Помощ в търсенето на работа-14

  • 38 672
  • 758
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 1 446
Така казано, Mirama, съм съгласна. Макар, че ми прилича на един омагьосан кръг. Може би системата трябва да се промени?

# 316
  • Мнения: 22 518
Така казано, Mirama, съм съгласна. Макар, че ми прилича на един омагьосан кръг. Може би системата трябва да се промени?

Би било добре да се промени, със сигурност.
Но ми се струва слооожна работа.
А и не е само в БГ това положение в държавната администрация. В доста държави положението е сходно.

# 317
  • Мнения: 1 446
Факт, но поне в другите държави заплатите като цяло са по-високи. А и има една страст на хората, която влагат в работата си. Тук тя се наблюдава мнооооого рядко.

# 318
  • Мнения: 0
Рядко се намира, защото я се е появил някой ентусиазиран като мен, я са го направили на нищо. За това много специалисти и неспециалисти заминаха в чужбина. Тук , който има голямо желание за работа най-много да го вземат за луд или да го намразят до гроб.

# 319
  • Мнения: 22 518
Red Velvet, да, заплащането определено не може да се сравнява.
Въпреки че от друга страна, тези хора ако отидат да работят в частния сектор, за същите пари ще ги скъсват от бачкане. Или поне ще работят 2но повече.

Ето, аз от 5дни се хванах на държавна работа (ако може да се нарече така).
Простотията е пълна. Никой, нищо не ти казва, ако не отидеш изрично да попиташ. Но пък ако не попитам за определени неща, директора ще го отнесе, тъй като няма да си е предал това, което трябва в срок. )
Отделно, че ти се възлага работа, която няма нищо общо с това, за което ти се плаща да работиш.
И в крайна сметка излиза, че парите, които ще взимам, за да се ядосвам с хорските деца, да се занимавам с куп други глупости....мога да се хвана на 2места чистачка и може да взимам и повече даже.

# 320
  • Мнения: 1 446
Аз винаги съм била в частния сектор. Наречето го късмет, но когато и да съм работила с желание и страст, винаги съм била доволна от финансовия край, а и не само. Отношението слагам аз на първо място, атмосферата--после всичко останало.

В момента се сблъсквам с държавния сектор по един граждански договор--преподавам на стажанти на работното си място. От края на 2009-та го правя с няколко групи. Е, няма такава простотия наистина. Първо, че бумащината е безмилостно много, после никой нищо не казва, а сега трябва и парите да си просим, защото ръководителката не си вдига дъ-то да отиде до паричен салон и да занесе договорите. А и последната ми група беше през Февруари....не съм за парите, но пък в края на краищата ако разчитах само на тях, какво правим....

# 321
  • Мнения: 22 518
Red Velvet, и аз до сега съм работила само в частния сектор.
Периодично съм водила и обучения към частни организации, но с финансиране от държавата. Е, точно там няма такава глупост.
Последният път (миналата година) си чаках парите повече от 9месеца. Накрая след скандал, от организацията ми ги платиха, без от държавата още да са им ги превели.

# 322
  • Мнения: 3 061
Мдааа, мнооого здрави нерви трябват, за да "оцелееш" (за съжаление - понякога и физически става дума; имах колежка, която беше на "розовите хапченца" заради простотиите в една държ. институция от висок ранг) в подобна среда, Ред и Мирама.

# 323
  • Мнения: 6 735
ОООооо, за ядосването с хорските деца книга мога да напиша Rolling Eyes И заплащането наистина е мизерно за нервите и положения труд Rolling Eyes

# 324
  • Велико Търново
  • Мнения: 283
Винаги съм твърдяла, че за да осъзнае каква работа вършат учителите, човек първо трябва да е опитал да мине по този път поне за седмица-две. Винаги ми е било тъжно някой да ми каже "Е, какво чак толкова се подготвяш - нали си го знаеш?" А никой не ми поглежда тежката чанта, никой освен семейството ми не разбира, че тръгвам на работа преди детето ми да е станало сутрин или се прибирам вечер само да му прочета приказка и да ми кажа "лека нощ". Затова е трудно да се дават оценки, когато не си "в обувките" на другия  Peace
Мирама, на теб пожелавам успех, дано да не те смачка колелото на образованието  Peace

# 325
  • Мнения: 1 446
Ама то е трудно за всяка професия да се дадат оценки. Аз също се засягам за моята, защото всеки ми казва, че "просто си говоря там с едни хора по цял ден" и "ние знаем какви са ХР-ите....".

Забелязала съм,че това е масова тенденция в България--да се подцинява труда на другите, а да се изтъква собствения. Някаква мания е ми се вижда.

Аз лично никога не искам да преподавам в училище ОТНОВО. Правила съм го,и то с подбрани деца уж, които искат да учат точно това (английска гимназия), и пак беше ужас. Направо ме смляха. После бях в частно училище за малко--там пък половината нямаха интерес, родителите им ги записали просто ей така да учат английски. Със стажантите е същото--трябва да имаш здрави нерви, защото някои не знаят защо са в Университета изобщо...

# 326
  • Мнения: 7 995
Да си кажа и аз моя опит с държавната работа. Заплата ми не зависеше от това колко работя, разбира се, но за сметка на това взеха мен, защото имах желание за работа, пред друга жена, която вече беше работила на моето място временно и не я харесваха. Работата ми не е била по-малко от сега. Тогава това ми беше първата работа, на която трябваше 8 часа нон-стоп да се взирам в компютър и ми беше много трудно, но очите свикват с напрежението. Това го казвам за успокоение на Ален Мак.
А пък като чета Мирама как се чувста от 5 дни на новата си работа.. . аз така се чувствам и на сегашната си работа в частна фирма от дълго време, само дето ми плащат.

# 327
  • Мнения: 22 518
celika, е, все пак има значение колко ти плащат. ) В един случай да речем че може да си струва да изтърпиш простотията, а в друг, просто няма смисъл. )
Но аз съм упорито говедо, исках да пробвам, да видя как се работи в такава институция и точно това правя сега. Така че ще си изкарам няколкото месеца на мястото, за колкото ми е договора. )

# 328
  • Мнения: 7 995
Да де... и аз това исках да кажа.... като ти плащат почти не ти прави впечатление. Навсякъде си има минуси, но заплатата ги компенсира понякога толкова добре, че дори не ги забелязваш.

# 329
  • Мнения: 1 446
Но понякога не може да се издържи на проститя, колкото и да ти плащат--от опит говоря. Напуснах предната си работа без да се замисля, стоях 4 месеца без работа, което беше пагубно в личен план, но пак си струва погледнато от днешна гледна точка.

Общи условия

Активация на акаунт