децата и кумовете+децата за уикенд в планински курорт. Честно, изобщо не ми се занимава със сватбарска организация, а поканим ли дори един човек извън тези задължителни присъствия, означава да се направи някаква по-сериозна организация, от това, което сме замислили. И двамата искаме брак, не сватба и всичко около ритуала и празнуването ни е малко ... де да знам, кухо май.
Не сме споделили обаче тези си замисли с родителите и тая тема направо ме изненада, даже не се бях сетила за брат ми и че би могъл да се обиди. Ще трябва да вземем да говорим с тях май. Че ако нечии родители ще се засегнат, ще ги поканим, не искаме да се чувстват гадно. Ама имам едно усещане, че няма да има драми. Дано.

Има ситуации, когато е нормално да не поканиш родители. Мисля, че говорим за общия случай  - каниш 30 души приятели, ама ама за родителите няма място . Много сме готини , много сме модерни.  На нас така ни е хубаво, другите да го ...И после защо  се сърди свекървата.

Аз пък не разбирам защо е нужно да се сключва брак след толкова години и то без тържество.Но това е моето виждане разбира се,би ли споделила твоето
.

Бърди, лично аз точно за в такъв случай говоря - събираш се да празнуваш с много, много приятели, а не споделяш празника си с родителите. А вие сте го замислили чудесно - подпис и уикенд, сватба/купон/празненство по принцип не сте предвидили. Разлика има, според мен.
Плюс това аз споделих, че лично аз съжалих, че на първата си сватба празнувах с приятели, но не и с родители (братята ни бяха), друг може и да не съжали, разбира се.

от моя гледна точка е немислимо на такова събитие да не присъстват родителите ни. Един ден детето ми може да има друго виждане, но за мен поводите ми за радост са свързани със сем-та ни. Ако не ги поканя на сватба, РД, бебе, юбилей, имен ден и не споделя повода с роднини и приятели, за какво всъщност живея. Ей сега ще се изтърколи животъти ще ни остант хубавите спомени. Много често си спомняме у дома с усмивка за тези празници. Винаги веселба, винаги усмивки....не знам аз така разсъждавам: "да се уважаваме, каним и разбираме докато сме всички живи и здрави и да се събираме по весели поводи"  

п.с. много ми беше странно как наши далечни роднини не се събираха по никакъв повод. Всеки си прави сватби, кръщенета и т.н. И дойде неприятен повод преди години в родата им, събраха се абсолютно всички до един. Е, защо е сега това 

Ели, не са ни толкова годините, само трички са 
Имах голяма сватба с всякаквите му салтанати при първия ми брак - и то майка ми си я направи сватбата, ние отидохме дето се вика като на гости. Може би затова ми е толкова нетърпима мисълта да мина през същото пак. Родителите ми също впрочем нямат мераци за сватби вече, бяха много изненадани като се сгодихме, изобщо не мислеха, че ще тръгнем да подписваме - още повече, че всички от моето поколение в родата ни живеят без брак с половинките си.

Иначе, както казах, поканим ли един човек дори, това означава тържество, което автоматично означава всички роднини. Ама като чета темата, все повече започвам да си мисля, че няма да ни се размине. Ще взема да преслушам мама тия дни, да сондирам мнения и реакции

О извинявай,мислех ,че ти е първи брак и понеже гледам ,че имаш дете на 11 ми стана чудно.Запитването ми явно не е за теб.В твоя случай може би няма нужда чак от такова голямо тържество,макар че ако на вас Ви харесва нищо не пречи.Все пак най-важно е вие да се чувствате най-добре.Успех и весел празник Ви пожелавам.

Аз не мисля,че това колко е пищна и многобройна сватбата има значение.Може да поканиш 5 човека,дето се вика,и между тях да са семейството ти,може пак да поканиш 5 човека,но уж най-близките ти да не присъстват.

Аз съм от старомодните явно жени, понеже сватба без родители /ако отношенията разбира се са добри/ не признавам за такава.
Това е все едно да кажа,че отивам да се женя с 20-30 приятели, ами че в такъв случай това е купон или тържество, не и сватба по моите разбирания.А откъде идва "сват" тогава, като той не присъства.Не ги разбирам тези модерни сватби, нито изнесените извън църквата ритуали, не са и за мен.Аз съм традиционалист човек.А и предпочитам някое време децата ни живот и здраве като се женят, да ни удостоят с  покани като техни родители, за да се порадваме заедно на този миг.Пък нека си канят и приятели.Какво биха пречили роднините не мога да разбера.

Мъжа ми също не беше канен на сватбата на сестра си, причините са ми неизвестни, на него също,
той предполага че не е канен, защото сестра му по всякакъв начин се опитваше и още опитва да
развали отношенията на мъжа ми с родителите му. Преди тази сватба се той и се обаждаше
за празници, Нова Година и т.н. след това спря, дори и не се поздравяват вече, отминават се на улицата като непознати. Съпругът ми каза, че с тя с тази си постъпка му е показала ясно, че те двамата не са семейство. Сватбата и не беше никък малка, имало е доста роднини, но само от страната на младоженеца, от страната на булката са били само свекърите и доста от приятелите и колегите на свекърите, но никакви роднини. Сватбата е платена изцяло от майката и бащата на мъжа ми. Сестрата на свекъра и братът на свекървата, които доста са помагали
на зълва ми също не бяха канени, те и до сега са обидени и не си говорят с нея.
Според мен няма как да не се поканят близки роднини, ако сватбата е голяма,  но ако е малка
в такъв случай няма да има проблем.
Бабата и дядото на мъжа ми също не са били канени, изплакаха си очите тези стари хора, беше им много мъчно.

Аз пък възприемам сватбата като един вид представяне на роднините.Друго си е да засвири музиката...това си е традиция

peers_fairy, във вашия случай - така както го описваш - ми се струва, че сестрата на мъжа ти и нейният мъж чисто и просто не са искали да канят вас... не става дума за нетрадиционна концепция за сватба или нещо от този сорт!

Не мога да си представя да се оженя без присъствието на родителите ми, та даже и на бабите и дядовците ми/ те нали за това живеят милите/ Не ги разбирам тия сватби само с приятели. Сега сато се замисля с 80% от приятелите , които бяха на нашата сбатба преди 5 г. вече не поддържаме почти никаква връзка по една или друга причина. Аблизостта с родители си остава за винаги.  В крайна сметка сватбата е празник за цялото семейство, не само за младоженците. Дори родителите се вълнуват най-много.

Не бих си направила сватба без родителите.
За какъв дявол тогава празнувам, когато няма да споделя празника с най-близките си хора и тези, които са ме отгледали?
С приятели мога да се виждам всеки ден, да си пия пиенето, да се събирам и т.н.
А с някой роднини, се виждаме от събитие на събитие. Но това не означава, че не сме си мили едни на други.
Съответно и сватбата си направихме с родителите, баби, дядовци, роднини, приятели.

За пръв път чувам за такава мода, а не е да не съм ходила от сто години на сватба - последната, на която бях, беше миналата година... Ми не, не го приемам и аз това нещо, ужасно ми звучи. Допускам го само ако има някакава тотална лична драма, на живот и смърт, между хората в семейството, иначе просто е немислимо за мен. Аре няма нужда да сме толкова модерни.

има такава мода, да, имам познати, които се ожениха по този начин..
странно е, но има и по-глупави неща!

напр. моя позната се омъжи за геманец, направих сватба в германия, на която присъстваха родителите й, семейството на брат й, приятели и роднините на мъжа й! сватба най-класическа и обикновена.. след това, обаче, родителите й започнаха да я тормозят да направят още една сватба в българия.. не за друго, ами защото те самите са ходили на сватбите на децата на много свои познати и сега се притеснявали, че тяхната щерка се е оженила, а те на са канили съотв. си познати на гости.. и така след доста продължителен тормоз, направиха църковна сватба в българия с около 100 души гости, 80% от които приятели на родителите на булката..

За мен неканенето на роднини е напълно приемливо.
Ако решим да сключим брак с половинката ми ще поканя единствено дядо. Останалите- мама, брат ми, баба, леля и т.н. не заслужават да присъстват.
От страна на мъжът ми- той е мека душица и въпреки че неговите роднини не го уважават и го използват постоянно ще ги покани.

Не смятам, че това е мода. Просто понякога обстоятелствата го налагат. Иначе и аз обичам големите и шумни сватби. Харесват ми и повечето от традициите, но за мое съжаление при мен няма как да се направят...

Аз никога не съм обичала сватбите и ритуалите около тях, но такава мода чувам за пръв път  За мен сватбата е по-скоро семейно тържество отколкото всякакво друго.

Ако има някаква лична драма и конфликт в семейството - разбирам.
В случая на Бърди, също не е странно, някак ми изглежда съвсем нормално.
Но ако всичко е наред в отношенията с родители, братя и сестри - да не ги поканиш, само защото е модерно или искаш купон с приятели, ми се струва прекалено егоистично.
Та аз виждам майка ми и баща ми как се вълнуват, радват се на мен и половинката, как да им отнема това изживяване? Може да не обичам данданиите, но да поканиш родители, не означава автоматично, че освен тях, трябва да събереш и де що има далечни роднини.

Аз на нищо не се учудвам вече.
Лично съм традиционалистка и предпочитам родителите ми и близките ми да присъстват на сватбата ми. Освен това предпочитам да направя компромис и да търпя нетърпим човек, защото е съпруг/съпруга на мой роднина, близък или приятел. Много съм странна.

Не бяхме само ние единствените непоканени, аз вече бях го разказала някъде тук из форума.
Никакви роднини от страната на свекъра и свекървата не бяха канени, само техни приятели и колеги, което ми изглежда още по-безумно.
Бабата и дядото на мъжа ми и на сестра му направо си изплакаха очите, много тежко им беше,
а и се срамуваха, защото те последни научиха. А до последно зълва ми ги посещаваше и те и помагаха с каквото могат, след случката не искат въобще да чуват за нея, много са обидени.
Ако беше малка сватба разбира се, че ще разберат хората и няма да има сърдити, но при положение че се канят толкова не/близки хора, а собствените ти роднини не са поканени, обидно е да.

 Народа съвсем изчатка...После що има по форумите оплювания на свекърви  Ако няма някакви сериозни драми в семейството да не се поканят родителите за мен е недупостимо. Говоря за сватба, а не за подпис. Колкото повече пораствам, толкова за мен са по-важни родители и баби. Бих поканила и няколко приятели на родители дори, това преди години не бих го направила, но откакто имам дете много неща ми се промениха във вижданията.

А само преди 50ина години знаете ли как са се правили сватбите?
Роднините на булката и младоженеца задължително са поканени и си носят подаръци и на тях им се подарява по нещо- кърпа/пешкир/ обикновено. Останалите от селото са добре дошли да се повеселят на воля. Сигурно и те са бивали поканени да хапнат и пиинат по нещо. Ставало е народно веселие.Мисля си къде ли е отишло прословутото гостоприемство на българския народ като ви чета. А и скоро чух една реплика от майка на момиче на такава възраст, когато се пошегувах, че скоро май на сватба ще правят -  Да бе, ще храня този и онзи, няма да стане - само че беше използвана много странна обидна думичка вместо "този и онзи", която не помня, но като я чух ми стана горещо чак. Чудя се , ако дъщеря й наистина се заомъжва и ме покани на сватба дали ще бъде уместно да отида, тъй като сме доста близки. Сетих се думата беше "навлеци". Аз например, когато каня някой за тържество /дано и до сватба на дъщерите ми стигна/, винаги е с открито сърце, никога не се замислям колко ще изяде и изпие този човек и какъв подарък ще донесе...
Относно за каненето на роднини - рода сме, трябва да се държим заедно и в хубави и в лоши моменти, да споделяме хубавите и да си помагаме в лошите...

Дори не преди 50 години, в много по-скорошно съм присъствала на такава сватба, отделно съм виждала по време на някогашните бригади в селското стопанство.
Характерно е за селата около Пловдив, Пазарджик, тогава си мислех, че вероятно това са най-богатите села в България, нали основно плодове и зеленчуци се произвеждаха там.
Сватбата е за роднините и приятелите, ако е през лятото се опъва една шатра и там има оркестър, сервира се храна.Отделно ,до шатрата или в центъра на селото има музика, цялото село идва да се весели и се пекат кебапчета на скара, отварят се и импровизирани сергийки.

Може и като го пиша на някого да му звучи ужасно ,признавам и на мен ми изглеждаше странно.Но сега ми е много колоритен спомен и напомня на приказките "Три дни яли ,пили и се веселили"

Абсурдно ми се струва да направя сватба без семействата ни. Нашата в това отношение беше доста традиционна, може би защото семействата ни са сравнително... традиционни. В смисъл, държим един на друг, дори да не се виждаме толкова често, важно ни е да поддържаме контакт поне по такива събития.
А и като видях искрената радост дори на малко по-далечни роднини, не бих могла да си представя да направим нещата другояче. Какво остава за баби, дядовци или пък родители – та за тях беше такова вълнение и щастие, как бих могла да им го отнема! Купон може би би било само с приятели, но не и сватба, поне за мен.

Макар че сега се замислям, че от страна на баща ми нямаше нито един поканен. Но баща ми и родителите му починаха преди години, а с останалите роднини там никога не сме били близки и дори самата идея да ги поканя ми се струваше нелепа. Та явно много зависи от историята на отношенията.

.... то и сега при някои етноси се прави така, но на мен не ми е стимул да си спретна подобно "народно веселие".
Сватбите не са това което са били, ами съвсем в реда на нещата е. 

Ограничихме присъстващите до минимум, не поканихме никого по задължение. На сватбеното тържество присъстваха само 4 човека (старите кумове на свеки + едно тяхно приятелско семейство), които не отговаряха на "критериите" до първи братовчеди, с които поддържаме контакт + наши приятели. Избрахме си кумове-приятели, някои с когото знаехме, че ще поддържаме контакт. 
Родителите ни приеха, че няма да си поканят техните приятелите на нашата сватба.

Кумували сме на сватба-подпис. Общо бяхме 9 човека, без родители.
Познати се бракуваха с родителите в общината и след това направиха студентски купон без тях.
Всеки сам си преценява какво може да си позволи и какво му харесва.
Също така сме отказвала да отидем на сватба защото хората, които са ни поканили не ги чувствам близки и смятам, че мястото не ми е там.  Примерно на тази на 2ри братовчед, който съм виждала последно преди 15-20 г. Ще ми е приятно да го видя случайно (дано и да го позная), да си поговорим, но да правя калъбалък на сватба на непознати - не, благодаря.

Desem, 
Ако сега трябва да се омъжвам бих постъпила точно така.
Отстоявам правото на лично мнение,както и това,че сме в 21 век.

Всеки има право да кани или не, когото си пожелае, особено, ако сам си финансира сватбата  (за сватби, организирани от свекърви, майки и т.н е ясно, че се кани цялата рода  ).
Миналата година сключих брак, в ритуалната зала бяхме само аз, мъжът ми, кръстниците и още една приятелка, която ползвахме за оператор  , без родители, братя, сестри и т.н. След това се почерпихме в едно заведение, а вечерта почерпихме родителите. Сигурна съм, че не им е било приятно на родата от страна на мъжа ми (защото те са по-традиционалисти), но това си е наше решение и не е от неуважение (в ритуалната не можаха да присъстват родителите ни). Всъщност, за мен и мъжът ми, сключването на брак си беше една формалност, просто един подпис. Решихме се, след като забременях, а всъщност живеехме на семейни начала от 5-6 години.  Аз не си падам по сватбите, с цялата цигания по тях и всичките му дреболии. Не бих могла да се натоваря с организирането на нещо, което не харесвам.
Не съжалявам за избора си на сключване на брак.

да ти кажа има една такава работа