На какъв език говорите на децата си?

Хайде, и аз да се повторя, потретя, а може и да ми е за четвърти път, по темата.
Говоря и на двата езика с децата си, нито предимно единия, нито предимно другия.
Най ми е мило да им говоря на български. С другарчета ли са, карам предимно на онзи другия език, те пък искат да се "покажат" пред другарчетата и ми отговарят на български (ako мога така да определя едносричните им отговори/напъни на български).
Koлкото- толкова. Разбираме се, обичаме се.

Govoria s deteto i v kasti samo na balgarski, peia, cheta, razlazvam na deteto samo na balgarski.

English ste nauchi v detskata gradina i v uchiliste  (gledam da mu spestq ubijstvenia si akcent i greshkite). Na van s nego govoria samo na balgarski - nikoia meksikanka ne prevejda zaradi men na english.
Navan sasto mu govoria na balgarski. Na vsichko otgore US e darjava bez oficialen ezik - za vsichki deto ste mi skochat sega - poglednete konstituciata na US.

Браво!Ей такива хора харесвам.
Наскоро срешнах една позната,чиято дъщеря се омъжи за грък,студент в България.Скоро е била на гости и на въпроса ми децата знаят ли български,бабата каза,че голямото дете на 11 г,разбира,но малкото на 9 не знае.И това при положение,че бащата,щом е учил в Бг,значи знае.Е,кога ще се научи?Май никога,което е жалко за мен и може би унизително.
Може и да не съм права.

Момичета, мое лично мнение е, че прекалено се вживявате и от една страна национализма ви, от друга при някои пък това, че не знаят добре чуждия език, надделява. Аз лично, винаги се водя преди всичко от интереса на децата и също от това, което за тях е най-добро. Според мен е важно за моите деца да знаят преди всичко немски. Родени са като австрийски граждани и живеят в Австрия. Ще е унизително за тях, да не говорят добре местния език. Научихме ги първо на немски. За тях е важно да знаят немски. Също, по мое мнение, е важно и бащата, без значение от естеството на разговора, да разбира всичко, та ако ще това да е един нормален въпрос от рода на това, какво би искало детето да закуси. Да, бащата трябва да разбира и не трябва да бъде изключен от разговора. Ние сме твърде интернационално семейство  и ако всеки започне да говори на своя си език, ще се получи малка менажерия със сигурност. Пак по мое мнение, е важно за децата да говорят добре английски и чак тогава български. Както вече споменах и двете родени тук говорят немски и учат вече усилено английски. Български разбира малката и се опитва да говори. От три дни малкият и той взе да проявява интерес кое, как е на български и то защото много иска да може да разговаря с майка ми. Така че и български ще научат. Това че е възможно да го говорят с акцент, което би могло евентуално да се получи при момичето, изобщо не ме притеснява. Пак ще кажа за кой ли път, аз не робувам на подобни мисли за непременно перфектно и без акцент владеене на българския език.
Искам още да добавя, че разбирам момичетата, които не говорят добре чуждия език и не искат децата им да го научат погрешно.
Позволих си само да кажа, моето лично становище по въпроса. Казаното от мен, не бива в никакъв случай да се приема като критика или отрицателен коментар от моя страна.

Аз пък от форума научавам, че ако майката не говори езика като свой роден, ще предаде грешките си на детето. Ще се радвам, ако някой ми даде линк към изследване, което е показало такива резултати.

Венета, това, което аз, а и други, струва ми се, споделят, е, че бащата успява да разбере. Относно важността на владеенето на езика на държавата, в която живеете - погрешно е да се смята, че двуезични деца (че и триезични дори) не успяват да научат езика. 
Лично аз не се чувствам вживена в някакъв национализъм, но вярвам, че да си роден в двуезично семейство е един страхотен шанс да получиш това знание (още един език), а също така ми е важно детето да има близка връзка със своите баба и дядо, което би било трудно постижимо, ако между тях няма комуникация. Да, искам детето ми да има допир (от първа ръка) с културата, с която съм израстнала, вярвам, че това само може да го обогати

Mentha, бащата няма нищо против децата да учат български и никога не е имал нещо против. Той лично иска даже да знаят колкото може повече. Мое е мнението, че в семейството трябва да се говори на един общ език, не негово. Не казвам също, че не се радвам, когато детето ми казва на български, "много те обичам" макар и с акцент, става ми много приятно и мило. Но аз лично следвам моя представа за това, кое и как първо трябва да знаят децата. Това, че първо говорят немски им даде възможност за безпрепятствен контакт с останалите деца навън. Ние сме често с австрийски семейства и ако децата не знаеха немски, би било лошо за контакта им с децата на нашите познати и приятели.
За това, че майките биха научили децата си да говорят граматически грешно чуждия език или да го научат с акцент, го чух също тук във форума, но не го приемам за нещо нереално. В Австрия съм срещала някои югославяни, които ми казват, че са родени тук и въпреки това говорят местния език с ужасен акцент, ще ти кажа съвсем откровено, че си мислех, че ме лъжат, че са родени и израснали с Австрия, до момента, в който се случи да видя документите им за само личност. Граматически грешният и с акцент техен немски го отдавам на това, че първо, те не се интересуват да го научат правилно и второ, контактите им са преди всичко с хора говорещи на техния роден език.

Аз не мисля, че паралелното говорененаняколко езикаот дететовранна възраст, възпрепятсва научаването на който и да е от тях идеално. Моето дете говори идеално норвежки, при това на местния диалект без дасъм настоявала да проговори първо този език. Учила се е да го проговаря паралелно с българския и сръбския. Да, вярно е, че проговори на късната възраст от почти три годинки, но пък сега си служи и с трите езика с лекота.

Венета, вашите деца посещаваха ли детска градина, Ако да, невиждам тогава почва за притесненията ви, че нямали да научат добре немски. Чака ги и училище и средата, немския им няма как да избяга и да, ще е перфектен 
Но мое мнение е, че майчиния език прокаран и понаучен в най- ранна възраст, е голямо преимущество. 

Аз рядко пиша в подфорума, но ви чета и на много от вас познавам писанията. Мисля, че потребителката Татяна беше научила български на един по- къден етап и ще е интересно да се включи със своя гледна точка 

На работа имам пресен пример- колегата е от пакистан. Преселват се тук, когато той е на 10 години. Започва директно да ходи на училище и да изучава езика. Сега говори, чисто, без грам акцент и при това книжовен норвежки 

Напълно споделям мнението на Венета   , за мен логиката е същата.

Бобченка ти ми даваш надежди, че синковеца ще научи шведски рано или късно .

Това е и моето мнение. Абсолютно със сигурност дете, което ходи на градина и училище в дадена държава, ще научи езикът идеално. И дори да се говори само на български с него вкъщи, пак ще знае местния език много по-добре. Така че за мен лично логиката е вкъщи на български, пък той навън неизбежно ще си научи френски (в нашия случай).
За аглийския съм съгласна. Тук вторият официален е фламандски (някакъв изкривен холандски  ), но за кой дявол му е този език? Записали сме го на английски.

на мен пък точно умалителните и глезотиите посмъртно не могат да ми дойдат на български  
тук мисля се придава грешно значение на "майчин" език. майчин не е езикът на майката, а езикът, който човек научава най-добре в социума и държавата, в която живee. дете на двама родители българи, родено и израснало в англо-говоряща среда, може и много добре да знае български, но майчин ще е английският.

за говоренето навън съм съгласна, не ме интересува кой какво и защо, ако съм решила че говоря на български си продължавам.

с мъж ми, както казах, нямам никакви проблеми. то той повече научи български, отколкото децата, докато уж тях учех. от миналата година настоява да пратя малката в България на някакъв лагер лятото, нещо което, категорично отказвам да направя. ако някой ден се случи да изкара по-дълго време в България, вярвам че има базата да се справи бързо и добре. достатъчно деца съм видяла тук за колко време научиха италиански на по 11-12 години.

Feiam, това всъщност се нарича доминантен език. Но в повечето случаи това е коректното понятие 

Споделям напълно  Трябва да се гледа цялостната картина (как живее човек, сред какви хора, а не как майка му говори дадения език)


Съгласна съм и с това мнение. Към влиянието на образователните институции, бих прибавила и това, че ако говорим за двуезична среда на възпитание, това означава, че и бащата говори на детето си на езика, на който и децата от площадката, т.е. пресилено е да се смята, че детето расте изолирано от "езика на мнозинството" 

Да си призная - ние дотолкова сме убедени, че детето  неизбежно  ще научи езика на средата си, че и таткото, който не говори български по принцип, се опитва при всяка възможност да използва и малкото думи на български, които знае и научава от мен...

Момичета, аз не се съмнявам, че децата ще научат езика само от детската градина. Имам много такива примери тук. При нас така се случи, че аз и дъщеря ми, която е родена в BG трябваше да учим немски, първоначално в семейството се разговаряше на английски. Мога да кажа, че и тя и аз много бързо се справихме с езика и след това вкъщи се разговаряше само на
немски. Още, приятелят на дъщеря ми е роден в Австрия, но не е австриец. Само най-възрастният му брат е женен за испанка и от там нататък са унгарка, италианка, австрийка, норвежка и дъщеря ми българка. Затова автоматично винаги, когато семейството е заедно се разговаря на немски, защото това е езика на който всички могат да се разберат. След това аз виждам и по себе си, че където и да иска човек да работи, важен е първо английският. Харесва ли ни или не, това е. Затова и така започнахме с малките, да знаят перфектно немски и да учат като втори език английски. Малката вчера беше първи ден на училище, вече в трети клас. Както съм споменавала, тя посещава частно училище и там изискванията са по-високи и строги. Първите две години завърши само с единици. Надявам се така да е и в бъдеще, но вече започваме пубертета и станахме доста разсеяни, така че ще видим. Малкият пък е запален математик. Той е вече на 5 години, но по математика е напълно в крак със сестра си. Често се случва да остави играта и да каже, че му е скучно и иска да решава задачи. Винаги, когато се случи да закъснея малко, когато го взимам от детската градина го намирам седнал с учителката да я тормози, да му казва кое как се пише или да си иска задачи и първият път тя беше дала 1+1 и той и´ казал: - две, това е бебешка задачка, дай ми истински задачи. Вече събира и изважда  двуцифрени числа на ум. Аз в началото много се притесних, защото това не го намерих за нормално за дете на неговата възраст, но след като се консултирах се успокоих малко. Той, един месец преди да стане на две години, знаеше (познаваше) всички букви (A-Z)и цифри от 0 до 9 и то само чрез игра с една детска компютърна игра. Ако някой иска да я види, ще изровя снимката и и ще ви я покажа, много я обичат децата и много лесно учат с нея. Разказах ви това, просто за да се опитате да ме разберете. Той е запален математик и езиците не го интересуват толкова.
На мен също някак ми идва отвътре да говоря на децата на немски. Не знам защо е така. Но точно гальовните думички и всичко останало по ми идва на немски и това е наистина парадокс, защото преди да дойда в Австрия, упорито отказвах да уча немски, въпреки че майка ми, все ме караше да уча точно този език. Аз никак не го обичах и не исках. Даже предпочитах арабския пред него ., но съдбата ми изигра една доста сочна шега .

На дъЩеря си говоря според зависи.
В смисъл у дома предимно на български,  навън(или у дома), ако сме с поне един 4овек, който не знае български на местния  език.
Ако сме сами или с хора които разбират български караме на български.
За годините си 7.5 владее добре български  пиШе и 4ете прили4но, куца и словореда и говори български с лек акцент
С децата, независимо българ4ета  или местни си говорят на местния език, по лесно им е.Към  децата, които говорят местният  език все оЩе с акцент и са  леко крити4но настроени....
И се налага да ояснявам ....
4есто, когато и говоря на български ми отговаря на испански..., Но това е характерно  за вси4ки деца, които у4ат тук.Имам позната, 4иито децата са доШли по на 7 и 9 години,  което предполага добро владеене на българския, ве4е и пиШат смс на испански, заЩото им е по лесно.

Пове4е ме пристеснява    метаморфозата  в самоопределянето и.
Първо беШе българка, после стана българка с испански паспорт(има тукаШно  гражданство), после  премина през  наполовина испанка, наполовина българка, испанка с български паспорт, и ве4е сме стъгнали до испанка

сигурно си права, аз винаги съм смятала май4ин = роден, демек дет си роден и израснал. ама гледам за лингвистите не са така елементарни неЩата 

между другото, попаднах на едно много интересно определение на един вид двуези4ие, което по всяка вероятност засяга голяма 4аст от нас и (може би) обяснява на 4аст от неразбираЩите как и заЩо се слу4ва, 4е май4иния не е толкова май4ин с те4ение на времето.
за съжаление в момента линкът не ми се отваря, Ще го постна като благоволи 

Феям, тази промяна на понятията е точно заради това, което казваш по-горе.
"Майчин език" малко подвежда, че езикът, който майките ни ни предават е непременно водещ и най-добре научен 
(малко оф - работих в неврологична рехабилитация и там постъпват хора след инсулт, част от които "забравят" да говорят на "чуждия" език и им остава само "родния", "майчиния"; но има и такива, при които доминантен е по-късно придобития език и те пък забравят т.нар. си майчин език... та, от там ми е асоциацията с написаното от теб, не че държа да те апострофирам  )

Венета, аз напълно те разбирам - на мен и до сега ми е трудно да превключвам от единия на другия език и да ги използвам едновременно (пр. към малкия да се обърна на един език, а след броени секунди да кажа нещо на другия език), и също съм загрижена дали и как ще проговори малкия. А колкото до нежните обръщения -  както ми идва естествено да се обръщам гальовно към мъжа си с разни такива думи, така би ми идвала и с детето.