Киноклуб 3

О Кифло, добре дошла! 

Назад съм с филмите, но идвам да ви пусна един много хубав линк. Много има за добавяне към списъка...

http://mubi.com/topics/2011-year-in-cinema-in-images?page=1& … utm_source=digest

Biz, впечатляващи снимки, благодаря
някои филми успях да ги открия.

Ха, точно от муби.ком е Игняти Вишневецки, единия от критиците водещи, които са в предаването на Р.Ибърт. И който  ми дава 'наклон' за филми, така да се каже. 
 Благодаря за линка, Биз.

Нищо не пишете за Ричард. Аз започнах да го гледам онази вечер.  Добра идея да обясняват Шекспир преди да го изиграят, къде по-ясна става картинката. 

       Looking for Richard (1996)

      


        И след зимата на нашето недоволство, настана чудно лято под слънцето на Йорк....
        
        Изгрей, справедливо слънце...и убий завистливата луна...

        Тъй както прави капката оцет със млякото, навред съсирва я и я пресича....
        
        Някои велики са родени, някои величие постигат..., а някои, величието даром получават.    

     Великолепно ! Духът на Шекспир, на гения... В лоното на истинския театър, с група талантливи актьори, водени от един не по-малък гений - Ал Пачино.
    Красив филм, пълен с поезия, остроумие, оригиналност и на не последно място - с обожание към творчеството на Шекспир.
    Ето какво казва в началото авторът на тази оригинална творба :
    "Винаги съм мечтаел да споделя с другите хора, какво е усещането ми за Шекспир. Така че помолих моя приятел Фредерик Кимбал, който е актьор и писател, а така също нашите колеги Майкъл Хедж и Джеймс Булит, да се присъединят към мен. И като вземем тази пиеса, Ричард III, да я анализираме, подхождайки от различни гледни точки към нея, да облечем костюмите, да разиграем сцените при които можем да споделим нашата страст към нея, нашето схващане, до което сме достигнали и правейки това да споделим един Шекспир, т.е. как ние чувстваме и как мислим днес. Това ще се опитаме да направим тук."

   Много приятно е заснет филма, всички коментират, споделят, обсъждат. Играят с костюми  на сцената, или само репетират ... Идеята му може би е, че към пиеса на Шекспир може да се подходи  и нетрадиционно, че е нужно да се разчупи рутината около поставянето на класически произведения. Много съвременни творци опитват и го правят успешно, Ал Пачино също се е справил блестящо.
    
  Беше ми интересно да чуя някои от тези актьори, тяхната гледна точка. Също така мнението на известните шекспироведи, както и на обикновени , случайно срещнати  хора :

    "Разумът е свързан със словото. Когато говорим без чувство, не получаваме нищо от нашето общество. Трябва да говорим като Шекспир. Трябва да включим Шекспир в учебните програми. Знаеш ли защо ? Защото тогава децата биха имали чувства.
- Така е.
- Ние нямаме чувства. Затова ни е лесно да се стреляме един друг. Нямаме чувства един за друг, но ако ни научат да чувстваме....няма да бъдем толкова склонни към насилие.
- Шексипр ли ни помага ?
- Той е направил повече от това, да ни помогне. Той ни е възложил задача. "

   "Те проучват всичко като политиците, изпълнени с лъжи и инсунуации...Те съумяват да злепоставят този млад принц, който е законният наследник на трона....Това е чиста лъжа..."

     Ванеса Редгрейв много хубаво го казва тук :
     "Посред тези благородни идеи, тези договори и дипломатически съюзи, той е казвал, че истината, която е под повърхността на тези неща, е точно обратната. Истината е, че тези, които се стремят към властта, изпитват пълно презрение към всичко, което обещават...Към всичко, с което се ангажират. И това е всъщност смисълът на великата шекспирова пиеса."

   "...И чувствата не са откъснати от думите. В Ангиля имате векове, когато думите са били изцяло откъснати ...от истината, и това за нас актьорите е проблем."
   "Ако си представим, че думите са неща, и ако не влагаме чувства в думите, тогава ние си казваме един на друг неща, които не означават нищо. Но ако чувстваме това, което казваме, ние бихме казвали по-малко, но с повече значение..."


 

 



  

    Стана ми приятно да разбера, че актрисата, дето играе тук кралица Елизабет- Пенелъпи Алън, е онази  симпатична мацка от банката в "Кучешки следобед". Жената в синьо, дето им съдействаше по всякакъв начин и ги хокаше за грешките.  Ал Пачино  я е поканил във филма си, явно е човек, който държи на старите си приятели.  
  И още двама актьори, с които е работил в  "Dog Day Afternoon", участват  в този негов филм-  Judith Malina и Dominic Chianese.

О, тази мадама дето бе в ролята на Елизабет е жестока. С какъв патос само говореше за Шекспир, за ролята...

   Да,  много ми  хареса.  

  Направи ми впечатление колко поетично и красиво се изразяваше Ванеса Редгрейв. Тук говори за ямбичния пентаметър : " Поезията на Шекспир и ямбчният му ритъм...са се носели и прониквали през пентаметъра на душата. И това е душата, духът на реалните, на конкретните хора, които преминават през ада. И понякога има моменти на велики постижения и радост... Това е пентаметъра, върху който трябва да се концентрираш...и като намериш тази реалност, всичките ямбове ще си дойдат на мястото. "

  Интересно беше когато си говореха за амерканските актьори и затова, как уж им било "внушено", че те не могат да играят добре в пиеси на  Шекспир. Един вид комплекс за малоценност имали, сравнявайки се с английските си колеги. И някой от говорещите каза, че причната за този факт не е в неумението на американците, а в "благоговението", което те изпитват към класическите прозведения. Е, Джон Гилгуд беше по-категоричен :" Навярно те не посещават картинни галерии и не четат толкова много книги, както ние."  

Много се радвам, че филма не само е предизвикал интерес, но сте го и харесали!
Извън жанра си, той е и някак по-тясно специализиран, насочен и към актьори, и към режисьори и по тази причина не се радва на особено широка аудитория.

Това е първият режисьорски филм на Пачино, но се справя наистина блестящо.
Страшно ми харесва не само „обяснението” на Шекспир, но и начина, по който показва изграждането на образа – търсенето му (затова не харесвам БГ превода на заглавието) задълбаването в него – мотивация, емоции, амбиции. Когато гледаме една класическа пиеса, често ни дават вече разработен образ на героя, а това, което се случва зад кулисите, при неговото изграждане, остава невидимо.

Харесвам и пиесата, смятам, че Ричард е доста подценяван като образ, а същевременно е страшно интересен и благодатен за интерпретации. Стандартната представа за него е за злодей, но в интерпретацията на Пачино има много голяма доза драматизъм на образа – сцените от постановката са невероятно силни, тези, дето наистина могат да го видят на театрална сцена са за завиждане!

Различните възприятия на Шекспир или по-точно обяснението за тези различни възприятия, могат да ни накарат да се срамуваме – представата за повърхностния американец, който е като кон с капаци и разбира от бизнес, но не и от изкуство се шири доста в Европа, полупрезрителното отношение към американското кино е клише, с което до такава степен сме свикнали, че почти автоматично гледаме подозрително на филмите им – по подразбиране ги приемаме за комерс 

Чакам „Саломе” с огромно нетърпение, от заглавието подозирам, че не самfо пиесата, но и Уайлд ще се във фокус.
Невероятнен талант има Пачино, не само като актьор. Самия избор - Шекспир на Уайлд е много респектиращ!

    Аз пак да постна списъка.  

   Двата нови филма съм ги добавила след "Метрополис", и "Елена" на Звягинцев вече го има в Замунда, изтеглих го напред. Остава да започнем да гледаме.  

Metropolis (1927)/ Метрополис - 9 - 15.1.

We Need to Talk About Kevin (2011)/ Трябва да поговорим за Кевин 16-22.01.

The Ides of March (2011)/ Мартенски дни 23-29.01

Solyaris (1972)/ Соларис - 30.01-5.02.

Жертвоприношение /Offret (1986) 6-12.02.

Элегия дороги/Елегия на пътя (2001)  - 13-19.02

Русский ковчег / Руската съкровищница (2002) 20-26.02.

Elena (2011)/ Елена 27.02- 4.03.

Los olvidados (1950)/ Забравените

El (1953)/ Той

French Cancan (1954)

 Elena et les hommes (1956)/ Елена и мъжете

Det sjunde inseglet / Седмият печат (1957)

Smultronstället (1957)/ Поляната с дивите ягоди

Le beau Serge (1958)/ Хубавия Серж  

Ascenseur pour l'echafaud / Асансьор за ешафода (1958)

Les amants (1958)/ Любовниците

El ángel exterminador (1962) / Ангелът унищожител

Fahrenheit 451 (1966)  /451° по Фаренхайт

2001: A Space Odyssey (1968) / 2001: Космическа одисея

The Day the Earth Stood Still (1951)/  Денят, в който Земята спря да се върти

Blade Runner (1982)

The Matrix (1999) / Матрицата

La Grande illusion / Великата илюзия (1937)

Mouchette (1967)/ Мушет

Belle de jour (1967)/ Дневна красавица

Vivre sa vie: Film en douze tableaux (1962)/ Да живееш живота си

 Le Genou De Claire / Коляното на Клер (1970)

Lacombe Lucien (1974)/  Люсиен Лакомб

Неоконченная пьеса для механического пианино (1978)

Atlantic City (1980)

A Woman Under the Influence (1974)/ Жена под влияние

A Dangerous Method (2011)/ Опасен метод

Phungsan Dog / Poongsan / Пунгсан (2011)  

Ask Tesadüfleri Sever (2011)/ Любов. Просто съвпадение.  

Bal (2010)/ Мед  

Gegen die Wand (2004)/ Срещу стената

Фауст (2011)

Carnage (2011)/ Касапница

Extremely Loud and Incredibly Close (2011)/ Ужасно силно, адски близо

Wilde Salome (2011)/ Саломе

К'во викате, за немия, няма дискусия, а? 

До средата съм стигнала, ще го догледам. Идеен е. Като гледам само коя година е правен. Дълъг ми се струва. Но пък няма как, докато заместят репликите с изражението на очите си и набръчените си чела....

Хайде, сърбят ме ръцете за Кевин.

Колко от вас ще се появят и гневно ще започнат да плюят майката, която не го гушкаше (и кърмеше). Аз съм насреща. Давам й % вина, но не са 100, в никой случай. Даже са под 50, мдам...

Много хубав и дълбок филм. Последните години сякаш стана 'модерно' изтрещели тийнове да секат наред. Хареса ми идеята да покажат драмата отвътре, откъм майката.
За Тилда няма да сипя суперлативи, уморих се.  За нея си знаем.
Момчето игра чудесно! И е много симпатично.

  Няма да го пропускаме , тази вечер доглеждам  и пиша.  

  Нямаш търпение за Кевин. И него ща гледам за втори път, да си подготвя обвинителната реч.  

     Metropolis (1927)/ Метрополис



   Първият научно-фантастичен филм. Визуално все още е впечатляващ, и сигурно винаги ще е така. Това, че почти една четвърт от лентата е орязана и  безвъзвратно изгубена, може би го прави незавършен като идея. "Посредник между РАЗУМ и РЪЦЕ трябва да е СЪРЦЕТО !" И работникът и капииталистът си стиснаха ръцете накрая,....еех, утопия.  
  Но въпреки това е силен филм, интересен, новаторски за времето си, учебник за много от големите режсьори. Хичкок например много се е учил от Фриц Ланг. Сега се замислих , декорите на Салвадор Дали за филма "Омагьосан", дали не са вдъхновени от тези кадри в "Метрополис" ? Много си приличат.  

  
Metropolis (1927)



  
Spellbound (1945)




  Повече от сигурно е, че много от кадрите в този филм са вдъхновявали и един от най-болните мозъци на човечеството, впрочем, запален любител на киното - Адолф Хитлер.  Сградите, статуите, стадионите, мисля си дали и идеята за пещите не му е дошла от тази лента. Знае се, че "Метрополис"му е бил любим.... Понякога не е добре да се гледат много филми.







  Внушителна продукция. Огромен брой хора са участвали в нея, някъде четох- над тридесет хиляди души. За сцените с Вавилонската кула хиляди статисти са се съгласили да си обръснат главите. И как добре е заснето всичко, няма компютри, няма нищо.

   Още един филм  да добавим към програмата. Предложи го нашата съфорумка Tuon, познаваме се с нея от една тема за музика. По нейна препоръка :


I Come with the Rain (2008)/  Идвам с дъжда


 

Привет!

Нали аз предложих "Идвам с дъжда" и се почуствах длъжна да напиша нещичко за филма.
Той  е смесица между психо,трилър,драма,човешки взаимоотношения и вътрешни търсения.Накрая имаш усещанието за безнадежност,по същия начин се чувствах когато гледах норвежкия ”Неуместният човек”(като сюжет нямат нищо общо,но и в двата филма главния герой търсеше красотата на живора и самия себе си), но тук беше много по осезаемо,дали защото в културата им е заложено да търсят красотата във всичко дори в смъртта и страданието,дали търсейки нещо/някога ще намерим и себе си,дали всичко си струва.В “Идвам с дъжда”,откривам толкова много символика,метафори,търсения, че е много вероятно кървавите сцени да останат на заден план.Още се чудя дали съм проумяла всичко,дали съм го рзбрала правилно. Повече няма да издавам,защото може да се изгуби желания от режисьора ефект.

Ако решите да гледате филма ще се сблъскате със статуи направени от човешки крайници.За да не разтягам поста си ще цитирам момичето,което ми предложи филма- Крал.

И последно - Режисьорът казва в едно интервю, че като дете е сънувал как Христос идва на земята с дъжда.

Надявам се да ви хареса.