Публикувана: 1 окт. 2011, 08:18 ч.
Последно мнение: 7 окт. 2011, 14:33 ч.

Оставам в леглото при мама и тати!

20 523
492
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви съвети могат да се предложат за дете, което отказва да спи в собственото си легло?
Как можем да помогнем на дете, което иска да спи в нашата спалня и как да се справим, ако детето ни се събуди и иска да спи в нашето легло?
Как мога да помогна на дете, което се страхува от тъмното?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви съвети могат да се предложат за дете, което отказва да спи в собственото си легло?
  
  Детето може да изпитва страх от тъмнината или нужда от близост с родителите. Предложенията включват постепенно привикване към спане в собствената стая, използване на успокояващи предмети или предлагане на обещание за нова играчка след преместването. Важно е да се уважават чувствата на детето и да се предложи подкрепа и разбиране.
- Как можем да помогнем на дете, което иска да спи в нашата спалня и как да се справим, ако детето ни се събуди и иска да спи в нашето легло?
  
  Предложенията включват постепенно привикване към сън в собствената му стая, използване на успокояващи предмети или предлагане на обещание за нова играчка след преместването. Важно е да уважаваме чувствата на детето и да предложим подкрепа и разбиране. Ако детето ви се събуди и поиска да спи в нашето легло, важно е да поддържате последователност и насърчавате спането в собствената стая. Постепенно „изтласкване“ към собствената територия може да помогне, като се осигури уютно и приятно пространство за детето.
- Как мога да помогна на дете, което се страхува от тъмното?
  
  За деца, които се страхуват от тъмното, е важно да създадете уютна и безопасна среда в техните стаи. Използвайте нощни лампи, успокояващи мелодии или разказване на приказки преди лягане, за да помогнете за намаляване на страха от тъмнината.
- Как можем да подготвим дете за преместване в собствена стая и какви са различните подходи за това?
- Как мога да помогна на детето си да преодолее безпокойството си и да спи в собствената си стая?

# 30 1 окт. 2011, 21:26 ч.

София
Мнения: 2 840

Е, щом си няма стая, не зная как да постъпите. Вероятността да хареса малкото легло не е голяма. То, детето, го използва за приспиване на куклите, така го възприема - то е тяхното място, нейното е на голямото легло Laughing

Все някога ще й стане тясно при вас, спокойно Mr. Green

# 31 1 окт. 2011, 21:29 ч.

Мнения: 12 722

Цитат на: the Дорис в сб, 01 окт 2011, 21:25

Цитат на: Трещерица в сб, 01 окт 2011, 21:24

Добре, де, гъска съм, как го правите секса?

Стига де!

Ако продължаваш да питаш ще те поканя за нагледно обучение Flutter

Ами никой не казва. Естествено, всичси сме форумки, задоволени. Ама не си представям детето да спи до нас, пък ние...

# 32 1 окт. 2011, 21:35 ч.

Пловдив
Мнения: 27 166

До преди 2 месеца ние спяхме всички в спалнята Трещи Simple Smile

Просто спалнята е за СПАНЕ. Другите работи ги правим в другите стаи - на дивана в хола примерно, или в леглото, което стоеше в празната тогава бъдеща детска стая. За по-раздвижени епизоди има кухненски маси, бани, под Simple Smile

# 33 1 окт. 2011, 22:15 ч.

Мнения: 47 352

Някъде бях писала подробно, но не мога да го намеря Tired

До 2 г. си спеше в детската стая, не заспиваше, ако има човек в стаята, ревеше при всеки опит да чета прикзка или нещо др. Искаше само да загасим лампата и да излезем.
Но след 2 г. започнахме сутрин да я намираме премръзнала в краката ни на спалнята Rolling Eyes

кога и как е дошла, не усещахме.
Понякога се будех, връщах пак, след 30 мин. същото и така цяла нощ, на другия ден нито ние можем да работим, нито тя беше адекватна за градина...
Не плачеше, нищо не казваше, просто идваше. Като я върна, лягаше си, без да протестира. Чакаше да заспим и хоп - при нас Crazy

На въпроса защо? Отговаряше - "Искам да спим като едно голямо, щастливо семейство" Crazy

Не я насилвахме повече (за повечето неща сме на този принцип), оставихме я да спи при нас. Заспиваше си сама, отива и ляга, но в нашето легло.
В един момент усетих, че за следобедния сън (мноооого, много рядък момент при нея), си лягаше в нейната стая. И тогава прецених, че може би вече е готова. Предложих й договор Flutter

не можеше да чете още, но към текста имаше и илюстрации Laughing

1. 1 месец й оправям стаята.
2. Баща й я води 1 път на Макдоналдс (умира за проклетите играчки).
3. Тя си спи в нейната стая.

Доста време стоя над листа, мисли, мисли и подписа, изкушенията бяха прекалено големи Mr. Green

На следващата сутрин стана с думите "Никога, ама никога повече не искам да спя при вас!!!"

На 6 г. и половина беше. Вече 7 месеца си спи там и не иска да чуе за нас Simple Smile

Така че 2 варианта имаш - да действаш, когато детето е готово или да го преместиш, въпреки нежеланието му.
Въпрос на избор Peace

Цитат на: Янтра в сб, 01 окт 2011, 21:35

До преди 2 месеца ние спяхме всички в спалнята Трещи Simple Smile

И ние не ползваме спалнята "по предназначение", само спим там, така сме още преди детето, спалнята я свързвам само със сън.

# 34 1 окт. 2011, 22:26 ч.

Sofia
Мнения: 9 790

За спането в родителското легло не мога да дам съвет, моите не са спали и 1 час в нашето легло. Просто не знаят, че има такава опция. Mr. Green

Но повод високата тревожност на детето и страховете мога да споделя опит. Единият от моите е такъв. Добре развито въображение, будно и безкрайно любознателно дете, но пък страшно тревожно. Страхува се от всяко ново нещо, нови хора, нови храни, нови места, силни шумове, тъмно.... и какво ли още не. Изпада в истерия до посиняване от незначителни поводи (например че брат му е взел играчка или че чорапът му е накриво ooooh!

), смука залъгалка до преди 2 мес и още вечер пие мляко от шише. Акането в гърне още е драма. Сънува кошмари и се буди по 3-4 пъти всяка нощ с рев. Изобщо.... Cry

Опитвала съм какво ли не - лекарства, билки, чайчета, хомеопатия... без ефект. Гледам да не му се карам, да се гушкаме и да си говорим колкото се може повече, да играе максимално на въздух, внимавам какво и колко гледа... също без ефект. От няколко човека съм чувала, че леенето на куршум помага много. Чувала съм също за някаква "молитва за сън", която се чете в църквата, имам позната чието дете след нея спи непробудно и без проблем няколко години вече. Дълго време се опъвах на тези "бабешки" методи, но вече мисля и това да пробвам. Винаги съм била с много предрасъдъци към такива неща, но опитах всичко друго и ефект няма. 4 год не съм спала. Нито веднъж повече от 3 ч наведнъж и нито веднъж повече от 6ч на денонощие. Cry

Та ако искаш може итова да опиташ. Ако не помогне, то едва ли ще навреди.
Само мога да те посъветвам - не я гони от леглото насила. Не говори за това, не и фиксирай вниманието върху него, не го превръщай в проблем. Бори се с тревожността на детето, а не със спането в леглото. Ако се справиш със страховете, детето само ще поиска да е по-самостоятелно и ще си отиде в леглото.

# 35 1 окт. 2011, 22:47 ч.

Мнения: 13 324

Наистина не искам да се чувства изгонена от нашата спалня. Предполагам, че се чувства сигурна между нас и спокойна. Понякога нощем усещам как опипва в тъмното да ме пипне или да мушне ръчичка някъде под моите ръце или ако не може да заспи лекичко глади края на косата ми или слага дланта ми върху себе си.
Леглото ни е огромно /специална поръчка Mr. Green

/ и има място за още 2 деца , барабар с плюшените им любимци, но усещам че не е редно да смята "своето легло" за мястото между нас.

Преговорите и сделките са може би добро решение Thinking

Относно психолозите ... имам известен опит и нямам много вяра..., но ще помисля и над този вариант.

А страховете - борим се. И преди съм писала как страха от чудовища го сведохме до минимум - щом споменеше за чудовище и се втурвах да обикалям и търся под легла и гардероби, обяснявах как искам да си хвана едно - синьо и да го науча да ми носи чехлите, да го реша и да му слагам фибички, да го гъделичкам докато почервенее и така докато и тя поиска едно розово, за да го мачка. Това измислих и имаше ефект - страховете станаха посмешища, но фантазията си търси други страхове и филмите и дочутите разговори услужливо предлагат нови страшилища.

# 36 1 окт. 2011, 22:53 ч.

Мнения: 13 324

Щом спомена за новото легло, веднага казва "Няма, не говори за това тъпо легло! Няма да спя там." Аз и казвам, че като тя не иска аз ще отида в него, а тя веднага заявява, че ще дойде там с мен. Така че си мисля, че не е привързана към мястото, а към присъствието на някой до нея.

Не искам да се чувства отхвърлена или отблъсната от майка си. Снощи пак говорихме по темата и днес цял ден я избива на плач, самта тя си казва "Не знам защо но днес ми се плаче". Възможно е причината да е друга, но не се чувствам добре от мисълта, че подсъзнателно може въпроса да я гризе. Rolling Eyes

# 37 1 окт. 2011, 22:58 ч.

София
Мнения: 12 579

Дорис, детето само ти ли си го гледала? В смисъл оставяна ли е при бабите? И ако да - там също ли спи при тях?

А за психолозите - определено в Сф има добри детски психолози. Аз лично не бих отлагала посещение при такъв специалист. Както и не бих допуснала да се стигне до такава ситуация де. Ама в момента за това е късно да се пише.

# 38 1 окт. 2011, 22:59 ч.

Мнения: 47 352

Цитат на: savina_33 в сб, 01 окт 2011, 22:26

...

И моето не знаеше, нямам никаква идея как го откри, така че не винаги зависи от товакъде са спали като малки Peace

# 39 1 окт. 2011, 23:00 ч.

Мнения: 13 324

Цитат на: nana77 в сб, 01 окт 2011, 22:58

Дорис, детето само ти ли си го гледала? В смисъл оставяна ли е при бабите? И ако да - там също ли спи при тях?

Спи и при баба си - там пак спят на общата спалня.

# 40 1 окт. 2011, 23:06 ч.

Мнения: 47 352

Май само аз ще те успокоя Laughing

до 7-7.5 г. вероятността да иде в стаята си е много голяма, това е възрастта, на която децата сами пожелават Simple Smile

Така и така си чакала досега, още малко не мисля, че е фатално. Последиците от принудително отделяне ще са доста по-травмиращи от спането с мама и тати Peace

# 41 1 окт. 2011, 23:23 ч.

Sofia
Мнения: 9 790

Цитат на: the Дорис в сб, 01 окт 2011, 22:53

Снощи пак говорихме по темата и днес цял ден я избива на плач, самта тя си казва "Не знам защо но днес ми се плаче". Възможно е причината да е друга, но не се чувствам добре от мисълта, че подсъзнателно може въпроса да я гризе. Rolling Eyes

Ето, това имах предвид. Спри за малко изобщо да споменаваш това и да обсъждаш проблема. Изчакай няколко месеца (или колкото трябва) детето да стане готово, то само ще ти покаже кога е дошъл момента. Но не и фиксирай вниманието върху това, нека не свиква с мисълта че това е проблем и че проблемът е в нея.
Аз също съм посещавала нееднократно психолози и никак не съм очарована от ефекта. Което разбира се не означава задължително, че няма ефект. Може просто да не съм попаднала на правилния.
nana77, как точно не би допуснала такава ситуация? Това е въпрос на темперамент, характер и тип нервна система. Неща, които не можеш да моделираш. Кой как се справя с тревожността е друг въпрос. Един спи при майка си, друг смуче биба до 5 год, трети нещо друго... но проблемът е един и същ.

# 42 1 окт. 2011, 23:44 ч.

Мнения: 307

Аз ще отговоря от личен опит защо спах до 3-ти клас при родителите ми. Сега моето дете е още малко и се надявам да не проявява моята тревожност на по-късен етап, въпреки че, и тя спи неспокойно и при нас. ooooh!

Причината беше само една - страх! Въпреки, че заспивах на светната лампа, четяха ми приказки преди сън или разглеждах енциклопедии, събудех ли се нощем и усетих ли, че съм сама - веднага отивах при родителите ми. Въпросът с нямането на място изобщо не ме е притеснявал очевидно, защото и на пода до тях съм спала, само и само да съм в близост. В началото на третата учебна година, явно го израснах сама по някакъв начин, или може би мисълта ми вече е била заета с по-интересни неща и си харесвах толкова много моите кътчета в стаята, та дори и леглото, че исках да си прекарвам времето там.

# 43 2 окт. 2011, 00:14 ч.

Мнения: 655

Купете легло на принцеса! Заведете я в магазина, тя да си избере завивки всичко. Ако не искате да сменяте леглото, то сменете завивките с такива които тя си избере и пр. Но не и казвайте хайде да ти ги купим за да спиш там, просто когато е около теб загледай се в нета за такива легла и завивки, започни да ахкаш и охкаш за да и привлечеш вниманието, но я остави тя да попита и тя да ги пожелае. Не и говорете за промяна защото вие го изисквате, накарайте я сама да го поиска, да види, че нещата са в нейни ръце. Може да има някакви детски страхове, които не споделя, ако трябва купете и някаква голяма играчка, нека пак тя да я избере, която уж е вълшебна и ще я пази. Или и сложете от онези дески лампи до леглото, дето като се натиснат от горе светват.

# 44 2 окт. 2011, 09:33 ч.

София
Мнения: 12 579

Цитат на: savina_33 в сб, 01 окт 2011, 23:23

nana77, как точно не би допуснала такава ситуация? Това е въпрос на темперамент, характер и тип нервна система. Неща, които не можеш да моделираш. Кой как се справя с тревожността е друг въпрос. Един спи при майка си, друг смуче биба до 5 год, трети нещо друго... но проблемът е един и същ.

Савина, аз съм от майките, които не се впечатляват от плач. Отива си в кревата и ако иска да реве до сутринта. Когато смятам, че съм права за нещо - не отстъпвам. Така че за моето дете, когато съм преценила, че може да спи при нас - спи. Когато не - отива си в кревата, който апропо също е залепен за нашата спалня. И ако иска да реве - да реве.
Но да ми се налага - няма да стане.

Препоръчани теми

Пациентки на ЦРЗ "Надежда" - тема 91

Из локви и паднали листа смело стъпва Октомврийчето сега! - еп. №6

659
Родени 2015 г.

Кое кара мъжете да изгубят разума си? (петъчно закъсняла)

Звездни компромати-117

719
Развлечение

Причина:

Причина: