Киноклуб 3

Той списъка е същия, ама Биз превари и гледа друг филм, та Соня пренаписа списъка

Упс, извинете тогава, аз мислех, че този е наред и скокнах да гледам, намирайки няколко часа свободни. Което кажете, 7 Печат съм го гледала и съм готова да обсъждам, когато трябва.

А, почна го вече коментара, няма да я сменяме програмата

Аз малко закъснях, но почти ви настигнах в програмата - бях гледала преди Полунощ в Париж, но исках да го гледам пак, за да ми е свеж.
Много го харесах, въпреки че не съм голям почитател на Уди Цветовете, картините, имах чувството докато го гледах, че и миризмата на самия град ще усетя. Винаги съм си го представяла точно такъв - с наситените цветове от картини на Моне. Прекрасен, завладяващ, бохемски. Очаквах докато бях там, да видя наистина онзи живот
Филм, който те кара да помечтаеш, да повярваш в нещата, които могат да се случат, докато чакаш на едни Парижки стъпала.
Хареса ми изборът му на актьори, на местата за снимки... просто очарователен Париж

Любовниците започва добре, въпреки изтърканата тема за отегчените съпруги на богатите и типичната за тях меланхолия. Диалозите бяха интересни.  Макар предвидимите ситуции, ми беше приятно да гледам, докато не настъпи 'нощта'. От там насетне ми доскуча безмерно. Краят изобщо не ме изненада.
   Аз типично по форумски леко се възмутих на това, че си заряза детето. 
Можеше да направят неочакваия гостенин да ѝ послужи като отрезвител. Само да си поговореха в онази омайна нощ и Жана да престанеше да мрънка и да не знае какво иска от живота...
  Вие как намирате мъжа ѝ? На мен лично нито ми беше студен, нито се държеше лошо с нея. Тя беше причина за този облик на отношенията, ми се струва. Инак поне прозря, че любовникът беше мекотело.

  Маги имаше ужасна патешка физономия.

Смехът от сцената с 'мечока' беше много заразителен.
  И неепилираната мишница забелязах.

Общо взето незапомнящ се филм.

   Les amants (1958)/ Любовниците



  "Най-голямото желание на жените е да предизвикват любов". Това била мисъл на Молиер.
   Тоалети, прически, маниери, стил...В очите на мъжете всичко това изглежда по този начин, може би....

Жана :
- В Париж прическата е издигната на пиадестал. Няма значение каква е, важното е, че придава чар на роклята. Тя е и белег за принадлежност към...
- Към какво ? - иронично пита съпругът и, палейки цигара....
- По нея личи дали си американка, шведка, парижанка или провинциалистка.
- Има логика.  
- Маги много разбира от тези неща. Казва, че ако не си красива, трябва поне да имаш стил.
- Ти имаш съпруг, не ти е нужен стил.
- Съпруг, който не ме забелязва !
- Щом мислиш, че не те забелязвам, за кого трябва да имаш стил ?
- За никого. Заради себе си. За да бъда в крак с модата. Да не би да е забранено ?
-  А Маги ? Същата глупачка ли е  ?
- Присмивай и се, щом това те забавлява.
- Просто констатирам . Маги сияе с фалшив блясък на фона на фалшивия Париж. Дори кучето и е фалшиво.
- Много си лош !...Не ми остана време да попитам Кудре. Нещо ново ? Някакви проблеми ?  
- Посвещаваш цялото си време на това, да не знаеш какво се случва вкъщи.

    Мъжът и беше тъжен, обичаше я, опитваше се да я разбере. Добър "мечок", слушаше тъжна музика, докато тя му изневеряваше... Но явно тя не го обичаше.
     Жана много се страхуваше да не би да изглежда като провнциалистка. А точно в това беше чарът и. Въпреки прическите и модните рокли, тя не беше като Маги, беше различна и с това привличаше симпатиите на мъжете.
     Неочакван обрат на събитията във втората част на филма. Една случайна среща преобръща живота и. А може би всичко ще си остане само кратък епизод, мимолетна авантюра, каквато тя отдавна е жадувала...Във филма показаха само еуфорията, драмата тепърва предстои - ще тъгува за детето, за предишния си живот, за съпруга си, може би....Археологът със скромното "Ситроенче" дали нямаше да и омръзне...Тя все пак не знаеше какво иска...
    Наистина не беше наясно с желанията си. Съпругът и  беше най-впечатляващия от мъжете около нея... В излъчването на Ален Кюни има  нещо потайно и страстно, не случайно е избран за ролята, но тя сякаш не го забелязваше.
   Съвсем бегло показаха отношенията с дъщеричката и. Само една целувка за лека нощ, после я целуна, докато спеше....Явно малката прекарваше почти цялото си време с бавачката и баща си.
    
     Как  са се променили нравите от времето на филма до днес ! Еротичните сцени били обявени за порнографски, чак съдебни дела са се водили в САЩ....А то само голия гръб на Жана Моро показаха, нищо кой знае какво...
     Хареса ми как е заснет филма, сцената с неудържимия смях на Жана беше много хубава. Актьорската игра също е  добра - особено Жана. Красива, магнетична.


   Да, при нея имаше пълна хармония между визия и същност. Особено сцената, дето правеше гимнастика - въртеше си главата насам-натам, точно като патица...  

Кратък епизод беше, за съжаление. Даже след 'лудото любене' Жана казва "Щастлива съм! Много съм щастлива.", но го казваше едно вяло такова, сякаш си го внушаваше, а не го изпитваше.
 Горкият случаен минувач, ако знае какви драми го чакат с нея. 

Да, точно нощното тичане през полето и возенето в лодката ме изнервиха. И наистина мъжът ѝ беше симпатичен и с излъчване на сила, може би точно това я е подразнило в него, че е по-силен от нея? А тя в същност си беше леко куха и сякаш единствено в сцената със смеха беше симпатична.

Интересно беше също, как любовникът от начало беше много неглиже, небрежен в отношението си към буржоазната дама в дистрес и после как изведнъж я хареса. А и тя беше една глезла, вълшебните думички хич не ги знаеше .


И аз, и аз!

Готова съм с асансьора.
 От Джери Магуайър насам като чуя Майлс Дейвис и ми изскача момента с бейбиситъра, когато подаде аудио касетата на Т. Круз. 

Соня, ти ли беше коментирала някъде, че Ж. Моро все ти игра един и същ типаж жена?

Тук ми беше много различна от в Любовниците. Тук знаеше какво иска-Жулиен. Даже беше нагла. Обсебена, буквално. Знаеше кой е мъжа ѝ и използваше положението, в което беше покрай него. Изобщо, намахана мадама. Слабото ѝ място бе Жулиен, оттам насетне нищо не можеше да я трепне.
  В полицита, когато ѝ казаха, че няма дори да я вкарат в регисръра, как само им отвърна И това оставаше. 
  Класичеки трилър. Абсолютна омотвация заради едно въже.
И разбира се накрая полицаите заловиха лошите. Има си хас.
  Но Флоранс непоколебима- Обичах те! Имах те!
Приятен филм.

    Честит празник, другари и другарки !  

  
Ascenseur pour l'echafaud / Асансьор за ешафода (1958)



  Хареса ми много.
  Заплетен трилър, любовна история, политически нюанси. Всеки кадър изпипан, силно въздействаща музика на Майлс Дейвис.
  Жана Моро и тук е магнетична.
  Тина, понякога ми се струва, че играе все един и същи типаж, именно заради излъчването и - има нещо много независимо, бунтарско в изражението на лицето и, в цялата и изящна фигура. Забелязала съм  походката и, никоя актриса не стъпва така- бързи, леки крачки, главата си държи винаги високо вдигната. Външно изглежда крехка, но излъчва гордост, недосегаемост.
   Много ми хареса и Морис Роне. Случайно попаднах на  това - има известна прилика между двамата, струва ми се.
  
  Един хубав диалог в началото на филма :



- Не ме е страх от вас. И не  ви смятам за храбрец, извън войната. Не и за важните работи.
- Подигравате се с войните, но Индокитай ви донесе миларди. Сега наред е Алжир. Уважавайте войните, господин Карала, те са ваша семейна собственост.
  
  Оригинално е заснета сцената с убийството - не дадоха как го разстрелва, а само черната котка на терасата, ням свидетел на престъплението...



  Последната сцена, ръцете на Флоранс галят снимките...



  Силен дебют на младия Луи Мал, бил е само на 25 години.
  

Аз да се включа в последния момент и набързо
Струва ми се, че имаше някакъв паралел между двойките, по-конкретно - жените.
И двете бяха ревниви, но готови на всичко за да спасяват мъжа до себе си, ако се наложи.
Вероник беше малко смешна с желанието си да превърне живота във филмова драма, а младежът с черното яке донякъде ми навява асоциации с младия Брандо

Хареса ми финала много с тези снимки, запечатали наистина щастливи мигове - сякаш те дадоха отговор защо се е стигнало до убийството и дори оправдание за героинята.

Липсват ми познания по нова история на Франция - иначе вероятно Индокитай, Алжир и изобщо втория пласт щяха да ми говорят повече и да видя филма и в друг аспект. Намеците и отпратките към тези събития от историята им ги има и в други филми, ама като почти нищо не знам... 

Младежа беше много смешен и той - така се вживяваше в приключенията си - "Командвал съм бивши на Ромел" 

  Много беше забавен. Ревнуваше от Таверние, казваше на Веро - "Твоят Таверние..."
  
  Немецът го попита дали в Индокитай е виждал германци, малкият отговори : "Не, германци нямаше..". А онзи се подсмихна : "Как нямаше, ами в Чуждестранния легион ?". И хлапето съвсем се оплете...  
  
  Героят от  Индокитай, капитан Жюлиен Таверние, без особени угризения екзекутира един от главните виновници за  войните- търговецът на оръжия, милиардерът, интересуващ се само от собствените си кървави печалби. Дори полицаите се отнасяха с уважение към Таверние.  
  

ЧРД, Соня! Да си здрава, с късмет и много обичана! (и повече свободно време за кино  )   


Ще проспим Седмия печат.

Гледах го отново, специлано за програмата.
  И този Чичо го нищихме много в тази тема. Аз лоша дума за него не мога да кажа.
Леко ми е, хм... как да кажа, не ми се пише за нещата му по-скоро, защото се затлачвам от клишета.
   Брилятна 'камерна постановка'. Смъртта не може да надхитрим, знаем го, но в природата ни е заложено да опитваме до последно.
  Историята на ковача и жена му ни показаха, че с любовта положението е същото.

Много харесвам чувството за хумор на Бергман. "Пиесата се отлага заради смърт(ен случай)'

Няма по-смразяваща Смърт от Bengt Ekerot!

 Благодаря, Тина !  

  Колкото повече одъртявам, толкова повече филми като   Det sjunde inseglet / Седмият печат (1957) ми допадат.
 

  
  Така нареченото "лично кино", което режисьори като Бергман снимат преди всичко заради себе си, интимни, често автобиографични изповеди.
  Вярно, че за тази лента е казано почти всичко и е трудно да избягаме от клишето. Аз обаче хитро ще се измъкна, цитирайки самия автор, а той се е изразил брилянтно :
  
 - Бих искал да си изповядам всичко. Но душата ми е празна. Тази пустота като огледало стои пред моето лице. И в него виждам себе си. И сърцето ми се преобръща от отвращение и страх. Моето безразличие към хората ме отчужди от техните среди. Живея в свят на призраци. В плен на своите фантазии и сънища.
 - Но не искаш да умираш, нали ?
 - Не, искам.
 - Какво чакаш тогава ?
 - Искам още знания.
 - Искаш гаранция.
 - Наричай го както искаш. Защо Бог е толкова трудно разбираем за човешкия разум ? Защо му трябва да се крие зад неясни обещания...неизпълними постулати и невидими чудеса ? Как да ти повярват вярващите, когато и сам в себе си не вярваш ?! Какво ще стане с нас ? С тези, които искат да вярват, но не могат. И какво ще стане с онези, които нито искат, нито могат да вярват. Защо не съм в състояние да убия Бога в себе си ? Защо той продължава болезнено и унизително да живее в мен ? Когато го проклинам и изтръгвам от сърцето си, той продължава да съществува, надсмивайки ми се. Защо не мога да го откъсна от себе си ? Чуваш ли ме ?
 - Да, чувам те.
 - Искам знания. Не вяра, не предположения. А знания. Искам Бог да ми протегне ръката си, да ми открие лицето си, да заговори с мен.
 - Но той мълчи.
 - Аз го викам  в Мрака, но често ми се струва, че там няма никой.
 - Възможно е и никого да няма там.
 - Но тогава целият ни живот - е един безсмислен ужас. Не можеш да живееш пред лицето на смъртта, осъзнавайки, че всичко в този свят - е нищо.
 - Повечето хора живеят, без да се замислят за смъртта  или за преходността на битието.
 - Но един прекрасен ден те ще достигнат до края и ще трябва да погледнат в Мрака.
 - Да. И в  този ден...
 - Разбирам какво имаш предвид. Ние създаваме образ на собствения си страх, и този кумир - наричаме Бог.
 - Ти, обаче, се терзаеш.
 - Тази сутрин срещнах Смъртта. Започнахме партия шах и я отложихме. Отсрочката ми трябва за нещо много важно.
 - И какво е то ?
 - Целият ми живот досега беше едно безсмислено лутане, сляпо блуждение и празна суета. Признавам си това без горчивина и мъка. Но тази отсрочка искам да използвам за нещо важно и значимо.
 - И за тази цел играеш шах със Смъртта ?
 - Противникът ми е опитен тактик, но засега не съм загубил нито една пешка....



  Такива хубави диалози има в много малко филми, в съвременните- почти никъде. Дори и при многословния Уди Алън, за когото се знае, че боготвори Бергман.    
  Забележителен филм, наистина, обезсърчаващо откровен. Много оригинален и в кинематографично отношение - изключително сполучлив каст, сценография, костюми...всичко. Но сценарият е основното, впрочем това важи за всеки филм.
  Включен е в списъка на Ватикана за най-добрите филми за всички времена.



 

  
  - Да опитаме да избягаме от Смъртта.
  - Но това е невъзможно.
  - Трябва да се пробва. Потънали са в играта. Ако не вдигаме шум, изобщо няма да ни забележат.
  ...
  

  
  

Потънали бяха в играта, но ако не беше Блок да бутне фигурите и да разсее смъртта, можеше и да не избягат.

Много ми хареса образа на оръженосеца, разсъжденията му, всичко.

 Оръженосеца беше много симпатичен.



Разговорът с художника :
- С моя господар бяхме в странство, и сега се завръщаме. Знаеш ли какво е това, художниче ?
- Кръстоносен, значи, поход ?
- Именно. Десет години се лутахме из Светата земя, и оси ни жилеха, и животни ни хапеха, диваци ни разкъсваха, лошо вино ни тровеше, от жените въшки за награда получавахме, треска ни тресеше- и всичко това търпяхме за славата Господна.
- Слава Тебе Господи - прекръстиха се и двамата в миг.
- Кръстоносният поход е една невероятна глупост, измислена от някой безнадежден идеалист.
 Тук двамата избухнаха в смях....
- А това за чумата - страшничко си беше.
- Да, много по-страшно.

 Накрая стигнаха до дълбокомисленото заключение :
- Ех, Господи....Накъдето и да се обърнем, задникът ни все ще е отзад...
- Да, задникът е отзад, това е самата истина.
- Ето го и оръженосеца Йонс . От Смъртта не се бои. От Бога не се срами. Над себе си се присмива, на девойките се усмихва. В свой собствен свят живее, неразбираем за никого, освен за него. Всички го мислят за глупак, а и той самият също. Неразбран в Рая, отхвърлен от Ада.


- Твой ход, Антониус Блок. Да не би да ти омръзна да играеш ?
 - Омръзнало ? Напротив.
 - Разтревожен си от нещо. Нещо криеш ?
 - Нищо не ти убягва.
 - Нищо не ми убягва. И никой не ми убягва.
 - Да, наистина съм разтревожен.
 - Страх те е.
 - Забравих кое къде стоеше.
 - Хи- хи- хи- хи, аз помня всичко. Толкова лесно няма да се измъкнеш. Виждам нещо интересно.
 - Какво виждаш ?
 - Ти си мат, Антониус Блок.
 - Вярно.
 - Е, как, имаше ли полза от отсрочката ?
 - Да.
 - Приятно ми е да го чуя. Оставям те сега. Следващия път когато се срещнем - ще удари часът за теб и твоите спътници.
 - И ще ми разкриеш своите тайни ?
 - Аз нямам тайни.
 - Значи, ти не знаеш нищо.
 - Да, нямам какво да ти кажа.

    Смъртта поне е откровена. Не се крие зад "неясни обещания...неизпълними постулати и невидими чудеса ".