Публикувана: 19 септ. 2011, 13:55 ч.
Последно мнение: 14 юни 2012, 16:30 ч.

А как се справяте с непрекъснатите въпроси....

16 760
337
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да помогна на приятелка, която постоянно е разпитвана от другите за забременяване?
Как да се справим с натрапчивите и нетактични въпроси относно бременността?
Какви са най-често срещаните коментари и въпроси, които хората получават от обкръжението си относно липсата на деца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да помогна на приятелка, която постоянно е разпитвана от другите за забременяване?
  
  Най-важното е да бъдете до нея и емоционално да я подкрепяте. Можете да насърчите фокусирането върху собственото й психическо здраве и избягването на провокиращи коментари. Избягването на обяснения и пренебрегването на дразнители може да бъде полезно. Споделянето на проблемите с по-близки приятели и семейство, които разбират ситуацията, също може да помогне за намаляване на разпитванията.
- Как да се справим с натрапчивите и нетактични въпроси относно бременността?
  
  Избягването на обяснения и игнорирането на нетактичните въпроси може да бъде полезно. Можете да отговорите с усмивка, че все още не е подходящият момент или че имате други приоритети. Споделянето на проблемите само с по-близки приятели и семейство, които разбират ситуацията, може да помогне за намаляване на броя на нетактичните въпроси.
- Какви са най-често срещаните коментари и въпроси, които хората получават от обкръжението си относно липсата на деца?
  
  Най-често срещаните коментари и въпроси, които хората получават от обкръжението си относно липсата на деца включват натиск за раждане, намеци за липса на желание за деца, въпроси относно забременяване и бременност, както и нетактични забележки относно трудностите при раждането.
- Как да се справяте с нетактични въпроси и коментари?
- Какви са някои от най-честите реакции на хората, които получават нетактични въпроси и коментари?

# 165 4 окт. 2011, 18:13 ч.

Мнения: 240

Възрастта и процедурите имат значение за житейския и социален опит Peace

С простаците всичко е ясно - тъпи са и не разбират, но от думите на интелигентните може много повече да го заболи човек. Особено, ако са специалисти... Това, че въпросната дама е била "завеждаща гинекология" не я е направило нито добър човек, нито безгрешна. Подобни длъжности често са конюнктурни и хората на тях не винаги са най-добрите в професията си. В действителност малко от момичетата в този форум са имали късмета да не попаднат на подобни "лекари".
Не всички "сами сме си шефове", не всички можем да си позволим да напуснем работа или да престанем да общуваме с колеги по лични причини. Колкото до това, че "Хората наоколо наистина имат нужда да знаят какво мислиш и правиш по въпроса. ", то на мен ми е все едно какви информационни потребности за личния ми живот хората наоколо. Mr. Green

И да споделя, и да премълча, приказки зад гърба ми все ще има. Докато не споделя, обаче, ще са догадки и съмнения.
По отношение на твърдението, че изглежда доста криворазбрана тази интимност ще кажа само ..."виртуална реалност" и анонимност... Не съжалявам нито за една дума, която съм споделила във форума. Много ми помогнаха момичетата в проблемното, винаги ще съм благодарна за подкрепата и разбирането Hug

Знаеха какво и кога да кажат, може би защото много са преживяли и те. Моля се да ги видя в други теми от цялото си сърци Praynig

Lizet33 Различни сме. Не е задължително да постъпваме по еднакъв начин - да споделяме или да премълчим. Можем, обаче, да не си лепим обидни етикети...

# 166 4 окт. 2011, 20:15 ч.

Мнения: 2

Няма анонимност тук- много се заблуждавате ако смятате така. България е едно малко село, а във форум анонимни няма.

Когато не споделяш не просто има догадки и съмнения но те са и многократно по-страшни от действителността, изопачени и се тълкува всичко на който както му е угодно. Фактът че човекът не споделя озлобява хората които виждат че реално има проблем и увеличават многократно разни нетактични подмятания, които понякога са проста провокация.

Казваш им да се успокоят и всички подхвърляния секват. Не просто секват, а печелиш хората за своята кауза. От мълчане полза никаква. Може да ти е обидно но от психологическа гледна точка няма никакво друго обяснение за подобно мълчание освен елементарен комплекс за непълноценност. Срам от това че си различен по някакъв начин.

# 167 4 окт. 2011, 20:24 ч.

Мнения: 240

Lizet33 просто не си ти човека, от който ще приема съвети. Още по-малко оценки на психичното си състояние.
Мнението за България го запази само за себе си. За теб малко село, за мен Родина.
Бъди здрава!

# 168 4 окт. 2011, 20:41 ч.

Варна
Мнения: 26 002

И аз не разбирам, ако имаме проблем и хората се досещат - какви по-страшни догадки могат да направят, освен тази, че имаме проблем? И откъде накъде мълчанието ми ще озлобява някого? Личният живот затова е личен - защото не съм длъжна да го правя достояние на всички и никой няма право да се чувства обиден от това.

# 169 4 окт. 2011, 21:27 ч.

Мнения: 2

Че има проблем се разбира годинка-две след брака. Но проблемите биват всякакви. Биват временни, а биват и постоянни. Има проблеми които не само костват отсъствие на бременност но и са причина за сериозни заболявания които могат да костват и човешки живот. Всеки може да си измисли какви ли не небивалици. Никой не знае кой в двойката е реално с проблем и какъв е всъщност той. Но неизвестността дава предпоставки за всякакви слухове. И подмятания следователно. Те подмятанията са всъщност провокации към човека да сподели.
Това че не знаят изключително дразни особено по-близки. Как е възможно родител да не знае, на мен просто ума ми не го побира. Ако моето дете не сподели с мен подобно нещо, страшно ще се разсърдя.

# 170 4 окт. 2011, 21:36 ч.

Мнения: 60

Несподелянето ме прави още по-нещастна, признавам... Защото проблемът наистина ме прави нещастна и непълноценна.

# 171 4 окт. 2011, 21:43 ч.

Мнения: 2 352

Аз също се чувствах така, много време ми трябваше да приема проблема и да си простя, но успях и се радвам. В началото на никой не казах, дори забраних на мъжа ми да го стори, голям рев беше 3 дни след тежкаата диагноза. Усещах депресията и с помощта на момичетата от зачатие, колегите, приятелите, сега говоря открито за това какво е било в живота ми, защото има още други момичета като мен преди 2 години, които са объркани и нещатни и имат нужда от подкрепа.

# 172 4 окт. 2011, 22:02 ч.

Мнения: 1 422

Цитат на: Lizet33 в вт, 04 окт 2011, 21:27

Това че не знаят изключително дразни особено по-близки. Как е възможно родител да не знае, на мен просто ума ми не го побира. Ако моето дете не сподели с мен подобно нещо, страшно ще се разсърдя.

Да се сърдиш означава да си позволяваш очаквания, изисквания и изобщо да смяташ, че имаш права върху живота на друг човек. Всички хора са напълно свободни и никой никого не притежава. Някой да се "дразни" от моя живот (който и да било аспект от него, какво остава пък от факта, че не е информиран за подробности) за мене само означава, че този човек си няма негов си живот.

Едно на ръка, че мисленето за "проблеми" в живота на други хора си е живо месене, което за мене пък е недопустимо. Идвало ли ти е например наум, че има двойки, които прекрасно си живеят и без деца. Разбират се по този въпрос преди брака и съвсем съзнателно взимат това решение. Изобщо някой да се вре в спалнята на друг човек ми е необяснимо Rolling Eyes

Успоредно с това има достатъчна бройка хора и/ или двойки, които не приемат традиционната медицина с нейната склонност към фатализми, диагнози и крайности и избират друг път по всеки въпрос, по който им се налага, включително като решат да имат деца. Аз лично познавам една сериозна група такива хора. Те изобщо не се занимават с онези, които биха се месили в живота им, ако ще им дават акъл. Просто имат устойчивостта да вярват в собствените си методи.

# 173 4 окт. 2011, 22:10 ч.

София
Мнения: 16 813

Цитат на: Lizet33 в вт, 04 окт 2011, 21:27

Чета постовете на Lizet33 и досега се чудех на гледната й точка, сега вече я разбирам. Тя живее in a perfect world, в който всички роднини и близки и далечни познати са много интелигентни, съпричастни, тактични (всичко изброено едновременно, а не или/или) и високоерудирани, особено откъм медицина - защото само в един перфектен свят околните са такива. А аз, както и много други тук, не живея в такъв перфектен свят.

..........
Аз лично нямам проблем с подмятания, защото съм достатъчно "зряла" да не позволявам в общуването с мен някой да ми се прави на велик ( = да ми дава акъл, за нещо, от което не разбира) - аз просто не слушам и го правя достатъчно показно, че да накарам натрапника да се почувства неудобно, но не всеки може да се държи като мен.

# 174 4 окт. 2011, 22:16 ч.

Мнения: 796

jessamine, ако ти се чувстваш нещастна от това - то, тогава научи се да споделяш на правилните хора. За съжаление, за да се чувствам спокойна трябваше да загубя безвъзвратно някои близки , други станаха моята опора и сега с тяхна помощ се чувствам свободна. Не е нужно целият свят да знае, но за твоето емоционално здраве е добре да имаш някаква подкрепа. Всеки, обаче, намира за себе си своята формула и тя не е общовалидна Peace

# 175 4 окт. 2011, 22:22 ч.

Мнения: 60

Както виждате споделям собственото си виждане по темата, в никакъв случай не очаквам всички да се съгласят с мен. Но нали затова е форумът- да се чуят различните гледни точки по темата. Виждам, че мнението на Lizet33 не се толерира, дори има нападки към нея. Защо? Та тя съвсем обосновано споделя вижданията си.

# 176 4 окт. 2011, 22:25 ч.

Мнения: 60

Какво значи да се споделя на правилните хора- за мен няма правилни и неправилни. И защо да се уча, аз тъкмо казах, че споделянето ме прави по-спокойна.

# 177 4 окт. 2011, 22:27 ч.

Варна
Мнения: 26 002

Е, как да няма правилни и неправилни? Аз пък не мога да си представя да споделям лични неща наред.

# 178 4 окт. 2011, 22:32 ч.

Мнения: 796

Няма нищо лошо в различните гледни точки, но изказване на обидни квалификации и лични нападки, са изключително грозни и неприемливи за мен в този подфорум - лично мнение. А опита да се налага мнение е направо нелепо.

Цитат на: jessamine в вт, 04 окт 2011, 22:25

Не съм прочела правилно предишния ти пост - не тръгвай на нож Stop

# 179 4 окт. 2011, 22:56 ч.

Мнения: 22

Здравейте, аз съм една от жените, които плануват да имат дете в близко бъдеще, но още не съм започнала опити. Чета по форумите тук, защото човек никога не знае с какво може да се сблъска в живота занапред, а и смятам, че човек трябва да е информиран в много аспекти, а и при вас може да се научи много. Към мен се отправят подхвърляния от роднини, приятели, колеги от всякакъв характер, тъй като минах 30-те години и живея с моя приятел от няколко години, по отношение на това кога ще имаме дете, и има ли някакъв проблем. Въпреки, че не правя опити за забременяване това отношение на околните и желание за вмешателство в личното ми пространство изключително ме изнервя и съм сигурна, че когато започнем опити няма да споделя с никого. Ще ви цитирам само две "изключително тактични" забележки, за да не става дълъг поста ми: от колега получих следния коментар пред други колеги "Тя не може хване, затова няма деца". А наскоро баща ми ми натърти на следното по отношение на жената на брат ми: "Много обичам снахата, нали ми е дала две внучета". Демек аз къде се котирам без нито едно. #2gunfire

Въобще на никой никога нищо няма да кажа. Според мен всички са злобни от роднините до приятелите. Личният живот си е мой.

Препоръчани теми

Дългото чакане след трансфер – тема 124

Предстои ми ЗЕТ - да поговорим - тема 13

Пациентки на ЦРЗ "Надежда" - тема 95

Забременели след инвитро - тема 55

Причина:

Причина: