Порасна февруарското човече и на ясла тръгва вече (37)

Добро утро!

Коте, благодарско за кафенцето и баницата! 
Калина, пу пу, е по-добре. Хремата поспря, даже имаше и сън в нашата къща. Сутринта миОто ме остави да спя до 7,30, което беше супер! 
Ники, как мина първия яслен ден? 
Пухи, честно, ти си първия и единствен човек, който аз познавам и който се е отнесъл сериозно към попълването на бебешки дневник, хвала на таквизи майчета!    Мисля, досещаш се, че нито Софи има, нито Калина 
Оф, вследствие на грипа от Калина, са ми заглъхнали и двете уши и само се завъртам да чуя нещо откъм по-малко заглъхналото. Оф, трябва да ходя на ушен, мързи ме ... ама май ще трябва. 
Ла вида, ти испански ли преподаваш? Така и не разбрах по какво. 
Оф, вчера за първи път се затрудних с буквара. Не го допусках, че толкова скоро ще ми се случи. Баси, докато измисля птица, с 8 букви, която да съдържа "ъ" - яко се узорих... но и не допускам първолак да се сети за пъдпъдък.
Хубав ден ви желая, че онуй дребното вече включи на терминация и трябва нон стоп да се наглежда

Слънчи, преподавам психология, логика, етика, основи на правото, философия  Ама на испанските паралелки, за да им е ГУСТО - всичко това И на испански 

Аре, и аз се снабдих с две баници, пътьом от яслата - бонус майна.

Пфууууууууу, тая заран бая нанагорнище за моя котешка милоС. Трябваше да приготвя и двата дзвера, като по-големия и да се инхалирГа (протестирГайки, ъф корце). Ей, мноЛ трудно ми се видя, брееее ммк му, а Халята даже получи и летящ старт, да се постегне малко, аамаха, още от заранта един рев, едно чудо, опитваш с добро, опитваш нещо да кажеш - НЕ чува, беее, нарува и туйто -  да съм я извадела от леглото, да съм я била пренесла на кенефа, да съм била това, да съм била онова, а в същото време Люс и тя на мене чака, ма кво да ви разпраЯм - цирк на пачи крак...

Стар, бяхме болни, дам, но не бях го споменала - чак когато оздравяхме, ви известих. Калина продължава с инхалациите профилактично, докато не получи зелен сфетофар за Сингулар-а, явно и тази година няма да се мине без него.

На Халята съм направила криво-ляво дневник-албум, обаче на Люс не съм попълнила и един ред, нещо загубих търпение, а и време нямам. Вярно, че крада по малко, ама за себе си.

Айде, Никич на отчет! Има всички изгледи нещата да са ток и жици при вас. Макар че наистина, често пъти малчовците играят с деца, контактни са и са спокойни, обаче когато сме около тях. Когато мама тръгне да изчезва, ситюейшъна рязко се променя.

Бръм, разсмя ме - мерси, трето няма да има зася, най-малкото щото според теорията ти аз притежавам и едно, дет нивга няма да мъ изостави.

И на мен ми се тропат хора и ръченици (нивгаш не съм, де, само по сватби, и то предимно настъпвам по пръстите и ритам по кокалчетата тия, дет са имали злочестината да се фанат до мене). Ноо няма време, а и хич не съм във форма, та не знам дали ще вляза в ритъм. Той и лъв ми има мераци, даже си мисли, че му се полага първо на него тва удоволствие, ама... много е сбъркал.

Ха сполай ви, аз трябва да почвам раЛта, а яко се офлянквам.

Болните да оздравяват, яслениците на отчет, тия, дет им стискаме и те на отчет, останалите - също на отчет.

la vid-ке, и ти кат майка ми, значи, и тя е завършила философия в СУ и преди много години преподаваше на чуждестранни курсисти (от „развитите” страни - Куба, Африка, Арабския свят, Южна Америка) в екс-профсъюзния институт, набиваха им в главите идеологически доктрини и други простотии. Само дето тя, за нейно на-голямо съжаление, е без западен език, та всичко ставаше навремето с преводачи (испански/английски/френски)...

 

Е, сега идеологията липсва, ама пак философията им идава сложна на Лапетата   Виж психологията, етиката и правото ги обожават

Е, тя, философията си е сложна и за възрастни, които нямат хуманитаристична нагласа. А има и най-различни школи и автори и там, някои са по-приятни, други... 

Ла вида, като заучехме древногръцките философи, идеше ми да се гръмна.
А като се включиха и онез, от Дрвевн рим, г-жата ни сама се отказа  

Готини дисциплини предаваш, а и като те гледам каква си свежарка, сигурна съм, учениците ти те обожават  

Не е лъжица за всяка уста, дам, а и не виждам смисъл да се задълбава.

Ла Вида със сигурност е любимата учителка.

Здравейте, дами.
Отдавна не съм се разписвала тук и сега ще поразкажа при нас какво се случва.
Жори става все по пъргав, все по разбиращ, разговорлив и умен. Това последното, че ми е трудно да го излъжа и да му отвлека вниманието от нещо, което не бива да пипа, а той основно това прави. Относно говоренето: не казва  кой знае колко думи, познатото мама, баба, деде, тате, кака, дай, ам-ам, да/вода/,ате/хайде/ и още няколко, но пък се опитва да обясни какво иска, чрез посочване и други подобни.  
С памперса, нямаме напредък. Не желае да седне на гърне, тоалетна - не, прав-също не. Ще поизчакам и пак ще пробваме. Все ще се откаже, няма да го женим с памперс, я.
Зъбите са 16 на брой, тези кучешките са доста трудни. Снощи цял нощ мрънкане, сополи, температура.
На ясла за сега няма да ходи, вероятно другия септември ще бъде при нас зора.
Да ви се похваля, от ноември започвам курс по английски по програмата "Аз мога повече" . Малко ще бъде трудно, защото е три пъти седмично по 3 часа, но.....е за добро. Ще
включим родата в пазене на децата и така.
Ами, за сега това ми дойде на акъл.
Всички болнички да се оправят бързо.

Коте   за темата,Пухи  ,много ми харесва заглавието!
При нас все още яслената тема не е на дневен ред,но от февруари,живот и здраве и Марти ще е на ясла
Нямах компютър няколко дни,изчетох ви,но по-късно ще се включа по-обстойно

Еййй, уцелиФ и аз моментЪ да се поФалА.  
Диди не просто има дневник. Аз направо цяла система си изработих.   Гледах разни бебешки дневници, където 'сичко ти е наготово, само трябва да пишеш по 2-3 думи, 1 дата или нещо подобно. Е хич не ми се връзваше на мен тЪз система. Та купих си аз една тетрадка с дИбели корици и всеки месец (до годинката) писах по едно кратко съчиненийце.   Кво е станало, кво не е, 'сичко от първо лице (кифла съм, признавам   ). Отделно имам "приложения" към дневника - пиша кога кви размери е придобила в спретната табличка, в списък пък съм изброила манджите от захранването до детската кухня и със знаци отбелязано кое ѝ е харесало и кое не.   Имам схема и на зъбите и само отбелязвам кога кой се е пръкнал. Никви снимки няма в дневника, само на едно място има една очертана ръчичка.   Отделно има албуми-книги със снимки по тримесечия (показвала съм ги във фб). Имало е месеци, през които не съм имала муза да пиша, но тогава използвах следната система - в телефона си в бележките си записвах "ключови думи", с които да си напомням кога кво е станало и после, когато имам муза, по тях си пишех съчинението.   След годинката съм писала ко е станало на прощъпулника и само 2 съчинения по тримесечия (щото то вече няма кво толкоз да се пише).   Ааа, писала съм и за рождения ден съчинение - ко е станало, кви подаръци, ала бала. Отделно в пристъп на умопомрачение съм измъдрила (бях забравила, ама ся разлистих) писмо от мен към Диди на рождения ѝ ден (трогателно дооо немай къде  ). И забравих да спомена "приложението" с прякорите на Диди. 
Божеее, така като чета наистина съм куку.   Ама пък не съжалявам.   Ние сме били три деца и такова чудо не съм виждала у нас, ама на мен ей тъй, отвътре ми дойде.  

Юхуу, мога само да завиждам на това, че ще ти е мило, и хубаво, и сълзливо след 15-20 години, когато гледаш вече порасналото си момиче да чете бебешкия си дневник 

 

Юху, 

 

ДД!  
Ейй, много е мило туй с дневника, Юхи.   Боби има 1/3 попълнен.   Максо няма никакъв. Не че ще се вълнуват от такива бебешки истории като пораснат, нито снахите ще се интересуват, ама беше хубуу да се измисли нещо да ми топли студените дни, когато грохна ептен от старост.  


Тъй, първото влизане мина пирфестно, ма и ний цяла делегация бяхме, начело с Боби!   Човека даде ръка на госпожата и влезна без да му дреме за нас, без драми и сополи. После тя излезна и ни каза, че веднага се е заиграл с играчките. Имаше много ревящи деца, дано не се е включвал в хора, иначе се разбрахме ако се разстрои да ни се обядат да го приберем и по-рано от обяд. До момента не са звъняли и към 12 ще ходим да го взимаме.
Мъжо е с ентеровирус, дано не прихване, че отиде адаптацията.

ЛаВида, мнол сложно звучи туй, дет го пишеш. Аз и бездруго съм си простовата, ми поне дано децата ми са по-умни.   В този му вид, училището, учениците и материала ме плаши до смърт.