Февруарки09

Добър вечер 

Аз забременях и взех да се вманиячавам пак по форума 

За триколките,Никола досега не се е впечатлявал и не е искал,иска колело,но да видим кога ще го огрее.Не настоява или да моли,просто като види все казва,че иска такова:)

Маринка и моя син обожава домашен арест и столичани в повече,напарво се чувствам виновна,че гледам телевизия,защото той сяда и гледа с мен,но единствения начин да не гледа е и ние да не гледаме,а аз си признавам,че обичам да гледам бг сериалтие например.

Н М много ми се ходи,но няма да е скоро,далече ми е и трябва спецялно таткото да ни кара.

И последно,моля ви утре да ми стискате палци на преглед съм,не мога да чакам повече отивам да видя какво ще види доки утре 

Здравейте

Пети, аз съм фрий утре, но колата е на ремонт и надали ще се навие любимия да пътуваме с градски транспорт до другия край на София

Марина, ние имаме абсолютно същата тротинетка като на Видето, но родзава... Не я умее Зелката и съм я прибрала, защото мисля, че догодина или дори по-следващата, ще й е тамън... Сега ще заложим на колелото - вчера за пръв път направи движение напред 

Миме, аз сума време чаках да ме заведе мъжо до H&M и накрая просто им разгледах подробно българския сайт Харесах си единствено бански за малката... и после се сетих, че тя всъщност си има един нов - подариха й го за някакъв повод зимата


Мен ме викат на едно интервю... Кандидатствала съм още октомври и сега не знам дали е за същата или за друга позиция.. Ще отида, да се тествам, пък и честно казано чакам да се обади един, за когото май ви писах онзи ден...
Освен това утре имам една среща за да участвам в екипа за един търг за някакъв проект... Всичко хубаво, но не съм сигурна, че няма да има конфликт на интереси с договора ми сега... така и не го прочетох за всеки случай...
В голяма дилема съм с тази работа  тук имам време за семейството и себе си /в общия случай/, чувствам се супер, оценяват ме, харесват ме, имам достъп до обучения от всякакво естество /макар и он-лайн/... НО аз не харесвам работата и парите са малко...
От друга страна, търсейки си непрекъснато работа, в крайна сметка ще си намеря такава дето ми харесва и парите са по-добри.. НО времето за семейството, и в частност за Илия, просто ще изчезне; най-вероятно ще се нахендря пак с крив шеф и/или колеги; дългото море ми заминава на кино; трябва да чакам поне 6м, за да се замисля за второ дете /това е последно по важност /
И въпреки очевадния извод, че трябва да се кротна, не мога...

След последните емоции вкъщи, стигнах до извода, че тъй като само в работата всичко си зависи от мен, затова толкова усилия влагам да се реализирам... а в другите области от живота, съм в криза
Сега се чудя, ако си наложа да не съм /чак такъв/ кариерист, няма ли да ми е по-лесно да се справя с Илия... или обратното - ще затъна още повече в самосъжаление 

Днес имаме годишнина /ама колко години са... май 6.. как минава времето.../ но и двамата сме на работа Аз от една седмица мисля как да го изненадам и в крайна сметка сутринта той ме изненада с една кутия "Рафаело" и пакет "Какино Тане"  , а аз бях тотално забравила... Сега си мисля утре да му организирам един обеден пикник в парка...

Още нещо исках да ви споделя 
Ох, всъщност са 2 неща..
Едното е как ми се скъса сърцето вчера /докато си напиша романа, ще стане онзи ден/. Гледам Зелка през прозореца - не си играе с момиченцата на полянката, а предния ден уж си играли... Излизам, питам го Илия. Каза, че не й обръщали внимание /те са 5-6-7 годишни и има само едно 4 месеца по-голямо/. Отивам при малката, а тя, все едно са й потънали гемиите... Питам я какво има... И милото детенце ми вика, "Мен никой не ме обича, само тати"... Абе как само тати, ми мама, баба.. изреждам един куп народ.."Мойте п'ателки не обичат ме" После разбрах от Илия, че на него му се оплакала, че не я чували...
Най-тъпото от всичко е, че когато тя изнесе някоя интересна играчка /например сапунена вода или тебешири, не става дума за кой знае какво/, тогава си играят с нея...
В крайна сметка се разбрахме, че има приятели, които я обичат /в яслата/ и като се погонихме, малко й мина.. но толкова мъчно ми стана, че вече разбира и тъпотиите в тоя живот 
Другото нещо, вече наистина последно, е че оперираха бащата на най-добрия ми приятел от злокачествен /както се оказа/ рак на пилора. Премахнали са му по-голямата част от стомаха, както и разсейки по лимфните възли... Много се притеснявам, защото човекът е възрастен, над 70г., поживял си е добре... Но моят приятел има тежък живот /къде съдбата го порязва, къде сам прави драма за няма нищо/ и много се чудя как ще оцелее психически, ако се случи най-лошото... Той няма жена до себе си /нещастно влюбен е в едно момиче от около 15г./, работата му не е добре платена, няма самочувствие, пуши и пие като за последно... говорим му вече толкова години да се стегне и да направи нещо, а той сам дълбае ли дълбае надолу

Наде,честита годишнина!!!!!!!!!!
Да изненадаш утре мъжо ей!!! 
Относно работата ти знаеш най-добре кое ти е необходимо и кое как чувстваш.Избора семейство-кариера за много жени е много труден.Аз нямам такъв,мъжът ми дори се чуди,че искам още едно дете,че нямам желание да си търся по-перспективна работа,но аз съм си такава,а дори не съм го знаела,преди да се роди Никола все повтарях,че искам да се реализирам,сега искам да се реализирам като супер майка,може много хора дами се изсмеят и да решат,че просот нямам амбиции,но за мен това е доста висока цел и ми звучи амбициозно 

Маринче на теб забравих да ти кажа,че не трябва да бъдеш с предрасъдъци,хората може да са свестни нищо,че са турци,ако работата е хубава...Разбира се най-важно е да се чувстваш комфортно,но нищо не пречи да опиташ да видиш дали ще се чувстваш така:)

 Наде, Честита годишнина! Ти май сама се вкарваш в някакви филми - я колко е внимателен човека!Между другото искаш ли да си направим една среща в парка, когато ти е удобно, че аз съм свободна по всяко време? Тодор е много внимателен с дамите - всичко си дава и винаги ги държи за ръчичка .
 
 По темата с колелата - ние взехме в началото на миналото лято -16" с помощни колела(таткото го избра с перспектива, аз се бях засилила за 12"), отначало му беше трудно, но за около месец се научи. А и при нас терена е доста гаден и то милото или трябва да се набира по баира, или да се спуска на спирачка ...

 Бисе, бързо оздравяване!

 Докъде стигнахме с форумската среща?Аз отсега агитирам сестра ми да ми е компания. Много ми се ходи някъде вече, тази зима до лудост ме докара, а го дават пак да се разваля времето...

Наде, честита годишнина! Видя ли, че сама се вкарваш във филми, наистина?
За играта с други деца - много пъти съм се чувствала като теб. Ужасно е и за двете ви. Но нищо не може да се направи. Това са уроците от живота, с които милите ни дечица трябва да се сблъскат дори и от толкова малки. Друг е въпросът, че малките момиченца могат да бъдат много жестоки, понякога, не знам дали се променят като възрастни - силно се надявам. Мими доста е страдала на тази тема, дори в момента най - добрите й приятелчета от у-ще са момчета. Помагат си, говорят си и няма никакво подобно напрежение.

Божидар кара колело с помощни от р.ден. Справя се добре, но той е и доста як и не се затруднява да върти.

Тротинетки миналата година мъчеше, покрай кака си. Сега не съм се сещала да му предложа.

И последно, повлияна от тази статия: http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=4855, санкционирате ли и как децата? И как реагират те? Защото Божидар на всеки опит да съм по - строга, да му поставя граници, или условие, заковава най - сладката си усмивка, гушва ме и казва: "Еее, мамо, не така! Ти няма да правиш повече така, нали?" 

Весе, чакаме резултати

Наде, и ние снощи в градинката имахме подобна ситуация - люлят се две момичета на около 5 години и Рали отива и с едно тънко гласче казва" "Како, ти още много ли ще се люляш?" Не я чуват разбира се, и аз повтарям въпроса, на което ми се отговаря - "Да, защото съм голяма, а тя я бебе. Рали ме поглежда смутено, и аз казвам "След малко ще стане мамо", тя отговаря "Не, няма да е скоро". Рали застана до люлката с един жален поглед и след 5 минути я убедих да отидем в другата градинка, а тя ме пита по пътя защо каките не са й дали да се полюля. Точно сега нашите малки съкровища разбират,че не всички ги обожават като мама и тате и това е лек шок за тях.
Аз мисля да взема тротинетка, защото Рали кара горе-долу добре на най-бурата си приятелка:)

Наде, честита годишнина! Още много дълго да се обичате и радвате един на друг!

За отблъскването и неприятните сценки на детската площадка - аз не съм от тия майки, дето ще си заведат детето другаде или ще го оставят да му накривят фасона. Помагам им да се преборят, защото няма да ги гали с перце живота. Наскоро имахме среща с такъв вид девойки на една площадка. Хем Алекс е вече голям, опитаха и него да игнорират. Люлеят се две девойки на люлка, от около половин час, въпреки че са с ролери и не дават на моите да се качат на люлката. Моите понеже са двама, ходиха, питаха, не им отстъпиха. Поседяха, почакаха, тия двете пак се правят на интересни. Викам така няма да стане. Та упражних и аз малко натиск. И на мен ми обясниха, че Мила е бебе, та не можела да се качи на люлката. Аз им казах, че бебе или не, всеки има право да се люлее и ако искат само те да се люлеят, трябва да си сложат люлка у тях си. Съответно после се люляхме и с Мила двете на люлката, достатъчно дълго, за да покажем, че не трябва да се прави така.
Помагайте на децата, не им оставяйте такива неприятни моменти. И е хубаво да се говори с тях после за това.

Наде, честита ви годишнина. Бъди обичана и обичаща!

Веси, успех и да се похвалиш после.


За работа не ми се говори, Покрай мен нещата не са много ок, така че идеята за второ дете няма да дойде скоро на дневен ред. А като цяло хем ми се иска, хем не чак толкова. На моменти съм, а времето си минава, децата растат...

И ние се чудим какво да вземем на Йоан- колело или тротинетка. Емо иска даже колело без педали, но аз не съм убедена, че ще му е интересно.

До H&M все още не съм ходила, но мисля скоро да го посетя.

Момичета,бях на лекар. Имам си плодно сакче загнездило се на мястото с жълто тяло,което го изхранва. Лекарката каза,че на този етап е нормално да е само това и,че всичко е ок,ще ме чака след седмица и половина - две за да чуем и сърчицето. Много е мила,даде ми и снимка и каза,че щяла да ми дава снимки всеки път да съм си събирала в папка:)
За птрви път ходя при нея,но може би ще си остана до края,пък и ми е до работата-съседната врата е центъра:)

Браво, Весе! Супер новина! 

Утре имам билети за детска опера - "Вълшебната флейта" и ще го водя дребчо. Знам, че водите дечицата, имате ли отзиви за тази, ще я издържи ли малкия бяс? 

Инче,ние в операта сме гледали само Червената шапчица,определено мноог му хареса,повече от куклен татър,дано на Венцо му хареса и утре пиши как е реагирал да знам дали да водя Ники ина това:)

Оооо, на Червената шапчица бяха брат ми и неговата голямата щерка миналата седмица и каза, че е страхотен купон, както за децата, така и за родителите ))
Ще кажа утре как е било, аз съм леко притеснена, че ще се шугави Венцо, ама ще видим...

Ехааа, детска опера! Звучи страхотно! Дара засега само на куклен театър е ходила и беше тооолкова очарована (майка ми я заведе, докато бях с гипсиран крак). Сигурна съм, че много ще се забавлява Венцо 

Наде, честита годишнина с пожелание за още мнооооооооооого и все по-щастливи! 

Весе, все така да ни радваш с хубави бебешки новини!

Много ме зарадвахте с това, че H&M са открили магазин в София. Ние сме големи фенове на марката и досега или сме поръчвали онлайн, или са ни носили подаръци от чужбина. Наистина много ми допада стила им - изчистен, с детски цветове и десени. Ще го посетя напременно този магазин.

Колкото до неприятните ситуации на детската площадка, всеки път се опитвам да си припомня един цитат от Мария Монтесори: "Не бива да спъваме детското развитие, като действаме излишно или като не успеем да организираме средата, така че децата да действат самостоятелно. Ако има възрастен, които непрекъснато помага, децата приемат, че техните собствени усилия не са достатъчно добри. Помнете: независимите деца са по-щастливи." Разбира се, ако нещо/някой застраши безопасността на детето, ще се намеся моментално. Но предпочитам тя сама да се справя със ситуациите и това, което виждам ми харесва.   

Привет дами, пак сте се разписали гледам .

Честита годишнина Наде, да изкарате много, много години дълъг и щастлив семеен живот с Илия! Да се обичате все повече!
Дано операцията на човека е сполучлива и не се стига до фатален край.

Наде, за децата в парка, Дени за сега се проявява като общителна, ходи бута се, говори, пита, разпитва, кога й обърнат внимание, кога не...не се впечатлява особено за сега. Пред блока са всеки ден различни деца, рита топка с тях, правят мехури. Старая се да не се намесвам, карам я сама да се оправя. Ако си даде играчка и не й я връщат, да си я иска по настоятелно. Намесвам се само в краен случай.

Зари, за наказанията, не мен ми се падна послушно детенце, много е осъзната и не прави някакви бели, даже не се сещам нищо беладжийско последните 2-3 месеца. Само не си прибира играчките, но полека ще се справим и с това. Намерих й цаката като не слуша. Казвам й, че няма да разговарям с нея, и няма да си играя, след като не ме уважава, а аз за всичко я слушам. При нас действа безотказно, на секундата прави каквото й кажа, идва и се гушка, извинява...

Весе, браво за добрите новини!

Иначе, аз вече се търкалям, пуфтя...Димо ми се смее и постоянно се шегува с мен...Добре, че се пренесохме преди 2 месеца, че сега не си представям да подреждам и да чистя...сигурно щях да пукна. Много мина-малко остана, началото на май...ще има бебе

О, Наде, голяма съм запса  - честита годишнина и все повече любов и разбирателство!

Весе, браво много се радвам за теб!

Деска, и аз съм като теб, на моменти много ми се иска второ дете, после не чак толкова. При мен обаче това няма да стане докато не намеря работа, и после поработя поне една година...и то Рали тръгнала на училище

Аз пък днес водих Рали до библиотеката и като отидохме в детския отдел беше страхотно (между другото Весе поредицата "Здрач" е там ). Рали си разглежда книжки на воля, взехме малко за вкъщи и ни поканиха на "Часът на детската приказка". Всяка събота от 11 часа се събират малки дечица и каки от Френската им четат приказки. Смятам да опитам:)

Едно въпросче-от два дни съм с болки в коляното, но днес станаха нетърпими ( при изкачване на 5 етажа) и личната в понеделник ме праща на ортопед. Какво може да е станало с това мое коляно? Все си мисля,че на 30 години е рано да започнат ставните болки (никога преди не съм имала такива болежки).