- Публикувана: 3 септ. 2011, 11:03 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2013, 10:44 ч.
На какъв език говорите на децата си?
Ох,мойто болно място са езиците...
У дома говорим на холандски.Изобщо не мога да си представя да говоря на детето на български,баща му да е до нас и да не ни разбира.
Когато сме само двамата,което не се случва вече толкова често, му говоря на български,разбира доста,но отговаря на холандски.Има доста думи,които звучат еднакво на двата езика, но имат коренно различно значение.Имаше период, в който,когато заговорех на български започваше да пищи.
Детето всеки ден чува руска и английска реч и разбира голям процент от разговора.Отговаря кратко и в повечето случай с една дума.
Моят "матерен " език е руски.
Не се съмнявам,че един ден сина ми ще говори езиците,които и аз знам.Но не мисля да си поставям фикс-идея да следя какво и как говоря.Много по-важно ми е да се разбираме и да ни харесва да сме заедно с баща му, така,че никой да не се чувства изолиран.
У дома говорим на холандски.Изобщо не мога да си представя да говоря на детето на български,баща му да е до нас и да не ни разбира.
Когато сме само двамата,което не се случва вече толкова често, му говоря на български,разбира доста,но отговаря на холандски.Има доста думи,които звучат еднакво на двата езика, но имат коренно различно значение.Имаше период, в който,когато заговорех на български започваше да пищи.
Детето всеки ден чува руска и английска реч и разбира голям процент от разговора.Отговаря кратко и в повечето случай с една дума.
Моят "матерен " език е руски.
Не се съмнявам,че един ден сина ми ще говори езиците,които и аз знам.Но не мисля да си поставям фикс-идея да следя какво и как говоря.Много по-важно ми е да се разбираме и да ни харесва да сме заедно с баща му, така,че никой да не се чувства изолиран.
Вкъщи се говори на немски, за да могат всички да разбират. Малката разбира всичко на български, но не говори, сега се опитваме да четем на български. Малкият не знае български, но той не се интересува от езици, а само от математика, затова наблягаме здраво на немския, като тръне на училище да е подготвен добре. Парадокс е, но малката, въпреки че разбира всичко, което говорим на български, говори езика със силен акцент, докато малкият каквото каже на български, го произнася в 99% от случаите без акцент, но него, както вече споменах, езиците не го вълнуват.
Вкъщи се говори само на български, навън на български и английски. Баткото тази година ще е 1 клас в БГ училището ни тук, малкото знае само няколко думички и на двата езика. Книжките са и на двата езика.
Към БГ училището има курс по български език и татковците миналата година бяха много ентусиазирани и редовни. Ще видим тази година.....Нищо не пречи да се научи езика на ближния...Всеки допълнителен език е богатство.
Към БГ училището има курс по български език и татковците миналата година бяха много ентусиазирани и редовни. Ще видим тази година.....Нищо не пречи да се научи езика на ближния...Всеки допълнителен език е богатство.
моят син е почти на 3 г. отпуши се да говори в началото на лятото.
когато се обръщам към него винаги го правя на български, както и той към мен.
понякога повтарям на местния език, когато е необходимо да се чуе от по-голяма аудитория. никога не съм имала скрупули, а и околните са много толерантни в това отношение. а съпругът ми и той научи доста изрази на български, в следствие на това че ние си говорим с дребния.
по час два на ден си говорим на английски, колкото да го поддържаме и да въведем по някоя нова думичка. с татко си предимно на английски комуникират, но определено имат доста по-малко време от деня за това.
за сега тази схема работи, но аз постоянно съм на щрек. в момента най-силен му е българският, но това е така след едномесечен престой в БГ лятото.
след седмица тръгва на градина и предвиждам че ще дръпне отново доста с местния.
книжки и песнички са основно на български, а телевизията е на английски предимно, но неизбежно и малко на местния език.
приятели имаме и местни и англоговорящи, както и българи, така че гледам да е изложен колкото се може равностойно време и на трите езика, но естествено не се получава равнозначно...
когато се обръщам към него винаги го правя на български, както и той към мен.
понякога повтарям на местния език, когато е необходимо да се чуе от по-голяма аудитория. никога не съм имала скрупули, а и околните са много толерантни в това отношение. а съпругът ми и той научи доста изрази на български, в следствие на това че ние си говорим с дребния.
по час два на ден си говорим на английски, колкото да го поддържаме и да въведем по някоя нова думичка. с татко си предимно на английски комуникират, но определено имат доста по-малко време от деня за това.
за сега тази схема работи, но аз постоянно съм на щрек. в момента най-силен му е българският, но това е така след едномесечен престой в БГ лятото.
след седмица тръгва на градина и предвиждам че ще дръпне отново доста с местния.
книжки и песнички са основно на български, а телевизията е на английски предимно, но неизбежно и малко на местния език.
приятели имаме и местни и англоговорящи, както и българи, така че гледам да е изложен колкото се може равностойно време и на трите езика, но естествено не се получава равнозначно...
Страшно уважавам мъжете (а те са изключително малко), които научават езика и на съпругата си и детето говори и двата езика. За мен лично е странно защо винаги и само жената учи чуждия език и детето говори основно него, а таткото не полага усилия да научи и той другия език, няма по-нормално нещо от това. Не идеално, но достатъчно да се разбира с детето и да не се чувства изолиран, както се спомена по-горе. Мое мнение, разбира се. Имаме две приятелски семейства с деца от смесени бракове и мъжете говорят и български и много ги уважавам за това. Така е редно според мен, но това си е мое мнение 
Blondi и аз много се възхищавам на такива мъже, но то си зависи от много фактори, един от които е къде живеят според мен. И аз имам приятелка, чиито мъж говори перфектно български.
Моя мъж не вярвам да научи кой знае колко, не му се отдават много езиците, а и живеем в неговата страна та на практика не му е жизненоважно да научи български език.
Със сина ми говоря на български когато сме сами и на шведско/английски когато сме всички у дома.
Целта ни е да остане само шведски като език на комуникация вкъщи.
Ако имаме общи деца ще се опитам да се придържам към правилото един родител един език.
Моя мъж не вярвам да научи кой знае колко, не му се отдават много езиците, а и живеем в неговата страна та на практика не му е жизненоважно да научи български език.
Със сина ми говоря на български когато сме сами и на шведско/английски когато сме всички у дома.
Целта ни е да остане само шведски като език на комуникация вкъщи.
Ако имаме общи деца ще се опитам да се придържам към правилото един родител един език.
Хм. Жизненоважно?! Въобще не зависи от това къде живеете.
И аз мисля като Блонди, че е редно и съпругът да положи усилия да научи езика на съпругата си и да не се изолира сам себе си сред нейните роднини и близки.
Чувала съм оправдания, че не е нужно да се учи български при само 7 млн. говорящи го.
От уважение към съпругата и децата, най-малкото....
Почти всичките ни познати мъже чужденци, женени за българки, поназнайват доста добре български, което само може да ме радва....
И аз мисля като Блонди, че е редно и съпругът да положи усилия да научи езика на съпругата си и да не се изолира сам себе си сред нейните роднини и близки.
Чувала съм оправдания, че не е нужно да се учи български при само 7 млн. говорящи го.
От уважение към съпругата и децата, най-малкото....
Почти всичките ни познати мъже чужденци, женени за българки, поназнайват доста добре български, което само може да ме радва....
Когато сме сами говоря на децата на български включително и в присъствието на бащата. Той сигурно е почнал и да разбира туй онуй като ни слуша да говорим а и за сега не провеждаме някакви кой знае какви сложни разговори тъй като децата са доста малки.
Навън избирам езика в зависимост от обстоятелствата. В присъствието на местни ако става въпрос за нещо което всички ни касае обикновено на английски. Нямам точно определено правило. Избирам езика взависимост от конкретните обстоятелства.
Децата разбират български, но отговарят предимно на английски. Вече не се терзая кой знае толкова по въпроса за езика. В крайна сметка важното е децата да са щастливи и да се разбираме и езикът не е от първостепенно значение.
Навън избирам езика в зависимост от обстоятелствата. В присъствието на местни ако става въпрос за нещо което всички ни касае обикновено на английски. Нямам точно определено правило. Избирам езика взависимост от конкретните обстоятелства.
Децата разбират български, но отговарят предимно на английски. Вече не се терзая кой знае толкова по въпроса за езика. В крайна сметка важното е децата да са щастливи и да се разбираме и езикът не е от първостепенно значение.
Много интересни отговори И аз много се радвам на чужденци, които са научили езика на половинката си. През лятото и моя мъж се занимаваше доста и сега чете впечатляващо гладко (макар че не разбира много от прочетеното). Прави грешки в думи, в които има струпани много съгласни една до друга, защото това не е много обичайно в норвежкия, но лесно се разбира от контекста какво е искал да каже. Има много хубаво произношение, но затруднения само с произнасянето на "ъ" и понорвежчва звука като го заменя с тукашното ø, в резултат на което се получават и смешки, докато чете. Например думата "дълъг" я прочете точно като норвежкото "мъртъв кромид" и много се изненада за какви умрели кромиди става дума в текста? 
Така че нямам притеснения, че ще разбира български, докато се родят децата 
А и какъв по-хубав стимул да научиш чужд език от този? 
Иначе разбирам тези от вас, които говорят на другия език вкъщи, за да не изолират таткото от разговора. Може би и аз бих постъпила по същия начин. Също и със семейството на чуждоезичния родител.
Има, твоето момче е голямо и няма опасност да забрави български, само да си го поддържа (да живее Интернет, че ни дава възможност да поддържаме връзка с приятелите ни, независимо къде са по света).
Виждам и няколко, които са отговорили в анкетата, че говорят само на местния език с децата. Целта не е да се съдим едни други, така че ако имат желание да споделят защо са избрали този начин, ще се радвам да напишат.
И аз много се радвам на чужденци, които са научили езика на половинката си. През лятото и моя мъж се занимаваше доста и сега чете впечатляващо гладко (макар че не разбира много от прочетеното). Прави грешки в думи, в които има струпани много съгласни една до друга, защото това не е много обичайно в норвежкия, но лесно се разбира от контекста какво е искал да каже. Има много хубаво произношение, но затруднения само с произнасянето на "ъ" и понорвежчва звука като го заменя с тукашното ø, в резултат на което се получават и смешки, докато чете. Например думата "дълъг" я прочете точно като норвежкото "мъртъв кромид" и много се изненада за какви умрели кромиди става дума в текста? Така че нямам притеснения, че ще разбира български, докато се родят децата А и какъв по-хубав стимул да научиш чужд език от този? Иначе разбирам тези от вас, които говорят на другия език вкъщи, за да не изолират таткото от разговора. Може би и аз бих постъпила по същия начин. Също и със семейството на чуждоезичния родител.
Има, твоето момче е голямо и няма опасност да забрави български, само да си го поддържа (да живее Интернет, че ни дава възможност да поддържаме връзка с приятелите ни, независимо къде са по света).
Виждам и няколко, които са отговорили в анкетата, че говорят само на местния език с децата. Целта не е да се съдим едни други, така че ако имат желание да споделят защо са избрали този начин, ще се радвам да напишат.
На бьлгарски му говоря, ако сме навьн и има приятели с нас , на испански, но като му се ядосам определено само на бьлгарски ми идва да му се карам 
.
Преди му говорех на двата езика, ве4е няма нужда, книжки 4етяхме един ден на бьлгарски, следваЩият ден на испански.
Половинката сега уж у4и бьлгарски, та детето му е превода4
.
.Преди му говорех на двата езика, ве4е няма нужда
, книжки 4етяхме един ден на бьлгарски, следваЩият ден на испански.Половинката сега уж у4и бьлгарски, та детето му е превода4
. ...
Половинката сега уж у4и бьлгарски, та детето му е превода4 .
Половинката сега уж у4и бьлгарски, та детето му е превода4
.
на детето ... ако може да превежда и обяснява на баща си, значи знае български добре 
Виждам и няколко, които са отговорили в анкетата, че говорят само на местния език с децата. Целта не е да се съдим едни други, така че ако имат желание да споделят защо са избрали този начин, ще се радвам да напишат.
тя темата е стара и многократно (ежегодно?) обсъждана, така че ще се повторя. с голямата след няколко годишно мъчене като беше малка, при което разбираше какво и говоря, но отговаряше на италиански, се отказах и говоря само на италиански. с малката все още казвам по нещо на бг, но развитието е идентично, така че предполагам ще бия отбой и с нея в скоро време.
не ходят в България, няма как да упражнят, или затвърдят нещо, детски филмчета на бг пробвахме, не забелязах напредък.
не ми е приятно, но не си създавам чак проблеми по въпроса. говоренето на български не ми е спонтанно, колкото и някои да се чудят как е възможно. без акцент говоря и нямам проблеми, тва преди някой да дойде да ми цитира поговорки и мъдри мисли.
просто болшинството от комуникацията ми е на ит. е по-бързо и лесно се изразявам на него. и по-литературно издържано също.
а, мъжо, след 20 и кусур години, разбира даже прекалено много за моя вкус, човек не може да изклюка от него. може да се оправи, ако се налага, за информация, ресторант и елементарен разговор.
Аз съм от тези, които отговориха в анкетата, че говорят с детето само на български, но то моето е малко и нямам кой знае какъв опит да споделя...
Мъжът ми учи в крачка... Все пак езикът, на който говорим с бебе, е толкова елементарен До сега не е изпадал в ситуация да не ме разбира какво му казвам и ми съдейства много (т.е. това, което знае, употребява и той в общуването си със сина ни)
В присъствие на други деца - към моето се обръщам на български, към другите - на местния език. Напр. ако играе с чужди играчки, му обеснявам, че трябва да попитаме дали може, че трябва да внимава и т.н. на български, но след това питам детето, чиято е играчката, дали може да я заемем за малко, на иврит.
Пея му на български, с изключение на една местна песничка, която обичаме всички и пеем заедно (т.е. с таткото). Чета му на български; а, ако книжката е на иврит, превеждам симултантно (което е възможно с бебешките книжки...) Когато узрее за по-смислена литература, ще разбира и това, че мама му чете само на български, а тати - само на иврит
В присъствието на възрастни съм по-скована, по-сдържана в общуването си с детето, защото все още ми отнема време да свикна с това, че пред тях говоря на чужд (за тях) език... Но обобщавам на техния език, на кратко казвам какво си говорим и така
Мъжът ми учи в крачка... Все пак езикът, на който говорим с бебе, е толкова елементарен
До сега не е изпадал в ситуация да не ме разбира какво му казвам и ми съдейства много (т.е. това, което знае, употребява и той в общуването си със сина ни) В присъствие на други деца - към моето се обръщам на български, към другите - на местния език. Напр. ако играе с чужди играчки, му обеснявам, че трябва да попитаме дали може, че трябва да внимава и т.н. на български, но след това питам детето, чиято е играчката, дали може да я заемем за малко, на иврит.
Пея му на български, с изключение на една местна песничка, която обичаме всички и пеем заедно (т.е. с таткото). Чета му на български; а, ако книжката е на иврит, превеждам симултантно
(което е възможно с бебешките книжки...) Когато узрее за по-смислена литература, ще разбира и това, че мама му чете само на български, а тати - само на иврит В присъствието на възрастни съм по-скована, по-сдържана в общуването си с детето, защото все още ми отнема време да свикна с това, че пред тях говоря на чужд (за тях) език... Но обобщавам на техния език, на кратко казвам какво си говорим и така
Само на местният език му говоря(баща му не е българин).
Има и сериозен говорен проблем,така ,че е абсолютно изключено да го натоварвам допълнително,той и с местният не се справя изобщо.
Много критики чувам оттук-оттам,но не ме интересуват вече.
Като порастне и преодолеем проблема му,ще понаучи и български.Поне елементарните неща,надявам се
Има и сериозен говорен проблем,така ,че е абсолютно изключено да го натоварвам допълнително,той и с местният не се справя изобщо.
Много критики чувам оттук-оттам,но не ме интересуват вече.
Като порастне и преодолеем проблема му,ще понаучи и български.Поне елементарните неща,надявам се
feiam , аз лично не бих критикувала никой за избора му,
дори да не го разбирам или приемам. Всеки си знае.
Но...ти си по-особен случай. Тоест говориш перфектно италиански,
без акцент, запъване и на високо ниво. Не всеки може да се похвали с това обаче.
Чета много изследвания и наблюдения в тази област и това е наистина
основния проблем при двуезични деца. Когато майката говори на детето си на
един опростен, без много думи, не-абстрактен, не-академичен език, детето се оказва че пак си има проблем. Аз също владея добре холандски, но за разлика от теб, не ми идват спонтанно много неща.
Не мога да изразя хубаво силни чувства и емоции, не мога да споря на редица по философски теми така както на български. Като цяло речта ми не се"лее", имам акцент.
Дъщеря ми е само с български вкъщи и въпреки това( според учителката й заради това),
научи холандски бързо и лесно. Според последния рапорт, е по-добре от доста холандчета в класа.
Познавам доста чужденци, научили езика на жена си, между тях женените за българки са единици, но ги има. Знам и холандка, женена за българин,която говори много добър български.
дори да не го разбирам или приемам. Всеки си знае.
Но...ти си по-особен случай. Тоест говориш перфектно италиански,
без акцент, запъване и на високо ниво. Не всеки може да се похвали с това обаче.
Чета много изследвания и наблюдения в тази област и това е наистина
основния проблем при двуезични деца. Когато майката говори на детето си на
един опростен, без много думи, не-абстрактен, не-академичен език, детето се оказва че пак си има проблем. Аз също владея добре холандски, но за разлика от теб, не ми идват спонтанно много неща.
Не мога да изразя хубаво силни чувства и емоции, не мога да споря на редица по философски теми така както на български. Като цяло речта ми не се"лее", имам акцент.
Дъщеря ми е само с български вкъщи и въпреки това( според учителката й заради това),
научи холандски бързо и лесно. Според последния рапорт, е по-добре от доста холандчета в класа.
Познавам доста чужденци, научили езика на жена си, между тях женените за българки са единици, но ги има. Знам и холандка, женена за българин,която говори много добър български.