Публикувана: 30 септ. 2011, 00:43 ч.
Последно мнение: 12 ноем. 2011, 10:26 ч.

Януари 2007

36 026
754
1

Отговори

# 210 11 окт. 2011, 16:29 ч.

Мнения: 871

Ох, Светле, безкрайно съжалявам Confused

Доколкото мога да усетя това си/сте го решили скоро, така че е нормално все още да си под влияние на емоции. Не може ли да задържиш разговора с Дара поне седмица докато се успокоиш? Hug

# 211 11 окт. 2011, 16:36 ч.

Варна
Мнения: 976

Светле, голямо гуш и от мен!

# 212 11 окт. 2011, 18:15 ч.

София
Мнения: 3 099

Вижте какво прекрасно обобщение на настроението в темата открих:

"Има един готин лаф от една книжка на руската писателка Дарья Донцова: "Трудността на брака е до 25-та година. После разбираш, че от партньорът ти нищо не става и започваш щастливо да живееш.""

Mr. Green

# 213 11 окт. 2011, 18:22 ч.

Мнения: 3 405

Да продължа на Манана мисълта за мъжете, че не са само русенските Whistling

Мъжете в общия случай са сбъркана работа, една хромозома им е сгрешена Mr. Green

Има и изключения, де, вие си ги познавате Simple Smile

И, Светле, не забравяй себе си в цялата история, и ти си човек и имаш своите болка, ярост, надежда, любов, щастие Heart Eyes

Цитат на: ivonska в вт, 11 окт 2011, 18:15

"Има един готин лаф от една книжка на руската писателка Дарья Донцова: "Трудността на брака е до 25-та година. После разбираш, че от партньорът ти нищо не става и започваш щастливо да живееш.""

Mr. Green

Много, бе

# 214 11 окт. 2011, 18:29 ч.

София
Мнения: 3 099

Цитат на: Анджелина в вт, 11 окт 2011, 18:22

....
Много, бе Laughing

Много е, вярно, но пък после щяло да ви споходи щастието... Sunglasses

# 215 11 окт. 2011, 18:54 ч.

Мнения: 471

Цитат на: ivonska в вт, 11 окт 2011, 18:29

Цитат на: Анджелина в вт, 11 окт 2011, 18:22

....
Много, бе Laughing

Много е, вярно, но пък после щяло да ви споходи щастието... Sunglasses

Ма, верно, много бе. То после няма да се знае щастие ли е или психично отклонение. Simple Smile

Светле, не че е много нужен съвета ми, но не съжалявай. Щом има причина е по-добре това да се случи. За децата съм на мнение, че са по-добре с един щастлив родител отколкото с двама нещастници.................поне при Мите не се усеща в ежедневието много да му липсва баща му. Но то реално си зависи и от бащата

# 216 11 окт. 2011, 22:10 ч.

Мнения: 244

Светле, много съжалявам...

# 217 11 окт. 2011, 22:16 ч.

София
Мнения: 7 506

Светле, с тебе сме! И сме много! Hug

Ивоооо, ако продължим днешния разговор...значи ако издържа от 23-тата до 25-тата година няма да се сбъдне всеобщото очакване, а? Party

# 218 12 окт. 2011, 08:48 ч.

Мнения: 1 104

Setakap, много съжалявам. Но понякога всяко зло е за добро! Ние сме тук и ще те подкрепим!

ivonska, да докладва как минаха тези дни, че стискахме палци!

# 219 12 окт. 2011, 08:50 ч.

Мнения: 7 432

Цитат на: Flowerlina в ср, 12 окт 2011, 08:48

ivonska, да докладва как минаха тези дни, че стискахме палци!

Струва ми се,още не са минали..... Thinking

Аз още стискам. Grinning

# 220 12 окт. 2011, 10:23 ч.

София, Лагера
Мнения: 3 376

Здрасти момичета.

Светле, съжалявам много, в същност съжалявам само заради Дара, за вас очевидно така е по-добре Cry

Това, което аз мисля е, че най-добре двамата с таткото да обясните на Дара какво се случва, защо (хм, може и без защо) и какво ще следва. Ако си сама, тя може да иска да пита нещо татко си, например дали ще идва често. Така ще може той да й отговори, да я гушне, успокои.
Според мен ти трябва на всяка цена да си спокойна, ако ще и с медикамент да го постигнеш.
П.п. Като се замисля има и друга страна. Като проведете разговора заедно, таткото ще знае какво си казала на детето, както и ти ще знаеш той какво е казал. Важно е да имате единна позиция и да няма в последствие разни съмнения, че някой бил казал нещо не както трябва.

Успех! (ъх, как гадно звучи в този контекст Sad

)

Селма, много неприятно за Алекс, но според мен е съвсем нормално да се чувства така. Всички деца минават през този етап. До преди появата на Юлечка ти си била само негова, вече не си... Казвай му, че го обичаш, обясни му какво е майчината обич. Знаеш ли приказката за свещичките?
Взимаш две свещички и казваш, че едната е Алекс, другата - Юлечка. Палиш една свещичка и казваш на Алекс, че пламъкът е обичта ти към него. После взимаш другата свещичка, палиш я и казваш, че това е любовта ти към Юлечка. От нея пламъкът на свещичката на Алекс не намалява. Пламъчетата са абсолютно еднакви. Ето това е обичта на мама - еднакво обича дечицата си! Hug

# 221 12 окт. 2011, 10:55 ч.

София, Лагера
Мнения: 3 376

...а на мен днес ми е много скапано и тъжно Sad

. Иска ми се да споделя повода. Моят най-близък приятел се жени. Според мен хич не е подходяща жената и това решение е грешка. Дано греша, дано, дано, дано! Praynig

Ето ситуацията:
Той е на 34 (беше ми съученик), тя на 24. Тя е рускиня. Запознаха се на морето миналата година. Оттогава са се виждали четири пъти - два в БГ, два в Москва. Тя е хубава, млада, образована, има си хубава работа, собствен апартамент в Москва. Не я познавам като човек, но приемам, че като я е харесал Ники е мила и добродетелна (той такива харесва).
Той е бохем. Голям бохем, с голямо сърце. По образование е богослов, но в БГ се занимава с различна търговия. Има много приятели, душата на компанията е.
И сега притеснението ми: ще отиде да живее в Москва, ще бъде мъж на жена си, без работа, без приятели... и ... не знам как си представя да бъде удовлетворен. Няма я средата му, работата му, там е трудно да се започне бизнес, особено от чужденец без капитал. Тя няма да си зареже хубавата работа и целия си подреден живот там, за да дойде в БГ (и аз на нейно място не бих).
За капак на всичко искат веднага да имат деца. Confused

... т.е. ако нещо стане, детето остава в Москва, той - на хиляди километри от него Cry

уффф, споделих си... много го обичам тоз човек, ама не е моя работа да му казвам каквото и да било, мълча си, трая си, а ми се реве... Cry

# 222 12 окт. 2011, 12:12 ч.

Мнения: 678

Ноем да споделя нещо, провокирана от последният ти пост. Надявам се да ме разбереш правилно Hug

Брат ми е женен за рускиня. Живее в Самара, което е доста по-далеч от Москва. Бяха се видяли един път преди да реши да се женят, но се бяха много добре опознали на базата на споделени мисли и виждания за живота.
Снаха ми е умна - с две висшета (право и ракетен инжинер), полковник е от някоя от техните служби. Заради брат ми я понижиха в длъжност, отнеха й достъп до класифицирана информация, но това не я отказа от него.
Брат ми отиде там без нищо дето се казва с едни 3 000 долара, които нашите му дадоха. Но си намери работа, много добре платена, защото се оказа, че там ценят образованието ни повече, отколкото в собствената ни страна. Успя да създаде познанства и връзки със собствени сили. Сега има собствен бизнес, който се развива много добре (да продължава все така Praynig

)
И въпреки всичко з все още не мога да приема снаха ми на 100 % и винаги си имам едно наум, защото както и да го гледам, ми отне възможността да мога, когато си поискам да го чуя, видя, да споделя, защото го ревнувам по един или друг начин Wink

А сега нещо забавно:
Аз: Веси какво правихте днес в детската?
Веско: Ами имахме математика.
Аз: Е какво учихте:
Веско: Ами мамо трябваше да съединиме в триъгълник слънцето, морето и палмите, и да знаеш, че там където са палмите е юг Grinning

И си помислих колко ми се ще да видя наживо палмите Mr. Green

# 223 12 окт. 2011, 12:17 ч.

Мнения: 3 405

Ноеми, той , за да вземе това решение не смята, че е грешка Simple Smile

Направил е своя избор.

По-скоро на теб ти е мъчно за него, ще ти липсва и затова мислиш така Hug

Ех, палмите Grinning

# 224 12 окт. 2011, 14:18 ч.

София
Мнения: 3 244

Ноеми, ей така първосигнално ти пиша, защото мисля че знам какво изживяваш. Един вид от опит ти го казвам...

Аз също имам 1-2ма много близки приятели от гимназията, които за която и жена да решат да се женят, все ще го смятам за грешка. Защото знам колко много сме делили (и тук не говоря за плетки!), как сме пораснали заедно от деца и как в най-трудни моменти сме били заедно. Кътните зъби си знаем, пистолет са ни вадили, били сме едни до други, когато сме губили общ приятел... И още много други доводи, които ако се напъна, мога с часове да нижа. Нещо като ревност. Не го искам за себе си, но как пък някаква си фръцла ще получи този завършен джентълмен и купонджия наготово.

Ноеми, мисля, че каквото и да му кажеш, той няма да те чуе. Описваш го като умен човек. Надали не е премислил вече всичко. Решението да заминеш завинаги в чужбина, е само по себе си изпитание и не всеки може да го вземе. А той е успял. Ние оставаме приятелите, които да го подкрепим, ако се сринат плановете му, да му подадем ръка, да го извадим от калта, да го напием и да плачем с него, ако и ако... а ако нито една от черните ни мисли не се сбъдне, то да водим хорото на сватбата му и да плачем, твърдейки, че е от радост!

ПП - палми! Simple Smile

!!!

Откакто нямаме котка, се опитвам да отгледам една палма, всяка сутрин закачам по един банан на нея, Симона се радва от сърце и все дебне да хване маймуната, която й го оставя там. Mr. Green

Препоръчани теми

VIP Brother 2016 - тема 9

Защо искате деца ?

Брой интимни партньори?

VIP Brother 2016 - тема 5

Причина:

Причина: