Оставам в леглото при мама и тати!

  • 20 539
  • 492
  •   1
Отговори
# 45
  • Плевен
  • Мнения: 1 738
Имам приятелка с такъв случай като вашия. Детска стая Барби направиха по желание на детето преди 3-4 години ,но нищо не се промени. Приспива детето и то след 1 час отива с възглавницата при тях на спалнята. Детето е в 6 клас мисля, но не съм я питала още ли стоят така нещата, но миналата година си беше по този начин.

# 46
  • Мнения: 9 990
nana77, как точно не би допуснала такава ситуация? Това е въпрос на темперамент, характер и тип нервна система. Неща, които не можеш да моделираш. Кой как се справя с тревожността е друг въпрос. Един спи при майка си, друг смуче биба до 5 год, трети нещо друго... но проблемът е един и същ.

Савина, аз съм от майките, които не се впечатляват от плач. Отива си в кревата и ако иска да реве до сутринта. Когато смятам, че съм права за нещо - не отстъпвам. Така че за моето дете, когато съм преценила, че може да спи при нас - спи. Когато не - отива си в кревата, който апропо също е залепен за нашата спалня. И ако иска да реве - да реве.
Но да ми се налага - няма да стане.
Хахаха, принципно и аз съм така, обаче-моето дете не реве.Просто идва.Става, идва и ляга при нас. LaughingТа впчеатляването няма къде да го приложа.Детето не се налага, не му се и налага да се налага, защото ние спим и често дори не усещаме кога е дошло.
ПП.Само пенсионерите правят секс върху легло май... hahaha

# 47
  • София
  • Мнения: 2 219
Секс на семейната спалня...сука.... Mr. Green

Човече - много хубави постове.  bouquet

# 48
  • София
  • Мнения: 12 579
nana77, как точно не би допуснала такава ситуация? Това е въпрос на темперамент, характер и тип нервна система. Неща, които не можеш да моделираш. Кой как се справя с тревожността е друг въпрос. Един спи при майка си, друг смуче биба до 5 год, трети нещо друго... но проблемът е един и същ.

Савина, аз съм от майките, които не се впечатляват от плач. Отива си в кревата и ако иска да реве до сутринта. Когато смятам, че съм права за нещо - не отстъпвам. Така че за моето дете, когато съм преценила, че може да спи при нас - спи. Когато не - отива си в кревата, който апропо също е залепен за нашата спалня. И ако иска да реве - да реве.
Но да ми се налага - няма да стане.
Хахаха, принципно и аз съм така, обаче-моето дете не реве.Просто идва.Става, идва и ляга при нас. LaughingТа впчеатляването няма къде да го приложа.Детето не се налага, не му се и налага да се налага, защото ние спим и често дори не усещаме кога е дошло.
ПП.Само пенсионерите правят секс върху легло май... hahaha

Няма как да не го усетя, защото спалнята ни не е от кралски размер, а и ние с мъжа ми не сме дребни, че да ни е супер широко.
Така или иначе синът ми не идва през нощта, спи си спокойно.

# 49
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Аз пък се впечатлявам. Щом детето реве значи му е некомфортно най-малкото. Естествено не говоря за театралния рев за пакетче бонбони преди вечеря. Това е друго, от него и аз не се впечатлявам. Но моят като се събуди пищи от ужас и ме вика и реве. Няма как да не се впечатлявам. Представи си ако го е страх от тъмното като се събуди сам (въпреки че моите спят на слаба лампа) какво се случва в 3 годишният му мозък. И какъв ужас изпитва. Много ясно че ще отида да го гушна. В края на краищата основната функция на майката е да дава сигурност. Не става дума за инат или неспазването на важни правила. Страхът не е нещо което човек може да контролира или е виновен че го изпитва. Аз съм на 36 и още ме е страх от тъмното. Е, спя сама и на тъмно когато се наложи, но ми е крайно некомфортно. По тъмни улици не ходя за нищо на света.

# 50
  • София
  • Мнения: 12 579
Затова сме различни и гледаме децата си различно.

# 51
  • Мнения: 9 990
nana77, как точно не би допуснала такава ситуация? Това е въпрос на темперамент, характер и тип нервна система. Неща, които не можеш да моделираш. Кой как се справя с тревожността е друг въпрос. Един спи при майка си, друг смуче биба до 5 год, трети нещо друго... но проблемът е един и същ.

Савина, аз съм от майките, които не се впечатляват от плач. Отива си в кревата и ако иска да реве до сутринта. Когато смятам, че съм права за нещо - не отстъпвам. Така че за моето дете, когато съм преценила, че може да спи при нас - спи. Когато не - отива си в кревата, който апропо също е залепен за нашата спалня. И ако иска да реве - да реве.
Но да ми се налага - няма да стане.
Хахаха, принципно и аз съм така, обаче-моето дете не реве.Просто идва.Става, идва и ляга при нас. LaughingТа впчеатляването няма къде да го приложа.Детето не се налага, не му се и налага да се налага, защото ние спим и често дори не усещаме кога е дошло.
ПП.Само пенсионерите правят секс върху легло май... hahaha

Няма как да не го усетя, защото спалнята ни не е от кралски размер, а и ние с мъжа ми не сме дребни, че да ни е супер широко.
Така или иначе синът ми не идва през нощта, спи си спокойно.

А тъй.Ама жената търси съвет за Неспокойно дете. LaughingПък ниЙ сме дребногабаритни и двете деца да дойдат-не се усеща.Просто спим, не анализираме кой къде легнал.Сварвала съм децата и на земята да спят. Crazy

# 52
  • София
  • Мнения: 12 579
Да и й беше даден съвет - щом е толкова неспокойно и от дълго време - психолог. Но просто така да се казва - ами почакай, ще мине, ами не е нормално толкова голямо дете да спи при родителите си и не само да спи при тях, ами и да отказва категорично да спи другаде. Тук не говорим за 2-годишно дете, което не разбира или което го е страх от тъмното. А за чисто съзнателен инат.

# 53
  • Мнения: 9 990
Все пак е съвет и Просто да се чака.Защото има достатъчно такива случаи.Страхът, скъпа ми Нана, не е патент на 2-годишните.В темата не мисля, че иде реч за инат.Авторката има проблем и е работила над него.Дори помоли, във връзка с това, че Разбира проблема-да е без набиване на канчета от идеалните и принципните. WinkМоето 2-годишно не се е страхувало, ама като стана на 7 се случи.Имала съм ситуация детето да сънува кошмар.А знам, че има деца, при които това не е инцидентно като при моето, а си е дежурно.Да определя страховете на дете като инат е направо безумно.

Последна редакция: нд, 02 окт 2011, 10:32 от Jizzlobber

# 54
  • Мнения: 12 722
Не съм идеална и принципна, правила съм го от чист егоизъм.  Не ми е уютно да спя с дете.  Ако на вас не ви пречи, добре. Но на Дорис явно й пречи.  Колкото по-късно, по-трудно става. И остава  да изчакаме да е готово - 5-6 клас, след сватбата.

# 55
  • София
  • Мнения: 12 579
Все пак е съвет и Просто да се чака.Защото има достатъчно такива случаи.Страхът, скъпа ми Нана, не е патент на 2-годишните.В темата не мисля, че иде реч за инат.Авторката има проблем и е работила над него.Дори помоли, във връзка с това, че Разбира проблема-да е без набиване на канчета от идеалните и принципните. Wink

"Няма, не говори за това тъпо легло! Няма да спя там."

Това въобще не ми говори за страх. А просто за налагане.
Това е моето мнение, скъпа ми Jizzlobber, а защо се е стигнало дотам само авторката си знае.
И не далеч не съм идеална, нито претендирам за такава. Но искам да спя спокойно.

# 56
  • Мнения: 9 990
Ма ти си спи, що се разстройваш от чуждото неспане.Като не разбираш, можеш да подминеш просто, а не да размахваш пръст.Крайното отрицание често е породено именно от страховЕ.В какви думи ще го облечеш е съвсем различен въпрос.

# 57
  • София
  • Мнения: 12 579
Ма ти си спи, ще се разстройваш от чуждото неспане.Като не разбираш, можеш да подминеш просто, а не да размахваш пръст.Крайното отрицание често е породено именно от страховЕ.В какви думи ще го облечеш е съвсем различен въпрос.

Имам си мнение, изказвам си го.  Wink
Не е задължително да се харесва на всички.

# 58
  • Мнения: 1 310
Да не говорим, че вечер не заспива ако аз не легна до нея - а както съм уморена в повечето случаи аз заспивам първа.  ooooh!
Пробва ли да легнеш до нея на нейното креватче и да я гушнеш, докато заспи?
Аз така процедирах със сина ми и се получи. Четях му и приказки докато заспи. Peace

# 59
  • на правилното място, в точното време
  • Мнения: 2 731
Като ви чета и ми става тъжно. Децата ви сега имат нужда от гушкането ви, от закрилата ви. Трещи, беше писала по-напред,че и сега гушка децата си на 20+ Да, гушкаме ги, но не е толкова често ,както когато са по-малки. Сега вече се оправят и без нашата закрила и без нашето гушкане. Сега ние имаме повече нуждата от гуш, отколкото те. Не навивам никого да спи с детето си, но не правете драма от това и не размахвайте назидателно пръст. Наде, крайна и категорична си, защото Кало никога не е проявявал подобно поведение, но ако си в ситуациятана Дорис, щеше да търсиш начини да се справиш.   Hug Какво толкова ви пречат децата на съня, не разбирам? Честно...

Общи условия

Активация на акаунт