Киноклуб 3

Ти май си мислиш за 'Боен клуб'...
 

А, не, не мисля за него, но просто съм шокирана, че почти не помня филма, а такова нещо рядко ми се случва

Гледам,че никой не се изказва за филма,значи не само аз нямам време...Но до утре все ще напиша.
Моля,коментирайте... 

Гледам,"Седем" отиде в трета глуха и на дневен ред е друг филм..
Anatomy of a Murder с Джеймз Стюарт...
Няма ли кой да дискутира?

    Ред е на Anatomy of a Murder (1959)/ Анатомия на едно убийство.

  

  

  


  Много ми хареса. От тези филми, дето гледаш, кефиш се и не искаш да свършват.
  Колко интересна история. През цялото време бях раздвоена- дали да и се вярва на Лора, ами на лейтенанта, мъжа и, той беше толкова потаен. Но си казвам, щом адвокат Биглър им вярва, значи така трябва. И финалът- неочакван, отново те оставя с въпросителни...
   Джеймс Стюарт . Как му пасва ролята на стар ерген-адвокат, добряк, леко завеян...Не мога да си го представя да играе злодей, или измамник...Невъзможно.  
    Бен Газара излъчва една загадъчна мъжественост, този тъмен поглед говори без думи. "Неудържим импулс"...

  

  
  
  
  Филмът е включен в класацията за най-добрите американски филми : AFI's 10 Top 10  .

Вредих се за "Анатомията", но много ми е трудно да държа темпото от един филм на седмица... 

Филмът ми се видя феминистки и като че ли това е най-силното впечатление, което ми направи.
По време на процеса никъде, ама никъде и никога не стана въпрос за Лора и за това, което тя е преживяла.
Трябваше да се докаже вината на един и "справедливия" гняв на друг мъж. 
Целия шум беше, за да измъкнат героя от затвора, допадна ми появата му на процеса с униформа и манипулативното заиграване на адвоката му с журито и противниковата страна - героят на американците от армията пагонът, който едва ли не автоматично означава чест, уловките, които подхвърляше - нека заседателите не взимат предвид намека официално, но де факто няма как да забравят, че са го чули.
Глуповатичка флиртаджийка беше Лора, но не и "въртиопашка".
И естествено - точно жена помогна за обръщането на хода на процеса. 

   Да, много интересен диалог в тази сцена. Убийствата по време на война се награждават с ордени и почести . Дори това, че лейтенантът се яви в съда с униформа, има двояко значение. От една страна- героите  и патриотите не ги съдят, от друга- все пак процесът е за убийство, а той е убивал и други хора, освен Барни Куил...  

  Въпросите на адвокат Дансър към лейтенант Маниън :

- Лейтенант Маниън, колко души сте убили ?
- Чакайте малко. Военното досие на лейтенанта не бива да бъде използвано срещу него - възпротиви се Биглър.
 И след това убийствената ирония на Дансър :
- Аз съм патриот като всички. Но истината е, че войната научава хората да убиват други хора. Искам да знам колко добре лейтенантът владее изкуството да убива други човешки същества.

- Въпросът не ми харесва, но не мога да го отхвърля. Отговорете - каза съдията.

  И тук лейтенант Маниън, без ни най-малко смущение, съвсем спокойно отговори :
- Знам, че съм убил поне четирима души в Корея.  Трима с ръчна граната и един с автомата си.  Докато говори невъзмутимо, леко ръкомаха и изобразява с ръцете си ръчна граната.
После добавя :
- Може да съм убил и други. Един войник не може да знае.
  
 Дансър обаче продължава с въпросите :
- В тези случаи изпитвали ли сте загуба на паметта , както когато сте убили Куил ?
- Не, сър.
- Дори по време на битка ?
- Не, сър.
- Били ли сте подлаган на непрекъснат обстрел часове наред ?
- Много пъти.
- Лекуван ли сте за шок или военна невроза ?
- Не, сър.
- Изпитвали ли сте необичайно психическо състояние там ?
- Имах много силно желание.
- Какво ?
- Да си отида вкъщи.

  Тук се чу смях от залата, а съдията каза :
- Опитайте се да осъзнаете сериозността на положението си.
- Съжалявам, ваша светлост.
- Аз симпатизирам на лейтенанта. Надявам се, че изпитва същото относно излизането  от затвора - каза Дансър.
- По време на службата не сте имали психични проблеми. Бил сте напълно нормален?
- Да, сър, точно така.
- Нямам повече въпроси.

  Още по-интересен е следващият диалог, показанията на военния психиатър доктор Смит :

- Създадохте ли си мнение за психическото и емоционално състояние на  Фредерик Маниън, когато е убил Барни Куил ?
- Да.
- И какво е то ?  
- Той е страдал от временно умопомрачение.
- Различавал ли е по това време правилно от неправилно ?
- Може би. Това няма значение.
- Може ли с най-прости думи да обясните временното умопомрачение на Маниън ?
- То е известно като "дисоциативна реакция". Психически шок, който създава непоносимо напрежение, от което субектът трябва да се освободи. В случая на лейтенант Маниън, тъй като той е военен, за него е естествено да се обърне към оръжието. Само директна атака срещу Барни Куил е можела да облекчи това непоносимо напрежение. Това не е необичайно. Например по време на битка някои от най-героичните прояви се извършват в такова състояние на духа.
- Има ли друго название за това състояние ?
- Да, познато е още като "неудържим импулс".

 Другият психиатър оспори думите на доктор Смит и каза истината, но тя се оказа по-слаба в сравнеие с "неудържимия импулс". 
 
 

  

О, целия диалот по верме на процеса е много двусмислен - и драматургично за развитието на историята, и за ценностите на американското общество от онези години.

Май трябва да поровя за сценария, дали може да се дръпне от някъде
Сигурно е в учебниците им по драматургия в техните академии вече.

Много се смях с "кюлоти", как абсурдно само звучи

  За кюлотите е култово, да ти кажа, не ми звучи много феминистки филма в тази си част :  

- Търсихме една част от бельото на госпожа Маниън и не я намерихме.
 И съдията, сякаш кой знае какъв важен въпрос ще се разисква , за елемент от бельото на дамата, свиква адвокатите. Вижте само с какво внимание го гледа Джеймс Стюарт, колко важен въпрос, за кюлотите, другите също....





- Господин Биглър, най-накрая вкарахте изнасилването в делото, и всички детайли трябва да бъдат изяснени на заседателите. Точно за каква част от бельото става въпрос ?
- За кюлоти, Ваша светлост...  
- Очаквате ли тази тема отново да изскочи ?
- Да, сър.
- Думата "кюлоти" носи със себе си едно лековато значение. Не можем ли да им намерим друго име ?
- Не съм чувал жена ми да ги нарича по друг начин- каза другия адвокат.  
- Мистър Биглър ?
- Аз съм ерген.  
- Много ми помогнахте. Господин Дансър ?
- Когато бях в Европа през войната научих една френска дума. Но се боя, че ще прозвучи малко неприлично.
- С повечето френски думи е така.  

  И с едни такива сериозни физиономии...Много забавна сцена.  

 Мама Миа, права си, феминистки звучи дори и тази сцена. Какво страхопочитание от страна на мъжете дори само към една малка част от женското бельо.  

  Ама да, кюлотите всъщност решиха делото, те бяха неговия флаг, така да се каже....

Тъкмо свърших Анатомията, много ми хареса. Джими Стюърт все повече започна да ми се издига в очите. Поради култовото място на It's a wonderful life в американската поп култура, някак си го подценявах, но след последните два филма, забелязвам, че всъщност е много добър актьор. Изобщо трябва да ви благодаря тук, че ме накарахте да започна да гледам черно-бели филми, преди все някак не ми се даваше зор и ми изглеждаха недостоверни.

Иначе филмът е динамичен по много особен начин, не може да се каже, че някакво особено действие се развива, а в същото време задържа вниманието. Съдията определено беше много комичен, както и разговорът за гащите (да ги наречем с истинското им име ) в съда. Музиката също определено имаше роля. Нямаше един невинен в цялата драма и адвокатът не се учуди много, когато го бяха изиграли накрая. Личеше си, че не вярва напълно на никого, но като страничен наблюдател е прозрял проблемите на този процес и го приема като предизвикателство за адвокатските си умения и интелигентността си. Съгласна съм и аз с мнението, че гледната точка на жената беше напълно пренебрегната от всички герои, с изключение на адвоката.

И едно закъсняло изказване за Седем, без да съм го гледала отново за опресняване на паметта сега. Гледах го в крехката възраст от 22 години и спомените ми са основно визуални, което говори за добрата кинематография. Определено не е филм, който съм искала да гледам обаче, даже умишлено съм го пропускала, когато съм имала възможност. И може би чак сега мога до формулирам защо. В днешно време би ме подразнил дотолкова с библейските си мотиви, че не бих обърнала достатъчно внимание на кинематографията. Така че присъдата ми е - аман от нечовешки филми за нечовешки злодейски актове поддържани от една религия, чиято основна цел е да вмени вина на поддръжниците си. Както и за Антихрист ще кажа - добре изпълнен, но не разбирам защо трябва да намирам посланието му за важно. Защото не е важно, измислено е.

  
  

  И по-нататък беше забавно, когато Дансър разпитваше Лора : "Винаги ли носите кюлоти ? ".."Има ли случаи, в които не носите..."  

  Да спомена, че много харесвам Джордж Скот. Ролята на прокурора Клод Дансър много му подхождаше.

  И една много приятна сцена, която беше уж между другото, но пак има скрит подтекст. Онзи симпатичен пияница, когото осъдиха по бързата процедура. Неговото провинение сравнено с това на лейтенант Маниън беше нищожно, но все пак го осъдиха. А Маниън се отърва ни лук ял, ни лук мирисал.  

   Съдебно дело номер едно : Народът срещу Кларънс Мадиган.
   Кражба с взлом.


  
   "Кларънс Мадиган, известен като "Мадиган Пушилката" , е влязъл в собствеността на Каспър Кац   и е откраднал цяла каса от най-скъпия бърбън".

- Продадохте ли го ? - пита Негова светлост.
- Не, изпих го.
- Всичкото ?
- Разбира се.
- Знаете ли, че ще трябва да получите наказание за това ?
- То си заслужаваше.  





  Biz, споделям мнението ти за "Седем".

Добре казано!

А, да пияницата! Забравих го, чудесен беше.   И да, не се замислих за сравнението с убийството, но си права.

А за Седем само да добавя, че чувствам като недостатък на филмо-критическите си способности това, че не мога да пренебрегна собственото си мнение за темата във филмите в полза на качеството на филма, което е явно добро. 

На Марни ли сме? Ако да, да пиша първа както никога .

Различен е от другите които гледахме, но определено задържа вниманието. Най-много ми хареса Типи Хедрен. Шон Конъри не ми беше толкова убедителен в действията и мотивите си, може би разглезен богаташ свикнал да получава всичко, намерил нов проект, нещо за опитомяване? Любовта със сигурност не го водеше обаче - изнасилване, задържането против волята ѝ, насилствената психо-терапия. Не мога да определя точно как, но много ме дразнеше това вживяване като спасител и може би затова ми прозвуча недостоверно.

Типи Хедрен игра чудесно (въпреки ужасяващата прическа ). Не съм била на истинска психоанализа, но детското ѝ гласче накрая малко много ми дойде обаче. Четох отзиви, че филмът бил разочарование, аз не бих казала точно, просто е различен. Не дава отговор на въпроса дали тя ще се оправи, защото изглежда, че ще си остане да живее с лъжите. След сцената при майка и, той си я взе под ръка и си я прибра, доволен от резултата. Брр... Изобщо нещастен живот, да.

Не мога да кажа, че ужасно много ми хареса филма, но ми хареса доста. И както пита сина ми "много повече ли е от доста?"  Не е ясно сякаш.

Първо да пиша за Анатомията- много, много добър.
Филм над два часа и не ми е доскучал и секунда. Сценарият бе чудесен. Издържани и закачливи диалози. Какво да не му хареса човек? Секретарката много красива жена. Отношението на Пол към нея ми напомни на онова между героите от Малтийския сокол.
   Лора беше абсолютна въртиопашка, горкият лейтенант с такава жена ще развиеш какви ли не импулсивни състояния.

Интересен бе момента как омаловажиха жената като жертва.
Накрая, когато 'Пол и съдружник' отидоха при оправдания и научиха че са заминали, така се усмихна, сякаш казваше "о, изобщо не съм изненадан. То бе ясно, че ще стане така...."  Важното бе, че приятелят му спря да пие....

Да ти е трудно да си избереш любим образ от филма, тъпкано беше. Съдията вкарваше такава хубава нишка. Лустросаните адвокати от голямата фирма в града.... всичко!

Докато Марни, ъъъ... очаквах много, тъй като Соня ми споемна на няколко пъти колко й харесал. Май ще се съглася с отзивите, клоня към разочарование и аз. След Анатомията, Марни ми се видя доста слаб откъм сценарии. Аз Типи май само в Птиците бях гледала. Това е било преди мноооого години и нямам спомен за актьорските й майсторства. В Марни, обаче, не ми харесаха. Съгласна за прическата, захлупваше я отвсякъде. Нещо ме дразнеше в Типи и това е. "О, мама"... с пискливото гласче... ммм мне, не ми хареса таз мома.
Лошо направих, че веднага след Анатомията си пуснах Марни, така усещам аз. Но стореното, сторено.