Но общо взето сега се грижа за едно друго творение. 
Всъщност го можеш, но явно не го забелязваш- замисли се. 
Мислех, че съм само аз 
Когато ме боли глава, когато имам тежък ден, когато ми е криво... - влизам под душа и пускам топлата струя да отмие всичкото натрупано напрежение и наистина физически чувствам как се стича от мен! Неповторимо е усещането. Може и да е налудничаво, но просто не се сдържам и казвам на водата колко я обичам и ѝ благодаря, че отмива от мен това, което ми тежи! 
След това съм като преродена! 
Може би заради това почти всеки ден намирам време да отида до морето, особено извън летния сезон. Харесвам тишината и уединението му, харесвам го яростно и мрачно. През лятото ме депресира заради цялата комерсиалност и лудницата, тогава ходя при него нощем. 
ще кажа....когато вървя боса по тревата....когато преджопвам река от единия бряг до другия и трябва да се дзверя във водата за да не цопна по дупе вътре ....когато видя че плувката на въдицата ми се потопи и изкарам рибето,а още по готинко ми става на душичката като взема в ръце рибата и я хвърля обратно във водата......когато видя дъгата от самолет която е кръгла....когато сутрин се събудя и джуджанка която е на 4 год. се шмугне при мен в леглото и ми се ухили до ушите а косицата разпиляна до кръста стърчи във всички посоки,рошава и със усмивка до ушите ме гушне с малките ръчички и ми прошепне-мамо,ади да помарзелуваме малко заедно и се сгуши в мен а когато вдъхна уханието и ми се иска този миг да е вечен......готинко ми е когато на вън вали дъжд,много обичам дъжда.......преди две седмици видях за първи път ято от стотици жерави да кражат над къщата ни с часове и да ''пеят'' и да се сбират все повече и повече.Беше късно вечерта,на небето нямаше нито една звезда,само луната а тя ги огряваше по странен начин...сякаш ''светеха' на фона на тъмното небе'.Седях два часа на терасата да ги гледам...беше толкова красиво .....когато плувахме с корабче в индийския океан и видяхме кит,как се потапя и разпенва водата след себе си,тогава някак душата ми притихна за миг......благо ми е на душата когато вървим из гората с децата и дечко ми каже-Мамо!Внимавай...гъсеница...да не я настъпиш!И трите се сберем около гъсеницата и гледаме с интерес а децата ме обсипват с хиляди въпроси-защо е изкрящозеленикава,защо е мъхеста,колко крака точно има този вид,с какво се храни...И аз разбира се нямам отговор на някои въпроси което искренно ме забавлява-как да обясня на 4 годишно момиченце защо гъсеницата е изкрящозелена?Ами така се е родила ........преди 4 дни бяхме за риба,имаше едно куче което беше родило 6 кутрета,а те..топчовци,бебета.И 4 год ми дъщеричка се опитваше да ги подреди в редичка,но те не са играчки разбира се и все някое от тях хващаше пътя на нчкъде а тя упорито го връщаше на мястото му с думите-Абе...ти стой тука''Поне час се опитваше да ги подреди в редичка и те накрая толкова се умориха,че заспаха Беше сладка картинка-моето момиче и на тревата до нея натръшкани 6 кутрета спят като дрогирани а тя,вдигна ръце и констатира-Мамо!Виж ги!Гледай как спят всички Такива моменти ми ''хранят'' душата на мен 
Не.Не ме е страх.И децата също.Джопат си боси лятото и си свиркат.
Едно от любимите ми неща е да се разхождаме в парка и да усещам с всичките си сетива - свежия чист въздух по кожата, да чувам птичките, да гледам красотата около мен, да усещам тревата под мен. Даже медитирам в парка, когато мога.
Рядко ми се случва, но...
но аз предполагам, че питаш за онзи момент в полет и при мен е:
