Времето

А защо с пясъчен, пробвай с нормален часовник със стрелки, показваш й колко е сега, в колко трябва да тигнете, че това между тях е времето, за което трябва да упеете, иначе като стрелката стигне до едикъде си ще заключат, и така си вървите с часовника и показваш как  стрелката върви и колко време е минало и остава...

Другото , което ми хрумва е да се състезавате двете...кой ше се обуе първи, кой ще измие зъбите първи и т.н. но надали би  могло това всеки ден, т.е. ще й писне и няма да разбере нищо... Може да я караш да се състезава със стрелките, стрелкичката ли ще стигне по-бързо от нея или тя първа ще си обуе панталонките...

Или просто ти да я обличаш.

Иначе честно казано такъв проблем сме нямали ние с времето.

Всяка сутрин купуваме по една форнета ( не ми харесва, но няма как) преди градина. Когато синът ми се бави в къщи, не се облича и обува, му казвам, че няма да остане време за форнетата и той се забързва. Но се е случвало да не купим въпросната форнета, точно от липса на време и той знае какво ще последва, ако не побърза.

Не искам да те отчайвам, но дъщеря ми е на 7 и кусур и все още не схваща времето. Чак започвам вече да се безпокоя за нея. Не само закъсняването, ами всичко останало - представата за час, минути, за ден, за днес, вчера и утре, за тази седмица, за дните от седмицата, за...

Има календар, има часовник, обясняваме, чертаем и отново ... "Вчера ще дават филмче в 8..."

Детето ти като порасне още 2-3 години ще започне да се ориентира относно 10-те минути, половиния час и останалите връзки с времето, а сега просто я вдигай достатъчно рано да можеш ти  да я приготвиш и да тръгнете на време, а не да чакаш тя да се облича, че да побърза, че и да разбере, че е закъсняла за градина....

и при нас е така 

Предложението на ивон да превърнеш твоя проблем в нейн, според мен е много удачно. При нас работи. Ако й кажа "Съблечи се бързо да те изкъпя, че вече е късно и ще се забавим много с лягането, а и съм уморена и не ми се иска да се моткаш." все едно не съм казала нищо. Но ако кажа "Съблечи се бързо да изпревариш брат си." само стой и гледай как тича гола към банята... 

И аз все още търся решение на този проблем, защото и моите хлапета отлично знаят що е това "време" и защо понякога трябва да се бърза, но бързат тогава, когато им изнася . Ако вземем вече споменатия пример за градината, не само че няма да бързат, ами ще се мотаят до последно, но ако им кажем, че ще ходим на площадката или на някое любимо за тях място, то тогава няма по - бързи от тях .
А що се отнася да правят нещата на състезателен принцип, при нас това вече не работи Хлапето което не е успяло да победи започва да се сърди и мрънка, че брат му/сестра му е първи/а и тогава се налага да успокоявам мрънкащото и вместо да бързаме, ние се бавим още повече .

Реално никога не сме закъснявали за градина или да се е случвало най-много един път. Нямам никакъв проблем с това да я вдигна по-рано или направо аз да я облека. Проблемът не е със закъсненията, а с нейното неосъзнаване, че като прекара 5 минути в съзерцание на нещо интересно, в люшкане на люлката, която й се изпречва на всяко минаване през вратата или просто в излежаване, минава време, което не се връща повече.
Тя си мисли, че може в 5-те минути, които й остават, да направи всички неща, които й се правят, без времето да изтече.
А от градината няма нищо, с което да я мотивирам повече. Там най-много обича да ходи от всички места по света.
И за площадката се бави. Не че не й се ходи, но ако се заплесне с нещо, никога няма да си каже "Не, сега нямам време да правя това, защото бързам, ще го  оставя за по-късно и ще взема да се облека".
Ако й се дорисува, ще седне да рисува и като се стъмни, ще се разплаче, че няма да излезем, без да осъзнава, че рисувайки е изразходвала времето за излизане.
Имам чувството, че повтарям едно и също и явно повечето нямате този проблем, което е добре Явно не е от възрастта, а особеност на характера 

Много добре разбирам какво имаш предвид, изпадали сме в част от ситуациите, но като че ли напоследък започна да се усеща човечето. Не мисля, че съм прилагала някакви специални трикове, просто търпение, много обяснения (но кратки и ясни) и отделяне на достатъчно време за вършене на нещата, поне на тези, които се повтарят всеки ден и могат да се предвидят.
Според мен детето ти ще започне да прави връзката между нещата съвсем скоро. Ето, вече е видяла, че като прекара времето си в рисуване, не остава време да излезете навън. Според мен точно там е ключът - да види сама (не просто някой да й обясни), че докато прави нещо, времето за вършене на нещо друго минава. Сега може и да се сърди, но предполагам скоро ще се усети. На твое място, виждайки, че се замотава с нещо, докато е тръгнала да върши нещо друго, бих й дала да си избере - да рисува или да излезе навън. Ако не друго, поне след това ще можеш да й обясниш, че тя сама така е избрала, следователно, няма причина да се сърди и плаче. При моето дете действаше. Дори можеш "изкуствено" да я поставяш в подобни ситуации (деликатно, за изключително дребни неща, за да не я докарваш да рев), в които сама да вижда, че  няма време за извършането на две неща, като постепенно бих вкарала и термина "време".
Друго, което забелязах при сина ми - по-добре ме разбира, когато съм... как да кажа, по-категорична, по-кратка, без да се впускам в много обяснения, че "няма време". Да кажем, по-голям ефект ще има ако просто го накарам да избере какво да прави в момента (рисуване или игра навън), отколкото ако тръгна да обяснявам, че няма време и за двете, и затуй да си избере.  
Знам, че не действа във всички ситуации, защото понякога просто се налага нещо да се свърши и тогава няма как да й даваш избор и това мотаене може да те побърка, но... търпение.
Установих също, че синът ми прекрасно разбира "бързай", но не схваща точно "закъснявам". Ако просто му кажа "Давай да побързаме, че ще закъснея за работа" няма да се трогне. Трябва да обвържа закъснението с нещо по-близко до него, нещо по-разбираемо, нещо по-конкретно. Примерно, по-голям ефект има "Побързай, че ще изтърва трамвая".
П.П: Ако щерка ти е фенка на Франклин, може да й вземеш Бързай, Франклин, ако вече я нямате.

Елора, детето ти не може да бъде с мисленето на възрастен човек.  Организираш всичко така, че да не закъснявате, а другото ще си дойде само.

Eее Елора...ако не сте закъснявали доста пъти и не са ви хлопвали вратите пред носа, реално, много абстракно звучи това ще закъснеем, тя вероятно не осъзнава и какво е да закъснееш

Синът ми е на 4 год. и няма представа какво са 10мин или половин час. Когато трябва да ходим някъде (включително и ДГ) аз разчитам времето и се грижа цялото семейство да се движи в ритъм. В делнични дни 1ч ни е достатъчен за сутрешен тоалет, лека закуска и детско филмче от 20мин (в това време съпругът ми спортува, а аз се къпя и гримирам). Никога не закъсняваме и това се възпитава като всичко друго.

Аз все още смятам, че е от възрастта, твърде малка е да преценява времето.

времето... синът ми е почти на 7, но е страшен заплес... знае за времето, знае за утре, за вчера, за след 10 минути, знае, че ако закъснеем за рождения ден, ще се весели по-малко, горе-долу има представа, колко са 2 часа /колкото беше рождения ден на..../, но все още имаме проблем с бързането - когато предстои нещо интересно е готов - облечен, обут и т.н. за минута, когато обаче не предстои нищо интересно... обличането отнема часове и с постоянно напомняне от моя страна.

Ситното е малко - не може да схване реплика от сорта "рождения ден вече е почнал, ако не тръгнем веднага, ще си играете по-малко", изобщо не й се отразява - времето е нейно... ами да си го държи, така или иначе има-няма 3-4 годинки и вече няма да е нейно 

+ 1 .
Потвърдено от опит .
Дъщеря ми беше същата в градинска възраст , че и в първите класове .
От миналата година  ( 5 клас ) пътува сама до училище .
Още първите дни беше закъсняла за час , направили й забвлежка , видяла , че вече не е като преди и сега тръгва не навреме , ами излишно рано , според мен .

Когато много бързаме за някъде, аз сама започвам да го обличам или да му обувам чорапите. Случвало се е да реши, че му се свири на детското пиано в 8 сутринта, а много добре знае, че трябва да тръгва за градината по това време .