Истанбул 6

  • 99 900
  • 743
  •   1
Отговори
# 450
  • Варна
  • Мнения: 141
Ооооо, това не може да ме откаже от Истанбул. Още на връщане, в автобуса повечето от нас правеха планове за връщане отново и отново в този приказен град.

beljata  и аз чакам снимки  Peace

# 451
  • Варна
  • Мнения: 4 239
Остана и да сме били в един автобус...

# 452
  • Мнения: 89
Момичета ще ходя на ексурзия до инстанбул. Стандарнта с автобус и ексорзовод. Според вас колко пари да си обменя за там ???

# 453
  • Мнения: 2
Момичета ще ходя на ексурзия до инстанбул. Стандарнта с автобус и ексорзовод. Според вас колко пари да си обменя за там ???

Зависи какво планираш да правиш там. Ние 300 лири ги изгърмяхме още до събота вечерта, като горе долу сметките са: 50 лири за транспорт (с вкл. карта - после си взехме 6 лири), около 180 за обектите, 70 лири за дюнери, риби, царевици, гевреци и локуми, 1чифт дънки, 1 чанта и 3 блузи с къс ръкав за детето. В това число не влизат билетите за Аквариума. Така, че ако няма да пазарувате дрехи като съвет, освен лирите, вземете поне стотина евро (курс 1 евро - 2,50 лири)резерв или долари (1 долар - 1,80 лири) и някой друг лев за пазар в Одрин. 2 кг. баклава - 14 лв. и я изядохме точно за ден и половина Simple Smile))
Между другото сега се сетих за нещо което пропуснах да спомена преди - на Египетския пазар на някой сергии може да се пазарува в долари, като ги хващат много добре (все едно в бюро), а смело може да се каже, че и на курс по добър от този в МОЛ-а.
Цяла седмица ми беше доста скучно тук, днес сте доста активни - очакваме с нетърпение разказите и снимките. Доколкото разбрах и парада е бил отменен:(  

# 454
  • Варна
  • Мнения: 4 239
Това зависи от много неща. Най-вече, какво имаш намерение да правиш там - само да обикаляш по вече заплатените към фирмата екскурзии на място, тепърва да плащаш такива, да ходиш сама по историческите обекти, да обикаляш пазарите (което обикновено значи и да си купиш някои неща) или комбинация от двете.
Важно е дали си платила входовете, защото те са доста пари, ако посещаваш всичко.
Това, което мога да кажа от собствен опит е, че и при двете ни ходения тази година със съпругът ми разполагахме с около 500 лири. Не сме се ограничавали, но не сме и прекалявали. Миналия път предварително бяхме платили екскурзии и входове, т.е. похарчените пари реално бяха доста повече (около 300 лв. за екскурзии на двамата миналия път). Смятам обаче, че ако не се купуват разни сувенири, шалове, чайове и т.н., може да се изкара и с доста по-малко пари. Ако те интересува нещо конкретно като цени, питай, ще ти кажа вчерашна информация.

Sladurana, парад дали е имало, не разбрах, тъй като ние тръгнахме към Миниатюрк в събота сутрин и реших, че той просто е останал зад гърба ни, но може и наистина да го е нямало. Факт е, че празникът мина тихо, без да се усети дори проблем с транспорта, какъвто очаквахме.

# 455
  • Мнения: 187
За съжаление парад наистина нямаше, но празничната атмосфера се усещаше от украсата по улиците. Хората знаят какво е национален празник, нямаше сграда без закачено турско знаме.




 

 

# 456
  • Мнения: 1 906
Привет,
Истанбул е една любов  Heart Eyes
Относно таксите в транспорта, правят отстъпки ако в рамките на час например се возиш в една посока или с един транспорт, нещо такова беше и затова таксува по-малко понякога. Три различни фирми са за транспорт и затова всеки път ви таксува различно.
Понеже обожавам Истанбул сега чета, къде сте се разхождали и какво съм пропуснала.
Има много възможности за нощен Истанбул. Аз например бих си направила и тази.От Еминюню дао Юскюдар с корабчето. Снимам Къз Кулеси през нощта, след това Юскюдар- Халич, слиза се на пристанище Еюп, виждаш осветени, Топ Капъ,Ая София,Сюлеймание ,Иени Джами,двата бряга на Златния рог,моста Галата по време на пътуването. Вечерните часове на корабчето от Юскюдар са в 18,40-19,45 и в 20,45. Пътуването трае 50 минути. На връщане слизате на Еминюню и си хващате трамвая. Но пак казвам -това е  един от многото варианти.
redemi, това пътешествие не го разбрах, корабчето отива първо в едната посока (Къз Кулези) и после се връща до Еюп? Щото от Еюп нещо не ми се връзва да се вижда Топ Капъ? Или аз нещо не съм разбрала? Благодаря ти предварително  Hug

# 457
  • Мнения: 6 031
...
Има много възможности за нощен Истанбул. Аз например бих си направила и тази.От Еминюню дао Юскюдар с корабчето. Снимам Къз Кулеси през нощта, след това Юскюдар- Халич, слиза се на пристанище Еюп, виждаш осветени, Топ Капъ,Ая София,Сюлеймание ,Иени Джами,двата бряга на Златния рог,моста Галата по време на пътуването. Вечерните часове на корабчето от Юскюдар са в 18,40-19,45 и в 20,45. Пътуването трае 50 минути. На връщане слизате на Еминюню и си хващате трамвая. Но пак казвам -това е  един от многото варианти.
redemi, това пътешествие не го разбрах, корабчето отива първо в едната посока (Къз Кулези) и после се връща до Еюп? Щото от Еюп нещо не ми се връзва да се вижда Топ Капъ? Или аз нещо не съм разбрала? Благодаря ти предварително  Hug

Не съм redemi, но според мен има предвид две корабчета - 1.От Еминюню до Юскюдар и 2.Юскюдар- Халич. Пътувайки с корабче №2 вижда осветени Топ Капъ,Ая София,Сюлеймание ,Иени Джами,двата бряга на Златния рог и моста Галата.

# 458
  • Варна
  • Мнения: 4 239
Не претендирам да съм на 100% наясно, но мисля, че фирмата за градски (сухопътен) транспорт е една - IEET. С електронната Истанбулкарт получавате намаление при пътуване - вместо 2, плащате 1.75 лири при всяко пътуване, а ако използвате друг транспорт на фирмата в един диапазон от време, който не ми е много ясен (вероятно минимум 20 мин. и някакъв максимум, който обаче не е 1 час, защото вчера ни даде след час и половина близо) плащате 1 лира. С една дума, при заредени 26 лири в картата пътувахме 16 пъти (по 8 на човек) и от намалението си изплатихме депозита (6 лири) и даже не се опитахме да я върнем, с тайната надежда, че отново ще ни потрябва.
Три са фирмите, които имат фериботни превози - IDO, TURYOL, SEHIR HATLARI. Намалението там важи за превозите по Босфора от точка до точка, но не и за круизите по протока.


И така, част първа на моя разказ. Май стана пътепис, но се надявам да ви е интересно.

Четвъртък - тръгваме най-после. Заредени сме с очакване и нетърпение да пристигнем в красивия град на Босфора. В Бургас се бавим, защото се засичаме 3 автобуса, но мен повече ме притеснява, че всички са дръпнати, сякаш не сме от една държава, от един град... Примирявам се с идеята, че ще бъде така и продължаваме съм Малко Търново. Пътят е трагичен, но това си го знаем и също така знаем, че той не може да ни спре... поне, докато автобусите все още могат да го преодоляват.
Вече е петък и сме на турската граница. Минаваме за паспортен контрол и се оказва, че има проблем - на гишето стои надпис "SISTEM YOK" (който доста ни усмихва), а пред него се вие опашка от три автобуса. Ние сме четвърти, а след нас идва още един. След може би 40 мин. чакане системата тръгва, тръгва и опашката, но в неправилната посока - хората, които са в извивката биват прередени от стоящите фронтално срещу гишето, както и от тези от другата страна. Те започват също да натискат и се получава фуния, в чийто център, почти без да помръдваме, сме и ние. Накрая и ние тръгваме напред, а въпросът защо си го правим това едни на други, още повече, че на опашката сме 99% българи, остава... Никой от автобусите не потегля по-рано заради "героизма" на изпреварващите, но... нейсе.
След още малко бавене за скенер на багажа потегляме и успяваме да поспим по гладкия път към Истанбул. Още по тъмно сме в хотела и се настаняваме. Аз нямам търпение да тръгна, но мъжът ми се опитва да спечели час сън. Не му се отдава и получава закуска, преобличане и... начало на обиколката, за която му е осигурен личен гид, т.е. моя милост (леко накуцваща, но решена да ходи до откат). Излизаме на булеварда, купуваме си Истанбулкарт от един симпатяга, говорещ английски, в будка малко след входа на университета. Той се опитва да ни убеди, че транспорта е вече по 3 лири  ooooh! и че картата не се връща. Не му вярваме, но купуваме за свое улеснение. Продължаваме през Капалъ Чаршъ, само главната улица, защото знаем, че в събота и неделя пазарът няма да работи, а някак не може да не стъпиш там. Още е почти празно, разминаваме се основно с мъже, отиващи на работа, опитваме се да не пречим на хората, които почистват старателно плочника пред магазините си. Над главите ни безкрайните гирлянди от знаменца напомнят за утрешния празник.

Продължаваме през Чемберлиташ и отново по трамвайната линия към Хиподрума и Султанахмед.
Градът още спи, площадът на Хиподрума е сънен, но вече се появяват първите групи туристи.

Чакаме огромна опашка за Синята джамия. По-късно, слизайки към пристанището на пасажерските кораби, разбираме причината за нея.

Слушаме екскурзоводи, говорещи на десетина различни езика, разбираме това-онова, останалото е просто фон. Чудим се кога нашите родители, които са на възрастта на повечето от тези, които носят някакъв знак, че са част от пътниците на круизен кораб, ще имат този шанс... Добре че, излизайки от джамията, виждаме спиращата дъха гледка на Света София, та забравяме тези мисли.

След приятен престой на площада, вече пълен с море от хора, продължаваме към градините на Топкапъ, а оттам надолу покрай Археологическия музей внезапно откриваме парка Гюлхане, за който зная от вас. Въпреки, че е есен и фонтаните са празни, мястото е красиво и ни подсказва каква прелест бихме открили през пролетта.

Връщаме се на трамвайната линия, продължаваме надолу към Златния рог и спираме при гарата, където е пристигал Ориент експрес. В определен момент, стоейки на перона, имаш чувството, че времето се е върнало назад.

Връщаме се в сегашното и продължаваме към кея на SEHIR HATLARI, от който купуваме билети за "краткия" круиз по Босфора - 10 лири. Вече спокойни, че сме се подсигурили, хапваме балъкекмек от гемиите от другата страна на моста. Цената е 5 лири, кости почти няма, харесва ни, макар аз да не съм от запалените любители на рибата. На два метра от нас продават нещо, което на мен много ми прилича на казанлъшки понички. След като ги опитваме, се оказва, че са точно това, но напоени със захарен сироп и със зелена поръска като баклава. Вкусно е. Приятното усещане се допълва от гледката към едно от най-харесваните от мен неща в Истанбул - кулата Галата.

От там хлътваме в Египетския пазар и отново се опияняваме от ароматите и цветовете около нас. Купуваме почти всичко, което сме си наумили и са ни поръчали, преди да разберем от стария ни познайник Емил (от бившите югорепублики) който работи в едно от магазинчетата и ни помни от юни месец, че пазарът ще работи и в неделя. Натоварваме се, моят мъж се понацупва, но се качваме на кораба и забравяме за торбите. Босфорът е все така красив, макар и леко негостоприемен заради силния вятър. Корабът отива първо на азиатския бряг и спира на Юскюдар, а оттам покрай брега отива до втория мост (не и след него, както показва картата на маршрута в сайта), после се връща по авропейския бряг и със завъртане отново през Юскюдар се прибираме на Еминюню. Да се описва какво е Босфора, е ненужно... трябва да се преживее. Познаващите го ще ме разберат, другите ще го почувстват, когато го видят. Знам само, че го виждам за трети път, а не ми е омръзнал ни най-малко.




След огромно количество снимки и с доволно разрошени коси се връщаме на брега и отиваме на спирката на автобусите за Пиер Лоти. От изброените тук линии, обаче, виждаме само 99, идва малък автобус, а отвън чакат хора за два такива. Тук вече мръщенето на мъжа ми за багажа влиза в унисон с моето колебание и променяме програмата в движение - решаваме да се върнем с трамвая до хотела, да разтоварим и да направим разходка по тъмно.
Тя минава по подобен маршрут като дневната, но в никакъв случай не я дублира като удоволствие, просто я допълва... Тук включваме и истински дюнер, който хапваме на познатото ни от преди местенце на един ъгъл на булеварда, малко баклава от Koska (която не ни харесва, защото мирише на животинска мазнина), както и непознатата досега уличка с чешмичките, на гърба на Ая София.




Снимам и нещо, което ме удиви миналия път пак по булеварда на трамвая и подобни на което видях и на още едно място около Египетския. Не бях виждала подобни геоди досега.

Без да усещаме умората след 22 се прибираме в хотела, за да съберем сили за следващия ден и заспиваме моментално...
Част ІІ - утре, за тези, на които им е интересно.    bouquet

Последна редакция: пн, 31 окт 2011, 20:18 от beljata

# 459
  • Мнения: 2
Беличке, супер! С нетърпение ще чакаме и втората част Hug

# 460
  • Варна
  • Мнения: 141
Чуден разказ с картинки на Белята.   bouquet

Ще се опитам да разкажа и аз за нашия Истанбул.

Тръгнахме петък вечер супер ентусиазирани към Истанбул. Момичетата от офиса толкова пъти бяха слушали за този приказен град от мен, че беше крайно време и да го видят, помиришат и усетят лично.

Бяхме с микробус само за нас. Пътуването мина леко и спокойно. Системата на Малко Търново пак не работеше. Терминалът се напълни с хора, но всички спокойно си чакаха реда. Проблемът беше кратък и ето ни вече по хубавите пътища на Турция. В интерес на справедливостта трябва да кажа, че отсечката лош път преди Малко Търново става все по-къса. Може и да доживеем и хубав български път. Тогава ще ходим още по-често.

За хотелите в Лалели или добро, или нищо. За нашия - нищо. В осем нула нула групата беше строена пред входа за дълга разходка.
Докато стигнем до Кабаташ градът се разбуди и улиците се изпълниха с човешки мравуняк. От Кабаташ без малко да изпуснем автобус 103, защото тръгна с около пет минути по-рано от разписанието в сайта, пък и тръгна от най-отдалечения перон на спирката. Всъщност автобусът беше тръгнал, но с краасноречивия език на жестовете успяхме да го спрем. Билетите за автобуси, които преминават през моста над Босфора са двойно по-скъпи от другите. Целта е да се ограничи трафика през мостта.

Чамлъджа ни посрещна малко мрачна, но въпреки това Истанбул успя да ни впечатли с размерите си.
Поглед към Босфора


И към Принцовите острови.


На слизане от хълма минахме край красиви къщи, градинки, училища.

След Чамлъджа екскурзоводът се обърка и качи групата направилния автобус, но в обратната посока. Проведохме няколко неуспешни разговора с шофьора (говореше само турски и не разбра какво го питаме, пък ние не разбрахме отговора) и с едни млади момичета на английски, които ни разбраха въпроса, но не знаеха отговора. Та стигнахме до гарата Хайдарпаша.



След кратка разходка, шофьорът на автобуса ни повика да се качим отново на неговия автобус и ни заведе до култовата за всички любители на Листопад уличка Шемши ефенди.



По пътя видяхме незабравима гледка. Импровизиран пазар за животни - овни и телета за предстоящия празник Шекер Байрям. Толкова изумителни на фона на небостъргачите в Левент, че объркани от шума, миризмата, мръсотията на гледката никой от групата не е направил снимка.

Минахме покрай къщата на Али Ръза и слезнохме до брега на Босфора. Красиво, спокойно, средиземноморско







Минахме през типичен истанбулски парк


и стигнахме до двореца Бейлербей.









Ще продължа с разказа по-късно, защото трябва и да поработим  Grinning

# 461
  • Мнения: 11 743
Кали, браво! Много ми харесва как си подхванала групата. Не си ги въртяла цял ден в района Капалъ чарши - Султан Ахмед. От първия момент са видели колко безкраен е града. Чудни снимки от Бейлербеи, трябва да му се наканя аз. Чакам с нетърпение!

# 462
  • Варна
  • Мнения: 141
Пина, а какво ще кажеш за кафененцето със сините столчета, а?

# 463
  • Мнения: 11 743
Маси и столове цвят турско синьо  Simple Smile Много ги харесвам тия спокойни, малки и непринудени кафенета. Една от причините Истанбул да бъде уникален е това съчетание между космополитния гигант с финансовите сгради, с модерните хора и  местенца, които са като в спокойно забутано на края на света селце.

# 464
  • Варна
  • Мнения: 4 239
Кали, чудесна разходка сте направили. Искрено се надявам следващия път моето куцане да го няма и да можем също да обиколим тези места. Те бяха в програмата, но...уви, прецених, че няма да се справя. Затова се опитахме да погледнем "стандартния" Истанбул по малко по-различен начин от предишните.

Ето го и моето продължение:
Събота. Събуждаме се малко трудно, защото мен ме боли глава от вятъра на кораба, а мъжът ми има нужда от още сън. Докато се приготвим и закусим, докато получим информация какво става със смяната на времето следващата нощ и как тя се отразява на часа на тръгването ни, става почти 8:45. Моят план за този ден включва Принцови острови, по-точно Буюкада. Фериботите за там обаче вече са разредени и този в 9:10 е единствения, който ни върши работа, за да се върнем и да имаме време за града. Отивайки към Кабаташ осъзнаваме, че най-вероятно ще изтървем кораба и пак променяме програмата. Слизаме на Еминюню и от там взимаме автобус за Миниатюрк. Пристигайки, разбираме, че не сме сгрешили. Комшиите са направили нещо много интересно, пресъздавайки в мащаб 1:25 около 120 исторически и природни забележителности на страната си.

Разглеждаме най-известните места в Бурса, Урфа, Анталия... качваме се на Босфорския мост (на този може, оригиналният не е разрешен за пешеходци заради желаещите да сложат край на живота си от това красиво място), най-после успяваме с една снимка да обхванем целия площад Султанахмед с джамията и Ая София.

На няколко места са пресъздадени традиционни къщи, които доста приличат на нашите стари квартали. Сега, разглеждайки снимките, виждам голяма прилика между тази снимка

и къщите край Осъма в ловешкия Варош.
В езерото на тази джамия в Урфа плуват истински златни рибки.

В комплекса има и две зали. В едната е разположен Музеят на победата, а в другата е музеят „Кристален Истанбул”. Вторият е причината да донеса у дома любимата ми кула Галата в този вид:

Общи условия

Активация на акаунт