. Идеше ми да се гръмна!
.. Дребна чака с нетърпение бебто. И тя, като Танчето е на вълна кой, какво, къде, кога, колко, и после защо, защо, защо. Вчера ме пита защо има звезди на небето, после защо водата тече в канала, къде отива, после къде отива, защо отива там...и не спира да пита. И ние обясняваме. 
За майка ти и баща ти те разбирам идеално, но нямам решение! Най-добре говори с майка ти и двете решете как да действате! 
!
Непрекъснато се карам на някого, заради Божидар. И не защото нещо му правят, или защото не съм съгласна да се прилагат някакви нормални ограничения, ми `щото нещо ми се обръща като се разплаче, или разгневи, и това нещо е по - силно от мен. В резултат - новото ми прозвище вкъщи е "Мама Божка", не че следим подобни предавания, но до колкото разбирам е някакъв много характерен образ... 
Вечер се глезят до късно и не заспиват, сутрин в 7 часа пеят възрожденски песни. 
Единственото хубаво, което чувам напоследък е: "Мамо, хубава си като червена кола". Сега, детето сигурно има предвид някой стар, раздрънкан икарус, обаче важното е, червен да е. ) Последната новост е, че като види момиченце и му целува ръка. 
), това с целуването на ръка ме порази Да ти е жив и здрав порасналия кавалер! Апропо, сигурна съм, че от теб ще излезе супер свекърва, но естествено никоя дама няма да е достатъчно добра за Бобчо 
И не знам нито как да ти помогна, нито каквод а те посъветвам Мисля, че Дидето е права - говори с майка ти и заедно потърсете решение. Все пак тя го познава най-добре. Заниманието (курс, език, работа) ми звучи най-правилно. Може би има някакви сайтове за анонимни консултации по въпроса - потърси, ако искаш. Пък за Илия... има една такава прекомерна привързаност (да не кажа прилепчивост), която се проявява и при мен на моменти, че и при Станислав я наблюдавам (за справка - дъщеря ни вече е на 3г. и 2 м. и никога, никога не е спала далеч от нас - при баби, например). От време на време се усещам и се 'издърпвам за косата', че да се спра, понеже не е в нейн интерес. Ама не знам как на него да му го внушиш това... При нас безотказното и универсално лекарство за сближаване, сдобряване и пр. е повече секс Някак си като усетите колко добре си пасвате и как хубаво си прекарвате и всичко изглежда маловажно в името на щастието на другия. 
, то проблемът е, че не се кара на всички по равно Но предполагам и аз вече прекалявам с мнителността.
А веднъж месечно... евентуално, може би? 
), не могат да заспят до 12. Разигравам ги някак, разлигавям ги и двамата, и хем ми е сладко, хем виновно, че вече трябва да сънуват трети сън. Докато с него всичко е тихо, кротко, спокойно и спящо. През това време си правя мои си неща, и всички сме щастливи. За секунда не ми хрумва да се дразня, ревнувам, или се чувствам кофти, защото той се справя, а аз не, примерно. 
,БИсе, хайде стягайте се в кръста и на среща 
), а в събота вечер сме на рожден ден.. С нощувка не сме я оставяли още, но скоро и това ще се случи, само да се стопли времето. Детето е много щастливо с баба и дядо, правят си палачинки, играят, строят кули, баба и дядо и те са доволни...А вечер като се прибере така сме си до липсвали, че само се гушкаме и си казваме колко се обичаме. А Дени от някъде се е научила да казва: "Мамо, аз много те обичам и повече няма да те губя" 
другия път се надявам да не ми се налага да тръгвам толкова рано 
дано и то да внесе малко разнообразие, пък и дано другата котка не го изяде а малката не го изтормози прекалено... Белка искаше първоначално черен лак, но впоследствие си хареса един яркочервен 
Както и да е, другият път - наистина нещо не разбрах какво стана:))