Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Ритуали при смърт на човек

  • 160 496
  • 102
  •   2
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 2 026
Здравейте. Утре е 3 месеца на баба, но се оказа, че съвпада със задушница и се чудим какво да правим, понеже задушница не се прави. Някой има ли идея може ли да раздадем за 3 м. без да правим задушница, или нищо да не правим? Да ходим ли на гробища?

Здравей, това е първата Задушница, откакто мама почина.
Роднина ми каза, че на първа Задушница не се ходи.
Специално отидох до черквата и свещеникът ми каза, че такова нещо няма, че това са суеверия.

Дано съм ти била полезна с информацията.

# 46
  • София
  • Мнения: 1 474
Здравейте. Утре е 3 месеца на баба, но се оказа, че съвпада със задушница и се чудим какво да правим, понеже задушница не се прави. Някой има ли идея може ли да раздадем за 3 м. без да правим задушница, или нищо да не правим? Да ходим ли на гробища?

Здравей, това е първата Задушница, откакто мама почина.
Роднина ми каза, че на първа Задушница не се ходи.
Специално отидох до черквата и свещеникът ми каза, че такова нещо няма, че това са суеверия.

Дано съм ти била полезна с информацията.
Благодаря много за включването. Майка ми все пак реши да запали свещ в църквата, но не раздавахме нищо. Все пак не я правихме задушницата.
Съжалявам за майка ти. Много тежък период е било  Sad За съжаление мъката остава, с времето просто свикваш.

# 47
  • Мнения: 7 007
Първо,никога ли не сте се чудили защо 40 дни след раждане,и 40 дни след смърт?
На какво се дължи тази повтаряемост?
Онова което аз знам е следното..
След раждането,на новороденото още не му е сформирана докрай (центриранa спрямо физическото тяло)
цялата съвкупност от по-фините/енергийни/ тела,които наричаме "аура"/астрални тела.
В първите 40 дни след раждането се случва този процес и това е причината да бъдат отбелязвани тези дни.
След смъртта пък обратното.
Настъпва разпад на съвкупността от фини тела и процесът отново трае 40 дни.
Понеже астралното тяло е следващото непосредствено след физическото,то първо се отделя,но дефакто остава в астралния свят 40 дни,докато се разпаднат връзките и с другите енергийни тела.
Респективно починалия все още витае в астрала(а самия астрал е просмукан във физическия свят) и за това,често пъти ги усещаме като присъствие в първия месец след смъртта.Особено в дома в който са живели,месторабота или друг физичен топос към който са били привързани емоционално.
Това за 40-те дни

Относно къпането,миенето,прането и т.н.,казват,че все едно хвърляме помия върху очите на починалия,но..Аз все още не съм намерила смислено обяснение,следователно не съм се съобразявала с това.
Коато на гроба се оставя храна и дойде животно,в никакъв случай не бива да се гони.
В крайна сметка,починалия вече не разполага с уста и хранопровод и няма начин,чисто технически да се наслади на храната.
За това най-лесно е да се ползва "посредник" и най-безопасно е това да бъде четириного.
Да влезеш в тялото на друг човек,пък макар и за две мин.колкото да хапнеш едно кебапче,си е живо обсебване,пък и не е толкова лесно,самото тяло се противи,щото не разпознава стопанина си.
Докато с животните(те и без това са групова душа/колективно съзнание) процесът е къде по-лесен и безопасен..Така де,за куче развило шизофрения поради обсебване от дух,все още не съм чувала.

Огледалата знам,че се покриват,щото са пространствено -времеви портали..

Последна редакция: пн, 20 фев 2017, 20:27 от Какво?

# 48
  • Мнения: 1
Здравей те. Днес   се навършват 7 месеца от смъртта на съпруга ми .Ако някой знае какво се прави защото аз не знам. а беше само на 41   години.

# 49
  • Мнения: 2 760
Чувала съм за забраната за пране и къпане, обяснявам си го с това, че едно време това е бил доста тежък и продължителен процес. И ако се захванеш да мъкнеш прането на реката и да топлиш вода за къпане, един вид няма да ти остане време да жалееш покойника.

Тази нощ сънувах татко  Praynig, беше прекрасен сън, прегърнах го, видях го млад, здрав, хубав...
Купих разни сладки неща и почерпих колежките, толкова съм щастлива.

# 50
  • София
  • Мнения: 1 474
Здравей те. Днес   се навършват 7 месеца от смъртта на съпруга ми .Ако някой знае какво се прави защото аз не знам. а беше само на 41   години.
Съболезнования. На 7 месеца мисля, че нищо не се прави...

Тази нощ сънувах татко  Praynig, беше прекрасен сън, прегърнах го, видях го млад, здрав, хубав...
Купих разни сладки неща и почерпих колежките, толкова съм щастлива.
Много пъти съм се чудила дали сънищата не са живот в паралелна вселена...

# 51
  • Мнения: 1 608
Момичета, сега разбрах от вас за ритуала да се покриват огледалата и настръхнах.. Никога не съм знаела за него, но преди време ми се случи нещо странно.. Дядо ми, с когото имах много силна връзка, по-силна, отколкото с баща ми, почина преди 3 години.. Аз му бях най-любимото същество и бях човекът, който първи разбра за смъртта му /бях на свиждане в болницата, когато се случи/.. Няколко дни след като си отиде /не помня точно кой ден беше/ при събуждане, на границата между сън и напълно адекватно състояние, видях образа му в огледалото, което е точно срещу леглото ми.. Стоеше изправен точно до главата ми и ме гледаше с тъжни очи.. След няколко секунди, когато напълно дойдох на себе си, образът му изчезна.. Изглеждаше напълно реален, целият в бяло, сякаш създаден от облак.. Не се уплаших, защото знаех колко ме обича дядо.. Имах още една подобна случка, пак в стая с огледало и в просъница - нито будна, нито заспала, но този път не видях отражението му, а директно него за секунда, пак стоеше до мен и ме гледаше тъжен.. После до 40-тия ден често го сънувах, повечето сънища бяха прекрасни, бяхме щастливи, говорехме си сред природата с часове и се държахме за ръка.. И след 40-тия ден внезапно спрях да го сънувам, което ме наведе на мисълта, че е преминал отвъд и се е разделил завинаги със земния живот. Дано е на хубаво място, където и да е, и дано знае, че го обичам и никога няма да го забравя!
Исках да споделя това лично преживяване с вас.. Ако някой може да го разтълкува, нека го направи, ще ви бъда благодарна!
Само да вметна, че освен мен, и баба често го сънуваше, с нея също имаха силна връзка и 63 години брак!

# 52
  • Мнения: 2 888
На 40 дни на моя дядо, прозореца в стаята, в която се били събрали издрънчал страшно, все едно го ударила футболна топка.. .без да има никой.
Случвало ми се е на помен на смърт на мой близък, да звъни звънеца на вратата. Само че това е вътрешен звънец на апартамент, до който достъп имат само хора от етажа. Нямаше никого, а най-външната врата си беше заключена, тоест няма как някой да е дошъл отвън.
Вечерта след погребението на баба ми спахме в нейната къща. Нощта беше кошмарна, стъпки по скърцащите дъски цяла нощ, но съвсем хаотични, все едно някой се лута в тъмното. Майка ми в другата стая чувала същото. В периода до 40 дни, след нейната смърт ставаха странни неща, отварят се или се блъскат врати, стъпки, дори тежко дишане(баба ми имаше астма).
Всичко това, ако ми го беше разказвал някой друг, нямаше да повярвам, но лично го изживях, а и семейството ми усещаха същото. Така че, оттогава вярвам, че има смисъл в тези ритуали, помени, чествания.
Също знам, че докато не мине една година от смъртта не се раздава на Задушница.
А принципно се раздава храна, не защото мъртвият ще я изяде физически, но душата му се насища от това, че близките му се сещат за него.
Дори не е необходимо и да е храна, може да се направи добро на някого в памет на близкия-дрехи, храна, да го почерпите някого в заведение и т.н.

# 53
  • Мнения: 1 608
Да, и аз мога да кажа същото - ако не го бях изживяла толкова реално и силно, нямаше да знам със сигурност, че има отвъдно и душата остава известно време при близките, които е обичала най-много, защото й е трудно да се раздели със земния живот. 40 дни постоянно усещах присъствието на дядо навсякъде около себе си, сякаш бе прикован за мен, и след 40-тия ден внезапно това чувство ме напусна и спрях да го сънувам. Дано душата му е намерила покой!

# 54
  • София
  • Мнения: 1 474
Аз все се чудя с това "отвъдно" има ли го, няма ли го. Разочаровах се от наскоро прочетена статия, че преживяванията близки до смъртта се дължат на прекалена активност на мозъка. Просто искам да знам със сигурност, че го има, а няма никакви доказателства. Искам да знам дали пак ще видя хората, които съм изгубила.
Много ми е мъчно за баба. Странното е, че 3-годишното ми дете непрекъснато се "свързва" с нея. Постоянно я споменава и пита за нея. Тя много го обичаше. Направи ми впечатление на деветини, че както беснееше и тичаше, изведнъж спря и отиде при майка ми. Каза: "Бабо, ела и седни тук да си поприказваме." (Баба ми точно така говореше. Все едно нея слушам. Като дойде някой и тя му казваше да седне до нея да си поприказват.) Майка ми го попита за какво да си приказват. И той каза: "За баба *****. Мъчно ми е за нея."  Shocked

Последна редакция: сб, 25 фев 2017, 14:09 от Spastik Children

# 55
  • Мнения: 2 888
Казват, че децата и животните имат способността да усещат мъртвите, понеже са невинни души.
Нищо в този свят не се губи, просто енергията се трансформира от едно състояние в друго.

# 56
  • София
  • Мнения: 1 474
Момичета, сега разбрах от вас за ритуала да се покриват огледалата и настръхнах.. Никога не съм знаела за него, но преди време ми се случи нещо странно.. Дядо ми, с когото имах много силна връзка, по-силна, отколкото с баща ми, почина преди 3 години.. Аз му бях най-любимото същество и бях човекът, който първи разбра за смъртта му /бях на свиждане в болницата, когато се случи/.. Няколко дни след като си отиде /не помня точно кой ден беше/ при събуждане, на границата между сън и напълно адекватно състояние, видях образа му в огледалото, което е точно срещу леглото ми.. Стоеше изправен точно до главата ми и ме гледаше с тъжни очи.. След няколко секунди, когато напълно дойдох на себе си, образът му изчезна.. Изглеждаше напълно реален, целият в бяло, сякаш създаден от облак.. Не се уплаших, защото знаех колко ме обича дядо.. Имах още една подобна случка, пак в стая с огледало и в просъница - нито будна, нито заспала, но този път не видях отражението му, а директно него за секунда, пак стоеше до мен и ме гледаше тъжен.. После до 40-тия ден често го сънувах, повечето сънища бяха прекрасни, бяхме щастливи, говорехме си сред природата с часове и се държахме за ръка.. И след 40-тия ден внезапно спрях да го сънувам, което ме наведе на мисълта, че е преминал отвъд и се е разделил завинаги със земния живот. Дано е на хубаво място, където и да е, и дано знае, че го обичам и никога няма да го забравя!
Исках да споделя това лично преживяване с вас.. Ако някой може да го разтълкува, нека го направи, ще ви бъда благодарна!
Само да вметна, че освен мен, и баба често го сънуваше, с нея също имаха силна връзка и 63 години брак!
Аз баба не мога да я сънувам. Откакто почина минаха 3 месеца и не съм я сънувала изобщо. Преди години бяхме много близки, отгледа ме от малка. После, като родих, все по-малко ходех да я виждам, но съм гледала поне 1 път в седмицата да съм там. Чудя се дали нещо не ми се сърди, не знам защо имах такова усещане накрая. Към брат ми беше по-привързана. А аз много тежко приех смъртта й, но не съм от хората, които го показват.

# 57
  • Мнения: 1 608
Аз все се чудя с това "отвъдно" има ли го, няма ли го. Разочаровах се от наскоро прочетена статия, че преживяванията близки до смъртта се дължат на прекалена активност на мозъка. Просто искам да знам със сигурност, че го има, а няма никакви доказателства. Искам да знам дали пак ще видя хората, които съм изгубила.
Всъщност не знам дали има отвъдно, но със сигурност от преживяното от личен опит знам, че има дух/душа, която броди при най-близките си до 40-тия ден. А какво се случва после, не знам.. Но дано е хубаво..

# 58
  • София
  • Мнения: 1 474
Надявам се да е хубаво. Притеснявам се дали хората, които губим са добре и щастливи...

# 59
  • Мнения: 7 007
Момичета, сега разбрах от вас за ритуала да се покриват огледалата и настръхнах.. Никога не съм знаела за него, но преди време ми се случи нещо странно.. Дядо ми, с когото имах много силна връзка, по-силна, отколкото с баща ми, почина преди 3 години.. Аз му бях най-любимото същество и бях човекът, който първи разбра за смъртта му /бях на свиждане в болницата, когато се случи/.. Няколко дни след като си отиде /не помня точно кой ден беше/ при събуждане, на границата между сън и напълно адекватно състояние, видях образа му в огледалото, което е точно срещу леглото ми.. Стоеше изправен точно до главата ми и ме гледаше с тъжни очи.. След няколко секунди, когато напълно дойдох на себе си, образът му изчезна.. Изглеждаше напълно реален, целият в бяло, сякаш създаден от облак.. Не се уплаших, защото знаех колко ме обича дядо.. Имах още една подобна случка, пак в стая с огледало и в просъница - нито будна, нито заспала, но този път не видях отражението му, а директно него за секунда, пак стоеше до мен и ме гледаше тъжен.. После до 40-тия ден често го сънувах, повечето сънища бяха прекрасни, бяхме щастливи, говорехме си сред природата с часове и се държахме за ръка.. И след 40-тия ден внезапно спрях да го сънувам, което ме наведе на мисълта, че е преминал отвъд и се е разделил завинаги със земния живот. Дано е на хубаво място, където и да е, и дано знае, че го обичам и никога няма да го забравя!
Исках да споделя това лично преживяване с вас.. Ако някой може да го разтълкува, нека го направи, ще ви бъда благодарна!
Само да вметна, че освен мен, и баба често го сънуваше, с нея също имаха силна връзка и 63 години брак!


Прочети за мозъчните вълни и при различната активност..
Състоянието в т.нар. Алфа вълни е състоянието при което виждаме и чуваме ефирния свят.
Има хора които волево извикват състояние на „транс”/алфа вълни на мозъчна дейност,но повечето не го умееят и при тях това състояние се „случва” обикновено преди заспиване или непосредствено при събуждане,а в някои случаи при силна концентрация върху особено върху дадена монтотонна дейност..
Малките деца до към 4-5 год са в пермаментен Алфа режим,после с натрупването на повече инфо и ускоряването на мисловните процеси излизаме от Алфа и си минаваме на Бета режим..

Общи условия

Активация на акаунт