Киноклуб 3

Този филм на Бергман го харесвам като киноистория.
Не като похвати, образна стилистика, подход и т.н. занаятчийски неща, а като история.
Може би е един от малкото му филми (ако не и единствения), в който отчуждението, самотата и липсата на нормална комуникация между хората ги няма. Може би заради актьорската двойка с детето.

Тази студенина в отношенията – не като резултат от някакви събития, а налична по дифолт, винаги ме е отблъсквала при Бергман.

Но тук не е така.

Смъртта даде шанс на Рицаря, даде му възможност да спечели своята отсрочка.
Но на моменти играеше нечестно (което вероятно и е в природата, тоест – в неговата природа).

И Оръженосеца много ми харесва - шута, който между шегите си казва истини, които мъдрите не виждат.

Рицаря като че ли настина се възползва максимално от отсрочката си, ще ми се да вярвам, че ако не друго, е намерил покой.

А това пък http://www.imdb.com/title/tt1008017/ си мисля, че е отговорът на любимия ми Вендрс – може би пък няма от какво толкова да се страхуваме 

ПП. Има страхотна музика, „стрелбата” в Палермо”, аууу, и и грата на думи много ми харесва

Именно липсата на 'занаятчийски неща' прави филмите 'от едно време' филми!
Виждаме историята.
     (не мога да открия монолога за черно-бялото и цветното кино  на К.Лафазанов от Улицата. Там казва всичко с три изречения  )

    Заповядай.  

  Прощавайте, търся един... някакъв, един черно-бял филм. Защото героя е... малък, а пък бие едни голеееми полицаи....И.., а пък в цветното кино, онез, големите герои бият едни малки...Непрекъснато със...кат ги почнат, с танкове ги бият....Сега ме удари с юмрук...Тя гледа непрекъснато цветни филми и ма бий...Тя гледа по три цветни филма на ден...Сутрин, обед, вечер...И вече вечерта вече, тя е полудяла...Искам да бъда герой от черно-бял филм - малък, и да ги бия наред....Децата, и те така ще пораснат, с цветно кино...оттук нататък какво ще праим, ний ша са избийм...Искам да помоля, най-отгоре които са..., и пускат цветните кина...Да ги махнат тез цветни филми, майко...Махнете ги ! "Не!"- на цветното кино..."Да!"- на черно-бялото, на мира между хората - жените и мъжете, и малките дечица...

  Благодаря!
  Чакай да поровя сега, да видя дали има после дето Лафазанов казваше нещо от сорта на Цветното кино разлага както морално статистически така и  буквално...нещоси (а може и да казваше съвсем други неща  )

Ъъъ, понякога прекалената символна натовареност ми идва много при Бергман. От разсъждение върху смислите, препратките и символите не ми остава време да видя героите.
Тука е нацелил моя баланс
И си мисля сега - много е жесток към Бога. И тук, както и в повечето му филми я има загубената вяра, безпътицата. Но алтер егото на режисьора обвинява Бога за тази загуба (или баща си и тука вече опряхме до чичо Фройд), не себе си, няма го смирението, търсенето на изгубеното (ако правим аналогия с "Жертвоприношение")

На мен пък точно с това ми идва идеален, а като добавим и мерзкото му/безмерно саркастично (да не кажа подигравателно) отношение към Бог и религия, направо ми е калъп. 

   Цвета, като тъкъв, е разлагане! Разлагане...на светлината. Както морално-физически, така и буквално статистически ! Никога не моем да напраим бялото - черно, а черното - бяло. Те са си така ! Докато онова, какво, ги бъркаш - те са сливат, разливат, разлагат...! Събличат се, вадят едни работи и почват едни срамни неща....

   Ами човек като се понапъне малко, може да участва в цветен филм :



   Толкоз за цветното кино. Продължаваме с черно-бялото. 

Ве-ли-ка-ни!!!
 

Дали съм разбрала правилно, давате си срок и няколко филма за гледане, след което ги обсъждате? Ако е така, бройте ме и мен. Не знам дали ще се включвам активно, но при първа възможност ще следя. 

Нещо такова. Мaлко по-назад има списък. В момента сме нa
Wild Strawberries. По принцип сме определили( грубо) седмица време да се гледа филма и да се коментира тук. Не сме стриктни с датите, обаче. Може да минат две седмици и още да се води дискусия по ягодите, да речем. 
  А и това, че е ред на даден филм, не означава, че не можем да споменем предния, или по отдавнашен и да си разтягаме локума колкото си искаме.
   

Чудесно, ще се върна да препрочета темата утре, за да съм в крак. Благодаря за поясненията!   

Ах Соня, май пожеланието ми да намираш повче свободно време за филми не е хванало дикиш... 
  Чакам ти ревюто, чакам вече час, но ще си забравя усещането от филма вече.

Ягодите бях гледала преди години, но освен първия сън на професора, който направо ми се беше врязал  в мозъка, нищо друго не си спомнях.

 Колко хубаво би било, ако всички можехме да видим като на филм определени моменти от живота си. Докато извършваме някаква постъпка, или реагираме по опредене начин в дадена ситуация, често или не мислим правилно, или действията ни са афектирани, думите може да не са подходящите...  Но ако се видим отстрани, тогава ще може и да намерим сили за критика, да отсъдим, че не сме били прави, дори.
   Много хубаво е показано всичко това във филма.
Отделно, докато всички обясняваха на професора колко кисел човек е, на мен ми беше приятен. Сигурно защото не съм го познавала през останалия му живот, а го виждам сега, като благ старец.
   Мама миа, на теб ли ти идваше в повече отчуждението във филмите на Бергман?
Тук има и такова, да. Но накрая нещата си дойдоха на мястото. Професор Борг се вслуша в дмумите на снаха си, опита се да не 'стои' толкова студен и сопнат. Поговори със сина си. Усмихна се доволен накрая. Обърна се мило към Агда. 'Поправи' се така да се каже.

  Идеята с младежите и Сара, която бе изграна от една и съща актриса е брилянтна. Една жена, двама мъже и Професора, който да види отстрани как момичето разсъждава на глас кой да избере (самия той някога част от подобна дилема). После другата двойка, сякаш отново огледална на него и съпругата му.

    Ингрид Тюлин много красива!

   

     Успях пак да го гледам.  

Smultronstället (1957)/ Поляната с дивите ягоди



    Много ми хареса . Трябва да умееш много добре да наблюдаваш хората, да анализираш постъпките им, да се опитваш да ги разбереш, за да можеш в едно художествено произведение така точно да пресъздадеш образите им. Най-смайващото при Бергман е разголването на характерите - до такава степен, че имаш чувството, че  познаваш героите му. Постига го на пръв поглед с лекота - само с диалози (но какви диалози, колко красиво се изразява, винаги намира най-точната дума, най-образния епитет... ), великолепна кинематография, удивително  сполучлив каст.
 По отношение на актьорите - той си работи с едни и същи хора, но винаги ми се струват най-подходящи за ролите. Да кажем, Ингрид Тюлин - изумителна е във всичките си превъплъщения - Марта  в "Причастие", Естер в "Мълчанието", Карин във "Викове и шепот". Снимала се е и при Висконти - "Залезът на боговете", изключителна е!



   В началото, съня на професора - прилича ми на сцена от ранните сюрреалистични ленти на Бунюел.  Човекът без очи, ковчега, от който се подава ръка....и тя помръдва...

   Следва сутрешното спречкване между мис Агда и професора- очарователна сцена. Много приятен хумор, спорят, и двамата старци са безкрайно симпатични.  


 
- Използвам здравия си разум от 74 години, и той няма да ме предаде точно сега.  
- Това ли са последните ти думи?
- Да - каза тя, но все пак стана от леглото. - Но аз мога да говоря много за егоистични, инати старци, които никога не мислят за онзи, който им служи вярно от 40 години....- ядосана,  оправяйки набързо косата си.
- Невероятно как съм се справял...с твоето твърдоглавие толкова дълго- не отстъпва старецът.
 Стара мърморана....
- Да ви сваря ли няколко яйца?- е нейният отговор...
- В почетен доктор...Университетът трябва да ме възпроизведе в "почетен идиот"...- мърмори си старчето.

   Разговорът в колата - между снаха и свекър. Много рядко хората са така откровени помежду си, особено когато се касае за неприятни неща. Дори и близки хора, не всеки се осмелява да каже на другия : " Ти си егоистичен човек, чичо Исак..." Тази  откровеност между бергмановите герои, стигаща понякога до жестокост и дори циничност, е нещо много характерно за всичките му филми. Оттук и усещането за отчужденост и самота, белязало повечето му  персонажи. В реалния живот хората рядко намират смелост да кажат на глас, очи в очи, отрицателните си мисли и чувства. Поне при повечето е така, винаги търсят някакъв компромис, или таят в себе си...Бергман сякаш използва филмите си като отдушник - за да сподели  гласно това, което в живота обикновено остава недоизказано, потискано. И поради тази причина героите му  често звучат рязко, нараняващо...Но пък усещането за реалност го има в пълна сила. Диалозите му са бушуващи  чувства и мисли, облечени в безпощадно точни думи.



  Както Мама Миа каза по-горе, и  в тази лента почти всичко е символика. Зад всеки образ откриваш послание. Препратките са безбройни - детството, младостта, любовта, семейството, работата, отношенията между хората, самотата, смъртта...Целият живот на човека, събран в едно пътуване. От поляната с дивите ягоди, през дългите години на труд и изпитания, до финалната част - почетната награда. "Като заслужил професор ти би трябвало да знаеш колко боли. Но ти не знаеш. Ти знаеш толкова много, и не знаеш всъщност нищо."  Символиката е дълбоко вплетена в сюжета, всеки  път откривам нови и нови неща.



  "Горкото мъниче. Хайде, бебчо, заспивай. Не се страхувай от вятъра или птиците, или от вълните в морето. Аз съм тук с теб, държа те внимателно. Не се страхувай, мъниче. Скоро ще е утро отново. Никой няма да те нарани. С теб съм. И те държа."
   Топлотата и закрилата, които човек постепенно изгубва с течение на годините. И остава сам ...Като Исак...
- Къде е тя ?
- Отиде си. Отстранена чрез операция, професоре. Великолепна хирургична работа. Без болка. Нищо, което да кърви или трепти.
- Колко е тихо.
- Перфектно постижение по своя начин, професоре.
- А наказанието ?
- Не знам. Обичайното, предполагам.
- Обичайното ?
- Самота.
- Самота ?
- Точно така. Самота.
- Няма ли прошка ?
- Не ме питайте. Не знам.

 Като сина му Евалд...



- Ти знаеш, че аз не искам деца. Трябва да избереш между мен и детето.
- Горкия Евалд.
- Не ме докосвай! Абсурдно е да се раждат деца на този свят и да си мислиш, че те ще са по-добре от нас самите.
- Това е просто извинение.
- Наречи го както искаш. Бях нежелано дете в адски брак. Дали е сигурно изобщо, че съм негов син?
- Ти си твърдоглав...
- Да. Повръща ми се от този живот. Не мога да бъда принуден да поема отговорността, че това ще ме накара да живея един живот повече, отколкото ми се иска.....

- Ние реагираме според нуждите си.
- И какви са те ?
- Твоята са дяволското желание да живееш и да създадеш живот.
- А твоята?
- Моята е да съм мъртъв. Мъртъв като камък.

   Майката, синът, неговия син.."По цялата линия няма нищо, освен студ, лед и самота.."- казва Мариан.. "Тази студенина трябва да свърши някъде..."
   Финалът е оптимистичен.
   Мариан е толкова красива..."Аз те харесвам, Мариан..." И мис Агда е толкова мила....Така би трябвало да бъде. Няма лед, който не може да бъде разтопен. Или поне си заслужава да се опита...



   Филмът завърши пак там, откъдето и започна - на поляната с диви ягоди....При Сара.
   Може би по съвсем различен начин би протекъл животът на Исак Борг, ако малката Сара бе избрала него, а не брат му....




 Тук има интересни интервюта, мисли на Бергман за киното, мнението му за известните режисьори.

   Ако се съди по тези цитати, от колегите си съвременнци е харесвал най-много Тарковски, Фелини, Трюфо и Куросава.
  Доста негативно мнение е изказал за Орсън Уелс, Антониони, Годар, та даже и Хичкок.  

Липсва ми малко топлота и разбиране към героите - че все пак са хора, и  си имат своите недостатъци. Бергман действа като съдник - прекалено е категоричен в отношението си към персонажите, категоричност, която наистина граничи с жестокост.
Когато четох биографията му си мислех, че е бил ощетен откъм детство - не е бил достатъчно обичан (или поне не му е било показвано, че е обичан) и във всичките си филми отмъщава за това - най-вече на баща си. Отмъщава и в личния си живот - бил е тежък характер, егоист, наранявал е доста хора край себе си.

Цялата тази студенина е характерна не само за него, но и за северняците по принцип като че ли - на моменти май имам предразсъдъци към тях в това отношение.

Иска ми се да мога да разкрикитувам и филмите му и да го обвиня в некадърност, ама не могаааа - няма да е честно. Има безкрайно верни неща в тях - , болезнени, наистина, но изказани прекалено откровено. Може би това ме отблъсква при него.

    

   Съгласна съм, много е откровен.
   На мен ми се гледат пак някои от неговите филми. Интересно ми е сред цялата студенина и отчуждение,  да търся  хилавото зрънце надежда. Не винаги го има, така е.
    Както казва и Мариан в "Диви ягоди"- толкова много лед...