



Мисля, досещаш се, че нито Софи има, нито Калина 

Ама на испанските паралелки, за да им е ГУСТО - всичко това И на испански
Трябваше да приготвя и двата дзвера, като по-големия и да се инхалирГа (протестирГайки, ъф корце). Ей, мноЛ трудно ми се видя, брееее ммк му, а Халята даже получи и летящ старт, да се постегне малко, аамаха, още от заранта един рев, едно чудо, опитваш с добро, опитваш нещо да кажеш - НЕ чува, беее, нарува и туйто - да съм я извадела от леглото, да съм я била пренесла на кенефа, да съм била това, да съм била онова, а в същото време Люс и тя на мене чака, ма кво да ви разпраЯм - цирк на пачи крак...
Ама на испанските паралелки, за да им е ГУСТО - всичко това И на испански 
Виж психологията, етиката и правото ги обожават

Не е лъжица за всяка уста, дам, а и не виждам смисъл да се задълбава.

Гледах разни бебешки дневници, където 'сичко ти е наготово, само трябва да пишеш по 2-3 думи, 1 дата или нещо подобно. Е хич не ми се връзваше на мен тЪз система. Та купих си аз една тетрадка с дИбели корици и всеки месец (до годинката) писах по едно кратко съчиненийце.
Кво е станало, кво не е, 'сичко от първо лице (кифла съм, признавам
). Отделно имам "приложения" към дневника - пиша кога кви размери е придобила в спретната табличка, в списък пък съм изброила манджите от захранването до детската кухня и със знаци отбелязано кое ѝ е харесало и кое не.
Имам схема и на зъбите и само отбелязвам кога кой се е пръкнал. Никви снимки няма в дневника, само на едно място има една очертана ръчичка.
Отделно има албуми-книги със снимки по тримесечия (показвала съм ги във фб). Имало е месеци, през които не съм имала муза да пиша, но тогава използвах следната система - в телефона си в бележките си записвах "ключови думи", с които да си напомням кога кво е станало и после, когато имам муза, по тях си пишех съчинението.
След годинката съм писала ко е станало на прощъпулника и само 2 съчинения по тримесечия (щото то вече няма кво толкоз да се пише).
Ааа, писала съм и за рождения ден съчинение - ко е станало, кви подаръци, ала бала. Отделно в пристъп на умопомрачение съм измъдрила (бях забравила, ама ся разлистих) писмо от мен към Диди на рождения ѝ ден (трогателно дооо немай къде
). И забравих да спомена "приложението" с прякорите на Диди. 
Ама пък не съжалявам.
Ние сме били три деца и такова чудо не съм виждала у нас, ама на мен ей тъй, отвътре ми дойде.

Боби има 1/3 попълнен.
Максо няма никакъв. Не че ще се вълнуват от такива бебешки истории като пораснат, нито снахите ще се интересуват, ама беше хубуу да се измисли нещо да ми топли студените дни, когато грохна ептен от старост. Препоръчани теми