... когато и другите около мен да добре.
Социално животинче
Социално животинче
- Публикувана: 1 окт. 2011, 07:38 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2011, 09:01 ч.
Кога се чувстваме истински живи или казано иначе- чувстваме добре в кожата си?
Когато правя това, което обичам да правя и съм с любимите ми хора. Ако щете вярвайте, но след цяла нощ творене се чувствам бодра само защото творбата ми ме зарежда.
А би ли споделила какво твориш? Може и на лични ...
Очакването на нещо хубаво и желано е може би нещото, което ми дава в най голяма степен усещането за живот.Това в известен смисъл е по хубаво от самото преживяване. Както казва Мечо Пух "При все, че да ядеш мед е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав". 
Очакването на нещо хубаво и желано е може би нещото, което ми дава в най голяма степен усещането за живот.Това в известен смисъл е по хубаво от самото преживяване. Както казва Мечо Пух "При все, че да ядеш мед е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав".
Дам, това е така- очакването на нещо приятно е супер усещане... така си е!
Няколко неща ме карат да се чувствам жива: семейството ми - синовете ми и съпругът ми - те са моята енергия за живот!
Любимите ми приятели, с които ми е уютно.
Когато не съм яла почти нищо, дори когато се чувствам гладна, се чувствам много по-добре, отколкото когато си позволя да хапна повече.
Слънцето, когато е мрачно и няколко дни няма слънце, ми е криво. Зимата спокойно мога да я проспя в зимен сън.
Водата - обожавам водата! Дъжда също!
Стихове - когато имам муза да пиша своите или да чета тези, които харесвам.
Парфюмите ми - мога да се потопя в любим аромат и да изпадна в нирвана! Ароматерапията е голяма работа!
Музика, ама ето тази музика. И въобще всяка музика, която харесвам, мога да слушам до забрава! Това е моето меню с храна за душата. С тези неща се чувствам жива
Любимите ми приятели, с които ми е уютно.
Когато не съм яла почти нищо, дори когато се чувствам гладна, се чувствам много по-добре, отколкото когато си позволя да хапна повече.
Слънцето, когато е мрачно и няколко дни няма слънце, ми е криво. Зимата спокойно мога да я проспя в зимен сън.
Водата - обожавам водата! Дъжда също!
Стихове - когато имам муза да пиша своите или да чета тези, които харесвам.
Парфюмите ми - мога да се потопя в любим аромат и да изпадна в нирвана! Ароматерапията е голяма работа!
Музика, ама ето тази музика. И въобще всяка музика, която харесвам, мога да слушам до забрава! Това е моето меню с храна за душата. С тези неща се чувствам жива
Когато правя това, което обичам да правя и съм с любимите ми хора. Ако щете вярвайте, но след цяла нощ творене се чувствам бодра само защото творбата ми ме зарежда.
А би ли споделила какво твориш? Може и на лични ...
Аз съм художник/фотограф, така че доста неща.
Но общо взето сега се грижа за едно друго творение. 
Най-вече когато съм впечатлена от нещо, когато съм въодушевена. Така нареченият ентусиазъм ме съживява, независимо с какво е свързан - идея, преживяване...
Понеже свиря на пиано все по-рядко (вече нямам инструмент във всяко време под ръка) и осъзнавам свободата, радостта, всички емоции, които ми носи това - с нищо не може да се сравни, усещането е неописуемо.
Понеже свиря на пиано все по-рядко (вече нямам инструмент във всяко време под ръка) и осъзнавам свободата, радостта, всички емоции, които ми носи това - с нищо не може да се сравни, усещането е неописуемо.
На мен не ми трябва много, за да се почувствам щастлива, и това явно е хубаво 
Радват ме пътуванията, слънчевото време, шопинга, срещите с приятели, редките моменти, когато оставам сама вкъщи с книга в ръка.
Детето ми е моят допинг - всяка усмивка, всяко "обичам те, мамче" и протегнати ръце за прегръдка, ме карат да се чувствам жива и щастлива.
И не на последно място - обичам си професията и съм удовлетворена от това, което правя!
Радват ме пътуванията, слънчевото време, шопинга, срещите с приятели, редките моменти, когато оставам сама вкъщи с книга в ръка.
Детето ми е моят допинг - всяка усмивка, всяко "обичам те, мамче" и протегнати ръце за прегръдка, ме карат да се чувствам жива и щастлива.
И не на последно място - обичам си професията и съм удовлетворена от това, което правя!