Хайд парк 7

vasilevag, честита ти дъщеричка    Желая ти да расте здрава, умна и щастлива и да имаш много поводи за радост и за усмивки! 
Докато четях постовете ти се върнах 5 месеца назад, когато се срещнахме с моята госпожица  Беше най-усмихнатото и послушно детенце .... за 10 дни - след това - ела да видиш  Първите дни са основно опознавателни, след това започва завоюването на територия. Твоята сладурка е малка още, затова вероятно при вас адаптацията ще мине по-леко, но при нас беше революция  Сега ми е смешно, но тогава хич не ми беше! Та по въпроса с притесненията ти - прекалено рано е детето да е наясно кои сте вие - за сега сте хора, при които му е хубаво, но .... понятията "мама" и "татко" все още не значат нищо конкретно в главичката й. Тя няма понятие и за това кои хора са чужди и кои са близки, каква е разликата между тях и как трябва да се държи.  Радва се и прегръща всички деца, защото при нея все още няма изграден критерии за "свои" и "чужди". Бъди сигурна, че това, че я отблъскват не я притеснява много - просто тя приема нещата не така, както ние си мислим. При нас поведението навън е много голям проблем, защото на 4 години тя приказва ужасно много и съм изпадала в какви ли не комични ситуации - коментира хората на висок глас, заговаря ги, кръщава си ги с разни имена.... Преди време в супера видяла мъж, който като се навел и му лъснало д....то и се развика много щастлива " Мамооо, виж на този чичко му се вижда дупетоооо!" Дали не събрахме целия супер на едно място, а?  В метрото е още по-зле, но с течение на времето и с мнооооооооооого обяснения нещата започват да си идват на мястото - така че, имай търпение и бъди постоянна в обясненията и в изискванията си. Не забравяй, че децата растат по-спокойни и по-уверени когато имат ясни правила, които се спазват! И не се надявай, че след месец или след два всичко ще си дойде на място - трябва си време, търпение и много обич  При нас час сега, след петия месец в къщи малката бяс вече дава признаци, че адаптацията е в напреднала форма и че в главата й и сърцето й спокойствието измества хаоса  Последно само ще добавя - имаш право на консултации с психолог - казваш на социалната ти, тя ти дава направление  и можеш безплатно да ходиш при психолог, който е профилиран точно за работа с осиновители и осиновени. От личен опит ще ти кажа - това ми помогна много да разбера какво се случва в главата на детето ми и да коригирам поведението си, а и ме спаси от откачане 
Пожелавам ти бърза адаптация - и за детето и за тебе, а ако имаш въпроси - питай, моята тиквичка не спира да издевателства върху мене и мога доста неща да споделя от периода на оцеляването си 
p.s. Скоро те очаква периода, в който ще си се хилиш сама, без да се усещаш, а околните ще те гледат с ужас - да не ти пука, усещането за щастието, което малкото човече ти дава е прекрасно!

Честито, Василева!
Лекичко ти завидях, че ти в момента имаш емоциите, които при мен бяха преди повече от три години. Толкова щастие, страх, умиление и неизвестност има само при осиновяване! И моя Боян беше на същата възраст като Дара. Теглото и ръста - също. Началото е едно към едно с вашето. Той първия месец качи 1 400 кг. и личната ни се скара - рязкото повишаване на теглото отслабвало костите на краката. Ама дава ли ти сърце да му откажеш храна? Особено като видеше хляб, Боян се сковаваше и започваше да му трепери брадичката. А погледът му в същия момент "изпиваше" човека, който го държи. А иди му обясни, че трябва да се храни бавно и на определени часове! Случвало се е дори два-три пъти да изхвърли част от погълнатата храна, докато усети с тялото си, че храна има и тя е на разположение веднага щом огладнее. 
Моят синковец, след двумесечни обяснения какво е "мама" и коя точно е тя, нарече така един случаен посетител (мъж!) в двора, и на мен ми избиха сълзи от мъка. Наложи се мъж ми часове да ме убеждава, че детето хал-хабер си няма от понятието. Мина ми чак когато нарече "мама" еднометровия плюшен слон!
Относно психолога - посети го поне веднъж, особено ако не сте ходили на курс за кандидатосиновители. Нещата се случват много по-лесно, когато знаеш коя постъпка на какво се дължи и как да преодолееш евентуален проблем.

Здравейте, момичета.
Вчера станаха 15 дни от како сме задно с госпожицата. Като напредък в адаптацията, макар че е още рано да говоря за качествена адаптация ще изброя следното
подава ми ръчичка, иска да я водя аз в другата стая за да ми покаже с какво иска да си играе,вчера за пръв път се отпусна до мен в леглото на възглавницата за няколко минути, днес пожела да легне на нашето легло за следобеден сън, докосва ми кожата по краката и се смее, преди не смееше да ме пипне, позволява ми да я целувам по личицето надвесена над нея, на „ дай ми гуш„ подлага последователно бузки да ги целуна, позволява ми да я понося преди сън, когатой се спи сама ме води в стаята и си показва торбата за сън, онази вечер в просъница, унесенеа, промълви „ мама „ преди да я сложа в кошарката, търси ме при събуждане.
Като проблеми - храната , разбира се. Все едно е вълче, държано гладно, яде всичко, което й предложа без претенции, към хляба има особено отночение, може само и на него да кара. Научи се че на плота се приготвя храната и ако не й дам на секундата, започва да плаче и се вкопчва в крачола ми. Започнах да процедирам така - приготвям си от вечер закуската, обяда и вечерята , последните 2 в хладилника. Закуската е наплота и само нея вижда. Така не се дразни и яде само това, което е в момента.  На масат се слага само храната за настоящето ядене, нищо друго .
Установих и причината за постоянното мрънкане, когато правя нещо на кухненския плот. Не вижда какво се случва и това я дразни. Днес правих соленки и я качих на плота, дадох й да ми помага и не стиганехм до истериите от предишните дни.

Заиграва се сама, напр имаме една пластмасова кутия, в която слагаме играчки. Веднъж я сложих да седне вътре и се люшкахме като самолет, влак, кораб. От днес вече не ме иска за тази игра. Слага си музикалната играчка до нея , пуска си определна мелодия и се люлее в такт с песента. Сама излиза и влиза от кутията, научи се да подскача, съответно знае и думичката и казва “скок„ „ долу„ " аба", което е „вода„ според мен. Знае в колко часа разхождаме кучето и се ориентира, показва ми вратата и иска да излизаме на разходка, като съответно разпознава и думата „разходка„ Като я питам „Хубава ли си„ отива при огледалото и се целува . Когато попитам Къде е мама, ми носи пианото и ми пуска „Мила моя мамо„На индиректни сме , но все пак има напредък. Днес преди зспиване много играхме и се търкаляхме по леглото, не й дадох телефона и тя ми се разсърди, първо се скъса да реве , без сълзи , отблъсна ме и после я видях че иска да се усамоти, очите й се затваряха и заспа .
Притесни ме това отблъскване, но то се случва само когато категорично й откажа нещо. Надра ми носа в емоцията около играта, от кеф че се забавляваме, но това не е проблем. С психолог ще се консултирам ,естествено. На курс за осиновители сме ходили , нали е задължителен от миналата година.Имам и приятелки осиновителки и говоря с тях , обсъждаме, едната е прясна като мен, с няколко дни разлика при основяването, но нейното дете е бебче.
Мъжа ми  извън БГ и  ще има напасване с него, когато се прибере. В тази връзка исках да попитам има ли семейства, в които едния родител отсъства често и как се отразява това на адаптацията и връзката  с бащата, защото обикновено те отсъстват. Предварително благодаря за отговорите и моля за иазвинение за дългите постове, но това са ми откраднатите минути, в които мога да напиша нещо.
Лек ден на всички

Момичета, имам проблем и приемам всякакви придложения за решаването му. Преди седмица малката я заболя зверски зъб. Мъчихме се два дена и отидохме на зъболекар. Държа се геройски, зъболекарката почисти зъбчето и сложи лекарство. Тази вечер обаче трябваше да махне лекарството и да пломбира зъбчето. Иииииии.... Като се започна едно дърпане на ръцете на зъболекарката, един рев, направихме седем-осем опита и нищо не се получи. Говорих, обяснявах, говорих, обяснявах до премала, пак нищо. Рев и дърпане на ръце, седна в мен, отново същото. Накрая си тръгнахме с непломбиран зъб. И с риск от гангрена. Кажете какво да направя. Говоря, не спирам да говоря, да обещавам. Сега спрях. Сърдита съм. Зная, че не е правилно. Тя е притихнала до мен и уплашена. Но аз не й говоря.

bobkas, успокой се, повечето малки деца се държат така - не си отварят устата, бутат, блъскат .... Детските стоматолози имат едни силиконови пръстени, които ползват в такива случаи, за да държат устичката отворена и пак няма гаранция, че ще успеят да си свършат работата. Племеникът ми ходи по 3-4 пъти, докато се реши да си отвори устата и подлудява стоматоложката, обаче пък щерката компенсира - най-послушното и търпеливо дете е Не й се сърди на малката госпожица, при нас помага като кажа, че и мене ще ме заболи зъбче, щом тя не дава да направят нейното и веднага има резултат - явно много се шашка да не се случи нещо с мене Опитай днес пак да я заведеш и не се притеснявай - толкова бързо гангрена не може да стане, щом има лекарство в зъбчето. Желая ти успех!  

p.s. Пропуснах да кажа, че нашата стоматоложка винаги подарява от тези детските лепенки с разни сърца, кукли и какво ни още не и това съдейства много за бързото отваряне на устата - пробвай с някакво изкушение, може да помогне 

Бобакас, имате ли наблизо детски стоматолог? Те имат опит и подход в работата с деца.

На нас по Коледа ни се обадиха отново социалните работници! Не е истина просто. Делото с Мая не било приключило! И това повече от 4 години след осиновяването. Тогава естествено бяхме под пара и не можех да отсъствам от работа. Сега сигурно ще звъннат пак след 2 години. Преди 2 идваха последно ...

Е, не... Това е подигравка. Как така не е приключило??? Кое от делото не е приключило???

Интересувам се как се определя сумата която майката получава като майчинство ако тя е работила но към момента на осиновяване тя е безработна?

?!?!? Не е приключило делото им за проследяване в рамките на двете години ли? Те не бяха ли ви спретнали и преди известно време такъв номер? Мисля, че имаш пълно основание да ги пратиш по дяволите. Кой знае при коя проверка се е оказало, че някой не си е написал доклада...

Точно така мама-Ира, нещата се повтарят като на видео през 2 години май. Казаха да им звъня аз, но да ме прощават ....  Който има зор и несвършена работа трябва да се старае за а си я свърши.

Здравейте, при нас второто посещение в рамките на периода 2 г. от осиновяването се  осъществи преди точно преди нова година 2013 . Супер се изнервих защото бях забравила, че ще идват пак . Имах усещането ,че ще ми вземат детето, че ще напишат лош доклад и т.н. притеснения. Детето ни като супер сензитивно се държа дистанцирано от социалната и накрая се вкопчи в мен взе фотоапарата и я снима. Мисля , че тази снимка ще бъде част от разказа за нейния живот при нас. Правя първични опити с разказване на приказки за нейната история , но все още търся инфо от форумите тук. И тъй като мисля, че Примерите са важни ,а не само голите лекции, моля ако някой има желание нека ми изпрати линк с писания как други родители са се справили с това начинание.

Дами help! Някой да се е справил с трета сливица без операция!

Ние се справихме. Спане на възглавница, ядене на сладолед и каляване по препоръка на проф. Олевинов, мисля беше. Не бързай с операцията.

И ние се справихме. Имахме големи проблеми до към 8-годишна възраст и после постепенно секнаха. Така ни беше казал и докторът УНГ - към тази възраст третата сливица обикновено "се прибирала" и отшумявали проблемите.