АВГУСТовското човече в парка се разхожда вече!

Привет момичета!
Доста се е пораздвижила темичката  .

Миме, за съжаление нищо не се получи. Отидох на партито, казах "здравей" на колегите и майка ми ми звънна на пожар. Марти категорично отказал да пие от шише. Опитала е какво ли не, различни пози, стаи, но...човечето си иска мама. Само като ме помириса веднага блажено си засука и после заспа. Другата година на партито се надявам да успея да поостана  .

Цуце, верно дълъг мъж си имаш. Някои бебоци на годинката са толкова високи.

Още не ми е останало време за подаръци, но смятам тази седмица да се мобилизирам, че няма време.

Да се оплача - такава хрема ме е хванала, че едва гледам. Само се надявам Марти да не прихване.

Аз ви оставям и отивам да пия поредния чай с мед и да си хвърля горещ душ.

Здравейте, момичета!
И нас нещо ни хваща скуката, особено след обяд. До обед докато сменяме атракциите и поспиваме за по 20-30 минути е добре, но след обяд вече всичко ни е омръзнало, дори разходките навън не помагат, ходенето по гости- също. Сякаш някой сменя бебето, започва да плаче и да си мърмори нещо нейно си. Доста е подвижна, а и прави опита да се преобръща. Скоро няма да мога да я оставям сама на нашето легло.
Утре отиваме на лов за подаръци за Ива, както и на контролен преглед при нашата педиатърка.
Лека вечер на всички! 

Ренка, бързо да се оправяш! Пък за партито, здраве да е, догодина повече  Искат си мама малките душички 

Подарък сме купили само за баткото в градината, на Ясен още нищо, но някоя музикална играчка мисля да е.

Лека нощ от мен!

Момичета,
Започнах да се оглеждам за столче за хранене и за бънджи със стойка. Ако някой вече има или е ползал с по-голямо дете, моля препоръчайте ми конкретен модел.

Здравейте,
не съм писала досега в темата ви. Бебчето по план беше за 29 юли, но както и при първото ми дете преносих и се появи на 5 август. Беше 49см и 3350гр. Бих се радвала да ме впишете при вас и да пописвам тук понякога. Казвам се Мария.  

rumba77 аз съм използвала стол за хранене на Fisher-price от колекцията Rainforest. Навремето в Джъмбо беше 200лв а по онлайн магазините по 275лв. Мисля че още ги има. Много стабилен и удобен, изобщо самата марка им са много здрави нещата. Останах много доволна сега и с бебето ще го ползвам отново. 2-3 пъти пък ползвах дървено столче в една приятелка, от тези дето после стават на стол+масичка, но беше доста неудобен на детето. Моя явно си й беше много удобен, случвало ми се е на няколко пъти да заспи дори в него, има няколко позиции на гърба столчето. За столчетата знам че не е хубаво да се ползват докато детето не започне да седи доста самостоятелно в седнала позиция.

renka_83 пожелавам ти скорошно оздравяване.

Здравейте 
малката Преслава днес за първи път я видях да се смее с глас на играчките си не знам кое точно я накара да се засмее , но много ни изненада.... вчера и купихме една дрънкалка жирафче с тънка дръжка и забелязвам че вече доста добре си координира и движенията на ръцете - взема я когато и я подадем, пъха си я в устата....
Вие какви пюрета смятате да използвате - купени или домашно приготвени? Чувала съм, че до 7 месец било по-добре с купешки.... други твърдят че е по-добре домащни...
 Искам и да попитам - ползвали ли сте(или ваши познати) уреди за готвене на пара със блендер за бебешки пюрета? Видях в нета че има на Чико и на Авент... но са и доста скъпи. Ако може някви мнения... и ако взема само блендер(към мамите които имат) дали ще ми върши работа за пюретата, ако варя зеленчуците на пара в тенджера примерно 
Предварително благодаря за отговорите 

Здравейте! Хайде дано успеем да се запишем в нова тема около Коледа
Ние сме добре с Йоанка, гледам си я, всеки ден сме на разходка.
И аз съм на фирмено парти тази седмица и се надявам да не ме сполети същото като Ренка, уж моята госпожица е научена на шише, но знае ли човек Нямам търпение малко да се разведря, да видя колегите и да се позабавляваме. После за Коледа ще пътуваме, а за НГ сме си в София.  Ееееех кога се изниза тази година, малко носталгично ще я изпратя след толкова много положителни емоции...леката ми бременност, после безпроблемното раждане на мъника, първите месеци заедно,....добре че става все по-хубаво ))
Лека нощ от мен, Йоанка тъкмо заспа и е време и мама да направи същото

Има шанс за коледна тема,например"Дядо Коледа потропва на врата,подготвил е изненадки за августчето под елхата"

Добре дошла на NeMeLeSz.
Esteliteka добре да си изкараш на партито.
Ренка на теб бързо оздравяване.Ако това ще те разведри на моето парти таткото ми се обади на пожар в 22.30 и каза ,че го саботирам  Каза ми " детето не иска да яде,трето шише сменявам,само ти нещо си му направила"  .Оттогава всеки ден го бъзикам,че съм наговорила бебо да не яде с него.
Mimkataa аз съм за купените,поне за захранването.Иначе чакам Арианка да се включи, тя е нащо гуру за храненето.
Миме,как може Ясен да е още без подарък
Ето малко идеи от мен - музикален фото албум от 0мес.,музикална лампа от 0мес.

Е, хайде с моите постове за захранването ще довършим темата...ама следващата я мислете със заглавие за Баба Марта 

ЗЕЛЕНЧУЦИ, БОБОВИ, СЕМЕНА И ПОДПРАВКИ

Най-подходящи за начало на захранването са картоф, моркови, тиква, тиквичка, а малко по-късно карфиол и броколи.

Зеле
Възраст според вида
* Листно/главесто зеле(бяло, червено, китайско, савойско): 10-12 м.
* Карфиол, броколи: 8-10 м.
* Брюкселско зеле: 8-12 м.

Ред на въвеждане

В голяма степен е въпрос на традиция и географски ширини. Всички видове зеле са богати на витамин С и слаб алерген.

Карфиолът може да се включи по-рано в детското меню (в сравнение с бялото зеле):
- самият тип на фибрите е по-лесно смилаем и не предизвика толкова активна ферментация в стомаха
- по-разнообразен и ценен минерален състав

Брюкселското зеле е доста тежко откъм целулоза (в сравнение с бялото и другите видове зеле), но пък съдържа:
- почти два пъти повече разтворими от неразтворими фибри
- някои ценни минерали, вкл. желязо


И още:
- Количество: до 2 с.л. на ядене, до 2 пъти седмично (за възраст 10 м.)
- Кулинарна обработка за деца: за да не бъде газообразуващо, водата, в която зелето е вряло първите 15 мин., се отстранява, зелето се измива и се вари отново до готовност. Трябва да е добре омекнало, но не преварено - това го прави трудносмилаемо.
- Витамин С: добре е зелето да се комбинира с храни, богати на желязо, тъй като високото му съдържание на витамин С подпомага усвояването на желязото.
- Нитрати: нитратен зеленчук, при бялот зеле нитратите се концентрират във външните листа и сърцевината. За сметка на това обаче не задържа голямо количество пестициди.
- 10-12 м. (сготвено)
- в много схеми на захранване не се прави съществена разлика между видовете зеле (обикновено, карфиол, броколи и други; без брюкселско зеле)
- сходно като съдържание на фибри и смилаемост с другите видове зеле (но все пак има малко повече неразтворими фибри)
- сходен витаминен и минерален състав с другите видове зеле (доста витамин С и важни минерали, но не чак толкова разнообразен състав)
- слаб алерген
- нитратен зеленчук (нитратите се концентрират във външните листа и сърцевината)
- зелето не е по-тежка храна от лещата например
- кулинарна обработка за деца: за да не бъде газообразуващо, водата, в която зелето е вряло първите 15 мин., се отстранява, зелето се измива и се вари отново до готовност; трябва да е добре омекнало, но не преварено (това го прави трудносмилаемо)

Карфиол
- има препоръки от 6 м.
- има препоръки категорично след 8-10 м.
- преобладава препоръката за малко по-късно въвеждане
- слаб алерген
- източник на важни и разнообразни витамини
- съдържа доста фибри, преобладаващо разтворими
- газообразуващ зеленчук
- малко количество може около 6-7 м., но като основен вид зеленчук от 8-10 м. нататък
- в повечето схеми на захранване не се прави разлика между зеле, броколи и карфиол (без брюкселско зеле)


Броколи – слаб алерген, много подходящ зеленчук за алергични деца, внася важни витамини и минерали, около 8 м. може да се пробва как го понася стомахчето

Фибри
Бялото зеле, карфиолът и броколите имат сходно съдържание на фибри (данните варират според различни източници, средно около 1.8 г за ½ чаша).
Брюкселското зеле има доста по-тежка целулоза (средно над 2.2 г за ½ чаша).



Цвекло – не е силен алерген, един от най-нитратните зеленчуци, средноцелулозно, източник на важни витамини и минерали, може след 8 м. (от готово пюре, био или обработено срещу нитрати)
- слабоалергизиращо
- богато на желязо (не се усвоява напълно ефективно заради оксалатите; неутрализират се частично след варене)
- разнообразно съдържание на витамини и минерали
- съдържа пектин и целулоза, действа разхлабващо (до ¼ от общото количество пюре)
- благоприятно съотношение разтворими-неразтворими фибри (подходящо преди 1 год.; улеснява усвояването на желязото)

Друг подход е въвеждане след 12 месец (основания):
- не е подходящо при чувствително стомахче (високо съдържание на натрий; средноцелулозно - 3% фибри)
- един от най-нитратните зеленчуци, дори домашно (почти колкото репичките; 2 пъти по-нитратно от спанака; 10 пъти повече от морковите)
- правилното съхранение, обработката преди варене и самото варене намаляват нитратите


Сок от цвекло

Силно въздействие
Сокът от цвекло има доста силно въздействие – както положително, така и отрицателно.
- При хора с чувствителен стомах (по презумпция това са и малките деца) е категорично противопоказен.
- Едно от основните му приложения при възрастни е вътрешно прочистване – това също го прави неподходящ за един подрастващ организъм.

Малко количество
При възрастни препоръчителното количество за един ден е до ½ чаша или до 100-200 мл (според различни източници), и то разделен на няколко приема. Най-добре разреден с вода или сок. Дори при възрастни се препоръчва да се започне с една лъжичка и постепенно да се увеличи приема.
От значение е технологията на приготвяне на сока, за да има ефект - а не просто да добавя вкус към храната или друг сок.
Предозирането може да доведе до диария, повръщане, спазми, световъртеж и др.
 
Въвеждане - възраст
В специализираните източници, посветени на детското хранене, сокът от цвекло присъства в менюто за деца на възраст 1-3 години (най-често смесен с ябълков сок или от моркови). За деца под 1 год. не се споменава – за разлика от високата хранителна ценност на цвеклото.


Праз – алтернатива на лука, сходна хранителна стойност, бялата част е малко по-лесносмилаема от лука, до 1 год. винаги в малко количество и добре обработен термично
Пащърнак
- 6 м. (веднага след или сред първите зеленчуци)
- слаб алерген (основното му предимство при захранването)
- подходяща консистенция за първите зеленчукови пюрета (подобно на моркова)
- сравнително неутрален вкус (по-лесно се възприема от чувствителния вкус на детето)
- добър витаминен и минерален състав
- доста фибри, но преобладаващо разтворими (товари стомахчето, но и регулира)
- от семейството на моркова заедно с целината, магданоза и подобни кореноплодни (от гледна точка на алергиите)


Чушка – не е силен алерген въпреки че има и обратните мнения, внимание към червените чушки заради пигмента, сезонен зеленчук, лесно се комбинира с други зеленчуци, добър витаминен състав, евентуално подуване на стомахчето, може след 8-9 м. червена чушка
Патладжан
- въвеждане: 8-10 м. или 12-18 м. (различни мнения)
- слаб алерген
- съдържа хистамин: в семките и обвивката (внимание при алергични деца)
- не се консумира в голямо количество от малки деца
- добър, не не незаменим витаминен и минерален състав в детското хранене (калий, калций, вит. A, С)
- средноцелулозен (фибри над 2 г/100 г)
- трудносмилаем (в началото задължително обелен – ципата е несмилаема както при доматите)
- въздейства върху бъбреците и някои други вътрешни органи (при хора със заболявания)
- съдържа соланин (токсичен само в големи количества; в съвременните сортове е в малко количество; концентрира се май-много в презрели патладжани или с кафяви петна по тях; соланин се съдържа в картофите, доматите и чушките)

/За никотина – според по-нови проучвания всички от семейство картофови го съдържат, обаче това е минимално количество и е интересно по-скоро от биологична и ботаническа гледна точка; от хранителна гледна точка е достатъчно зеленчуците да се консумират здрави, пресни, без петна и пр.; в източниците за детско хранене по принцип не се споменава като проблем, но патладжанът не се предлага в големи количества./
Патладжанът е наистина доста противоречив зеленчук. Във форума е заклеймен като вреден за малки деца, но без препратки към източници, посветени на детското хранене. А според такива източници най-често се въвежда малко преди 1 год. или около 1-1.5 год.
Общото във всички препоръки е: малко количество.

Няма единно мнение за мястото му в детското захранване:
* Препоръчва се като добър зеленчук в англоезични, френскоезични и други схеми преди 1 год., но поне след 8 м.
* В преведените статии в BG-mamma - преди 1 год.
* В руски и испаноезични схеми – около или доста след 1 год., но също и преди тази възраст. 
* Един пример да не се въвежда дори на 1 год.: патладжанът се изключва от менюто, но заедно с продукти като лук, краставица, маруля и червен пипер (вероятно съображението е, че са тежки за стомаха)
* Присъства в рецептите за деца между 12-24 м., както и по-рано.
* Във форума се счита за забранен за малки деца, но без конкретни източници на информация.
* Интересно е, че не се споменава в различните списъци със забранени храни за деца под 1-2 години (за разлика от други храни).

Соланинът е главният проблем, но през последните 20 години сортовете са доста култивирани и тази токсична съставка не е проблем - при условие, че не се консумира в големи количества от малки деца. Това е задължителното напомняне във всички детски рецепти и съвети за захранване, но самият зеленчук не се забранява, само се препоръчва за различна възраст.

За влиянието върху вътрешните органи – може да е както положително, така и отрицателно. При доказани проблеми с бъбреци, панкреас, жлъчка е противопоказен, но тук става въпрос за болестно състояние. На хора с подобни проблеми не се разрешават и сини сливи, марули, зеле, спанак и др.

Ако се въведе след 1 год, тогава солта за премахването на горчивия вкус не би трябвало да е проблем, тъй като е в малко количество. Според международните стандарти за прием на сол, след 1 год. може да се приемат до 2 г сол дневно.


Гъби
- въвеждане: между 1 и 2 год.
- бульон или супа от гъби, без самите гъби: след 10 м.
- не са силен алерген (!)
- трудносмилаеми
- не са незаменими в детското хранене (т.е. няма с какво да обогатят хранителния режим)
- първо се въвеждат като много малка част от общото (до 18 м.), след това се включват по-осезаемо

Гъби се въвеждат след 3 год. по лична преценка. Официалните препоръки на различните схеми на захранване варират от 1 до 2 год., като това зависи и от начина, по който се предлагат.

Неоснователно се причисляват към категорията на забранените храни преди 2-3 год., както например е случая с меда.

/Не съм срещала препоръки да се дават конкретен вид гъби, но печурките все пак са култивирани т.е. безопасни и сравнително по-лесносмилаеми./


Спанак
- може след 8 м.
- най-добре 10 м.
- алерген (в тази категория са другите зелени листни зеленчуци – лапад, коприва и пр.)
- високоцелулозен (термично обработеният спанак има 3-4 пъти повече фибри от пресния)
- добър витаминен и минерален състав в детското хранене (витамин А, калций, желязо и др.)
- нитрати (един от най-нитратните зеленчуци)
- съдържа добро количество желязо (въпреки историята за сгрешената запетая е добър източник на желязо, но то е слабоусвояемо заради целулозата и оксаловата киселина)

Спанакът е трудносмилаем и се препоръчва на по-късен етап, около 10 м. в общия случай или 12 м. при дечица с чувствителен стомах. Може и малко по-рано от пюре, тъй като в този случай е доста малко количество (не е толкова тежък за стомахчето) и от бебешки храна (заради нитратите).

Може спанак след цвеклото, детенцето е на почти 10 м.

Целината (корен) е подходяща от 7-9 месец. При чувствително стомахче може и по-късно.
При дечица с алергична обремененост - между 1 и 2 години.

Целулоза
Целината е богата на фибри в суров вид. Добре почистена и сварена се понася сравнително леко от стомаха.
Етеричните масла мога да дразнят стомшната лигавица, но ако се консумира количество над 80-100 гр корени от целина.

Алерген
Целината присъства в повечето списъци като силен алерген (заради съдържанието на растителни белтъчини). Това важи за суровата целина. Топлинно обработена не е толкова проблемна.


Артишок
- след 1 год. или след 1.5 год.
- един от малкото зеленчуци, за които има стриктни препоръки за по-късно въвеждане
- трудносмилаем зеленчук (над 10% целулоза)
- добро количество витамин С, някои други минерали

Ряпа
- 8-10 м.
- след 12 м. при чувствително стомахче
- средноцелулозна (не е лека за стомахчето)
- газообразуващ зеленчук
- доста витамин С, също витамин А
- предлага се леко задушена или сурова фино настъргана (сурови зеленчуци от типа на морковите и ряпата: след 10-12 м.)

Копривата - рецептата за коприва с орехи е след 1 год. по-скоро заради орехите.
Като алергенни и хранителни свойства копривата не е по-различна от другите зелени листни (спанак, лапад, киселец и др.) – нито заради хистамина, нито заради власинките и т.н.


Зелен фасул
- 6 м. (почти винаги се препоръчва сред първите зеленчуци)
- 7-8 м. или по-късно, по преценка (не е съвсем лек зеленчук)
- слаб алерген (основно предимство при захранването)
- мека консистенция и неутрален вкус (подходящи за захранване)
- доста фибри и регулиращ ефект (би могъл да натовари стомахчето)
- важни витамини и минерали (особено калций), някои незаменими аминокиселини
- подходящи са крехките сортове зелен и жълт фасул

Леща
Въвеждане
- Единият вариант е около 10 м. Това е например според американските схеми на захранване.
- Другият вариант е категорично след 15 м. – тогава лещата и другите бобови се включват в менюто като основна храна. За опитване може около 12 м. Лещата се предлага почистена от обвивката или такъв сорт - за периода 15-18 м. Не се прави разграничение между различните видове бобови храни. Това е според повечето европейски схеми.

Колко често
Когато се въвежда като основна храна, лещата се редува с месото поради високото съдържание на протеини (въпреки че не са равностойни по хранителна ценност). Предлага се 1-2 пъти седмично до 3-годишна възраст.
В началото проблемът е не толкова в обвивката на зърната - лещата е високопротеинова храна, при това богата на целулоза.
Отлична храна за малки деца, стига да е в подходящото количество.

Алергии
Лещата е слаб хранителен алерген (с изключение на специфични случаи в Испания, които са свързани точно със захранването). Участва в кръстосани алергии с фъстъците.

Сравнение с другите бобови

Грах
В минимално количество т.е. като съставка на пюре или каша най-често срещаната препоръка е от 8-10 м. нататък. Има и схеми с диапазон 6-9 м., а препоръките за захранване на Швейцарската педиатрична организация, грах се въвежда след 12-14 м.

Като основно предимство на граха се изтъква съдържанието на желязо и други минерали, както и витамин С – което всъщност не е кой знае какво предимство при условие, че се предлага минимално количество грах, при това става въпрос за много ниска усвояемост на растителното желязо.

Грахът има смисъл да се въведе по-осезаемо от 10-12 м. нататък, тъй като има високо съдържание на белтъчини и може да бъде добра алтернатива на месото (въпреки че неговите протеини не са чак толкова ценни). Тогава реално може да се използва и ценния му витаминен и минерален състав като се предлага по-голямо количество. Отделно, ако се приготвя домашно пюре, задължително се почиства от люспите поне до 12 м. В готово пюре е ок. Освен това, растителните белтъчини на граха са специфични и зависи с какво се комбинира, което е доста трудно в началото на захранването.

Грахът е от този тип храни, които не са толкова важни за възрастта 6-10 м., тъй като могат да се предлагат в ограничено количество. Другият проблем е, че може да създаде чувство на тежест и подуване на стомахчето, което на този етап да бъде за сметка на поемането на друга, по-важна храна. Същото се отнася за спанака, зелето, лещата и брюкселското зеле например. Между другото, точно за тези зеленчуци плюс граха има и най-голямо разминаване в различните схеми на захранване – противоречието е свързано с това, че са слаб алерген и добри като състав, но с тежка целулоза или тежък белтъчен състав.

- Допустим след 6-8 м. 
- Добре е след 8 м.
- Най-добре след 10 м.

Зрял фасул (боб)
- 15-18 м.
- има и препоръки около 10-12 м.
- в доста схеми на захранване не се прави разлика между лещата и боба от гледна точка на възраст за въвеждане
- без люспите до 15-18 м.
- слаб алерген
- добра хранителна стойност, важни протеини
- високоцелулозна храна (тежък за храносмилане)
Магданоз
- около 8 м.
- първоначално се въвежда обработен в лека степен
- после в свеж вид
- зелените подправки се считат за алерген (но алергията често не е от типа на хранителната): при липсва на алергично предразположение може около 8м.
- реже се и се добавя непосредствено преди да се пасира или поднесе пюрето (с цел запазване на витамин С в максимална степен)


има ли алергизиращи подправки

* Повечето широко използвани подправки не са хранителни алергени.
* Въвеждането им се отлага за по-късен етап, тъй като могат да дразнят стомаха - не заради алергенния им потенциал.
* Ако се въвеждат преди 1 год. – винаги да е като нова храна и да се следи за реакция. Възможни са индивидуални реакции предвид крехката възраст.
* Някои подправки са алергени по принцип, но не хранителни – например соковете на растението или семената предизвикват обриви при допир, но това не са често срещани случаи.

Разрешени подправки под 1 год.:
- босилек
- джинджифил
- индийско орехече
- копър
- кориандър
- куркума
- лимонова кора
- магданоз
- мащерка
- мента
- портокалова кора
- риган
- розмарин
- червен пипер
- чесън

Проблемни подправки под 1 год.:
- ванилия (да не съдържа алкохол)
- горчица
- канела (спорен алерген)
- къри (понякога алерген)
- лимонов сок или лимонена киселина (по няколко капки може преди 1 год.)
- целина (алерген)
- хрян

Сусам
- най-рано на 1 год.
- има доста препоръки след 2 или 3 год. (въпреки че има и някои мнения преди 12 м.)
- при алергични деца след 3 год.
- силен алерген
- тежка алергична реакция: това е основната причина да се включва в менюто на деца, които са по-укрепнали и са поне над 1 година

Сусамовото семе по принцип се въвежда във възрастта за ядки, с изключение на фъстъците. Тъй като няма единодушно мнение сред педиатричните организации кога е най-подходщата възраст за орехи, лешници и подобни, като възрастова граница за ядки и сусам остава интервала от 1 до 2 години, евентуално след 3 год.

Сусамът е един от най-сериозните алергени (с уговорката, че това зависи в голяма степен от географските ширини и кулинарните традиции). Поради тази причина той е сред 14-те продукта, наличието на които производителите са задължени да означават стриктно върху етикетите съгласно европейските директиви.

ПЛОДОВЕ
Започва се с пюрета на хипо-алергенни плодове – ябълка, круша, банан.
Още за плодовете:
Пъпеш – слаб алерген, сезон плод, отлична хранителна стойност, лесносмилаем, избягва се допир на кората с плода при разрязването и почистването
Диня – слаб алерген, сезонен плод, не много витамини в повече обем, източник на полезна фруктова захар, може да предизвика лек стомашен дискомфорт
Грозде – слаб алерген, препоръките за късно въвеждане са свързани с опасността от задавяне, добра хранителна стойност
Авокадо – слаб алерген, сред първите храни, включва се към основната храна вместо заместител на плодове, приема се добре от стомахчето и в по-крехка възраст
Манго – не е силен алерген (алергените са в кората), съдържа доста целулоза, лесносмилаемо когато е добре узряло, източник на витамин А и др.
Сливи – слаб алерген, могат да дразнят стомаха и не само (особено сурови), производните на сливите като ренглоти, червени сливи и подобни могат да разнообразят менюто
Банан – съдържанието на хистамин е факт, но често се преекспонира като проблем (особено ако детето не е реагирало до момента на други храни), важното е да не се предлага често и в голямо количество
Праскова – слаб алерген, сезонен плод, много добра хранителна ценност (теориите за алергизиращите мъхести плодове като прасковите и кайсиите съм срещала най-вече от български лекари, между другото ягодите съвсем не са в тази категория; във всички чужди схеми на захранване прасковата е слаб алерген; по спомени – прасковата може да се включи в диетата на кърмачката при АБКМ, това беше информация от известен източник, не си спомням обаче кой точно)
Ананас
- пресен: след 1 год. (тропически плод, но е киселинен подобно на цитрусите)
- пюре: най-рано 8-10 м., най-добре 12 м.
- сок: в много малко количество може преди възрастта за цитруси (напр. няколко капки)
- не е често срещан алерген, но се счита за такъв заради киселинността
- при въвеждане: добре е да се смесва с други слабокиселинни плодове
- доста целулозен
- богат на витамин С, както и магнезий

Киви
- след 10-12 м.
- срещат се и някои препоръки около 8-10 м.
- при алергична обремененост след 12 м.
- не е цитрус, но тенденцията е към по-късно въвеждане (проучвания от последните 10 години отбелязват повече деца с проблемна консумация)
- не е силен алерген, но може да предизвика непоносимост (заради киселината)
- термично обработено не е подходящо (губи витамин С и е киселинно)
- семките не са проблем за стомахчето и небцето след 8 м.
- сравнително богато на фибри (разхлабващ ефект)

Сок от портокал
- след 12 м. (няма разлика между плода и сока, проблемът е киселинността)
- има някои официални препоръки от 6-8 м. (френски, гръцки и други схеми):
  * предлага се разреден с вода или смесен с други плодове или сокове
  * предлага се задължително заедно/след друга храна (напр. на закуска)
  * предлага се в малко количество (до 80-90 мл, един път дневно)
  * високото съдържание на витамин С подобрява усвояването на желязото от храната
- няколко капки от лимон, портокал и подобни, добавени в храна, не би трябвало да са проблем (може преди 12 м.)

Грозде
- може от 8 м. (пасирано, сурово или сок)
- може от 6-7 м. (има схеми, в които е веднага след първите плодове)
- след 10-12 м. (опасност от задавяне)
- слаб алерген
- добра хранителна стойност (ценни захари, някои витамини)
- може да предизвика подуване на стомахчето
- едно наум за киселините
- плод, който задържа доста пестициди (още една причина да е старателно измито и обелено)
Смокини
- 8-10 месеца: пресни или стерилизирани
- 18-36 месеца: сушени, на парченца или цели
- обикновено се въвеждат на по-късна възраст: няма под каква подходяща форма да се приготвят и предложат по-рано, както и опасност от задавяне от сушените плодове
- слаб алерген
- различни витамини, отличен минерален състав (няколко важни минерала накуп)
- много добър източник на калций (сушени)

Предполагам, че ако се пасират добре и се смесят с друг плод, семчестата им вътрешност няма да дразни небцето и стомахчето. Например черните семки на ягодите не са проблем от тази гледна точка след 8-9 м. Най-важното е, че смокините са слаб алерген в детското хранене.
Може да се замразят – измити и подсушени, без захар, без други добавки. След размразяване запазват сладостта си (от опит). Всъщност са доста сполучлив плод за замразяване.

Праскови, кайсии
- пюре: 6-8 м.
- сурови: 8 м.
- слаб алерген! (в детското захранване не се считат за проблемни мъхести плодове)
- при алергична обремененост: след 1 год.
- ценен витаминен и минерален състав (витамин С, бета-каротин и др.)
- регулиращ ефект (алтернатива на крушите и сливите)
- суровите плодове съдържат пектин (може да дразни нежното стомахче)
- средноцелулозни (не са леки за стомахчето, но най-вече сурови)
- едно наум за плодовите органични киселини в пресните плодове (дори да са видимо зрели и сладки)
Малини = въвеждане на ягоди = пресни след 1 год. = пюре или каша преди 1 год.
Къпини = въвеждане на ягоди = пресни след 1 год. = пюре или каша преди 1 год.
Боровинки = след първите плодове = 8-10 м. или 6-8 м. = слаб алерген

Малините и къпините са от едно семейство с ягодите – няма разлика от гледна точка на алергенния потенциал. Възрастта за пресни малини е след 1 год., също могат да провокират реакция от типа на хранителна чувствителност поради киселинността си. Проблемът в малините и къпините са и семките, които биха могли да дразнят храносмилането и да предизвикат задавяне. В пюретата и кашите самите плодове са добре обработени, така че от тази гледна точка могат да се включат преди 1 год., например на 8 или 10 м. според различни схеми.

Боровинките са от друго семейство и се считат за слабоалергизиращи в повечето случаи. Това се отнася както за червените, така и за тъмните видове боровинки. Боровинките се въвеждат на 8-10 м. или 6-8 м. според различни източници. В американските схеми се предлагат в малко по-ранна възраст – имат много добър хранителен състав. От друга страна не са съвсем леки за храносмилането.

Дюля

- 6-10 м. (пюре, желе или стерилизирана)
- може от 6 м. (основно срещу диария, има и пюрета за захранване), иначе след 7-9 м. (за разнообразие и хранителна ценност)
- не е мъхест плод
- не е типичен алерген (от семейството на ябълката, крушите, черешите - при кръстосани алергии)
- бедна на витамини и минерали освен витамин С и малко желязо, високо съдържание на натрий
- добро съдържание на пектин (благоприятно въздействие върху стомаха, но не и при чувствително стомахче)
- запичащ ефект (да се комбинира с круша, слива и др.)

Нар
- 8-10 м. (сок или в бебешка храна)
- след 1-3 год. (плод, семки - риск от задавяне)
- по правилото за нетипични, неместни плодове: най-добре около 1 год.
- слаб алерген (повечето екзотични нецитрусови плодове са такива)
- ниска киселинност (не е агресивен за стомахчето)
- добър източник на витамин С и захари; доста натрий

Райска ябълка
- 8-10 м.
- може и след 1 год. (съгласно препоръките за нетрадиционни, неместни плодове)
- от семейството на ябълките, сливите, крушите, черешите, прасковите и т.н. ( няма особености от гледна точка на алергиите - но източниците за детско хранене не са много изчерпателни по въпроса)
- слаба киселинност
- разнообразни витамини
- доста калорична (предимство в детското хранене)
- пасираната или намачкана сърцевина има мека и гладка консистенция (подходяща за по-малките)

Шипки (пюре) – 6-7 м.

Шипките имат много витамин С, повече от всеки друг плод - обаче в сурово състояние. За чай първо се сушат, после се съхраняват, накрая се запарват - всеки от тези етапи снижава съдържанието на витамин С, въпреки благоприятната комбинация от други съставки. Една чаша шипков чай съдържа добро количество витамин С, но не чак толкова много – това количество равностойно може да се набави и от пресни плодове например. Същото се отнася и за пюрето от шипки.


/от предишна тема от архива/

Витамин С в чая от шипки
Големи загуби на витамин С има при процеса на сушене, обработка и съхранение на шипковите плодове.
При сушенето се разрушава половината или повече от него.
Чрез отварата се извлича около 40% от останалото количество.
Въпреки това в шипковия чай остава сравнително добро количество витамин С, но доста по-малко, отколкото се счита.
Реално трябва да се изпият поне 10-12 чаши чай, за да се набави прилично количество витамин С.

Технология за чай
Витамин С се унищожава бързо при разрязването на плодовете. Причината е ензим, който под въздействието на кислорода окислява и разрушава витамин С. За да се избегне този процес и да се блокира ензима, плодовете се режат или стриват и се слагат веднага в кипяща вода.
Ако плодовете се сложат във вода с температура около 40-50 градуса, се получава точно обратният процес: ензимите, които окисляват витамин С, се активизират.
От шипковите плодове се приготвя отвара (варене 10 мин.), а от шипковите люспи - запарка (заливане с гореща вода). И в двата случая – под капак, за да се ограничи достъпа на въздух.
Отварата се консумира веднага след приготвянето й. Според други източници шипковият чай престоява 5-10 часа, за да се извлече максимално витамин С.

Захар в чая и витамин С
По принцип, добавянето на захар, сол или киселини при термичната обработка на плодовете и зеленчуците пречи на окислението и подпомага запазването на витамините (основно С и А).
Шипките обаче съдържат танинови вещества и лимонена киселина – те правят витамин С устойчив. Счита се, че не е задължително добавянето на захар в случая.

Реално съдържание на витамин С
Шипките съдържат от 400 до 2000 мг витамин С (за 100 г сушени плодове) или около 0.5% до 1.7%. Най-често се цитира горната граница, но реално съдържанието на витамин С зависи от много фактори: ботаническият вид; мястото, където са събирани плодовете; начинът, по който са изсушени; съхранението.
Например, при домашно изсушени плодове процесът на сушене е по-продължителен, а това означава загуба на витамин С с течение на времето. При фабрично сушене процесът е много по-кратък, а може да се използва и безкислородна среда, което пък запазва по-голяма част от витамин С.

Други полезни съставки
Шипките съдържат и други важни съставки като пектин (11%) и някои полезни киселини (3%).
Съдържат и ликопен – червеният пигмент, който придава характерния цвят на доматите, грейпфрутите, кайсиите, динята и т.н.

Авокадо (по-леки комбинации):
- с круша или ябълка (не сладки)
- с портокал или киви
- с нискомаслена извара
- с кисело мляко 1-2% и мед
- вариант на ‘бебешко’ гуакамоле (след 12 м.) : авокадо + бланширан домат + капка лимонов сок + малко задушен лук, върху филийка пълнозърнест хляб
6-8 месец (в някои осъвременени схеми на захранване - като първи плод)
- слаб алерген (не е цитрусов плод)
- неутрално действие (не запича)
- сравнително лесносмилаемо (средноцелулозно)
- ценна хранителна стойност (витамини А и С, фолиева киселина, желязо и др.)
- високо съдържание на мазнини – около 24% (важни за растежа през 1-вата година)
- калорично (средно 20 пъти повече от други плодове)
- подходящо при злояди деца (много калории в малко количество)
- при алергично предразположение – доста по-късно (участва в няколко кръстосани алергии)
- комбинира се добре и със солено, и със сладко (има неутрален вкус)

Сурови плодове


Може след 6 м.
- само някои плодове (банан; авокадо; грозде; пъпеш; ябълка - спорен плод; манго - евентуално)
- не трябва да предизвикват никакъв стомашен дискомфорт

Най-добре след 8 м.
- всички гореизброени могат да се включат и от 8 м.
- суровите плодове са по-силен алерген от термично обработените
- плодовите киселини стимулират двигателната активност на стомахчето (проблемите идват в по-късна възраст)
- суровите плодове съдържат доста фибри (товарят храносмилането)
- в много схеми на захранване сурови плодове се предлагат именно след 7-8 м. (с някои изключения)

Първите пресни плодове, независимо от възрастта, трябва да бъдат нискокиселинни и слабоалергизиращи:
- ябълка (сладка)
- круша (сладка, не много твърда)
- грозде (обелени зърна)
- банан (да не се прекалява с количеството, съдържа хистамин)
- авокадо (съдържа много мазнини, зависи кога и как се предлага)

Избягва се смесването на пресни плодове, поне в началото. Причините са две: за да опознае детенцето 'чистия' вкус на даден плод и за да не се претовари храносмилането поради различната смилаемост на плодовете.

Допълнение за ябълката: в някои схеми се препоръчва сурова, но по-често се среща мнението да е леко термично обработена. Ако е прясно пюрирана, ябълката не е лесносмилаема (заради целулозата и пектина). Ако е под формата на сок, той също може да бъде агресивен за стомаха.

Консумират се до 15-20 мин. след разрязването, почистването и пасирането, след това пресните плодове имат много малко витамини в резултат на окислителните процеси.

Има и научно обосновани теории, че е добре да се предлагат за начало пресни плодове, типични за местните географски ширини, но практиката по-скоро не доказва правотата на тези теории

МЛЯКО, СИРЕНЕ, МАСЛО, ЯЙЦА
Жълтъкът

е ценна, но не незаменима храна. С напредване на възрастта може да се включи под друга форма и в по-голямо количество, така че за момента хранителният режим не се ощетява. Все пак 2/3 от препоръките са да се дава до 2 пъти седмично на тази възраст, честото предлагане не е актуална препоръка и не е необходимост. Жълтъкът не ценен само заради желязото, но малко повече месо и ‘железни’ зеленчуци допълват още по-добре режима.

Киселото мляко – няма значение, щом няма да се дава често и няма да е заместител на основни млечни продукти, а само за разнообразие.


- въвежда се 7-10 месец
- няма съвременни официални препоръки преди края на 6 м. или след 1 год.
- рядко алергизира (на теория след 6 м. се толерира от организма)
- въвеждане около 7 м.: важен хранителен състав (хемово и нехемово желязо, мазнини, ценни витамини, калоричност и др.)
- въвеждане около 9-10 м.: спорен хранителен състав (не толкова ефективно усвояване на желязото, 'лоши' мазнини като холестерол, вероятни белтъчни следи и др.)
- възрастта зависи като цяло от подхода на захранване и къде логически е мястото на жълтъка спрямо включването на другите протеинови храни (месо, желязосъдържащи каши и т.н.)

Жълтъкът в детското хранене не е ценен само заради желязото.
Холестеролът не е толкова много и не е проблем, ако се спазват съвременните препоръки в детското хранене за не повече от 2-3 пъти яйца/жълтък седмично.

Относно жълтъкът и желязото:
- Жълтъкът има важна хранителна ценност в детското хранене не само заради желязото, но и заради мазнините, няколко важни витамини и калоричността.
- Проблемът е, че хранителният му състав е спорен (някои от мазнините като холестеролът са ‘лоши’, но пък той не е толкова много; желязото не е така добре усвоимо, защото не е само хемово), а има и вероятност за алергия (дължаща се най-вече на остатъчни белтъчни следи, не толкова на самия жълтък, ако се дава след възраст 6 м.)

1) Месото е безспорно отличен източник на добре усвояемо желязо.
2) Кашите съдържат желязо (готовите и домашните пълнозърнести) и въпреки че допълнително добавеното желязо не се усвоява така ефективно, а в домашно приготвените зърна фитатите пречат на усвояването на желязото - това се компенсира от всекидневното предлагане на добро количество каша.
3) Жълтъкът допълва хранителния режим с още внос на желязо, но това не е единственото му значение в храненето на тази възраст.


Белтък:
- въвеждане след 1 год. е стандартна препоръки (педиатричните школи са единодушни)
- има единични официални препоръки около 10 м.
- силен алерген (заради него яйцето е сред топ-алергените)
- важна хранителна стойност (отложеното въвеждане при неалергично дете не е оправдано)
- първоначално се въвежда в храна (в застройка, кекс или нещо подобно)


Йогуртите:
- Хип и Хумана са на основата на обикновено краве мляко, не са с АМ - разликата от обикновено кисело мляко е в съдържанието на добавени витамини и минерали, както и липсата на живи култури.
- Нестле имат йогурти с намалено съдържание на белтъци, което изтъкват като предимство за възраст преди 1 год. - но пък е и въпрос на доста силен маркетинг.
- Йогуртите като десерт и като състав на пюретата са по-близки до сметаната например, отколкото до истинско кисело мляко с живи бактерии и съответните ползи от тях. Същото се отнася и до изварата във вносните пюрета – по-скоро е млечен продукт от типа на сирене-крема, отколкото суроватъчна извара, която се предлага в бг-магазините.

Киселото мляко:
- Не е сладникаво и детето свиква с вкуса от началото.
- Липсата на захар и добавки е безспорно предимство, но донякъде - все пак има марки йогурти без подсладители и пр.
- Относно безбройните теми за качествата на киселото мляко и пълнителите в него:
  * факт е, че киселото мляко не търпи много добавки, защото не може да се кваси;
  * факт е, че киселият вкус не е показател за истинско мляко, зависи какво е съотношението на млечно-киселите бактерии в закваската;
  * факт е, че няма актуални и достоверни проучвания за различните марки.

Според официалните схеми на захранване на повечето педиатрични организации:
- Кисело мляко и сирене (т.е. стандартни или детски продукти с пресечен белтък от нормално, неадаптирано краве мляко) = 8-10 м.
- Краве мляко (т.е. прясно мляко) = след 1 год.


Защо преди 1 год.
- Преди 1 год. може кисело мляко. Препоръките варират между 8-10 или 10-12 м. Целта е предпазване от алергия.
- Преди 1 год. киселото мляко се предлага в малко количество и единствено като допълнение към кърмата или АМ.

Защо след 1 год.
- След 1 год. киселото мляко може да замести кърмата или АМ - изцяло или частично, според личната преценка.
- След 1 год. може да се предложи кисело мляко за първи път. Целта не е предпазване от алергия, а гаранция, че до 12 м. детето е получавало само млечни продукти, които имат най-подходящия хранителен принос (кърма, АМ, обогатени детски млечни продукти).

Периода за въвеждане между кисело мляко и сирене 15-20 дни.

Казеинови млека:
- краве
- овче
- козе
- биволско

Албуминови млека, освен кърмата:
- магарешко
- кобилешко

Сирене: 

Сирене = най-рано на 8 м.

За начало (около 8-10 м.) са подходящи сирената от типа на изварата, чедар, моцарела, някои свежи несолени сирена.
След това (около 11-13 м.) са подходящи топените сирена, твърдите жълти сирена и т.н.

Сирене и алергия
- Вероятността сиренето да отключи алергия към белтъка на кравето мляко е по-малка (в сравнение с прясното мляко), защото белтъкът му е пресечен от сирната мая и се обработва по-лесно от стомаха. В тази категория е кашкавалът и подобните сирена, но те са за по-късен етап заради солта и твърдостта. При изварата белтъчните остатъци се разкъсват при изваряването на суроватката.
- По тази логика следващият подходящ млечен краве продукт е киселото мляко (неговият белтък е пресечен при ферментацията с помощта на млечно-киселите бактерии).
- На последно място е прясното мляко, което се въвежда задължително след 1 год. Белтъкът му попада непреработен в нежното стомахче и е тежък за него т.е. вероятността за алергия или непоносимост към него е най-голяма.
- По принцип при по-леките форми на алергия към белтъка на кравето мляко е възможно да се толерира краве масло и сирене, евентуално кисело мляко, но не и прясно мляко и сходни продукти.

Гауда е подходящо към 1 год., понеже е от типа на българския кашкавал като масленост, сол и твърдост. Повечето гореизборени сирена - също. Няма стриктни правила кога точно да се въведат, но може преди 1 год., защото са безопасни. Оттам нататък зависи от конкретната марка и местния пазар.

Фета също става – макар че в повечето схеми за захранване не се препоръчва, защото се слага в категорията на сирената от непастьоризирано мляко. Но реално не е така. От една предишна тема:


Прилики между фета и българско сирене:
= саламурено сирене
= солено сирене
= консумира се добре узряло
= от непастьоризирано мляко (в оригиналните рецепти, но промишлено обикновено се пастьоризира)

Разлики между фета и българско сирене:
# фетата е основно овче мляко и малко козе мляко (горе-долу ¾ към ¼)
# българското сирене традиционно е или краве, или овче
# маята е различна
# маслеността е различна

Наименованията:
- На етикета трябва да пише точно 'фета' и да е произведено в страна от ЕС. Това означава, че има описания по-горе състав; иначе може да няма много общо с истинското бяло сирене.
- Според актуалното европейско законодателство всяко бяло саламурено сирене има свое наименование в зависимост от състава си - например датската апетина преди се е казвало фета, но сега не може да носи това наименование и т.н.


Косе Босе, искам да те питам какво сирене може да се дава на бебе? Чела съм за даването на обикновено българско сирене от 7-8 месец. А какво ще кажеш за разните други видове сирене - като моцарела и т.н.

Първото и най-важно условие е да бъде от пастьоризирано мляко.
От тази гледна точка безопасните сирена са: рикота, пармезан, чедар, моцарела, едам, вариантите на крема-сирене, топените сирена, разновидностите на котидж чийз, свежите сирена (които са смес от 2-3 вида млечни продукти).

Другите критерии са съдържанието на мазнини (поне 25-30%) и сол (възможно най-малко). Нискомаслените млечни продукти като някои видове извара стават за захранване, но не и за всеки ден. Сирената с прекалено голяма масленост (някои са с над 50-60% мазнини) също не са подходящи за храносмилането.

Моцарелата обикновено се въвежда като втори-трети вид сирене, след изварата или други не много твърди сирена като чедар и пармезан. Има и официални мнения, че може да бъде първи вид сирене след киселото мляко, най-вече заради съдържанието на сол и консистенцията. В доста европейски страни се препоръчва някое детско сирене (кири или подобно), но както при детските йогурти, не е задължително да се предлагат обогатени млечни детски продукти при нормално захранване.

Извара

Захранване
Подходящ, но спорен продукт по няколко причини:
- Концентрация на белтък: приема се, че има ниско съдържание на остатъчни пресечени белтъци, но има и мнения за обратното.
- Състав: възможни са други млечни примеси, ако не е спазен стриктно стандарта за производство.
- Трайност: истинската извара има максимална трайност 36 часа.
- Ако не е в състава на пюре: предлага се сирищна или кашкавалена извара, а не от пресечено прясно мляко.

Хранене
Сиренето, изварата и киселото мляко са млечни продукти с пресечен белтък и съответно подходящи за първи млечни храни.
Изварата може да се включи успешно, но основният млечен продукт е сиренето. Има допълващ ефект в млечното меню поради ниското съдържание на мазнини и калций.
Основното й предимство в детското хранене е, че е богата на млечни белтъчини, които се усвояват пълноценно.

Мазнини на 100 гр по БДС:
- Извара обезмаслена: 0.6%
- Извара пълномаслена: 16%
- Сирене (най-често): 19-20%
- Сирене краве (по стандарт): 25%
- Сирене овче (по стандарт): 27%
- Кашкавал (краве, овче): около 30%
- Сметана: 45%
==> В ранна детска възраст (до 2-3 год.) се предлагат основно пълномаслени продукти.

Калций на 100 гр:
- Извара: 100 мг
- Прясно мляко 3%: 100 мг
- Кисело мляко: 120 мг
- Кашкавал: 360 мг
- Сирене: 520 мг
==> Съдържа значително по-малко калций от сиренето.

Масло
Количество по възраст
До 12 месеца: до 5 г масло + до 5 мл олио (общо от 1/2 до 2 ч.л. дневно)
12-18 месеца: 5 г масло + 5 мл олио (общо 2 ч.л. дневно)
18-24 месеца: 10 г масло + 10 мл олио (общо 3-4 ч.л. дневно)

Мерителни единици
5 г = 1 кубче масло 1 х 1 х 1 см = колкото лешник
7 г = 1 кубче масло 1.5 х 1.5 х 1.5 см
10 г = масло колкото орех
5 мл = 1 к.л. олио
10 мл = 1 с.л. олио

Не че маслото е задължително всеки ден – но спокойно и без притеснение може да се предлага всекидневно в указаните количества. Няколко важни витамина и много калории в малък обем. Освен това витамин Д в маслото подпомага усвояването на калция – което осмисля от друга гледна точка комбинацията от сирене и масло в различните варианти на зърнени закуски.

Топено сирене

Преди 1 година:
- произвежда се от пастьоризирано мляко
- богато на мазнини
- повечето топени сирена се предлагат след 9-12 месец (когато се въвежда кисело мляко или след бялото сирене)
- подходящи са само някои марки и видове (най-вече тези за деца)

След 1 година:
- високо съдържание на сол
- има разнороден млечен състав (мляко, масло, сметана)
- технологията предполага използването на отпадъчни млечни продукти
- съдържа оцветители, ароматизатори, емулгатори (за хомогенност и дълга трайност)
- силно преработен продукт
- запича
- съдържа по-малко калций от същото количество бяло краве сирене

Кашкавал:
* От 1 год. нататък, по преценка.
* Не трябва да е много твърд, нито прекалено солен.
* Количество – подобно на сиренето, до 50-60 г на едно хранене са достатъчни. Може и повече, ако не е прекалено солен. 40 г кашкавал се равняват на 170-200 мл мляко.
* Стандартният български кашкавал има подходяща масленост. Някои други видове кашкавал/сирена имат прекалено висока масленост и са тежки за стомахчето.
* Може да се ползва за овкусяване на храната вместо сол – напр. настърган кашкавал към безсолни зеленчуци.

РИБА И МЕСО
Вид риба

Възраст
- 8-10 м. е най-често срещаната препоръка
- след 1 год. при алергична обремененост или лична преценка
- няма основание за отлагане на рибата с цел предпазване от алергия (за разлика от други храни)

Захранване
- както всяка нова храна: в продължение на 3-5 дни (от 1-2 лъжички до пълната доза за възрастта)
- най-подходящи са 'белите' видове риба (хек, мерлуза, треска и пр.)
- алергична реакция може да се прояви както към рибата изобщо, така и към конкретния вид риба

Количество след захранване
- количеството на рибата е колкото на месото за възрастта
- след 1 год. рибата може да бъде малко повече от месото (напр. вместо 50 г месо може 60-70 г риба)

Колко често
- рибата е алтернатива на месото в детското меню (редува се с него)
- 1-2 път седмично до 1 год. (зависи от педиатричните школи и традициите)
Риба преди 1 год. или за захранване:
- всички бели риба = лека за храносмилането, слаб алерген (хек, мерлуза, треска, пастърва, калкан, щука и т.н.)
- може и някои по-мазни риби, по преценка или според местните педиатрични препоръки (напр. шаран) = мазнините са важни за възрастта под 1 год.

Риба след 1 год.:
- всички бели риби
- повечето по-мазни риби (шаран, сьомга, скумрия, тон, сом и т.н.)

Риба, която се избягва при малки деца:
- едри морски риби (заради натрупването на тежки метали)
- морски дарове, разкообразни (силен алерген, обикновено след 3 год.)
- консервирана скумрия и риба тон (особено под 1 год., съдържа хистамин)

Риби преди 1 год.:
- хек
- треска
- мерлуза
- пангасиус
- пастърва
- калкан
- щука
- евентуално някои по-мазни риби (напр. шаран)

Риби след 1 год.:
- всички бели риби
- шаран
- сьомга
- скумрия
- херинга
- тон
- сом

Риби, които се избягват:
- акула
- риба меч
- консервирана скумрия
- консервирана риба тон

Сьомгата е мазна риба, тежка е за нежното стомахче.
Съединителната тъкан и мазнините в белите видове риба са по-лесносмилаеми.

Живакът не е проблем при сьомгата.
Това се отнася за едрите хищни риби като акула, тон и подобни.


Сладководна или морска риба
Морска:
- Предимството на мазната морска риба са високите нива на омега-3 полинаситени мастни киселини (зависи от вида риба).
- Недостатъкът е, че често може да съдържа живак и олово над допустимото (особено по-едрите и хищните риби).

Сладководна:
- Предимството на сладководната риба е, че е по-слаб алерген и лесносмилаема.
- Недостатък е, че най-често става въпрос за изкуствено отглеждана риба, която се храни със стимуланти, модифицирани храни и антибиотици. Рибата от естествените водни басейни е 'склад' на токсичните отпадъци на околната среда.


Възраст
Конкретно за рибата възрастта няма толкова голямо значение. Въпреки че рибата е сред топ-алерените, механизмът на рибната алергия е специфичен и се счита, че отложеното въвеждане не предпазва от алергия.
Въвежда се като нова храна поне за 2-3 дни, за да се тества алергия.
За захранване е подходящо пюре, но на 1.5 год. може и задушена риба от общата храна.

Като начин на съхранение
По правило прясната риба е за предпочитане пред дълбоко замразената.



МЕСО

Месо = 6 м. (или в края на 1-ия месец от захранването)
Месо = 8 м. (или около 2 месеца след захранването)

* И двата подхода се препоръчват.
* Възрастта за месо е една от основните разлики между повечето европейски и американските схеми.
* Отложеното въвеждане на месо е доста критикуван подход през последните години. Факт е, че вече са налице промени.
* По-късното въвеждане на месо също има логика
А месото как се въвежда? Колко дни се дава първия вид месно пюре? След колко време се въвежда следващия вид? След това как се дава всеки ден ли?

Кога месо
Месото се въвежда около 1 месец след началото на захранването (според европейските схеми) или около 2 месеца след това (според американските схеми).

Какво месо
За начало може всяко месо, което отговаря на две условия:
- крехко
- без мазнини

В повечето схеми на захранване като първо месо се посочват равностойно: птиче (пиле или пуйка), телешко, агнешко. Заешкото почти не се среща. На следващ етап се включва риба, свинско, бройлер или някои от червените видове месо.

Ред на въвеждане
Редът на въвеждане няма значение или пък зависи в голяма степен от местните традиции. Препоръката да се започне с бяло птиче месо е по-скоро в смисъл да се започне с някакво крехко месо, без мазнини.

Пауза между видовете месо
Между първите 2 вида месо е добре да се направи пауза от около 20 дни или 2 седмици. Веднъж включено в менюто, месото се счита за въведено. Обаче тъй като е възможно детенцето да направи някаква реакция към състава на самото месо например, добре е да се въведе по класическото правило 3-4 дни. Така се дава и възможност да храносмилането да се приспособи.

Дни на въвеждане
Първият вид месо се въвежда се 3-7 дни. Дозата за 6-8 м. е около 15 г. Най-напред може 2-3 лъжички от готово пюре, после 1/3 бурканаче, после 2/3 в продължение на ден-два-три, после цяло. Може и по-бързо, по преценка. Зависи как ще се разпредели готовото пюре или дали ще се приготви домашно.
Когато се въвежда, месото се дава всеки ден. След това се редува през ден със зеленчуци (и жълтък, когато се въведе).

Колко често месо
До 10-12 м. се редува през ден месно и зеленчуково пюре. След 1 год. е добре месото да се включи по-осезаемо и да се предлага 5-6 пъти седмично.

Как се въвежда месо от пюре

Примерна схема:
* 3-4 лъжички месно пюре 1-ия ден
* 1/3 от пюрето през 2-ия ден
* 2/3 от пюрето през 3-ия ден
* цяло пюре
* предлага се през ден или всеки ден

Може и по-плавно въвеждане.
Хубав ориентир е как най-удобно да се разпредели едно бурканче.

Месо се въвежда според правилото за всяка нова храна - 'лъжичка по лъжичка'. Месото в готовите пюрета е 8-12% от общото количество – въпреки че е малка част от пюрето, това е цялата доза нова храна. Пълната доза месо, вкарана наведнъж, може да натовари стомахчето. Освен това, за да се тества алергична реакция (колкото и слабоалергенно да е месото по принцип) трябва да се дава още 2-3 последователни дни т.е. ако отново се предлага пълен грамаж, това би могло ненужно да затормози стомахчето.

Отделен е въпросът, че месото съвсем не е малко, зависи какви препоръки се гледат и колко често се предлага месо според възрастта. Тези 8-12% се равняват на 15-20 г месо, което е препоръчваното количество при въвеждане и през първия-втория месец от захранването с месо.



Свинско
- 8-10 м. (или около 2 месеца след захранването с месо)
- въвежда се след основните видове месо или заедно с тях (но не сред първите 1-2 вида)
- достатъчно е да бъде крехко и без мазнини
- няма основания за изключване от детското меню (незаслужено лоша репутация)
- предлага се в неголямо количество и не много често
- спорни алергенните свойства (присъства в списъци с алергени, но се препоръчва на някои алергични деца за разлика от пилешкото)
- самото месо много рядко може да бъде алерген, но поради антибиотиците и други химикали (стабилизатори, консерванти и пр.) може да предизвика реакция

Примерно дневно количество месо*
6- 7 месец - около 15 г. дневно
7 - 8 месец - 30 г. дневно
9 - 10 месец - 40 г. дневно
11 - 12 месец - 50-60 г. дневно
1 - 3 години - 70 - 80 г. дневно
3 - 6 години - 100 г. Дневно
Количество месо по месеци
Зависи от педиатричната школа.
Зависи кога се въвежда месо (на 6 или 8 м.)
Зависи дали се предлага всеки ден.

Формула за количество месо
- започва се с 10 или 15 г
- всеки месец се увеличава с 5 или 10 г
- на 1 год. се достига количество между 30 и 80 г

Количество месо на 1 год.
Няколко примера за количество месо, което трябва да се достигне на 1 год. - най-често срещаната препоръка в различните схеми:
- българските: около 50-60 г
- руските: 70-80 г
- френските: 30 г
- испаноезични: 40-50 г или повече
- американските, канадските: 50-80 г
  и т.н.

Месото се предлага всеки ден. Количествата в различните схеми на захранване по принцип се препоръчват на базата на всекидневен прием на месо, не редуване през ден със зеленчуково пюре.

В месните пюрета месото е както съвсем точно дозирано, така и недостатъчно – зависи от стандарта, спрямо който се сравнява

2 к.л месо (пасирано или ситно скълцано) = 10 г месо
2 с.л. месо (пасирано или ситно скълцано) = 25 г месо
3 с.л. месо (пасирано или ситно скълцано) = 40 г месо
1 с.л. месо = 1 парченце 2х1 см = 10-15 г месо
1/8 чаша = 30 г
1/4 чаша = 60 г

АЛЕРГИИ

Ако на бебе под 6-месечна възраст се дава каша, тя трябва да не съдържа глутен, да е например оризова или царевична. Препоръчва се също кърменето да продължи поне 6 месеца. Ако в семейството има история на алергии, астма, екземи или хронични ринити, бебето да е само на кърма до 6-месечна възраст. С цел намаляване вероятността от проявата на алергии, да се избягва отбиването преди навършени 4 месеца.
 
Бебетата, които са склонни към алергии, обикновено отказват твърдите храни до навършване на 7-8 месеца, а някои - дори до 10-месечна възраст.
 
Ако захранвате бебето след навършване на 6 месеца, не се притеснявайте за глутена. Вероятността за алергия е минимална, особено ако бебето е било само на кърма до този момент.

Храни силни алергени:

Мед След 1 година
  (не е алерген, но може да причини ботулизъм при бебета под 1 г.)
Фъстъчено масло След 1 или 2 години*
Ядки След 1 или 2 години
  (също така има и риск от задавяне)
Цитрусови плодове След 1 година
Ягоди След 1 година
Царевица (corn) След 1 година
Яйчен белтък След 1 година
Пълномаслено краве мляко След 1 година
  (лактозата и млечните протеини могат да причинят алергични реакции, както и стомашни проблеми, тъй като се смилат трудно – изключение правят киселото мляко и сиренето – виж по-долу. Млякото също така възпрепятства правилното усвояване на желязо; желязото е жизненоважно през първата година!)
Пшеница След 10 месеца или 1 година
Шоколад След 1 година, ако изобщо решите
Грозде След 10 месеца или 1 година
  (не е силен алерген, но има риск от задавяне)


СЪДЪРЖАНИЕ НА ЖЕЛЯЗО В ХРАНИТЕ
Зърнени храни
Съдържание на желязо (мг/100 г):
Просо 6.8
Елда 3.9
Ечемик (глутен) 6.0
Овес (глутен) 4.6
Пшеница (глутен) 3.1

- Усвояемостта на желязото от пълнозърнестите храни е доста ниска поради фитатите и фибрите (напр. вареното просо съдържа около 1.0 мг желязо).
- Желязото като добавка (за обогатяване на каши и пр.) е по-ниско усвоимо от желязото от 'естествени' източници.
- Усвояемостта може да бъде подобрена по няколко начина:
  * прием едновременно с витамин С
  * накисване на зърната
  * отделна консумация на продукти, богати на калций




Месо
Съдържание на желязо (мг/100 г):
Телешко месо 3.1
Пуйка (тъмно месо) 2.4
Пуйка (светло месо) 1.2
Пиле (тъмно месо) 1.6
Пиле (светло месо) 1.2

- Желязото от месото (хемовото желязо) се абсорбира най-лесно, за разлика от желязото в листните зеленчуци (нехемовото желязо).
- Желязото от месото се усвоява оптимално при комбинациш с 'железни' зеленчуци.


Зеленчуци (подходящи за 7-12 месец)
Съдържание на желязо (на 1 чаша):
Цвекло 2.8
Леща (сварена) 6.6
Спанак (сготвен) 6.4
Грах (сварен) 1.2
Броколи (варено) 1.1
Брюкс. зеле (варено) 1.1

- Усвояването на желязото от растителен произход е до 10%.
- Когато се консумират едновременно храни с хемово и нехемово желязо се оптимизира усвояването на желязото.
- Витамин С също подобрява абсорбцията му.

С последния откъс приключват записките ми от постовете на Косе Босе. Ако се интересувате от нещо конкретно можете да издирите всичките и мнения в подфорума "Хранене с АМ и захранване", за съжаление вече не пише във форума 

Само една добавка от мен, защото видях, че планирате захранване с домашно картофено пюре. Обърнете внимание, че реда на въвеждане на маслото е много по-късно и се въвежда като отделна храна, т.е. не е подходящо да добавяте масло в домашно направеното пюре.
Зехтинът също не е подходящ, тъй като обикновено качествените зехтини са с висока киселинност. Това ги прави неподходящи за нежните бебешки коремчета. Аз бих добавила кърма или от водичката, в която са варени картофите.

Нашите неволи с нередовно изхождане продължават, за това ще започвам захранването веднага след празниците. Всъщност ще е на толкова, на колкото захраних и батко му - на 5 месеца и 7 дни.

  Благодаря, Ариана 
Много интересно четиво.
Отговаряш ми на много мои чуденки