На 4г. започна,тоест преди месец с 24 парчета 
- Публикувана: 26 септ. 2011, 11:41 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2011, 13:13 ч.
На каква възраст децата ви започнаха да редят кубчета,пъзели,да сортират по цвят
Дъщеря ми все още не реди големи пъзели. Малките, от 6-12 части започна около 2 години, но бързо й омръзват. По цвят не сортира изобщо, нищо че знае цветовете от месеци, но пък може с часове да строи нещо с конструктор и да реди кубчета. Много обича и да сортира по големина или по фигури. Преди рисуваше, сега вече не иска.
Не бързай с тревогите, според мен. Предлагай варианти, но го остави да играе с каквото му харесва, той сам ще отрие таланта си. Ако вече не лапа малки предмети, може да опиташ с мозайка, пионки от "Не се сърди, човече", които да нареждате и т.н.
Не бързай с тревогите, според мен. Предлагай варианти, но го остави да играе с каквото му харесва, той сам ще отрие таланта си. Ако вече не лапа малки предмети, може да опиташ с мозайка, пионки от "Не се сърди, човече", които да нареждате и т.н.
Не се притеснявай-децата са различни...
Големият ми син,въпреки че винаги е бил спокойно и уравновесено дете,никога не е проявявал интерес към пъзелите,научи се да ги реди,но беше доста голям и никога не го е правил с интерес и желание и не съм го насилвала.
Малкия обратното е по-буен и енергичен и си мислех,че абсурд това да му е интересно,но още от малък проявяваше интерес-може би около две годинки и това беше единственото нещо,което можеше да го задържи на едно място по-продължително.
Големият ми син,въпреки че винаги е бил спокойно и уравновесено дете,никога не е проявявал интерес към пъзелите,научи се да ги реди,но беше доста голям и никога не го е правил с интерес и желание и не съм го насилвала.
Малкия обратното е по-буен и енергичен и си мислех,че абсурд това да му е интересно,но още от малък проявяваше интерес-може би около две годинки и това беше единственото нещо,което можеше да го задържи на едно място по-продължително.
Ако зависеше от мен, щях да забраня със закон тая дивотия с ранното детско развитие.
Синът ми е на 2.9 г. Познава цялата азбука (кирилица, но вече почва да иска да му показвам и латиница), знае повечето геометрични фигури, включително и екзотики като осмоъгълник, по цвят и вид сортира от двегодишен, познава числата от 1 до 10, пъзели от 6-9 части редеше на 2.3 - 2.4, сега вече не му е интересно, защото повече го вълнуват числа и букви.
На мен ми иде да се застрелям и всъщност съм за бой. До малко преди втория си рожден ден, детето не беше виждало кубче или пъзел, да не говорим за по-засукани интелектуални играчки. После една логопедка ме наплаши и аз качих горкото дете на въртележката с ранното детско развитие. За което ужасно ме е яд. Първо го юрках и принуждавах от страх, че "изостава", после самото дете разви болезнена зависимост към учене на неща. Ако не прекарва 3-4 часа дневно в някакви такива занимания, денят просто не му е интересен. А на тази възраст просто трябва да си играе с колички.
Убедена съм, че тази дивотия с пъзелите и прочее не е никакъв прогнозен фактор за това как детето ще се справя в училище. Ако имам късмета да ми се случи второ дете, няма да му дам да доближи пъзел и на метър!!!
Синът ми е на 2.9 г. Познава цялата азбука (кирилица, но вече почва да иска да му показвам и латиница), знае повечето геометрични фигури, включително и екзотики като осмоъгълник, по цвят и вид сортира от двегодишен, познава числата от 1 до 10, пъзели от 6-9 части редеше на 2.3 - 2.4, сега вече не му е интересно, защото повече го вълнуват числа и букви.
На мен ми иде да се застрелям и всъщност съм за бой. До малко преди втория си рожден ден, детето не беше виждало кубче или пъзел, да не говорим за по-засукани интелектуални играчки. После една логопедка ме наплаши и аз качих горкото дете на въртележката с ранното детско развитие. За което ужасно ме е яд. Първо го юрках и принуждавах от страх, че "изостава", после самото дете разви болезнена зависимост към учене на неща. Ако не прекарва 3-4 часа дневно в някакви такива занимания, денят просто не му е интересен. А на тази възраст просто трябва да си играе с колички.
Убедена съм, че тази дивотия с пъзелите и прочее не е никакъв прогнозен фактор за това как детето ще се справя в училище. Ако имам късмета да ми се случи второ дете, няма да му дам да доближи пъзел и на метър!!!
Ако не прекарва 3-4 часа дневно в някакви такива занимания, денят просто не му е интересен. А на тази възраст просто трябва да си играе с колички.
А ако не иска да играе с колички? Ще го заключиш с количките в една стая, докато проиграе? Я остави детето да се занимава с каквото иска и зарежи тази мания, че развитието е противоположно на забавлението.
Ако имам късмета да ми се случи второ дете, няма да му дам да доближи пъзел и на метър!!!
И като пораснало ранно развито дете те уверявам, че проблемите, които съм имала или имат нямат нищо общо с факта, че на две можех да чета и пиша, да броя до 100 и да правя елементарни сметки. С това са могли да ме занимават на това са ме научили. Ако живеех с друг тип хора щях да знам същото количество неща на същата възраст, но на други теми. Някак пусти букви и цифри така впечатляват всички, че необосновано се бутат в ранното развитие.
Всяко дете има изпреварващи умения, а и изоставащи. Важен е баланса.
Ако зависеше от мен, щях да забраня със закон тая дивотия с ранното детско развитие.
разви болезнена зависимост към учене на неща
Т.е. противно на теб (и широката общественост) не смята, че научаването на неща е мъчение, а интересно забавление, на което иска да се кефи колкото се може повече, надстроявайки го ?
Никога не беше ми хрумвало, че бликащото желание за учене на каквото и да е може да е недостатък, бих казала даже, че е една от най-големите ми родителски радости
Ние от няколко дни опитва ме да редим пъзели. Но е от 12 части и май са множко. Та срга ще поръчам от по 2 части, които ми харесаха, има ме и книжка с пъзел и с нея ще опитва ме. Тука от днес захладня и ще се задържа ме повече вътре, та ще видим дали ще ни хареса да редим пъзели и за напред.
Преди доста време в продължение на година се грижех за дете - момиченце между 1 и 2 години. Доста преди да навърши две редеше пъзели с 10-15-20 части, говореше изключително правилно, упражняваше се упорито да се облича сама.
Нищо от това не е вярно за сина ми. Пробвах го с пъзели, от най-простите, но като не успее веднага губи интерес, от частта с обличането само си смъква гащите, за говоренето, вярно говори, но не преди 2. Изобщо много е различен, което важи за всички деца.
А и аз вече нямам амбицията да му предлагам пъзели. Неотдавна присъствах на лекция на тема Валдорфска педагогика и се отказах от тях засега, макар да са ми лично пристрастие
Най-общо идеята е, че ранното интелектуално развитие вреди в дългосрочен план. Детето до около 7-годишна възраст имам за задача да се изграждат физически, емоционално и творчески, и именно в тази посока е хубаво да се стимулират. Т.е. подходящи всякакви игри, развиващи въображението, и творческото мислене. Да поставиш парче картон/дърво на точно определено за него място фиксира мисълта, по-добре е с различни (естествени) материали да се композират неща според въображението на детето.
На мен лично тази концепция много ми допада и, както казах, прибрах пъзелите. Синът ми скоро с помощта на разни кубчета, дребни играчки и други конструира пчека и и ми сготви син кекс, много ме зарадва
А преди време се ядосвах, че нямаме място вкъщи да му купя детска кухня..
Нищо от това не е вярно за сина ми. Пробвах го с пъзели, от най-простите, но като не успее веднага губи интерес, от частта с обличането само си смъква гащите, за говоренето, вярно говори, но не преди 2. Изобщо много е различен, което важи за всички деца.
А и аз вече нямам амбицията да му предлагам пъзели. Неотдавна присъствах на лекция на тема Валдорфска педагогика и се отказах от тях засега, макар да са ми лично пристрастие
Най-общо идеята е, че ранното интелектуално развитие вреди в дългосрочен план. Детето до около 7-годишна възраст имам за задача да се изграждат физически, емоционално и творчески, и именно в тази посока е хубаво да се стимулират. Т.е. подходящи всякакви игри, развиващи въображението, и творческото мислене. Да поставиш парче картон/дърво на точно определено за него място фиксира мисълта, по-добре е с различни (естествени) материали да се композират неща според въображението на детето.
На мен лично тази концепция много ми допада и, както казах, прибрах пъзелите. Синът ми скоро с помощта на разни кубчета, дребни играчки и други конструира пчека и и ми сготви син кекс, много ме зарадва
А преди време се ядосвах, че нямаме място вкъщи да му купя детска кухня..
Амаласунта много ми хареса поста ти 
.
Благодаря ви за мненията, наистина се убеждавам, че трябва детето само да си покаже какво му е интересно, като съответно родителя има грижата да му предложи различни неща от които да избира. Просто като повечето майки (леко сдухани
), се бях притеснила, че детето ми "изостава", но вече определено си промених мнението .
. Благодаря ви за мненията, наистина се убеждавам, че трябва детето само да си покаже какво му е интересно, като съответно родителя има грижата да му предложи различни неща от които да избира. Просто като повечето майки (леко сдухани
), се бях притеснила, че детето ми "изостава", но вече определено си промених мнението . 
И аз до преди известно време се притеснявах за същото. Моите никога не са се интересували от кубчета, формички за вгнездяване, пъзели и др. подобни. До скоро и от рисуване и строител изобщо не се интересуваха. Особено с тия формички за вгнездяване бях се пощурила. 10 варианта им купих - изобщо не ги поглеждаха. Даже ги водих на логопед и психолог, оказа се че там си вгнездяват и редят всичко каквото се иска за съответната възраст. Просто не им е интересно. С рисуването също - никакв интерес до преди месец. Сега купувам по стек фулмастери на 2 седмици. Просто трябва да си му дойде времето на детето да му стане интересно. За децата е много важно да им е интересно това с което се занимават. А тези норми дето са по книжките са вятър и мъгла. Има си сериозни неща като седеж, ходене, говор и т.н., които е важно да станат в описаните по книжките срокове. Всичко останало е строго индивидуално и само по себе си (ако не е обвързано с други критерии предизвикващи безпокойство) не е причина за притеснение. Така че не се безпокой. Просто изчакай да му дойде времето. Предлагай отвреме на време, ако не се заинтересува предложи пак след месец-два.
Амаласунта, интересна теория хубаво е да се има предвид.
Моите близнаци на около 2 годишна възраст редяха пъзели от 6 части, с кубчета и сортери също се занимаваха и се справяха доста добре. Горе долу на тази възраст започнах да им купувам и повече пъзели и образователни играчки, защото проговарянето закъсняваше, а доколкото разбрах от специалисти то е пряко свързано с фината моторика, познаване на форми, различаване на малко и голямо и т.н. Впрочем това се оказа и единствения начин освен детските филми да накарам моите диваци да си седнат на д-тата за 10-15 минути. Ако не им бяха интересни тези игри и не задържаха вниманието им със сигурност щях да имам сериозни притеснения за хиперактивност.
Но искам да споделя и още нещо интересно: На една група за игра се изумих как момиченце на нашата възраст, което говореше като възрастен се затрудняваше да уцели формичките в един бебешки сортер, който за мойте беше фасулска работа, макар че тогава още бяхме далеч от проговарянето. Това показва наистина колко различно се развиват децата, колко различни интереси имат и как често сравняването им по един или друг показател може само да е в ущърб на децата и най вече на хипохондричните им майки.
Иначе за статистиката в момента на 2,8 г. редят пъзели до 20 части ако не загубят интерес по средата, май вече не са им и толкова интересни. Проговориха с прости изречения на 2,6г. и все още наваксваме, за да стигнем по-рано проговорилите.
Моите близнаци на около 2 годишна възраст редяха пъзели от 6 части, с кубчета и сортери също се занимаваха и се справяха доста добре. Горе долу на тази възраст започнах да им купувам и повече пъзели и образователни играчки, защото проговарянето закъсняваше, а доколкото разбрах от специалисти то е пряко свързано с фината моторика, познаване на форми, различаване на малко и голямо и т.н. Впрочем това се оказа и единствения начин освен детските филми да накарам моите диваци да си седнат на д-тата за 10-15 минути. Ако не им бяха интересни тези игри и не задържаха вниманието им със сигурност щях да имам сериозни притеснения за хиперактивност.
Но искам да споделя и още нещо интересно: На една група за игра се изумих как момиченце на нашата възраст, което говореше като възрастен се затрудняваше да уцели формичките в един бебешки сортер, който за мойте беше фасулска работа, макар че тогава още бяхме далеч от проговарянето. Това показва наистина колко различно се развиват децата, колко различни интереси имат и как често сравняването им по един или друг показател може само да е в ущърб на децата и най вече на хипохондричните им майки.
Иначе за статистиката в момента на 2,8 г. редят пъзели до 20 части ако не загубят интерес по средата, май вече не са им и толкова интересни. Проговориха с прости изречения на 2,6г. и все още наваксваме, за да стигнем по-рано проговорилите.
Моят син е на почти на 3г. и точно сега започна да проявява интерес към пъзелите. Имаме един е мечо пух, когато му наредя външните части, той сам слага вътрешните с много малко помощ от мен. Но според мен вече е нсаучил този пъзел и му е по-лесно. Доскоро въобще не се интересуваше. Както вече някой каза това е много индивидуално и няма място за притеснение.
Нямаше и две години като започна да реди пъзели. За отрицателно време стигна до голям брой части. Цветовете ги познава даже и от по-рано. В момента рисува като дива. Купувам пакет с листи и така. Играе си не с кукли , а с динозаври и всякакви такива животни.
Всяко дете е различно-да. Пъзелите както и разни подобни игри са за развитието на мисловната дейност и е хубаво поне от време на време да се занимават с нещо такова.
Всяко дете е различно-да. Пъзелите както и разни подобни игри са за развитието на мисловната дейност и е хубаво поне от време на време да се занимават с нещо такова.