А как се справяте с непрекъснатите въпроси....

  • 16 760
  • 337
  •   1
Отговори
# 330
  • София
  • Мнения: 16 813
Могат...човекът е социално животно, той винаги съ-съществува с други като него и се съ-измерва спрямо тях. Е тук точно, тези, които не можем да забременеем лесно, не сме като другите. Колкото и да сме си самодостатъчни в семействата, дори и там усещаме "не-същието си", защото не можем  с лекота да дарим мъжете и себе си си с деца. Както и да е, има и друг живот извън бебеправенето и всички ние се стараем да го изживяваме пълноценно.

# 331
  • Мнения: 856
krisi72, то много зависи и колко време е продължило всичко. В началото и аз не се натоварвах и не се депресирах. Но като мине известно време и се заредят проблеми, стимулации, лекарства, диагнози, спонтанни аборти и това достатъчно те е натоварило психически. И когато никой около теб няма твоите проблеми, усещането е по-скоро на самосъжаление, а не че завиждаш на другите или не се радваш на щастието им. Напротив, аз съм обградена отвсякъде с колежки и приятелки с деца и е весело с хлапетата им. Но на моменти, когато се замислиш за себе си и тогава усещаш това самосъжаление. Нищо повече.

Сега пък е "а кога ще има резултати".
Аз на този въпрос с усмивка отговарях "няма да е скоро". Това общо взето бързо секва ентусиазма за други въпроси. Мен лично винаги най-много са ме вбесявали съветите тип "колко вредни са хормоните и лекарствата", "повече почивка и спокойствие и ще стане, защото при тях така станало", "да работя по-малко, за да нямам стрес, защото много влияело", "защо не опитам с билки", "не-знам-си-коя пила не-знам-си-какво и забременяла, защо не опитам и аз", "имало не знам си какъв билкар, който помагал" и прочие глупости. Тези съвети мен ме изкарваха извън нерви.  Grinning

Последна редакция: ср, 13 юни 2012, 15:40 от karelia123

# 332
  • София
  • Мнения: 1 416
За мен винаги е била по-голяма раната от това не че ми е казала приятелка, че е бременна, а че е скрила от мен, а другите са знаели. На няколко пъти съм попадала в ситуацията да виждам как умишлено от мен се крие, че позната, близка, колежка е бременна и тогава съм се чувствала смотано, отритнато и всички демони, които си отглеждаме у нас се ме нападали.
Имаше един период, в който бях замотала стимулации, тайно търчане по доктори, неуспехи, провали и пазех тайна. И пак ме изоставиха, няколко семейства престанаха да общуват с мен, защото нямам деца и не разбирам. После същiте тези хора от някъде се появиха като видяха, че съм бременна, канят ме на гости, не си крият децата, искат да си общуваме. Ма за какво са ми:}.

# 333
  • Мнения: 796
Аз самосъжаление изпитвах в началото...вече сякаш претръпнах. Обградих се само с положителни хора, разкарах хората, които усещах, че се "хранят" с проблема ми и вече живея спокойно Simple Smile. Опитвам се да осмислям дните си, защото живота продължава да си тече и може един ден да съжалявам за пропуснати мигове Simple Smile

Шмати, същото отново се случи при мен и то скоро. Аз никога не съм крила от приятелите си, никога не съм се срамувала, никога не съм изпитвала вина. Свободно съм разговаряла на тази тема, казвала съм им даже директно, че не е нужно да ме "пазят", защото не се чувствам безсилна. Някои обаче, за да не ме уж наранят ме изолират и  това ме правят безсилна, а не проблема ми  Tired

# 334
  • Мнения: 262
karelia123, неприятно е всичко това , аз също се научих да ги отрязвам и да внимавам с кой излизам, да избирам приятелите си и да говоря за нещата само ако аз искам и съм готова.Никога не съм крила проблема но немога и с всеки да говоря затова. Hug

# 335
  • Мнения: 856
Аз не бях и споделила с много хора и така реално въобще не водех такива разговори. Само с определени хора, но и сред тях се намериха да ми дават безумни акъли.
Иначе относно приятелите с деца, с някои наистина така се получи, с други не. Не знам защо така. Донякъде ги разбирам, защото те започват да ходят на места, където децата се събират и има къде да играят, имат друг режим и т.н., но пък с други приятели ни се получава и всичките тези неща не пречат. Дори на море лятото ходим почти само с приятели с деца. Така че не знам къде точно е истината. Тъжно е някак си, че с някои хора се отдалечава човек, но то и с деца и без, понякога това се случва, така че аз се опитвам да не се впечтлявам от това. Важното е, че ние двамата сме заедно, другите нямат чак такова значение вече.

# 336
  • Мнения: 262
Важното е, че ние двамата сме заедно, другите нямат чак такова значение вече.
  202uu
Много точно казано, наистина това е най важното.

# 337
  • Мнения: 1 852
karelia123, неприятно е всичко това , аз също се научих да ги отрязвам и да внимавам с кой излизам, да избирам приятелите си и да говоря за нещата само ако аз искам и съм готова.Никога не съм крила проблема но немога и с всеки да говоря затова. Hug

И аз съм така. Peace
Аз самосъжаление изпитвах в началото...вече сякаш претръпнах. Обградих се само с положителни хора, разкарах хората, които усещах, че се "хранят" с проблема ми и вече живея спокойно Simple Smile. Опитвам се да осмислям дните си, защото живота продължава да си тече и може един ден да съжалявам за пропуснати мигове Simple Smile

 
И аз игнорирах всички от които се чувствам ограбена след разговор или отношения... 
Така и не мога да разбера, защото хората се интересуват само от информация за мен и нищо друго!? Мен лично не ме касаят чуждите проблеми, не се меся в живота на другите и не искам и на мен да ми се месят. Друг е въпроса, че има хора на които имам доверие макар и малко.

Общи условия

Активация на акаунт