Януари 2007

  • 35 970
  • 754
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 7 433
  Елеонор@,  Hug
  Не ми се иска да ти напомням да бъдеш силна и тем подобни....
  Напротив,бъди такава,каквато си....И не се критикувай за създалото се положение.
  Със сигурност и то си има предимства.  Wink Огледай се,какви са.Възползвай се от тях!  thumbsup
  Благодари на съдбата за това,което имаш.Радвай му се!И с време ще получиш това,което ти се иска да имаш.  Hug

# 376
  • София, Лагера
  • Мнения: 3 370
Добре де, на мен не ми се ще да съм вечната опозиция (като Клемси  Hug Wink), ама напоследък така ми се получава. Thinking

На мен това състояние ми прилича на начална депресия:
... Първоначалното притеснение отмина, сега толкова съм се вглъбила, че не ме интересува нищо друго. И личния ми живот се превърна в някакъв безумен хаос и липса на каквато и да било организация. Стоя на работа до късно, просто защото там всичко ми е организирано, а като си тръгна не знам какво да правя, на къде да отида, на кого да се обадя...Не искам да комуникирам с почти никой, освен ако не е службено, държа се тъпо и дистантно с близките си, че и Ева го отнася...Както работя в психиатрията, накрая ще ме приберат и да ме лекуват  Rolling Eyes Crazy
...
... и се чудя, трябва ли да даваме кураж на Ели, че ще се справи сама, че трябва да приема нещата от добрата им страна (то къде е тя  newsm78), да се радва на хубавите неща в живота (несъмнено това е вярно, но дали този съвет може да свърши работа на човек в дупка), да бъде силна (тя си е, но всичко си има граници)
...та си мисля, когато всички около нея й повтарят, че вярват в нея, а тя самата усеща, че няма сили да преодолее апатията си, дали точно това не може да тласне състоянието й към задълбочаване  Rolling Eyes.
То в същност гадните депресии, преди да станат дълбоки са били леки и не им е обърнато внимание...
Дано да се лъжа, де, дано съм приела думите на Норчето по-сериозно, отколкото тя самата ги е казала! Praynig

Момичета, не ме разбирайте погрешно, знам, че всички ние искаме да помогнем, макар и с някоя мила дума  Hug

Норче, как си?

# 377
  • Мнения: 7 433
  Ноеми,то и моето мнение си беше "опозиция" на предшестващото,ама....не се сетих да се извиня за това.  Laughing  Peace
    Hug

  И на мен положението на Ели ми намирисва на депресия,и все пак..... не се отказвам от казаното в предния си пост. За мен това е начинът.  Peace

  Бих се присъединила към съвета Ели да се обърне за помощ към специалист.  Peace

  Иначе всеки се изказва от височината на личния си опит и светоусещане.
  Ели ще си избере какво и как да "прочете" и да приложи(или не) в своята ситуация.

 
   

# 378
  • Мнения: 871
Стига, бе, сигурна съм, че всяка една от нас е минавала през такова състояние поне 2 пъти в живота си. И всяка си има механизми да се измъкне от него - коя със срещи, коя с книги, коя със затваряне в себе си за кратко (аз например) и тн. Механизми бол!
Аз не мисля, че това трябва да се третира като сериозно състояние, освен ако след определен период механизмите спрат да действат  Laughing

# 379
  • София, Лагера
  • Мнения: 3 370
Да, бе, Сту, и ти си права, ама аз пък съм сигурна, че и всяко по-сериозно състояние е минало през фазата "споко, сама ще се оправя"...
Преди години си докарах припадъци, задушаване и лежане в болница.. от стрес. Знаете, разказвала съм. Това не е безобидно.
А моите депресии по принцип минават в рамките на 3 дни. И тогава си казах - както преди ми е минавало, така и сега ще ми мине. ... ма не би...

В същност само Ели може да си прецени колко е сериозно... ама 3 месеца не са малко време... в същност мен именно това ме притесни.
... а и преди това катастрофите на приятелите, натоварването покрай работата и съпреживяването на мъката на дечицата, ако щеш и хаоса в личния живот - те нещата си се трупат  Tired

# 380
  • Мнения: 678
Здравейте дами  Hug
Да споделя, че напълно подкрепям мнението на Ноеми този път  Peace Състоянието, което Ели описа си е чиста депресия и явно вече близките по една или друга причина не могат да помогнат  Confused Горе -долу преживяхме подобносъстояние с майка ми и беше много трудно докато я накараме да се обърне към специалист - в рамките на месец нещата се оправиха с разговори, медикамент, който беше изписан от специалист и отново виждам човека, който има желание за живот, да се радва на дребните неща.
Всъщност май момнта,в който спреме да се радваме на малките нещаоколо нас - детска усмивка, изгрябото слънце, някое животинче и т.н. е момента, в който трябва да ни светне сигналната лампичка. И когато има на кой да се опреме всичко е ок, но акодругите около нас продължават само да изискват, оплетени в собствения си егоизъм, тогава вече става страшното и идва момента да потърсим помощ другаде.
Ели галямо гуш. Все ми се струва, че около теб има и правилнихора, с които да разговаяш честно и откровено за нещата, а да не таиш всичко в себе си  Hug

# 381
  • София
  • Мнения: 7 505
Аз мисля, че Ели ще се оправи.  Peace

Ман, ако това е момента, в който нещата са за специалист, значи аз до сега няколко пъти съм била, включително и в момента.  Crazy Толкова не ме радва нищо, дори собствените ми деца, че на моменти направо ги мразя.  Embarassed Какви усмивки, какво слънце. Искам да ми се разкарат всички от главата и да си седя сама. Ама няма как.  Crossing Arms

# 382
  • Мнения: 3 405
A аз си мисля, че Ели не случайно е в такова състояние в момента.
Защото е перфекционист в работата си. И защото работи по един трансграничния проект с Румъния и резултатът е в нейните ръце. И защото не може да си позволи да сгреши.
Когато работата по проекта приключи и резултатът е налице, а аз вярвам, че ще е отличен и тя ще промени отношението си към света наоколо. А слънчев човек като нея дълго не стои депресиран  Grinning

Ели, да ми кажеш после дали съм права  Hug


# 383
  • Мнения: 1 317
Ох, момичета... Обичам ви  Hug
Ама аз съм и толкова объркана, че не мога да взема решение за нищо сама. Специалисти на работа бол - най-малкото има 3 психиатъра в съседната до мен стая. Ама то, вода гази, жаден ходи. Прави им впечатление, че като започна да казвам нещо, не мога да се изкажа, обърквам се, не ми стигат думи, не мога да завърша изречението...Ужас.
Проекта много, много ме товари. Защото е за огромна сума и всичко е в моите ръце...Има партньори, има хора, които ми помагат...но това е нещо абсолютно ново за мен - тръжни процедури, договори, логистики, търсене на фирми, оферти...и не се чуствам достаъчно подкрепена. Това ми тежи. Не бива да греша, просто нямам право на грешка.  Не мисля за абсолютно нищо друго. Писах се доброволец в неделя за изборите, да помагам на болните да гласуват, само и само да не съм вкъщи, щото вкъщи ми е тегаво...
Ама Андж, една година е проекта. Аз ако една година съм така... Crazy

# 384
  • Мнения: 3 405
Подозирам, че няма да изкараш цяла година така  Grinning
Опитай се да балансираш работата и у дома, защото нали знаеш, едното като натежи се разваля баланса  Hug

# 385
  • Мнения: 678
Клемс това са симптомите на депресията, която обикновено ни стига в периода есен-зима и ако няма на кого да разчиташ, че може да помогне, за да излезеш от дупката, тогава наистина е необходим специалист  Peace
Ели, ако усещаш, че товара ти идва в повече, то тогава поискай да го споделиш с някого. На мен по - скоро ми звучат тревожно думите ти, че не желаеш да се прибираш у дома  Confused Все пак там е най-скъпото ти (Ева) и ако нямаш желание да я виждаш, тогава, наистина, някъде нещата тотално се объркват. Ако проблема е в близките ти, то може би трябва да поговориш с тях, да се опиташ да обясниш как се чувстваш и да се надяваш, че наистина ще проумеят нещата  Peace

# 386
  • Мнения: 3 405
от мен един виц от бранша:

Двама психолози вървят по брега и разговарят. В този момент във водата човек започва да се дави и да вика за помощ. Психолозите продължават да вървят и да разговарят спокойно. Човекът изпада в паника, вика с цяло гърло за помощ. Психолозите не му обръщат внимание. Удавника продължава да крещи и да ги моли за помощ. Тогава единия психолог се обръща към другия:
- Този човек очевидно има сериозен проблем.
Другия:
- Да, но няма страшно, той говори за него.


 Laughing Laughing Laughing

# 387
  • София
  • Мнения: 7 505
Анджи, много на място!
 Mr. Green Mr. Green Mr. Green
То като съществуват реални проблеми, само разговори не стигат. Аз съм пропищяла света, вече мисля на всички им е писнало да слушат как не съм почивала година половина и един ден без малките, че изнемогвам, че крещя по тях, даже започнах и с рпедмети да ги замервам.  Embarassed Embarassed Всички кимат разбиращо и казват "ще мине". Еми хубаво де, ама това не ми помага. Ще ми помогне някой да ги вземе за три дни поне, за да мога да се осъзная.
Така че...това с говоренето е само добре, само че не панацея. Хубаво е да споделиш и да ти олекне, но не е достатъчно.

# 388
  • Мнения: 3 405
Клемс, по този повод

Ще ми помогне някой да ги вземе за три дни поне, за да мога да се осъзная.

решението е човек да си каже направо какво иска Simple Smile

Както и за всеки един от нас, ако не си поискаме сами никой няма да се сети да ни даде.
Както кърмачетата - викливите и ревливите получават мляко и внимание, когато те искат. Тихите и кротките пак получават мляко и внимание, но когато майка им поиска Simple Smile

# 389
  • София
  • Мнения: 7 505
Аз съм казала.  Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт