Киноклуб 3

Да споделя и аз за   Marnie (1964)/ Марни .


 

 

  При първото гледане ми направи много силно впечатление. Сега го гледах пак, отново ми хареса.
  Очарова ме най-вече с визията си, но и с начина по който е разказана историята.  Голям е майстор-разказвач е този режисьор, как винаги успява да напипа темпото. Гладко, увлекателно, грабва ти вниманието, потапяш се в образите. Музиката във филма сякаш те води и насочва- романтична и красива в сцените с ездата, напрегната и тревожна, докато героинята си спомня кошмарите от детството ...
   Според мен "Марни" е филм, който е събрал почти всички  характерни черти в творчеството на Хичкок. Интересна история, съспенс, задължителната хладна блондинка, която е в центъра на събитията. Неочакваната развръзка, отново препратки към Фройд и, разбира се, романтичната нишка- любовта.
  От последните му ленти е, сякаш чувството  за хумор лека-полека е отстъпило място на тъгата...
  Мен ме развълнува този филм, някак лиричен ми се стори. По отношение на избора на Типи Хедрън, струва ми се, че Хичкок отново е проявил своята гениалност. Тя е скована, плаха, леко дървена в някои сцени, гласът и звучи пискливо и често безстрастно.....Всичко, което е характерно за героинята и - Марни. Ако беше Грейс Кели в тази роля, или Ким Новак, или която и да е от останалите му любимки, нямаше да е така убедителен образът на Марни. Точно тази плахост, несигурност, страх дори, които  човек изпитва, когато е поставен в необичайно за него амплоа, откривам в играта на Типи Хедрън.  Марни е като подплашено животинче, и Типи на моменти изглежда точно по този начин.
   Интригуващ е и образът на майката. Според мен актрисата  Louise Latham се е справила доста добре. Прочетох, че била само  осем години по-възрастна от Типи. И това  е предвидил Хичкок, преждевременно състарена и измъчена жена е избрал за тази роля.
   А, освен обаятелна и хладна блондинка, друг задължителен образ при него е красивия, интелигентен и  чувствителен млад мъж. Не само актрисите си е подбирал. Все мъже-красавци снима. Младият Шон Конъри - Марк Рътланд, е впечатляващ тук. Той, впрочем, винаги си е впечатляващ.  
   Имам някои любими сцени и диалози. Началните кадри например са много оригинални, през цялото време камерата я снима в гръб, говорят за нея, но не виждаме лицето и. Върви по перона с чанта и куфар, после си събира багажа, сменя документите си. Това може би са едни от любимите ми кадри :

 

 

 

 

 

 

 

- Изрусила си косата си, Марни ?
- Да, малко. Не ти ли харесва ?
- Не. Твърде русата косата винаги изглежда така, сякаш жената се опитва да впечатлява мъжете. А мъже и добро име не вървят заедно.  

 

 

 

 

- Ще я вземете без препоръки ? Винаги сте бил толкова стриктен...
- Да кажем само, че съм зрител, заинтересуван от преминаващия парад.
- Не ви разбирам .
- Не сте и длъжен.

  Харесват ми тези кадри, в които камерата се спира на детайлите- облеклото, ръкавиците, обувките, ботушите и за езда, прическата...Biz каза за прическата, забелязахте ли как когато играе  роля, което е  през повечето време, Марни е с прибрана коса. А когато язди Форио, когато е себе си, винаги разпуска косите си. Ездата, кратките мигове, в които се отърсва от кошмарите и намира покой.


 

-  Какъв модел за подражание сте вие- не пушите, не пиете, не залагате. Заложете само този път...за късмет !
- Не вярвам в късмета.
- В какво вярвате ?
- В нищо. О, в конете, може би. Все пак те са красиви, но нищо друго, както и хората .
- О, да, хората. Те са най-лошото.
- Общо взето.
- Имали ли сте тежко  детство, госпожо Тейлър ?
- Не особено.
- Аз мисля, че сте. Мисля, че сте имали тежко, трудно детство. Но вие сте умно момиче, нали ? Добър език, доста добри маниери. Къде научихте това?
- От по-добрите.

  
 
 - Чуй ме, Марк. Аз не съм като другите хора. Знам каква съм.
- Съмнявам се в това, Марни. Мисля, че ще трябва да го изясним, каквото и да мислиш, че си. Каквото и да си, аз те обичам.
- Не ме обичаш. Аз съм само нещото, което си заловил . Мислиш си, че съм някакво животинче, хванато в капана.
- И това си е така, всъщност. И този път хванах нещо наистина диво, нали ...? Проследих те, хванах те и смятам да те задържа.

 

 

- И обещах на Господ тогава, че ако ми позволи да те задържа и ти не забравиш това, аз ще те направя различна от мен. Прилична.
- Прилична ? О, мамо ! Добре, ти наистина постигна това свое желание. Аз определено съм прилична. Разбира се, но аз мамя, лъжа, и съм крадла, но съм прилична.
- Марни, време е да проявиш малко съчувствие и към себе си. Когато децата, Марни, децата във всяка възраст не получават обич, те се опитват да вземат каквото могат и както могат. Не е толкова трудно за разбиране.

 

 

  

Мислех си за воайорското послание във филма.

Шон Конъри се омъжи за Марни с много смесени чувства според мен. Хареса я, хареса му да я 'притежава' по този особен начин, чрез нещата които знае за нея.

Майката игра добре, да. Хичкок все избира по една жена на години, която да е властна по особен начин и задължително с леко плшещо лице.

За Типи пак си мислех. Тя си е за фотомодел само. На снимките красива, а във филма нещо ме дразнеше във физиономията й. Ох, и този глас... да, подхождаше за ролята, но при нея си е генетично заложен кофти тембъра. Мелани, за жалост, е наследила и това. При нея дори е в пъти по-зле от при майка ѝ.

Хичкок и прословутото му ненадейно появяване във филма. Което си му е като подпис и се е превърнало в своеволна игра. Гледаш негов филм и се питаш накрая дали си успял да го забележиш. Тук така нагло погледна към нас, сякаш да ни каже "Ето ме, забелязахате ли ме този път?" 

Началните кадри ми харесаха и на мен, да. Дори си набелязах емералдовите, сатенени чехли. Искам такива. 
 
 

   Чехлите са доста хубави, да.  

  Марк беше странен, по-скоро не ми хареса. Уж и съчувстваше, уж я обичаше, а се държеше толкова властно с нея. И насилствено дори. Не, не ми хареса, макар тя накрая да каза, че иска да остане с него. Той все пак успя да и помогне, така ми се струва.

  "Птиците" съм гледала доста отдавна, не си спомням добре играта на Типи там. Ще го гледам пак. За съжаление, май и в други филми не съм я гледала. Според мен тя е щастливка, стигат ти само две роли за цял живот, но във филми като "Марни" и "Птиците".  

   Хичкок проблясва за няколко секунди , трябва все да си нащрек, да не го пропуснеш. Тези кадри са само за фенове.  Ето  от "Омагьосан",  излиза от асансьора. Големец, какво да говорим, тук е младоженец.  

   А Марни е много тъжен образ, ето един кадър :

 

 

Цялата нишка с момиченцето беше много дълбока, обаче. Майката, едва ли не, виждаше Марни в него и сякаш искаше да компенсира за едно време, като се опита да се поправи чрез това дете. Но щеше да позапуши само собствените си пукнатини, на Марни причиняваше още по-голяма болка с това вторачване в съседското момиче.

Аууу, до "Марни" ли сме вече   
Толкова дълго съм в кино суша, че вече сте ме отписали най- вероятно  ...
Ама аз мисля за завръщане и смятам да се включа и за " Марни", който много харесвам...

Тук само записваме, Кики  . Пиши и за предни заглавия ако щеш. Здрасти отново.

Тина  , абе ще се спра на "Марни" все пак... твърде много съм изостанала     

Типи ми е трудно да я коментирам като актриса, но тук е ок, даже чудесно Разбира се, не мога да не взема предвид времето, просто няма как...и в този филм...ама в голям процент от филмите в нашия клуб няма начин, малко са ни филмите "на всички времена" все пак  ...Та и в този филм Хичкок е намерил формулата - в началото и аз бях завладяна от фройдистките идеи (тук са много отчетливи и е нормално), но после се оставих на самия филм и го изгледах 2 пъти даже...Опира се предимно на Фройд, но въпреки това е добре направен и много гледаем филм - каква разлика от днешното гледаемо и тогавашното...

Biutiful. Не ми хареса и това е. Но първо положителните елементи. Хавиер Бардем е прекрасен актьор, който явно много усилия полага в професията си и си личи. Пресъздава толкова много емоции. Лицето му сякаш е създадено да бъде актьор и естествено филмът е на неговите плещи. Удоволствие е да го гледам, винаги е толкова завладяващ. Бих казала, че и другите актьори са много добри - жена му, двете деца, африканското семейство. Кинематографията, също е много добра, красиво снимано и много достоверно. Видяхме една съвсем различна Барселона от това, което си представяме като красивия испански град. Отделно, че аз винаги ценя филми, които ни приближават до проблеми, като трафика на хора. Който е нещо ужасно, както се и вижда.

Но филмаааа, ах филма, то не е драма една върху друга, то не е сценарий в сценария. Нямаше едно нещо за което да се хване човек, да разберем за какво става дума. Дали беше филм за трафика на хора; или за тежкия живот на нелегалните имигранти; или за вътрешната криза и живота на един гангстер, който говори с духове и има добро сърце, но лош късмет във всяко едно отношение; или за връзката ни със семейството, родителите и децата; или филм за това как възприемаме смъртта? Кое от всичките тези неща? Вярно, всичко по отделно беше представено визуално много добре и с много емоция, но и точно това беше проблема - прекалено много е за един филм и резултатът е, че нито една от историите не беше завършена и повечето, много трудно да бъдат свързани помежду им (например гей китайците ми дойдоха съвсем в повече). Не обичам да използвам думата "претенциозен", но предполагам, че много хора точно така ще го нарекат. Липсваше фокус и убедителност. Някъде четох, че бил филм за изкуплението в края на живота, но нямаше такова според мен. Инариту определено има талант, но тук беше прекалил. Харесвам Amores Perros и 21 Грама (макар, че наскоро го гледах отново и ми напомни за Biutiful), Бабел не съм гледала и ми се иска. И като погледнеш, всички филми имат една и съща основа, може би му е време да разнообрази...

Гледайки Biutiful, си мислех през цялото време, как ли е оцелял този човек до сега в света и живота, в който живее? Излязох от филма с глава пълна с картини, но без мнение и определено потисках желанието си на няколко пъти да си тръгна по средата. (и естествено, като майка, основната ми ми загриженост беше за съдбата на децата).

     Biutiful (2010)

 Biz, и аз изпитах подобни чувства. Макар този от филмите му по-скоро да ми хареса, въпреки всичко, което казваш - засяга много теми, коя от коя по-тежки...Почти без оптимизъм. Героите му са в една непрестанна агония, която се предава и на нас, и  мачка, мачка....В един момент си казваш- стига, не мога да издържа повече, но той продължава...
 Харесва ми  Иняриту като  режисьор, много талантлив, чувствителен, стилът му е доста интересен- с това наслагване на теми и образи...Но ....чувството за мярка, трябва да можеш да усетиш, къде е максимално допустимия праг на болка....Оттам нататък става преднамерено и се разваля филма. Това е личното ми мнение. Казвайки това, имам предвид не само този му филм -Biutiful. Тук сякаш  нещата са почти овладени. Но "21 грама" и особено  "Бабел"- агонията е нечовешка, не е нужно до такава степен да се изтезава зрителя. "Бабел" не бих гледала  втори път, бях толкова ядосана след този филм. Не стига, че ме подложи на такива тежки емоции, но после не каза какво става с децата....Остави ме да си мисля какво ли не...Този филм най-малко харесвам от неговите. "Amores Perros" ми хареса много, на второ място - "Biutiful. "
    Бардем е много добър, актьорската игра е на ниво, както и цялата кинематография. Почти до към края гледах с удоволствие и бях готова да кажа, че ето на- този път Иняриту е направил вече един перфектен филм. Събитията се развиваха бавно, драматично, без излишни истерии. Казваш си- светът наистина е едно ужасно, лишено от здрав разум и логика място, така е....От момента, в който двамата родители взеха да дърпат момченцето, всеки към себе си, започна отново това чувство на неудовлетворение да се прокрадва. Помислих си- малко ли беше драмата дотук, че той сега дълбае още, и още, и още ?
  Сякаш на самия режисьор не му се иска филмът да завърши, че търси начин да го продължи с още някоя драма....
   Иняриту  има своеобразен стил- съвременен реализъм, с тази разлика, че вместо да остави цветовете автентични, той наслагва върху тях още, и още тъмни краски. Докато накрая всичко стане много черно. Не е точно реализъм, защото посланията не са така директни, а са под формата на символични образи, метафори, има и съществена доза мистика...Във всичките му филми го има - героите му са хора, които правят уж малки грешки, както всеки човек греши...Но всичко се записва там някъде, за всичко после им се поднася сметката.

 "- Смяташ ли, че сам ще отгледаш децата си ? Светът ще се погрижи за тях. Разкажи им всичко, сподели с тях. И двамата знаем, че мъртвите страдат, когато не са изплатили дълга си.  
- Защо на мен ? Това наказание ли е ?
- Винаги можеш да се предадеш или да стискаш зъби и да търпиш, но знай, това не е изход. Това е дълъг и труден път. Смъртта не е краят, знаеш добре това.
- Не, няма да умра. Не.
- Да, ще умреш. Виждам го, и не можеш да направиш нищо за това. Доведи нещата си докрай, всичко останало не е важно. Химиотерапията е отрова."

  Много теми засяга филмът. Толкова много, и  всяка от тях си заслужава да се коментира обстойно.
Нелегалната имиграция, бедност, престъпност, липса на алтернатива, страх от бъдещето, мизерията, родителството, децата, болката, болестите, отчаянието, изкуплението....Но след филм на мексиканския режисьор си казваш, че има нещо сбъркано във формулата на човешкия живот, нещо не както трябва...."Татко, как се пише "beautiful"...?


  Другата причина да харесвам този режисьор, макар и с малки уговорки, е изборът му на музика. Харесват ми песните, които подбира, много от тях са ми любими.    

   Barry White - Let The Music Play.

   Ritmo de la noche.

   Los Autenticos Decadentes Loco (Tu forma de ser)

  

  

  

  

  

  
 
  

  

  

  
  

Помня, че след като го гледах четох едно мнение, че Инариту в този филм не е работил с Гийермо Арриага върху сценария и затова е толкова "разлят" и разпръснат с всичките истории. Наистина всичко е важно като тема, но не може всичко да бъде включено в един филм.

В програмата на Киномания, утре, на 11.11.11, в 19ч има прожекция на документален филм за Бергман

http://kinomania.bg/index.php?view=details&id=2%3Adoc&op … ist&Itemid=28

Аз така и не намерих сили за филма на Иняриту... някой ден, може би...

С The Hustler  беше същото. Често съм с предубеждение към 'класиките' и 'култовите' филми. Но... Нюман е чудесен (изобщо няма да споменавам колко е  красив). Останах очарована. Толкова добър образ и не само неговия. Всички бяха добре оформени и развити. Напомняше ми Ковалски с белия си потник.  Сякаш закачка, десет години по-късно..  левент, името на момичето пак със С....

 Сара много интересна, и като избор на актриса и като роля. Добър образ на жена.

 -I'm a college girl. Two days a week - Tuesdays and Thursdays - I go to college.
 - You don't look like a college girl.
 - I'm the emancipated type. Real emancipated. 
 - No, I didn't mean that... whatever that means. I mean you just don't look young enough.
  - I'm not.
  - So why go to college?
  - Got nothing else to do on Tuesdays and Thursdays.
  -What do you do on the other days?
  - I drink.

Изобщо повечето диалози бяха много силни.

Цялото това лутане между кой е победител и кой губещ в играта и в живота беше преплетено много добре с героите.

Преди години гледах Цвета на парите на Скорсезе. Беше с ужасно качество, помня. СЪбрали се бяхме компания. Голяма грешка. Не вникнах във филма, даже помня че не ме граба изобщо... кой знае, може да съм изявила желание да го гледам само заради Т.Круз (ужас хехех). Ще гледам сега, когато пораснах и ще видим.

 Сколасах най-сетне и аз :   The Hustler (1961)/ Играчът на билярд




  Филмът ми е любим. Мога да си го гледам периодично, не ми омръзва. Пол Нюман е от онези харизматични личности, заради които и най-слабия филм си струва да се види. А какво остава пък за лента от рода на "The Hustler". Страхотен сценарий, невероятно красиви , силни и в същото време лаконични далози. Актьрите са великолепни. Когато го гледах за пръв път, най-много ме впечатли образът на Сара. Пайпър Лори ми се стори толкова добра в ролята, чак не вярвах, че може да има такова съвършено превъплъщение. Диалогът, дето си цитирала, Тина, просто брилянтен.
  Любима сцена - Еди и и Сара излязоха на разходка и той някак тъжно я попита : "Наистина ли съм роден губещ ? " И тя му отговори, че той всъщност е победител....Но той имаше такова смутено изражение, може би знаеше, че наистина е губещ....А тя беше идеалистка, повтаряше му, че го обича, какъвто е, но дълбоко в себе си знаеше, че той наистина е губещ, и тя е губеща. И такива ще си останат... Изобщо, какъв филм... Сара го обичаше и беше готова да бъде просто "момичето на Бързия Еди Фелсън..." А може би не беше готова, след като постъпи по този начин. Все пак е искала да бъде най-вече себе си....Еди не можеше да бъде друг и точно заради това тя го обичаше.
  Ами героят на Джордж Скот- Бърт, и той е интересен. Той е отрицателния образ, но като си помислиш, повечето хора разсъждават като него. Малцина са като Бързия Еди ,"щастливци" или "нещастници", зависи от гледната точка.
  Много ми хареса това, което Еди каза за играта. Говореше за начина, по който се чувства, докато играе . Пак е същата сцена, седнали на тревата, ето целия диалог :

- Сара, мислиш ли, че съм губещ ( looser )?
- Губещ ?
- Аха.
- Срещнах този пич, Бърт Гордън, каза, че съм роден губещ.
- Той откъде знае ?
- Той знае много.  
- Защо ти го каза ?
- Не съм сигурен. Той каза, че има хора, които винаги си търсят извинение, когато губят.
- Какво прави този Бърт Гордън ?
- Той е комарджия.
- Победител ли е ?
- Притежава много неща.
- Това ли го прави победител ?
- А какво друго ?
- Дразни ли те това, което ти каза ?
- Аха. Много ме подразни. Защото, разбираш ли, два пъти....Веднъж в Еймис с Минесота Фатс...и после отново при Артър...Онази евтина мръсна билядна. Защо го направих, Сара ? Можех да бия онова момче по-леко, той никога нямаше да се усети. Само трябваше да се преструвам. Трябваше да се преструвам пред онези колко е велика играта, когато си велик. Знаеш, всичко може да бъде супер, всичко. Зидането с тухли е велико , ако знаеш как.  Ако знаеш какво правиш и защо, и ако го правиш добре.  Защо, когато наистина съм там, чувствам се като...Като жокей на коня си, с всичката сила и мощ между краката си...Който излиза на правата... Трябва му мощност,  той знае, той усеща кога да развие мощността, и колко. Всичко работи за него. Времето, чувството. Това е велико чувство. Едно настина велико  чувство е когато си прав и знаеш това. Изведнъж ръцете ми се смазват. Щеката става част от мен. Щеката има нерви в нея. Това е парче дърво с нерви. Усещаш търкалянето на топките. Ти и без да гледаш, вече знаеш. Правиш удар, който никой не го е правил никога. И играеш играта както никой никога преди теб.
- Ти не си губещ, ти си победител. Някои мъже никога не усещат нещата по този начин. Обичам те, Еди.

  Толкова завършени образи, не само Еди и Сара, и Минесота Фатс, и Бърт Гордън, и Чарли....Обрисувани са семпло, но много точно. Минесота Фатс се появава в първата и последната сцена, почти без реплики, но става ясно що за птица е. Той е от породата на Бързия Еди Фелсън, само че ако някога и той като Еди се е чувствал :"бърз и свободен, човече", сега е останала само бързината му.  Разменил е свободата си срещу това, да не бъде наричан "looser". Цената, за  да не бъдеш губещ - плащай със свободата си.

Там в тази сцена, на тревата,( точно когато казва всичко това, дето си посочила, Соня) на Пол Нюмън толкова добре му се получи, така добре го изигра. Как  присвиваше очи и махаше небрежно с ръка... много лек жест, но толкова естествено, сякаш Еди е действителен образ и гледахме реални кадри от личната му видеотека....

   Да, много хубава сцена, много.

 Аз по-късно ще си допиша, искам да споделя и за "Цветът на парите". Няма начин, трябва да обсъдим и продължението.