Публикувана: 1 септ. 2011, 22:52 ч.
Последно мнение: 7 септ. 2011, 15:10 ч.

Сватба и гости

7 256
67
1

# 45 3 септ. 2011, 17:14 ч.

Мнения: 92

Цитат на: Бърди в сб, 03 сеп 2011, 16:45

Ели, не са ни толкова годините, само трички са Laughing

Имах голяма сватба с всякаквите му салтанати при първия ми брак - и то майка ми си я направи сватбата, ние отидохме дето се вика като на гости. Може би затова ми е толкова нетърпима мисълта да мина през същото пак. Родителите ми също впрочем нямат мераци за сватби вече, бяха много изненадани като се сгодихме, изобщо не мислеха, че ще тръгнем да подписваме - още повече, че всички от моето поколение в родата ни живеят без брак с половинките си.

Иначе, както казах, поканим ли един човек дори, това означава тържество, което автоматично означава всички роднини. Ама като чета темата, все повече започвам да си мисля, че няма да ни се размине. Ще взема да преслушам мама тия дни, да сондирам мнения и реакции Simple Smile

О извинявай,мислех ,че ти е първи брак и понеже гледам ,че имаш дете на 11 ми стана чудно.Запитването ми явно не е за теб.В твоя случай може би няма нужда чак от такова голямо тържество,макар че ако на вас Ви харесва нищо не пречи.Все пак най-важно е вие да се чувствате най-добре.Успех и весел празник Ви пожелавам.

# 46 3 септ. 2011, 18:25 ч.

Мнения: 116

Аз не мисля,че това колко е пищна и многобройна сватбата има значение.Може да поканиш 5 човека,дето се вика,и между тях да са семейството ти,може пак да поканиш 5 човека,но уж най-близките ти да не присъстват.

# 47 3 септ. 2011, 20:47 ч.

Бургас
Мнения: 1 203

Аз съм от старомодните явно жени, понеже сватба без родители /ако отношенията разбира се са добри/ не признавам за такава.
Това е все едно да кажа,че отивам да се женя с 20-30 приятели, ами че в такъв случай това е купон или тържество, не и сватба по моите разбирания.А откъде идва "сват" Simple Smile

тогава, като той не присъства.Не ги разбирам тези модерни сватби, нито изнесените извън църквата ритуали, не са и за мен.Аз съм традиционалист човек.А и предпочитам някое време децата ни живот и здраве като се женят, да ни удостоят с покани като техни родители, за да се порадваме заедно на този миг.Пък нека си канят и приятели.Какво биха пречили роднините не мога да разбера.

# 48 3 септ. 2011, 21:38 ч.

Мнения: 69

Мъжа ми също не беше канен на сватбата на сестра си, причините са ми неизвестни, на него също,
той предполага че не е канен, защото сестра му по всякакъв начин се опитваше и още опитва да
развали отношенията на мъжа ми с родителите му. Преди тази сватба се той и се обаждаше
за празници, Нова Година и т.н. след това спря, дори и не се поздравяват вече, отминават се на улицата като непознати. Съпругът ми каза, че с тя с тази си постъпка му е показала ясно, че те двамата не са семейство. Сватбата и не беше никък малка, имало е доста роднини, но само от страната на младоженеца, от страната на булката са били само свекърите и доста от приятелите и колегите на свекърите, но никакви роднини. Сватбата е платена изцяло от майката и бащата на мъжа ми. Сестрата на свекъра и братът на свекървата, които доста са помагали
на зълва ми също не бяха канени, те и до сега са обидени и не си говорят с нея.
Според мен няма как да не се поканят близки роднини, ако сватбата е голяма, но ако е малка
в такъв случай няма да има проблем.
Бабата и дядото на мъжа ми също не са били канени, изплакаха си очите тези стари хора, беше им много мъчно.

# 49 4 септ. 2011, 15:10 ч.

Мнения: 160

Аз пък възприемам сватбата като един вид представяне на роднините.Друго си е да засвири музиката...това си е традиция

# 50 4 септ. 2011, 21:29 ч.

Мнения: 1 243

peers_fairy, във вашия случай - така както го описваш - ми се струва, че сестрата на мъжа ти и нейният мъж чисто и просто не са искали да канят вас... не става дума за нетрадиционна концепция за сватба или нещо от този сорт!

# 51 4 септ. 2011, 21:59 ч.

Мнения: 556

Не мога да си представя да се оженя без присъствието на родителите ми, та даже и на бабите и дядовците ми/ те нали за това живеят милите/ Не ги разбирам тия сватби само с приятели. Сега сато се замисля с 80% от приятелите , които бяха на нашата сбатба преди 5 г. вече не поддържаме почти никаква връзка по една или друга причина. Аблизостта с родители си остава за винаги. В крайна сметка сватбата е празник за цялото семейство, не само за младоженците. Дори родителите се вълнуват най-много.

# 52 4 септ. 2011, 22:44 ч.

Мнения: 22 530

Не бих си направила сватба без родителите.
За какъв дявол тогава празнувам, когато няма да споделя празника с най-близките си хора и тези, които са ме отгледали?
С приятели мога да се виждам всеки ден, да си пия пиенето, да се събирам и т.н.
А с някой роднини, се виждаме от събитие на събитие. Но това не означава, че не сме си мили едни на други.
Съответно и сватбата си направихме с родителите, баби, дядовци, роднини, приятели.

# 53 4 септ. 2011, 23:12 ч.

София
Мнения: 295

За пръв път чувам за такава мода, а не е да не съм ходила от сто години на сватба - последната, на която бях, беше миналата година... Ми не, не го приемам и аз това нещо, ужасно ми звучи. Допускам го само ако има някакава тотална лична драма, на живот и смърт, между хората в семейството, иначе просто е немислимо за мен. Аре няма нужда да сме толкова модерни. Stop

# 54 5 септ. 2011, 01:30 ч.

Мнения: 1 243

има такава мода, да, имам познати, които се ожениха по този начин..
странно е, но има и по-глупави неща!

напр. моя позната се омъжи за геманец, направих сватба в германия, на която присъстваха родителите й, семейството на брат й, приятели и роднините на мъжа й! сватба най-класическа и обикновена.. след това, обаче, родителите й започнаха да я тормозят да направят още една сватба в българия.. не за друго, ами защото те самите са ходили на сватбите на децата на много свои познати и сега се притеснявали, че тяхната щерка се е оженила, а те на са канили съотв. си познати на гости.. и така след доста продължителен тормоз, направиха църковна сватба в българия с около 100 души гости, 80% от които приятели на родителите на булката..

# 55 5 септ. 2011, 10:48 ч.

Мнения: 722

За мен неканенето на роднини е напълно приемливо.
Ако решим да сключим брак с половинката ми ще поканя единствено дядо. Останалите- мама, брат ми, баба, леля и т.н. не заслужават да присъстват.
От страна на мъжът ми- той е мека душица и въпреки че неговите роднини не го уважават и го използват постоянно ще ги покани.

Не смятам, че това е мода. Просто понякога обстоятелствата го налагат. Иначе и аз обичам големите и шумни сватби. Харесват ми и повечето от традициите, но за мое съжаление при мен няма как да се направят...

# 56 5 септ. 2011, 12:42 ч.

Мнения: 232

Аз никога не съм обичала сватбите и ритуалите около тях, но такава мода чувам за пръв път Shocked

За мен сватбата е по-скоро семейно тържество отколкото всякакво друго.

# 57 5 септ. 2011, 13:06 ч.

София
Мнения: 351

Ако има някаква лична драма и конфликт в семейството - разбирам.
В случая на Бърди, също не е странно, някак ми изглежда съвсем нормално.
Но ако всичко е наред в отношенията с родители, братя и сестри - да не ги поканиш, само защото е модерно или искаш купон с приятели, ми се струва прекалено егоистично.
Та аз виждам майка ми и баща ми как се вълнуват, радват се на мен и половинката, как да им отнема това изживяване? Може да не обичам данданиите, но да поканиш родители, не означава автоматично, че освен тях, трябва да събереш и де що има далечни роднини.

# 58 5 септ. 2011, 18:50 ч.

Мнения: 5 710

Аз на нищо не се учудвам вече.
Лично съм традиционалистка и предпочитам родителите ми и близките ми да присъстват на сватбата ми. Освен това предпочитам да направя компромис и да търпя нетърпим човек, защото е съпруг/съпруга на мой роднина, близък или приятел. Много съм странна.

# 59 5 септ. 2011, 21:24 ч.

Мнения: 69

Цитат на: jennie.to в нд, 04 сеп 2011, 21:29

Не бяхме само ние единствените непоканени, аз вече бях го разказала някъде тук из форума.
Никакви роднини от страната на свекъра и свекървата не бяха канени, само техни приятели и колеги, което ми изглежда още по-безумно.
Бабата и дядото на мъжа ми и на сестра му направо си изплакаха очите, много тежко им беше,
а и се срамуваха, защото те последни научиха. А до последно зълва ми ги посещаваше и те и помагаха с каквото могат, след случката не искат въобще да чуват за нея, много са обидени.
Ако беше малка сватба разбира се, че ще разберат хората и няма да има сърдити, но при положение че се канят толкова не/близки хора, а собствените ти роднини не са поканени, обидно е да.

Препоръчани теми

Невъзможните хора в живота ни

Липса на романтичен интерес към противоположния пол

Магазин за... критерии

Баба, която пренебрегва така желаното си внуче

Причина:

Причина: