АВГУСТовското човече в парка се разхожда вече!

Ариана  , мерси за инфото. От моето проучване бях стигнала до същите изводи, но е някак хубаво да си свериш часовника...  много ми хареса и следната публикация: http://xedra.wordpress.com/2009/07/25/food-intro/.
Педито си знаех, че е от старата школа, но чак пък толкова.. Не ми се иска да я сменям, защото е много внимателна и щателна при прегледите, винаги вдига телефона и дава направления, не раздава и с шепи антибиотици.. Мои приятелки са и пациенти и са доволни.. просто явно трябва да реша дали да изтърпя докато израсне малчо кърмаческия период... Та логиката била следната (обясни ми една сестра )... В кърмата нямало достатъчно желязо и затова почвали сокчетата да не станело анемично бебето, а пък щото не пиело вода, трябвало да се додават капки за зъбите... Ако се пиело по 30 мил изворна водичка на девин, нямало нужда от допълнително флуор(?). дам...
Та темата със захранването (надявам се) ще я дъвча пак към края на декември - да сме живи и здрави. Засега давам само вигантол по 2 капки и се храня здравословно. Мисля че повече от това няма какво да направя.
А и ми писна първата реплика на лекарите да  е "На АМ ли сте" и след това "с колко дохранвате с АМ". Откога е ненормално детето да е само на кърма??

Честит празник на Всички празнуващи! Живи и здрави

Knitter, аз за пореден път ще го напиша из форумите - периодът на кърмене и захранване е 1 година (обичайно) или поне до тогава се смята, че детето е захранено с основните храни. А после грижата за здравето му е докато само започне да взема решения кой да е личния му лекар. За това за мен по-важно е било да попадна на човек и опитен лекар, отколкото да попадна на педиатър, подкрепящ късното захранване. Моят е такъв. И не че не чете, просто вярва в ползите на ранното захранване, базирано на собствения му опит. Не ме е насилвал, не ме е надзиравал, споделя, дава инструкции, дава информация и за съвременните течения и ми е давал право на избор, за това и безкрайно го уважавам, макар да не споделям мнението му за ранното захранване.
Иначе и аз съм попадала в ситуации, в които са ме характеризирали като циганка, заради дългото кърмене на баткото, ама хора всякакви.

За кърмата- едва ли. Ако започнеш с по-леко натоварване може би ще е по-лесно за организма ти да свикне. Можеш преди тренировка да накърмиш порядъчно бебето, да не забравиш да пиеш достатъчно вода по време на тренировката; по възможност да носиш добре поддържащ, но не пристягащ сутиен и да се пазиш все пак от механични удари в гърдите. И разбира се...да се водиш от тялото си, ако почувстваш, че някое от упражненията ти идва в повече, да намалиш темпото. Между другото при някои кърмачки спортът действа положително освен на тялото и на..  лактацията 

И аз ще споделя вариант на захранване. Надявам се ще бъде полезен на много бъдещи мами, когато търсят инфо из нета:)))
Цитирам д-р Бърди, педиатър, който в момента практикува в Гърция, но дава безценни съвети на мамите от БГ, който промени представите ми за отглеждане на дете, надявам се да съм полезна с инфото:
„За захранването:
Аз започвам с ябълка, круша или смес, или с оризово бебешко брашно като първа и единствена  храна давана в 16, 17 или 18 часа на възраст 5.5 месеца. Може и от шести месец, ако детето е на кърма и наддава добре на тегло. Плодовете даваме винаги пресни, пасирани, не варени – нямат нито вкус, нито мирис. Ябълката може да печете на фурна, а със сока (пелте) можете да подслаждате крушата или да слагате мъничко в оризовата каша, ако за първа храна изберете оризово брашно.
Практически как става:
Три чинийки – в едната ябълка, в другата 1/2 круша, в третата – круша:ябълка 1:1. Опитвате последователно кое от трите детето ще хареса, което хареса – с него продължаваме.
Всички останали хранения се запазват – кърмене(адаптирано). Не слагате второ „външно” хранене преди да са минали две седмици с плодове. Опитвате от тези три възможни комбинации към кое бебето ще прояви интерес първия ден. С това продължавате 4-5 дни. Не даваме кисели, сок от моркови и въобще нищо друго непознато като храна. Само един от предпочетените плодове! От 7-8 ден можете да добавите мъничко ЧИСТО БЕБЕШКО ОРИЗОВО БРАШНО (детско, специално!!!, не крем на прах с мляко и оризово брашно) към плода за разнообразие. Оризовото брашно НЕ запича. Така за две седмици, бавно и търпеливо въвеждате тази първа храна. От изброените неща можете да правите комбинации. Ако му хареса оризовото брашно на 7-8 ден можем да приготвим оризово брашно с кърма ( или адаптирано).
Друг вариант за захранване, ако детето не харесва плодове като първа храна е каша – АМ+оризово брашно. Това е алтернативен вариант на плодовете.
На 5-7 ден с оризова каша можем да обогатим с плод (ябълка или круша, по една – две чаени лъжички) и после да даваме посменно:
*чисто оризово брашно с АМ
*плод/плод
*плод с оризово брашно
*плод+оризово брашно+АМ
Не бомбардираме детето с две или три чужди хранения едновременно, не даваме непрекъснато всеки следващ ден нови храни, не принуждаваме за хранене. Колкото иска – толкова. Можем да кърмим ( АМ) , после, в добавка, разбира се за първите дни, докато се стабилизира количеството на изядената храна ( стабилизира = около и над 100 грама).
Внимателно изберете лъжичка – избягвайте железните. Опитайте както прави, така и с предната част под ъгъл. Не я слагайте дълбоко в устата на бебето, а само „забърсвайте” храната в горната устна. Пълнете лъжичката само в предната част.
Така изброените плодове се обогатяват с : банан, сини сливи, пулп от грозде и подред всякакъв друг плод според сезона без: ягоди, малини, мъхести праскови.
После, (след 2-2.5 седмици плодове и/или оризова каша), следва второ външно хранене в 12-13 или 14 ч., първо морков с/или картоф-пюре...Тези два зеленчука се приготвят варени, пасирани фино с добавка на 1ч.л. зехтин. Може да добавите и АМ, така, както правите когато приготвяте домашно картофено пюре.
Консистенцията на пюрето (плод или зеленчуци) играе огромна роля в детското хранене. Всяко дете си има предпочитания за консистенцията. Сместта не бива да тече, а да е пюре.
Аз не захранвам със зеленчуци като първа храна. Не давам „кисели”. Не се дават сокове от зеленчуци преди да сте минали първия етап с плодове, траещ 2-2.5 седмици. Не се „бомбардира” детето с чужди и непознати храни, както това толкова обичат да правят  в БГ – захранва се стъпаловидно, постепенно, с постепенно обогатяване на храните. Стадия с плодовете може да трае 2 - 2.5 - 3 седмици, то е вид обучение. Чак след това се добавя второ външно хранене, със зеленчук, което после се разнообразява бавно, до около 7-7.5 месеца когато може да се даде месо.
Храненията в 10 сутрин не са задължителни, много често поради тях детето или яде много на обяд, или не яде нищо. По-добре да изместите обедното хранене напред, отколкото да вмъквате добавъчни хранения в 10 часа.
Даването на попари и глутен преди 11-12 месеца е крайно нежелателно.
Тиквата при бебетата запича, а не разхлабва.
Киселото мляко не понася на повечето деца под 10 месеца, освен ако не е специално детско, но дори и тогава, пак не го понасят много от децата. Пълноценното кисело мляко НЕ Е бебешка храна! Киселото мляко забавя значително изпразването на стомаха, способства за поява на рефлукс, води до лош дъх при деца, снижава силно апетита ( млякото неутрализира киселинността на стомашния сок ).”

Добро утро мами!

Green Eyes мерси това кремче не го знам ще го потърся.
Despina в краен случай ще си направя разтвор и аз.
Ариана от София съм и моята докторка ми даде едно правено кремче предполагам,че е същото.В началото ни беше добре с него ама сега сме с маймунско дупе.
Сега по въпроса за захранването-уаооо Арианка  ,моите адмирации.Правилно съм запомнила,че беше писала за това ,че имаш синтезирана информация.Ще очаквам и продължението.Много полезна и актуалана информация.
Аз преди 7 години се бях записала на курс за бременни при Диди Димова и тогава смятах,че тя дава много нова и съвременна информация, като правеше програма за храненето по месеци на бебета.Тогава приех нейните съвети безпрекословно за това какво мляко да давам как да захранвам и т.н.Ама бях млада и зелена.
Сега обаче има толкова нови неща и като продукти и като концепции,че на дърти години се обърках повече. .Ще се възползвам от твоето инфо.
Лек и спокоен ден за сега.

Момичета, предавам с много съкращения инфомрацията, която имам, защотнноаисина е много 

КАШИ И ЗЪРНА - безглутенови

Ориз = 6 м.
Кафяв ориз = 6-7 м.
Елда = 7 м. (може и на 6 м.)
Царевица = 7-8 м. 
Просо = 7-8 м. (има препоръки и за 6 м., и за 9 м.)
Амарант = 7-9 м.
Киноа = 7-9 м.

Оризовата каша е добра за начало. Ако оризът не е въведен, това позволява комбиниране на ориз с въведените зеленчуци. Кашата може да е и от пълнозърнест ориз, ако детето е захранено преди това със зеленчукови пюрета.
Белият ориз е напълно подходящ за захранване:
- лек за храносмилането (съдържа 5-7 пъти по-малко фибри от пълнозърнестия ориз)
- слаб алерген (почти няма случаи на алергия при захранване с бял ориз; пълнозърнестите храни по правило са по-силни алергени)

Кафявият ориз е чудесен избор за възраст около 7 месеца, като втора-трета храна или месец след началото на захранването:
- Въпреки че съдържа доста повече фибри от рафинирания ориз, все пак е продукт с невисоко съдържание на фибри (около 2%).
- Въпреки че при хора с чувствително храносмилане пълнозърнестите продукти са противопоказни, конкретно кафявият ориз е допустим, за разлика от други зърнени култури.
Кафявият ориз е добре да се въведе като нова храна – дори да е въведен бял ориз преди това:
- Пълнозърнестите храни се считат за по-алергизиращи по принцип.
- Пълнозърнестите храни са по-тежки за храносмилането. При детенце с по-чувствително стомахче или в самото начало на захранването нерафинираният ориз може да бъде тежък, затова е добре да се въведе за няколко дни.

И още нещо – ако се предлага домашна каша, не може да се постигне съвсем гладка консистенция, остава фино зърнеста, но все пак много мека и лесна за преглъщане. Някои дечица се нуждаят от поне 2-3 дни, за да свикнат.
Един месец или 20 дни – и в двата случая е добре, че се предвижда повече време за въглехидратна храна като ориза. Така се дава възможност на стомахчето да свикне и да се избегнат обичайните проблеми при въвеждането на зърнените храни като запек и подуване. Все пак 20 дни изглежда по-логичен вариант:
- Ако детето вече е над 6 месеца, така че физиологически е по-готово от едно дете на 4 месеца например. Вероятността за алергии при по-малките е по-голяма и няма смисъл да се бърза с въвеждането на по-алергизизиращи храни като зеленчуци и плодове (в сравнение с белия ориз), така един месец оризова каша е разумно. Но за дете над 6 м. не е чак толкова оправдано.
- Ако е само бяла оризова каша, може да омръзне.
- Рафинираният ориз няма кой знае какъв разнообразен витаминен и минерален състав в сравнение със зеленчуците, плодовете и целите зърна.

Елдата е добро продължение. Не е тежка за захранено дете, не е сериозен алерген, регулира стомахчето, добавя още желязо и важни белтъчини. Може да се редува равностойно с ориза.
За предпочитане е поне на 7 м. Не е лека храна, въпреки че е полезна. Има препоръки за въвеждане около 6-7 м.; има и препоръки от 8 м. нататък. Повечето са за малко по-късно въвеждане. Елдата не е сериозен хранителен алерген, въпреки че има други алергенни прояви. Така че 7-8 м. е подходящата възраст – преди това могат да се въведат няколко зеленчука и/или плодове.

Царевицата е тежка за храносмилането, макар че в готово пюре е доста малко.
Може да се пробва по-бавно въвеждане, например 3-4 дни по 1-2 лъжички, след това евентуално да се увеличи количеството по класическата схема. Да се даде възможност на стомахчето да привикне.
Царевицата не е толкова ценна - няма важна хранителна стойност и не е безобидна откъм алергии. Ако не е в голямо количество или е под формата на царевично нишесте, може около 6-7 м., иначе около 8 м. Може да се въведе преди просото защото често присъства в състава на готови пюрета или за да се предлага многозърнеста каша или кисел за разнообразие.

Най-щадящият начин за въвеждане на царевица е под формата на нишесте.
Натуралното нишесте не дразни стомаха нито химически, нито механично.
Точно затова киселът е добра алтернатива на първите каши в началото на захранването, после успешно може да се замести с по-здравословни глутенови и пълнозърнести храни.

В готовата кашата царевичните стърготини вероятно не са много, изглежда подходяща за по-нежно стомахче.

Просото не е съвсем леко за храносмилането, но се приема сравнително добре и има отлична хранителна ценност. Може да се включи през 7-8 м., евентуално малко преди това като съставка на каша или като заместител на ориза в зеленчуково пюре. Добре се съчетава със зеленчуци, особено такива с повече желязо, не само като самостоятелна каша.

Киноата има отлични хранителни качества, по-добри от тези на останалите зърнени храни по няколко показателя. Освен това не е типичен алерген. Не е задължително да се бърза с нея – когато детенцето напредне със захранването, например около 9 м., тогава може да се включи като самостоятелна каша и да се използват хранителните ѝ предимства. Преди това по-важни остават класическите зърна (ориз, царевица и т.н.) и успешното им включване им в менюто. След това вече може да се разнообразява с различни зърнени храни и комбинации.

Амарантът се въвежда подобно на киноата – може да бъде едно от безглутеновите зърна, но може и да се даде след въвеждането на глутена с цел по-богато хранително меню. Амарантът е след киноата като хранителна ценност.

Може ли да ме добавите и мене към ФБ - e-maila ми е vili80bg@abv.bg

Добър ден  
От сутринта чистих, пусках перални, простирах   , после излязохме малко на разходка, като се прибрахме Ясен яде, сега заспа и започнах да готвя  . Имам чувството, че край няма тая домакинска работа, все има какво да се прави, по някой път ми идва в повече   Ааа, трябва и да гладя  
 Искам така   Помрънках малко..

Арианка, Дани, браво за труда ви  

Ами хубава вечер на всички!

Добро утро!
Надявам се поне вие да сте поспали, че аз съм  . Марти продължава с неговото неспане в къщи. Вчера се принудих почти 8 часа да обикалям улиците само и само да спи. Добре че беше топло, та Марти яде и навън.
И тук имам питане към ЛЛЛ.
Мартин заспива единствено и само на гърда. В момента, в който го дръпна веднага се събужда и започва един рев, едно чудо. Вчера даже на няколко пъти върна. Обяснявам си го с това, че даже и спейки все пак посуква малко и после естествено му идва в повече.
Баткото доста страда от цялата тази ситуация. Не мога да му обърна почти никакво внимание, защото бебчо е залепен за мен. Искам да имам време и за голямото си момче. Моля ви, дайте съвети и препоръки какво мога да направя.
Само да добавя, че залъгалки не признава. Изплюва ги с такава погнуса, че отдавна се отказах да го пробвам наново.

Ох, Ренка ..колко ми е позната тази история...добре че при нас това беше с номер 1, че ако имах и друго дете тогава хич не знам как бих се справила. Наистина Кало буквално живееше върху мен. Там ядеше, там спеше, там акаше...и минутка нямах свободна от него. Положението се подобри след 6-тия месец  , така че кураж, половината зор вече мина 
После започнах да го кърмя в легнало положение на спалнята и много внимателно изваждах зърното като заспи. Така имах 40 минути, преди да се усети, че ме няма и да гракне отново 

Добро утро момичета! Днес е мрачно и ту спира ту започва да вали при нас, така че няма да излизаме с мишката.
Арианка, много благодаря за инфото, май по тази схема ще захранвам и аз. Има време да чета още де, че голяма обърквация ми е, но с твоя помощ стана по-ясно. Ще започнем най-вероятно с каша, даже съм си избрала пак на Милупа http://papa-bebe.com/ka6i/ban_ka6i/milupa5.jpg, че досега ядем млека на тази фирма и предполагам ще е по-добре за малката. За пюретата не мога да се ориентирам още коя марка, уж Гербер били най-добрите, ама и за тях ще търся още инфо. Само за ХИП прочетох много противоречиви мнения.
Споделете и с каква лъжичка да се снабдя за захранването, че гледам има силиконови разни, малки, големи, меки, корави, абе всякакви, аз имам такива http://www.kolko.bg/bg/bertoni-silikonovi-lazhichki-za-bebe-bg/p/1179240 и сега давам капките с тях като не реве беба, ама ми се виждат много малки и плитки за пюрета. Чета и за сребърните лъжички, идея за тях? Били полезни за бебетата, ама не разбрах чисто сребро ли да са или посребрени? Има в ибея доста ама са посребрени само, в българските сайтове има също, но са с написани имена на бебчето или други красоти по тях и струват майка си и баща си. Исками се да й взема такава, ама сто и кусур лева не ми се дават за лъжица.
Иначе малката расте и хубавее, още имаме колики ама по-леко ги минаваме, ака редовно, по-скоро през ден, ама в деня на акане осира света дето се вика.

Днес копирам глутеновите зърна и с това приключвам кашите и зърната.
Информацията е много и публикувам със съкращения 


ГЛУТЕН

Според различните педиатрични школи възрастта за включване на глутен е:
1) глутен = 6 месеца
2) глутен = 8 месеца


Коректно е да се прави разлика между въвеждането на глутен при бебета, непоносимост към глутена или установена цьолиакия.

Веднъж въведен глутен, не означава успешно въведен.
Симптомите за непоносимост към глутена се проявяват най-често между 1-вата и 2-рата година или между 9 и 24 месеца според различни източници.
Симптомите при деца са по-специфични.

Късното въвеждане също може да бъде рисково.
Става въпрос за възраст след 7-8 м.
Причината е, че за кратко време в менюто се включва по-голямо количество глутенова храна - на възраст 8-9 м. децата ядат повече и по-често.
Има редица съвременни изследвани по въпроса, това обяснява защо според повечето европейски педиатрични школи глутен се въвежда на 6 м.

Непоносимостта към глутена не е сериозен повод за притеснение, ако:
- няма наследствена обремененост (това е факторът с най-голяма тежест)
- възрастта е подходяща = 6 или 8 месеца (най-опасната възраст е преди 4 м.)
- се кърми по време на въвеждане на глутена
- се кърми след въвеждане на глутена
- глутенът се вклюва плавно (от храни с ниско към храни с високо съдържание на глутен)
- глутенът се предлага редовно в началото (за да се проявят евентуални проблеми)

Глутена се въвежда в последователност овес – ръж – ечемик – пшеница
Редът на въвеждане 'овес - ечемик и/или ръж - пшеница' е свързан не само със съдържанието на глутен, но и със смилаемостта на различните продукти. За да се изпълни на практика, все пак много зависи дали се предлага домашна или готова храна. В някои схеми този ред на въвеждане не е задължителен, пшеницата може да се включи като втори глутенов продукт (обикновено след овесена каша).

По-добре е глутенът да се въведе с каша, пюре, сухари или бисквити като нова храна, а коричките хляб могат да се дават за чесане на венците. Глутенът трябва да се предлага редовно в началото и в нормално количество след първоначалното въвеждане. Това се отнася най-вече за първия месец, след това детето така или иначе консумира по-разнообразни глутенови храни.

Глутенът е протеин, който се намира в пшеницата, ръжта, ечемика и овеса. Алергията към глутена често продължава цял живот. Следователно, при такава алергия следва да се избягват гореизброените продукти, както и всички храни, които ги съдържат. Ако детето ви има такъв проблем, консултирайте се с лекар, как да му осигурите подходящ разнообразен хранителен режим, за да не му се отразят ограниченията в диетата.

Симптомите за алергия към глутена обикновено се наблюдават при бебета между 9 и 18 месеца и включват разстройство, загуба на тегло или бавно наддаване, недохранване, анемия, липса на апетит и коремни болки. Вероятно бебето ще е неспокойно и раздразнително.

Глутенът трябва да се избягва като първа храна на бебето. Това е лесно изпълнимо, ако приготвяте вкъщи храната на бебето. Но ако купувате готови каши, имайте предвид, че следните наименования могат да означават, че кашата съдържа пшеница и, следователно, глутен:
• пшеничен зародиш, брашно, нишесте, модифицирано нишесте, хидролизирано нишесте, растителни протеини, растително нишесте
Разбира се, ако знаете със сигурност, че брашното или нишестето не са пшенични, можете да купувате съответната храна.
Ако решите да захраните бебето си, преди да е навършило 6 месеца, избирайте внимателно храната му. Ако, без да искате, предизвикате алергия, преминете отново само на кърма и захранете детето, след като навърши 6 месеца

Овесените ядки съдържат гликоподобен протеин, който според най-новите проучвания от последните 10-12 години не е проблем сам по себе си в голяма част от случаите на цьолиакия. Но тъй като овесът е замърсен с глутен от другите зърнени култури при отглеждането, транспортирането и обработката, всъщност овесът съдържа минимални количества глутен. Следователно овесените ядки са подходящи за захранване с глутен.

Овесът в пюретата, кашите и стандартните храни съдържа глутен.
Овесът е замърсен с глутен от другите житни култури при отглеждането и преработката. Самият гликоподобен протеин в овеса (авенин) не е проблем според повечето проучвания от последните 15 години.
За да не съдържа глутен, овесът трябва да е специално отгледан и това да е изрично означено на етикета. Има някои такива марки овес.


Относно глутена в овесените ядки

Протеинът/белтъкът в овеса, който се счита за проблемен, е авенин.
За него обаче има нови практически изследвания от почти две десетилетия насам, според които не е проблем при повечето болни от цьолиакия.
Проблем обаче е, че овесът е замърсен от другите житни култури и реално съдържа глутен (т.е. съдържа техните глутенови протеини).
По тази логика овесът е подходящ за въвеждане на глутен.
Препоръчително е захранването на Глутен с овесени ядки, след това се захранва с ръж и ечемик поотделно. Пшеницата е последна.


Ръжени и ечемичени ядки се приготвят както овесените. (Продават се в хранителните магазини)
Добре е се накиснат за 8-10 часа, не е задължително.
Варят се 5-6 мин. (след накисване), 9-10 мин. (без накисване) или до пълно омекване.
След като са готови, остават малко по-твърди в сравнение с овесените ядки. В началото може да се предложат пасирани с мъничко от водата, в която са сварени.
Комбинират се или се предлагат самостоятелно точно както овесените ядки.
Не са леки за храносмилането, добре е да се включат след 10 м., но зависи и от детенцето.
Косе Босе, а според теб кое е по- добре като продължение за въвеждане на глутена след овеса (като се има предвид, че малкия е на 8,5 месеца):
1. ръжени/ечемичени ядки
2. пшеница в каша
3. пшеничено нишесте или
4. бебешки бисквити , сухари

Ечемичени ядки – може след овесените ядки, но малко количество и ако се понасят добре от стомахчето. Ръжените ядки и изобщо ръжените пълнозърнести продукти са доста тежки за храносмилането, с тях може да се изчака още малко, поне до 10 м. Ръж може да се предложи по различни по-щадящи начини, ако се приготвя домашна храна. Иначе е по-добре да се включи с готова каша или ръжен непълнозърнест сухар вместо ръжени ядки.

Каша - след ечемика може да се включи нещо на пшенична основа или дори изцяло от пшеница, няма значение какво. Пшенична каша може и директно след овеса - тъй като е бебешки продукт скорбялата и изобщо самата пшеница ще се приеме по-лесно в сравнение с други пшенични варианти за захранване с глутен (корички хляб, сухари и др.). Захранването става бавно. 
Каша от ръж:
Варианти:
* Ръженото брашно се накисва предварително, после се вари поне 15 мин. (проблемът е да се прецени кога е наистина готово)
* Ръженото брашно се препича, залива се със студена вода и се вари.
* Ръженото брашно се добавя към овесени или други ядки, накисват се заедно, варят се (сместа се вари по-продължително заради брашното)
* Ръжените ядки са най-лесният вариант (задължително се варят, за разлика от овесените например)

Ръжта е трудносмилаема: ръженото брашно, вкл. непълнозърнестото, има доста високо съдържание на влакнини.
Пълнозърнестото например може да съдържа над 20% фибри.

Ръжта има по-ниско съдържание на глутен (той е в по-неустойчива форма) – в сравнение с пшеницата.
Това е в общия случай, иначе хлебните и кулинарните брашна имат различно съдържание на протеини и глутен в зависимост от вида на зърното и коя част от него е използвана.


Бебешки бисквити, сухари (пшенични) – друг хубав вариант след овеса. В началото се предлагат за дъвчене т.е. малко количество. След това се слагат вече в храната. В този случай след овеса се въвежда пшеница, след 8 м. този ред на въвеждане също е подходящ. На по-късен етап е добре да се включат все пак и другите глутенови зърнени храни – вече с цел разнообразие.

Нишесте - 100% стандартен пшеничен продукт и трябва да се включва по-бавно. Глутенът в овеса е съвсем малко, а в пшеницата е около 50% от всичките й протеини.


КИСЕЛ

Нишестето е по-лесносмилаемо от брашното. Но пък не съдържа витамини и микроелементи за разлика от рафинираните и особено от пълнозърнестите брашна. В някои бебешки храни нишестето е модифицирано т.е. още по-лесносмилаемо, но това в пакетчетата е най-обикновено.

Нишесте = скорбяла
Брашно = смлени зърна (само сърцевината на зърното при белите брашна или сърцевината заедно с по-външните слоеве на зърното при пълнозърнестите брашна)

Брашно от зърна = 65-85% нишесте
Брашно от картофи = 25-30% нишесте
Брашно от ориз = 75-80% нишесте

Кисел = нишесте + мляко + плод
Идеята е да се предложи плодово-млечно хранене с достатъчно калории.

Съставки
нишесте = царевично натурално (без глутен), пшенично натурално (с глутен)
мляко = кърма (прясно изцедена или замразена), АМ, прясно мляко, сухо мляко
плод = пресен пасиран, от пюре
захар = нежелателна (внася още калории, но разива ненужно вкус към сладкото и вреди)

При кърмаче
[нишесте + вода + плод] + кърмене 30-60 мин. преди/след хранене
[нишесте + вода + плод] + изцедена кърма към готовото охладено нишесте

Приготвяне

Вариант 1:
Нишестето се вари с вода.
След като се охлади до температура за ядене се добавя пресен пасиран плод или плодово пюре.
Ако се добавя кърма, нишестето се приготвя максимално гъсто (например в съд с незалепващо покритие), за да поеме повече кърма.
От ензимите на кърмата се втечнява до няколко минути.

Вариант 2:
Пресните плодове са варят леко в повече вода.
След това се добавя нишестето, размито в малко студена вода, и са вари до готовност.
Този вариант в удачен, когато детенцето все още не е захранено със сурови плодове и не се предлага готово плодово пюре.
Може да се добави кърма.

Въпрос към ЛЛЛ:

Малкия е на изключително кърмене. Отначало беше на поискване. После (към 2 месец) започнах да правя през деня интервали поне по 2 часа, като в зависимост от това дали ще се разплаче му давах и по рано. Но виждах и че ако има занимавка не плаче и няма признаци на глад. После започнах да увеличавам интервала на 2,5ч. Като отново - ако плаче давам  по рано, а ако заспи или се занимава и не плаче стига и до 3 часа. Казвам, че през деня е така, т.к. нощем той определя режима си сам - до преди седмица две ядеше на два часа през нощта - т.е. 3 - 4 яденета до към 9 сутринта. Сега яде само два пъти нощем. Качва много. Почти 8 килограма е. Само да уточня, че не знам дали плаченето му и преди е било от глад. С две думи - не знам как да разбера дали е гладен освен ако не започне да плаче, а и тогава не съм сигурна, а се чудя дали да не разредя храненията още малко, че си мисля, че го прехранвам. Гледам го - цица 5 минути и спира, гледа, смее се, мрънка, повръща почти винаги. Та искам да разредя отново храненията. Бихте ли ме посъветвали как - или по същия начин с леко увеличаване на интервала. Ръцете си яде постоянно, та това не го смятам за признак на огладняване.

Ренка, разбирам много добре какво ти е (личен опит с големите ми) Пишеш, че Марти спи навън, а през това време къде е баткото? Вариант ли е за теб, докато малкият спи по време на разходките, баткото да е с вас и да има възможност да поиграе и той навън. У дома например, докато малкият суче, с големият да се занимавате с нещо тихо (ако си седнала той до теб да бута колички, или да редите пъзели, оцветявате, да му четеш... От майките с породените деца знам, че ползването на слинг или друга удобна бебе-носилка носи полза; защото поне 1 ръка ти е свободна. Ако баткото може да се справя с някои неща от ежедневието самостоятелно, може би е добре да му предоставиш този шанс и така на теб няма да се налага да си постоянно след него, а и той може би ще се почувства горд, че вече може сам еди кое си. Говори с него, опитай да му обясниш, че той също е бил такова малко бебче и си се грижила така за него. Покажи му, че го обичаш, всяка милувка, погалване, целувка важат и дават увереност, че мама, въпреки, че сега е заета има сили да ми обърне и на мен внимание. Ако има как, можеш да опиташ да промениш дневния режим на Мартин, така да се измести къпане, масаж или каквито си имате ритуали за приспиване, че да заспива по-раничко, за да имаш след това време изцяло за баткото. В крайна сметка, ако една вечер се пропусне къпане и не е силно наложително, едва ли ще е фатално, ако Мартин заспи неизкъпан.
Друго, което може да се направи е, щом малкият заспи дълбоко, ама наистина дълбоко- да се измъкнеш лекичко и да посветиш времето на баткото, а не на прането например. Или двамата заедно да сложите прането или го извадите или да приготвите нещо за хапване.
Децата обичат да копират възрастните и са невероятно горди, когато успеят да свършат нещо сами. Не забравяй да го хвалиш за всяка добра постъпка, дори и нещо дребно...важното е да се чувства голям и можещ. Ако малкият през деня не спи, но е спокоен, осмеляваш ли се да го оставиш да си лежи на сигурно място /в оградено легло или ако е на земята на топло одеяло/ и през това време да се позанимаваш с големият ..Както се казва, ако трябва и цирково представление да изнесете на бебето, пак е нещо което сте направили заедно, нищо че Мартин още не разбира какво става наоколо 
Помисли с какво можеш да си облекчиш ежедневните задачки, така че да ти остава поне малко време дори и за теб самата. Ние майките понякога така се увличаме по грижите за децата и дома, че оставяме себе си на заден план, а все пак и ние имаме нужда от глътка въздух и спокойствие поне за няколко минути. Сещам се за един трик, може да оставиш носена от теб тениска при бебето когато си, така ще му мирише на мама и ще му е по-спокойно въпреки, че не си до него. А ако пък имате достатъчно място, би могла да опиташ да приспиваш и двамата заедно, докато единият суче и задрямва, другият да лежи до теб гушнат. Току виж и ти успееш така да си починеш за малко. Ти самата какво би променила в сегашното ви ежедневие? 

o_fortuna, признай си, че даваш допинг!  Шегувам се разбира се, наддаването е чудесно за икзключително кърмено бебе. Пишеш, че докато има занимавка е спокоен, ами ето ти сама си открила начинът да разбереш, кога е гладен. Щом се разплаче, пеленката е чиста, не е претоплен, престуден и си сигурна, че няма друга причина за недоволство, значи вероятно остава да е гладен. Има бебета със силен сукателен рефлекс и търсят гърдата на мама не заради глад, а просто за да посучат за укротяване на този рефлекс. Сега, ако ти самата не се чувстваш добре, можеш да опиташ и да видиш, как ще реагира на това забавено слагане. Току виж е кооперативен, но прояви ли безпокойство и вземе да плаче често, то явно си има нужда от кърмене. Ти си най-добрият специалист по своето дете и който каквото и да ти казва отстрани, ти можеш най-добре да прецениш какво, кога и как да постъпиш  Ако не опиташ, няма как да разбереш, как ще реагира на промяната.